Отиди на страница:
| Корекцията е варна , не е , , ние”. Вярващите капиталисти , унищожили църкви вяра и религия, за тях става въпрос. Даже не ми се пише до какви извратености е достигал капитализмът преди 44 год , защото днес тези извратености отново са пред очите на хората. |
| Здравей, Митев ! Познавам го, "ах как го познавам"; спукваха ни гьона и в института, и после - за кандидатските минимуми... Иначе не бих си позволил да пиша това, което написах (и то със съзнанието да предизвикам реакцията от привържениците му, както и стана, в твое лице) ... Ислямът и марксизма в неговото болшевишко претворяване имат общата черта да са ТОТАЛИТАРНА, ДОГМАТИЧНА ИДЕОЛОГИЯ ! Не допускат критика, съмнения във верността им, изискват сляпа вяра и безпрекословно подчинение и служба на прокарваните и налагани "с огън и меч" (револвер) идеи и догми... Иначе хвърчат глави или ГУЛАГ. Не, че и християнството не е минало през този етап по време на Инквизициятя, но го е преодоляло и затова страните там са прогресирали. Където това НЕ стана, виждаме какъв е резултатът: ислямски режими и северо-корейски, съответно. Тъжно, но факт !  ПП: при комунизЪма експлоататорът бе комунистическата държава и нейният червен "клер" - номенклатурата на КП. Редактирано от - Mars Attack на 07/5/2010 г/ 17:06:08 |
| А бе, некой сята ли са ка му беше името на оня муслим, де подфана Първата световна? Или па за името на другийо муслим-автор на "Моята борба", покрай когото целийот свет се превърна у касапница? Ти сяташ ли са, братко генек? Или...тъй като понеже защото така или иначе паметта ти е избирателна-все муслуми-вампири , Фалачи и омразното ти Туркие ти се привидет, а брато? |
| За практическата полза от религията?: Религията е носител на духовното? Какво значи духовно? Вяра в неизвестни неща? По какво се различава от суеверието. Търсене на знание? Едва ли най-ортодоксалният "вярващ" ще го потвърди! Естетическа наслада? А какво би била религията без Изкуството? Мога да се възхищавам от меса на Хайдн и без да съм вярващ. . Религията е пазител на морала? Ако моят морал е продиктуван от нещо извън мен, аз в същност съм абсолютно неморален. Ако вярата ми казва "Убивай наред, Бог ще познае своите" аз не поемам морална отговорност за постъпките си и се оправдавам с началството. |
най-голямата практическа полза на религията е че те освобождва от нуждата да мислиш...  достатъчно е само да верваш... |
| Хуне, да разказвам ли как комунистите събориха една от най-хубавите църкви в Русе - "Всех Святих", как построиха на нейно място "турска баня", наречена Пантеон на възрожденците, изровиха възрожденците от гробове и параклиси и пренесоха костите им в тоя "Пантеон", в който ни кръст има, ни свещ можеш да запалиш за упокой. И как днес тя (църквата) се съгражда наново от вярващите - всеки с лептата си, според възможностите си. |
| браун Разкажи , такива неща трябва да се разказват , само дето се съмнявам , че това е така както го описваш и че става въпрос за светини за който аз говоря? Комунистите работещ храм не са бутали и на цената на една кметска заплата не са го поругавали. Примерите за капиталистите са толкова внушителни , толкова мащабни , че с този пример нищо не можеш да постигнеш , абсолютно нищо. |
| Мислех да не се намесвам в безсмислието което кипи тук, но това за "готините и принципни комунисти" ми дойде малко множко... Ударите върху Църквата от страна на атеизма на комунистите обаче се провеждат в цялата страна, като основен критерий за „революционното възмездие“ е сътрудничеството със старата власт. Затова онези духовници, които са имали досег с върховете на обществото преди 09.09.1944 г. стават първи обект на репресии. Такъв е примерът със съдбата на архимандрит Ириней, протосингел на Софийската света митрополия. Данните в архивите макар и кратки разказват за много духовници, които са били обект н арепресии. Така например задържан от органите на властта е свещеник Страхил Сотиров Илиев от гр. Брезник, по-късно обявен за безследно изчезнал. Арестуван е и енорийският свещеник отец Георги Йорданов Кирилов, служащ в храм „Св. Дух“ в квартал Надежда на столицата. На 25.11.1944 г. по решение на местни активисти е убит без съд и присъда отец Лука Радев Юруков от гр. Панагюрище. През месец октомври 1944, без да се знае точната дата, от преминаващи ударни групи на новата власт в с. Негованци, Радомирско късно вечерта по обвинение във „фашизъм“ са убити и заровени в нивите край селото свещениците Йордан П. Иванов и Атанас Димитров. На 17.09.1944 г. 32–годишният протосингел на Видинска Св. Митрополия архимандрит Паладий е заловен от разгневени бивши партизани. Младият духовник е бит, измъчван нечовешки и накрая изгорен жив. Повече от 100 свещеника са съдени от Народния съд, част от които са осъдени задочно, защото вече са били убити или с неизвестна съдба. В архивите се споменават „13 ликвидирани“, т.е. с изпълнени присъди от трибуналите. В отделни архивни единици съвсем кратко се споменава софийския свещеник Кирчев, ликвидиран без съд и присъда на 09.09.1944 г. На 22.09.1944 г. в местността „Сименов мост“ в дефилето на р. Вича, над гр. Кричим е разстрелян и после изгорен свещеник Стефан Попвасилев от гр. Перущица. Свещеник Петър поп Иванов в с. Саранци, Новоселско (дн. Елин Пелин) през месец септември 1944 г. е бил отвлечен и убит в околностите на селото въпреки напредналата си възраст — 72 години. На 18.09.1944 г. безследно изчезва свещеник Евстатий П. Витошки, предстоятел на храм „Св. Богородица“, старинен „Св. Николай Чудотворец“, изграден през XI-XII век и известен в България и чужбина като „Боянската черква“, паметник на културата и музей от световно значение. Нарочен за ликвидиране от партизаните и задържан в първите дни след 09.09.1944 г. е бил и епископ Партений, член на мистичното народностно общество „Бог и България“, арестуван след 09.09.1944 г., но успява да избяга от плена в Неврокоп и заминава в София, където екзарх Стефан I го укрива, назначавайки го на служба в митрополията. В списъка на репресираните духовници, жертва на саморазправите без съд и присъда могат да бъдат прибавени и: Свещеник Петър Дивизиев от Разлог, жестоко убит след 1944 г., когато в Пиринския край са арестувани 45 свещеници. Свещеник Никола Пешев Миленков от с. Подгоре, Белоградчишко, осъден от Народния съд и обесен. С решение на Народния съд в гр. Оряхово от 15.02.1945 г. е осъден на смърт и разстрелян свещеник Цветан Поп Христов от с. Крушовица, Оряховско. Свещеник Борис Делев от с. Батак, Пещерско, намерен обесен в дома си на 21.02.1945 г. Свещеник Стефан Минков Тафров от с. Зелениково, Пловдивско Мъчени, убити и „ликвидирани“, по специфичната терминология на революционерите са и духовниците: Иван Ангелов от гр. Ловеч, Васил Вълков от Горни Дъбник, Плевенско, Стефан поп Христов от с. Загорци, Новозагорско, Атанас Янев от с. Срем, Елховско, Николай Йотов от с. Долни Дъбник, Плевенско, Иван Ал. Камберов от с. Осоица, Новоселско, Борис Вълканов от Св. Кирилово, Старозагорско, Иван Н. Цанков с. Борисово, Поповско, Никола Т. Калайджиев от с. Опълченец, Чирпанско, Петър Киселов от с. Енчовци, Дряновско, Никола поп Тасев от с. Ново село, Казанлъшко, Андон В. Андонов от с. Брестово, Хасковско, Иван К. Попов от с. Мъдрец, Харманлийско, Иван В. Дреновски от с. Бресница, Белослатинско, Стефан Георгиев от с. Попица, Белослатинско, Димитър И. Петров от с. Златош, Кюстендилско, Василий Дочев от с. Саламаново, Шуменско, Христо Н. Стоименов от с. Рашка Гращица, Кюстендилско, Андрей И. Стаменов от с. Горна Малина, Новоселско, Съби Кривошиев от гр. Севлиево, Иван Ангелов Иванов от гр. Ловеч, Димитър Гогев Рублев от с. Жиленци, Кюстендилско, Кирил Минчев Димитров от с. Дебели Лак, Радомирско, Петър Ст. Киселков от гр. Трявна, Никола Вълков Георгиев от с. Верен, Чирпанско, йеромонах Кирил Григоров Дудевски, игумен на манастира в гр. Сопот. Най-известният пример за репресиран духовник е Неврокопският митрополит Борис, убит през 1948 година. От малкото публикации по въпроса за репресиите на тоталитарната власт над Църквата и от малкото данни, запазени в архивите на МВР и Държавния архив се вижда, че ударът върху Църквата е бил много силен. Какъв точно е бил той и докъде се простира мащабът на репресиите над духовенството ще бъде уточнено от следващи публикации. Натиснете тук |
| E6 Напротив , съвсем правилно се намесваш. От това по разобличаващо за църквата , която тръгва вместо вяра да прави политика , едва ли има.Как е клала църквата / подчертавам църквата / и колко встрани от вярата и религията е била през тази човешка история , това е много важно направление за анализ.Дори от фашизмът не се е погнусила , ами и на него е била нещо като придворна тояга , вместо храм на духа и човещината. И не ме карай да разказвам , дали в България изобщо може да се говори за съществуването на църква , в периода на капитализмът? Отделянето на църквата от държавата се дължи на тези извръщения , а не на нечии други мераци? |
| Брауне, На 29 април (т.е. миналата седмица) бях пред Храма на Христос Спасител в Мосвка, срещу музея за изящни изкуства "Пушкин", възстановен с даренията на руския народ - величествен ! За съжаление бе затворен, но и отвън е прекрасен !!! И докато му се възхищавах не преставах да си мисля, каква идеология е способна да взриви това творение и построи на негово място плувен басейн  А сега ти сЕти се сам !!! Какво повече да говорим...Преди години четох в руски вестник, че след 1917 г. са унищожени над 70 000 черкви и храмове, нали марксизмът казва, че религията е опиум за народите..., и обществото на диктатурата на пролетариата е атеистично. Нямаше ка да не се сетя и за статуите на Буда, взривени о талибаните. Как да не направи човек аналогия меджу тези два ваврварски акта ?  Редактирано от - Mars Attack на 07/5/2010 г/ 18:26:29 |
| ... а на 27 април минах през градчето Суздал - православните църкви там са просто като в детска приказка - красота ! Поне тях большевикИ не са сринали, може би защото са малко по-далече от Кремъл...Ето няколко снимки. Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук Редактирано от - Mars Attack на 07/5/2010 г/ 18:31:22 |
| Хуне, Ти конкретно за България ли говориш или по принцип?? В България никога не е имало фашизъм, по определението за фашизъм като единна тоталитарна система (вж. "Фашизмът" - Желю Желев). При "оригиналния" фашизъм, църквата не е застъпена (Хитлер не е бил религиозен, бил е окултист и никога никъде не е парадирал с близки до папата или до църквата отношения). В България църквата е кореспондирала с властта, дотолкова, доколкото църквата е неделима част от една монархия (знаем кой коронясва владетелите навсякъде), но аз никъде не съм чул БПЦ преди 09.09.1944 да е водила някаква самостоятелна политика в ущърб на някого или извличайки някакви ползи от положението си... АБСОЛЮТНО НЕнужна и НЕпредизвикана жестокост са проявили червените при идването си на власт спрямо духовниците. Причината?? Ами промитите глави - "Религията е опиум за народите" и прочие простотии размахвани и до днес като знаме... Редактирано от - E6 на 07/5/2010 г/ 18:37:25 |
| Mars Attack И това е така. Само дето има и друго. Трябва да разкажеш историята от Петър 1 до Сталин , а и да обясниш защо точно при Сталин се възражда църквата в Русия. Това подскачане по света , по избрани факти , лично аз не го одобрявам , но щом го правиш го направи. Аз бих предпочел друго.Да обясниш защо инквизицията се поражда като явление когато се наблюдава Ренесанса и Възраждането , за реалните клането изгаряния на кладите за многовековното духовно мракобесие е верният разговор , но и този не е лишен от смисъл и съдържание. Де да знам , а може и друго да обясниш , какъв мироглед днес църквата въоръжава човешкият дух , освен този на поредното затваряне на очите , за това как се ограбват миряните-овцете? |
| Хуне, не си прав. Църквата "Всех Святих" беше действащ храм в стария гробищен парк на Русе. Последният се намираше там, където днес е Парка на възрожденците.През 60-те години на миналия век, при разширяване на града, гробищата останаха кажи-речи в центъра му. Бригадири-средношколци (включително и аз, за мой срам) вземахме участие в разтурването на гробищата за да се изгради т.нар. Парк. Там бяха гробовете на Л. Каравелов, Ст. Караджа, Захари Стоянов и много, много други. Костите им бяха извадени от гробовете (бих казал поругани, защото се извършваше без участие на свещенник, а покойниците бяха християни). Да не пропусна - така се постъпи и с намиращите се в съседство турски гробища - в участъка м/у днешното Руско консулство и блок "Воден". През 66-та или 67-ма година (не съм сигурен в годината, по него време отслужвах военна служба) храма е разрушен. (Под сурдинка се разказваше, че булдозериста събарял храма починал след броени дни. Не знам, може и да е градска легенда). На негово място построиха Пантеон на възрожденците и пренесоха костите (които са останали?!?) на възрожденските ни герои в него. Пак без свещенник, кръст и нещо, напомнящо, че се препогребват християни. След 10-ти ноември поставиха кръст над Пантеона, под натиска на гражданство и църква. Преди 10-тина години се поде подписка за възстановяване на храма, събраха се пари, събират се и до днес, строителството е почти завършено, предстои изографисване и освещаване. Та така с Комунистите работещ храм не са бутали |
| Пак се смесват църква и религия.... Деянията на църквата са едно, а религията е друго... Религията НЕ пречи на никого. Пречи злоупотребата с нея. |
| Здравей, Бени ! Да ти призная нещо: точно до храма - ето го Натиснете тук , има едно приятно кафе, "Академия" (вероятно така се казва, защото отсреща е музея), където пихме зелен чай със жасмин с една рускиня, Анастася, това бе и повода да отида там, кантората й е съвсем близо и идеята бе нейнс за мястото; много добър адвокат по бизнеса на межд. компании в Русия, запознахме се през Интернет, и нямаше как да не си спомня за моята покана към теб да пием по едно кафе в София при последното ми идване прех март. Не я ухапах, и всичко мина нормално...  Станахме добри познати, след време няма защо да не станем и приятели (приятен човек, хубава жена и интелигентен адвокат)... ето как изглежда (снимките са реални !): Натиснете тук Редактирано от - Mars Attack на 07/5/2010 г/ 18:51:23 |
| Хуне, Това, че точно при Сталин се възраждала църквата в Русия - откъде го измисли?? Без вяра НЕ МОЖЕ. Просто трябва да се избере обект на вярата.... Войнстващият секуларизъм като псевдорелигия Когато през 1917 г. на власт в Русия дойдоха болшевиките, една от главните точки на тяхната идеологическа програма стана борбата с религията във всички нейни изяви. През 20-те и 30-те години на двайсети век тази борба носеше характера на геноцид: Молохът на войнстващия атеизъм не щадеше никого – нито епископите, нито свещениците, нито монасите, монахините и миряните. Горчивата съдба на репресираните духовници бе споделена и от техните жени и деца: последните бяха дамгосвани като "деца на народни врагове" и изпращани в специални сиропиталища, където ги възпитаваха в антирелигиозен дух. Всички религии страдаха еднакво от преследванията – православни и католици, протестанти и мюсюлмани, юдеи и будисти. И това се вършеше в името на лозунги като този за свободата, равенството и братството, наследени от френската революция. Натиснете тук |