Отиди на страница:
| Ленче, Точно така, душо, поезията трябва да се превежда от поети, и то много добри. Интересно четиво на тази тема - Пушкин на френски Натиснете тук |
| Завист От Витоша покрай светлинни знаци с колата си по тъмно слизах сам - в шпалир от заслепявани пешаци с китари и дюдюкане тук-там. И изведнъж, подобно мимолетна брилянтена звездица в мрак дълбок, от фаровете бял отблясък светна на рамото на някакъв младок. И туй бе всичко! За секунда само! Но как ме парна в нея завистта, че, ах, не беше върху мойто рамо тоз женски пръстен, святкащ във нощта! Бъди жив и здрав, маестро! Бъди все такъв неуморен сеяч на доброта и човечност! Редактирано от - myrmorko на 22/4/2010 г/ 21:11:05 |
| Посветено на стария японски филм "Голият остров": На остров гол живеят двама и го поливат нощ и ден. Това е филмът. Друго няма. И вий скучаете край мен. Жената, хвърлила черпака, се просва с хълцания зли. А вий се смеете във мрака на глупостта, че сте дошли. Защо? Нима сте духом голи подобно оня остров там? Ако е тъй, то за какво ли се трудиме над вас, не знам. Но на екрана, мълчалива, жената се изправя пак, за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак. Сега вървете към вратите, шумете, смейте се на глас - докрай, додето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас! |
| И ето, аз се движа напред! Не в тръпката на победен марж! Не край таржествен шпанир! Не под дъжд от цветя! Аз се движа напред! НАПРЕД! Аз се движа напред! Жалък и упорит! Като бойна кола! По разровено в ями шосе! Като бойна кола с изтърбушена броня, с разкривено шаси и угаснали фарове! Край която снарядите вдигат фонтани от пръст! И която залита се пак, упорита и жалка! А на около, гезкрайният грохот, тежък, плътен като тишина, из канафки и ровове, са застинали, почернели от огъня на танкове, заленели в смъртта си оръдия, изгорели коли! И може би, само, само след миг, един яростен взрив ще ме прати в тоя свят! Свят на мъртва стомана! Може би, може би, СИГУРНО! И все пак, жалък и упорит, аз се движа напред, аз се движа..движа напред, аз се движа напред!...НАПРЕД! *** Редактирано от - sybil на 22/4/2010 г/ 22:06:49 |
| И това също са стихове: "Ключето" Снощи късно пред къщи си гарирах колата и ключето от нея изтървах в тъмнината. -- Тази сутрин излязох да го диря към седем, тротоара пред къщи със учудване гледам - -- със зъбати листенца цял постлан край москвича и на жълто ключенце от тях всяко прилича! -- И е доста студено, дим струи от комини, но сред клоните редки небесата са сини, -- и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка и колата далече сред мъглица се мярка, -- и е жълто и тихо, с оня мирис на есен, такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен! -- И живота си чувствам как е минал през мене в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене. -- Ах, до люлката детска така близо до гроба - откъде тази завист и защо тази злоба? -- Трябва друго! - И ето, на полянка открита бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита: -- - Какво още там дириш, остаряло момченце? - Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце. |
Слушайки братята Кирил и Методи с какви методи се спорът води, гледали стреснати и дори умърлушени. (Вж. фреските Борис-Ангелушеви.) |
| Бих го взел преди известно време тоя стар турист със голо теме, услужлив и мек съм общо взето, возил съм мнозина по шосето, пък сега надолу слизах празен и навярно по-разнообразен моят път би бил и бих узнал нещо извън своя си квартал – но спирачките натиснал вече порива ми изведнъж пресече лоша мисъл: от таблото вчера някой ми свали електромера, завчера един ме нагруби - откъде да зная, може да е именно от тях и тоя?... И не спрях, и гледах до завоя стария човек да се смалява. А държеше китка от тинтява и навярно беше не от тия, дето ще ти сторят мръсотия. И си казах, леко огорчен: - Утре ще си спомни той за мен как съм го отминал и на други ще откаже своите услуги, и така нататък до безкрая... Дребен случай, но след него зная как и ние, меките, учтивите, ставаме от грубите и дивите, ставаме железни, нелюбезни със беззвездни във душите бездни. Хора на доброто, не умирайте! Първите си пориви не спирайте! Още сме едни във други сплетени, още е тинтявата в ръцете ни! |
| Първо - честито на юбиляра и за много години! Личност, която, според мен, трябва да тачим. Рядкост са такива хора. Чел съм откъси на преводи от г-н Петров, и ги намирам за сполучливи и изобретателни. Не съм чел много негови стихотворения, но сигурно и в поезията е толкова талантлив. Слънчо да каже. Но едно нещо не разбирам. За мен не е възможно хем да си поет, хем през 1990 да гласуваш за бекапето. Нищо общо с политиката, просто не разбирам поетичните души. |
| Ivankin, Най-напред знаеш ли чия е епиграмата: "Зайчето Валери пише и трепери"? Сигурно знаеш - на Радой Ралин (между впрочем, той също е роден на днешната дата). Знаеш ли обаче, че въпреки тази епиграма Радой Ралин и Валери Петров, като истински големи творци, са се ценяли един друг. Нещо повече, били са приятели, особено в последните години. Това може да се прочете в не едно и две изказвания на Ралин. А лично аз преди петнадесетина години съвсем случайно се засякох с него на тролейбусната спирка срещу Ректората една вечер. Осмелих се да го заприказвам. Оказа се, че отива на гости на Валери Петров. Редактирано от - myrmorko на 22/4/2010 г/ 21:57:11 |
| "Вик от детинството" - Валери Петров Откъде се намери, откъде се намери, долетяло до мен като сън, това тънко: "Валери!", и след малко: "Валери!", на децата отвън. Знам, уви, тоя зов от далечното детство не за мен, не за мене е той - викат друг един малък, живеещ в съседство, едноименник мой. Но макар, че от случки, подобно на тая, честно казано, малко боли, аз преглъщам я мълком, защото си зная, че е смешно, нали, ако горе, от свойта библиотечна бърлога се надвеси набръчкан старик и отвърне плачливо: "Не ме пускат! Не мога!" на детинския вик. Редактирано от - myrmorko на 22/4/2010 г/ 22:06:30 |
| Мето, На поета му се гледа поезията. На художника - картините. На музиканта - музиката. На колбасаря - колбасите. И т.н. Ама кой какъв бил в живота, какво правил-струвал, какви пристрастия имал - това са въпроси от друго естество. Рембо е бил върл манафин, опъвал е даже овце, Оскар Уайлд е бил педераст, Мусоргски - дегенеративен алкохолик, Маяковски - чекиджия (че и стихове даже е писал на тази тема)*, Кафка - мрачен кукундрел, Лотрек - курвар (айде да не ги изброявам всичките, че и многотомна енциклопедия няма да ми стигне). Тия им недъзи омрачават ли творчеството им? Когато четеш изящно-остроумните работи на Оскар Уайлд, пука ли ти, че е бил педераст? Tа аз викам - да оставим тия работи на жълтата преса. ____ *** Редактирано от - sybil на 22/4/2010 г/ 22:51:32 |
| Да, не разбирам. Истинските поети, доколкото знам, никога не са били със статуквото. Отново, да каже некой по-рафиниран. |
| Моля всички призвани и непризвани поети (ако не ги мързи), гласували за бекапето през 1990 година, да дигнат ръка. Тогава, поне аз ще погледна другояче на поезията и апотеозите. |
| PIX, доколкото знам, поетите по света са по-скоро бунтовници, отколкото царедворци (да не се обиждат художниците). Но кой съм аз, за да съдя. Само се смея на превъзнасящите и им се чудя що се дразнят. |