Отиди на страница:
| А дон Хосе, дон Хосе, ще си каже - Аз му пращам прасе, и цяла бъчонка вино от Малага, а той да долага... |
 защо няма кой да предложи Валери Петров за Нобелова награда за литература. Струва ми се, че това няма да е излагация като РЖ пред ЕС или като някои конюнктурни самономинации, които наводниха вече пространството. |
Великолепни преводи, великолепни стихове. А тия, дето владеят достатъчно и чуждите езици - да кажат - ама на мен превода ми се види по-добър от оригинала (това е мнение на лаик, разбира се). , Поете! |
Честит юбилей, поете! Великолепно е, че продължавате да пишете все така прекрасни стихове! Блестящ ум, достолепна старост. Пожелавам да съхрани духа си и да ни радва още дълго.  |
| И нещо от "Пазача на фара"/по памет/: "Но помощникът бил млад, и все поглеждал назад, и не искал ДВАМА да играят на ДАМА, а искал С ДАМА да играят ДВАМА" |
| Виновният Валери Петров Нямаше как. Беше истинска хала. Лаеше страшно и прежалих го аз. Взех го в колата и далеч от квартала го пуснах навънка и дадох газ. Беше ми тежко, но повтарям го пак лаеше страшно и нямаше как. И ето, след седмица нещо драска вратата, нещо чука с опашка, скимти и квичи, нещо ми скача по рамената, нещо ме гледа със сълзи в очи! Мръсен и кален, отслабнал и жален, с една рана дълбока отстрани на хълбока, търка се в мене и гледам го аз, слушам, разбирам му кучия глас. - Господарю - той казва, - господарю любими, от сърце ти се моля, вината прости ми! Аз съм твоето куче! Аз не знам как се случи! Гледай, вярна муцуна във краката ти слагам: честна кучешка дума, не съм искал да бягам! Сигур там зад завоя съм се някак отбил и загубил съм твоя автомобил! Ау, как беше ужасно! Ау, как беше опасно! Стигах няколко пъти до един магазин, но закрит бе дъха ти от лъха на бензин! Ти навярно си свирил и ругал своя пес, но и аз съм те дирил седем дена до днес! Опрости ми вината! Отвори ми вратата! Няма вече да шавам, свойто място ще зная и от днес обещавам дваж по-силно да лая! - Влизай! - казвам му строго. - Но сърдит съм ти много, няма никога вече да те водя далече! |
| Дълбок поклон!!! Дано още 90 години да свири по най-скритите струни в душите ни и да ни напомня, че и ний сме били ......! Натиснете тук Той е най-силното доказателство, че някои хора остаряват като катедрали  Редактирано от - daysleeper на 22/4/2010 г/ 13:09:54 |
На Поета Валери Петров, честито - дай Боже на всеки поет толкова добра душа, толкова голям талант и такова дълголетие. Неговата поезия е като мехлем за увредения ми от почти непоносимо бруталната езикова среда слух, малко лековито островче, на което да се усамотиш с надеждата, че все пак не цялата нежност и милост на нашата грешна земя са безвъзвратно загубени. Лична молба Загледан на ТВ-то във екрана, към теб вълна от нежност ме обхвана и питам те сега, Родино моя: - К'во стана, мила, та си още в тоя ужасен кръг, от който път не води, к'во стана, че сред другите народи ти най закъса, и кога най-сетне ще се оправиш и над теб ще светне, след толкоз мъки, слънцето, Родино! Да, туй съм ти го казвал и преди, но сега съм остарял и в мен старика, -, Побързай, миличка! - със страх ти вика. Когато дойде за раздяла време, възможно е друг страх да ме обземе, но днеска, щом в екрана те погледна, - Оправяй се, - ти казвам, - моя бедна! Не много да живея ми остава, не ща да се простя със теб, такава! |
| Валери Петров е прекрасен! Ключето Снощи късно пред къщи си гарирах колата и ключето от нея изтървах в тъмнината. Тази сутрин излязох да го диря към седем, тротоара пред къщи със учудване гледам - със зъбати листенца цял постлан край москвича и на жълто ключенце от тях всяко прилича! И е доста студено, дим струи от комини, но сред клоните редки небесата са сини, и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка и колата далече сред мъглица се мярка, и е жълто и тихо, с оня мирис на есен, такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен! И живота си чувствам как е минал през мене в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене. Ах, до люлката детска така близо бил гроба - откъде тази завист и защо тази злоба? Трябва друго! - И ето, на полянка открита бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита: - Какво още там дириш, остаряло момченце? -Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце. |
| Бивол по калдъръма, твърде много си прав. Никога с нищо не ме е грабвал. Даже го няма и искреният сърдечен наивизъм например на "Малка спретната къщурка с две липи отпред" |
| Честит рожден ден, Поете! Дълбок поклон и огромна благодарност за чудесните стихове и преводи! (И да подминем със съжаление тези един-двама, които, понесени от злобата си, са добавили лъжица катран във Форума - те не знаят какво вършат. Уви, има и такива и те не пропускат случай да го напомнят). |
| Честит юбилей, да е жив и здрав! Тъжно е, че има хора, които вярват, че народът бил щастлив с подобни поети. Няма такова нещо - народът е щастлив с Бойко Борисов а разните му там поети-моети само развалят рахата на хората и подигат неудобни въпроси. Валери Петров никога не се опитвал да прави народа щастлив...Това, което той (и още няколко като него) са правили цял живот, е да поливат търпеливо скалистия остров и да "мъкнат влагата" към нашите съсухрени души. |
| Какво е поетът В.Петров в сравнение с Вапцаров и Смирненски - ресто, не струва. Защо? Защото първите двама, а и много българи като тях бяха готови да умрат за убежденията си и казваха истината без да се страхуват. А поетите на България след 1944г. бяха едни партийни Мазньовци. А от вътрешно несвободни хора да чакаш хубава поезия е твърде утопично. Жонглирането с думи не е поезия, а професия. |
| На поета, Биволе и Вуду, му четете ранните неща, отпреди 1944 г. - Палечко, Автобуса (така ли беше?), Край синьото море... Преводачът - винаги е голям майстор, вижте Хамлет в сравнение със също блестящия превод на Гео Милев, приказките на Киплинг. |
| Фичо приказките ми харесват така е..но все пак повече в превод на В.Константинов, както и по-добрите попадения в стихотворните преводи на Киплинг на Стоян Медникаров. за шекспировите сонети съм откроила за себе си като постижение преводачката Е.Панчева. |
| който не е разбрал Поезията на Валери е просто нещастник. Да го съжалим и да не му се сърдим! А за това, че не е борец за идеали просто не е вярно. Той воюва със своето оръжие и дава по своему жертви. Когато /вероятно?/ днешните му противници са се били в Балкана /?/, Валери беше един от двамата които открито защтитиха Солженици, за което бе подложен на печатно ембарго. Всяко зло за добро - тогава преведе Шекспир. |