Отиди на страница:
| Тракииците са работели, макетата са ставали политици ( понеже са били и по близко до София).После са впрегнали цяла България да освобождава родните им чукари , да рискува и загуби спечелената вече източна Тракия. |
Г-н Петрински   Чекаме отзиви от просветената, суперкоректната, актуалноосведомената и гневна гилдия на съсловието. |
| Последният одрински опит на български политик беше този на Божидар Димитров. Както и да е, и то се провали безславно благодарение на нашенските деРмократи, историци втора ръка, турската пета колона и сие пишман българи. Е, и бате ви Бойко си каза тежката дума. Жалко, но факт! |
Едва по-късно, и особено след втората половина на ХVIII в. българската колонизация на Източна Тракия върви с ускорени темпове чак до началото на ХХ в. един вид, българската държава се оказва най-яката спирачка на българщината.  |
| Точно това има предвид Петрински и е прав. т.е българина не е завладявал източна тракия като е държал меч в ръката, а като е държал нещо друго (имам предвид рало). |
| Авторът е прав, освен че Одрин никога не е бил признат за български град от "международната общност" дори и в най-пробългарските й документи, на Цариградската конференция тук и Санстефанския договор тук. (Солун също, въпреки бай Ганя.) Но въпреки това в края на Балканската война (първата) идва момент, в който никой - вкл. Турция - не ни оспорва земите до Мидия - Енос тук Тогава е бил моментът да се приемат реалностите и да се чака задаващата се ПСВ, за да се участва скромно на страната на Антантата и да се получи колкото може повече от Македония от Сърбия и Гърция - за компенсация на разширението им за сметка на Австро-Унгария и Турция (Мала Азия) - и цяла Добруджа от Румъния - за компенсация на разширението й за сметка на Австро-Унгария. Заради прекаления ни фокус на Македония - заради избора на София за столица, заради много силното българомакедонско присъствие в политиката, армията, културата и пропагандата - изгубихме бадева много по-ценните от стопанска гл. т. земи в Добруджа (и южна, от 1913-16 и 1919-40 г.) и Одринско. |
| За тези, на които темата е станала интересна - онлайн публикация на "РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢ ЗЪ 1913 ГОДИНА", Любомиръ Милетичъ, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.: Натиснете тук |
| Петрински, няма нито един историк до 10 век да говори за "славяни". Има няколко историци от това време (до 10 век) да говорят за роби. В 10 и 11 век главно по български писания се употребява словени, но като верско и културно понятие а не като отделен от българите народ. Има обаче изобилие от исторически писания за българите на балканите преди 7 век: 1 Дюканж, Льо Киен и др. Започват списъка на архиепископите на България с Протоген Сердикийски, живял по времето на Константин Велики (АС с.202 и с.261). 2 в картата на Свети Иероним от 4 век, като взаимозаменяеми имена: “Mesia hec et Vulgaria“. Но тъй като една друга тъждествена информация се намира при Хронографа от 354 година, който Момсен издаде, където Ziezi ex .. тъждествена информация се намира при Хронографа от 354 година 3 Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 г. (МАВ с. 51-52). 4 Павел Дякон, Готфрид Витербски, Алберт Кранц и Павел Емилий пишат, че българите, които ЖИВЕЕЛИ ОКОЛО ДУНАВА, в 450 г. нападнали краля на лангобардите Агилмунд, убили го и разбили лангобардите. 5 В преписка към хрониката на Манасий се казва, че по времето на император Анастасий (491-517) българите ЗАВЛАДЕЛИ земите около Видин и Охрид (МАН с. 123). 6 Зонара в житието на император Анастасий пише, че българите нападали Иллирик (МАВ с.52) и че той е построил Дългата стена от Черно море до Мраморно море за отблъскване на техните набези (СИД с.50)(Началото на 6ти век). 7 Раич съобщава, че според Прай около 500 г. българите, предвождани от Либерт I или Бузар, ЗАВЛАДЕЛИ МИЗИЯ И СЕ ЗАСЕЛИЛИ В НЕЯ (РАИЧ с.81). 8 Лаоник Халкокондил - твърди: Или пък е по-добре да се каже обратното – че те (българите) са тръгнали от там (в предисторически времена), от областта при Йонийско море, преминали са Истър и са достигнали до отвъдната страна? Има и много други исторически свидетелства че траките са българи. За повече информация - Виж тук Редактирано от - плямпало на 22/4/2010 г/ 02:07:50 |
| Плямпало, Не само повечето историци (Прокопий Кесарийски, Йорданес, Псевдо-Маврикий, Теофилакт Симоката, Теофан Изповедник...) до 10 в., писали за славяните, ги наричат "славяни" (склавени), но така ги наричат и (пра)българите, например Омуртаг канасюбиги, който преместил "войската си срещу гърците и славяните" (на Тома Славянина). Славянските земи в Ромейското царство от 6 в. нататък били наричани от ромеите Sklavinia(i) (Склавинии). С идването на Аспарух южно от Дунава ромеите почнали да наричат нашите земи "България", като в израза "войната с България" (680 г.) |
| Чичо Фичо, Предполагам че няма да Ве затрудни да си направите сам справка какво е било значението на думата склавус на латински. Тя е значела роби. От там и гръцката дума склавоне. От там през латински е и значението роб на съврмената английска дума слейв. Също, ако един непредубеден читател чете пълния текст, а не само кратки откъси, на тези древни исторически писания, ще се убеди че става въпрос точно за роби. "Те (робите) завземат целия Балкански полуостров и веднага след това (естесвено с божията помощ) изчезват яко дим и мирът се възстановява" (преразкавам). Тоест става въпрос за въстания на роби и след разбиването им всичко си се връща на мястото си и робите не се споменават повече. От писанията се разбира че не става въпрос нито за народ нито за език а за социална прослойка - роби. Българските историци са в голям грях че приемат безуслвно, като папагали тезата на Шафарик и Иричек за някакви "прабългари" и за някакви "славяни". Историческите извори кипят от доказателства за българи на Балканите дори от предисторически времена. За това че траките са всъщност българи; за това че тяхното разселване започва от тук от Балканите - пак в предисторически времена. В тези извори няма "прабългари", няма "славяни". |
| Добре че си имаме форумно плямпало, което да ни обясни как целокупната световна наука е в тежка заблуда и грях относно един фундаментален за етническата история на Източна Европа феномен. Плямпало, наивната ти вулгарноетимологична теория няма никаква стойност, тъй като е напълно несъвместима с употребата на понятието "славяни" във византийските текстове. Ако изобщо се решавам да ти отвърна, то е, защото ако не се противодейства заради хора като теб представите на българското общество за миналото може опасно да заприличат на онова масово псевдоисторическо и антинаучно антиквизаторско безумство, което владее политиката и държавната пропаганда в съседна Македония. Ето няколко примера от "Чудесата на св. Димитър Солунски", които не оставят съмнение, че иде реч за славянски етнос, а не за социално-правен робски статус. Текстът разказва за участието на славяни във варварските обсади на византийския Солун през 7 век. Трябва да се подчертае още нещо - в някои от описваните от документа епизоди славяните са под аварска власт, в други действат в съюз с прабългари и трети племена като независими и равноправни партньори, а в трети са напълно самостоятелни и под властта на собствени князе, тоест контекстът не допуска какъвто и да било робски статус: 107. И почти весь день они сокрушали друг друга, а войско мученика и преследовало и отступало с большей опасностью, ибо противник составлял, как уже было сказано, избранный цвет всего народа славян. 117. [Вождь аваров] призвал к себе все звериное племя славян — ибо весь народ был тогда ему подчинен — и, смешав их с некоторыми варварами других племен, приказал всем выступить против богохранимой Фессалоники. 179. И вот, как сказано, в епископство благочестивой памяти Иоанна случилось, что поднялся народ славян, бесчисленное множество, состоявшее из дрогувитов, сагудатов, велегезитов, ваюнитов, верзитов и других народов. 182. Когда весь народ славян построился в боевой порядок, чтобы согласованно и разом напасть на стены, славяне, которые были на судах, надумали при этом покрыть их сверху досками и так называемыми вирсами, чтобы, когда они должны будут напасть на стену, защитить суда от тех, кто бросал со стен в них камни и орудия. 198. Итак, упомянутый хаган аваров, охотно поспешив выполнить их просьбу, собрал все варварские племена внутри его [владений] вместе со всеми славянами, булгарами и многочисленными народами в неисчислимое войско и выступил через два года против нашего хранимого мучеником города. 219. Находившийся же поблизости народ славян не осмелился приступить к городу или его разрушить — в то время как раньше, когда стены стояли и горожане были спокойны, они хотели захватить его, — хотя в течение стольких дней земля непрерывно сотрясалась, и большая часть [города] внутри стен, как сказано, рухнула, и ворота были открыты, и большинство невооруженного народа было рассеяно в разные стороны, поскольку никто вообще не осмеливался войти в дом. 240. И из-за этого-то вышеупомянутые племена славян, а именно - со Стримона и с Ринхина вместе с сагудатами, вооружились с яростью против нашего города Фессалоники. И така нататък, примерите в този документ са още много. За интересуващите се - текстът на "Чудесата на св. Димитър Солунски" може да се прочете на следния адрес: Натиснете тук Редактирано от - THX_1138 на 22/4/2010 г/ 06:12:35 |
Императорската османска столица Одрин е български град. Звучи нелепо даже и за човек който не е посещавал града. За който го е посетил твърдението е израз на необяснима грандомания.  |
http://www.nd.edu/~archives/sss.htm servio : (+ dat.) to be a slave to, serve. servitus : serviude, slavery. servo : to watch over, keep, protect, observe, save, reserve. servus : slave, serf. http://www.nd.edu/~archives/fff.htm famulatus : servitude, slavery, service / an extablishment of slaves. famulor : to be a servant, to serve. famulus : servant. famulus : serving, servile / a servant, slave. малко латински за обучение на плямпариите |
| Има известно препокритие и преплитане на роби и българи. От там произтичат и съвремените внушения за "славяни". Естествено робите не са народност а социална група, но на Балканите, на юг от Дунав робите са главно от българска народност. Рим първо завоюва Македонската държава във 2ри век преди христа. След това се водят и войни и политически ходове за завземане на обширните земи на българите - Стара Велика България. Едва в средата на 1ви век това се постига, тоест близо 2 века и половина. Но Рим не завладява цялата Стара Велика България. България продължава да същесвува на север от Дунав. Тогава Траян се принуждава да премине на север от Дунав. За първи и единствен път Рим отива на север от Дунав и в края на 1ви век завладява част от земите на останалат на север България. С това затвърждава поробването на балкнаската част на България. Народа и до сега помни това поробване (Цар Траян има магарешки уши). Но римското владичество на северната страна на Дунав трае едва 2 века. През втората половина на 4ви век набезите на българите на юг от Дунав зачестяват. И така 3 века войни докато в края на 7ми век България си освобождава земите на юг от Дунав. |
| Чарли Дарвин, не не съм Ziezi, но признавам че той ме запали преди 12 години за древната история на България. Относно sclavus. Има ги куп в интернет. Ето първото което ми попадна Връзка: ME sclave < ML sclā vus (masc.), sclā va (fem.) slave, special use of Sclā vus Slav, so called because Slavs were commonly enslaved in the early Middle Ages; see Slav. Това с наклонените букви го оставям нарочно за да се изкефите на "историческото" обяснение. Относно servus, оставям на Вас да направите тънката разлика между слуга и роб. И латините тогава и англичаните сега я правят тази разлика. Редактирано от - плямпало на 22/4/2010 г/ 07:12:06 |
| Плямпало, дружески те съветвам да не елементаризираш този форум, превръщайки го в трибуна на антинаучното автохтонно суеверие, което твърди, че българите са населявали земите на съвременна България още от дълбока древност. Вече ти бяха дадени както текстове, в които за славяните експлицитно се говори като за етнос, така и такива, в които те са недвусмислено отделени от прабългарите. Вулгарната етимология, която предлагаш, по никакъв начин не може да реинтерпретира тези документи в различен от прекия им смисъл. Между другото, изпитвам искрено съжаление към всеки последовател на Зиези, чието трезвомислие тълкува основите на нашата история като противоборство между народа на светлината, тоест българите, и техния космогоничен антипод, народа на мрака, който (в духа на добрия стар антисемитизъм) са юдеите, подпомагани техните марионетки. Предвид това никак не е случайно, че Зиези намери поле за приложение на безумията му именно в средите на фашизоидната и маргинална като концептуална насоченост Политическа партия Атака. Редактирано от - THX_1138 на 22/4/2010 г/ 07:13:45 |
антинаучното автохтонно суеверие Препрочетете точки 1-6 от 02:05:45. Уверявам Ви това е само върха на пирамидата. Доказателствата са много, много повече. Точка 7 не я препрочитайте. Ето Връзка към съвестния превод на saur. Никъде няма цитирани "славяни" нито "прабългари" А цитирания откъс по-надоло е на някакъв Dremen: Еххх, местни сме си отвсякъде. Чудесно писание. След това той тръгнал срещу мизийците и трибалите. Това племе е най-древното и най-многобройното измежду всички народи на земята. .... Това, което знам със сигурност, е, че тези народи, ако и да се различават помежду си по имена, по обичаи почти не се отличават, а е очевидно, че и до ден днешен те си служат с един и същ език. .... И тъй, аз зная, че и трибалите, и мизийците, и илирийците, и кроатите, и поляните, и сарматите имат един и същ език: ако трябва да се изкажа, вземайки предвид това обстоятелство, то те по род са едни и същи и са едноплеменни. Исторически и тогава не се е знаело окъде на къде е било движението, дали ... тръгнали от там, те преминали Истър и достигнали до областта при Йонийско море ... Или пък е по-добре да се каже обратното – че те са тръгнали от там, от областта при Йонийско море, преминали са Истър и са достигнали до отвъдната страна? Във всеки случай аз не бих могъл да се произнеса категорично по този въпрос. Да ама с днешна дата генетиката внася яснота и по отношение на движението: - Тукашни сме; - исторически и генетично - Движението е от тук нататък. - генетично. |