Емигрантите ни издържат...
Отиди на страница:
| orbb , смяташ че трябва да бият тъпана за да чуеш и ти и телефонните измамници кой , колко евро на кого превежда ! Или работиш в Юнион Експрес с превръзка на очите ? **** Айде лека и доходна !  Редактирано от - Чок觧 на 14/5/2010 г/ 22:41:52 |
Чок觧 Казах и казвам : Емигрантите не издържат България в момента , статията в Стандарт е една измишльотина за мен и глупост и вероятно затова не е подписана . Емигрантите и то не всички , ПОДПОМАГАТ в повечето случаи своите близки и понякога ги издържат , но само тях ! ОК, напълно съгласен. При тая умряла икономика , 10% явна и дявол знае колко скрита безработица , няма как да издържате и "външните българи" , освен разпродавайки създаденото и построено преди 1989г. ! Функционирането на българската икономика е една от големите загадки на XXI век, така че не само ти си в недумение как се получава. Колкото до "издръжката на външните българи" - имам предвид не поемане на пълната им издръжка, опазил ме Бог! Просто балансът "дал/взел" за цялото множество външни българи е в посока повече "взел", отколкото "дал". И то в същия момент, в който пълногласно се твърди обратното. Което, както можеш да разбереш, дразни до известна степен... |
| Аз, понеже нямам емигранти да ме издържат, се издържам сама, но на една моя приятелка децата вече доста години са емигранти, а й пращат пари да им плаща някакъв заем, който взели в България да си купят кола. Пак от България. |
| Трябва да се добави и още нещо, Чоки. Когато един ученик завършва училище, не само че семейството му е плащало за неговото образование, но и този човек продължаваше да работи за държавата, за нищожни суми, през целият си живот. Барем това му откупи "безплатното" образование и здравеопазване. МАЛКО В СТРАНИ ОТ ВЪПРОСА. Предприятията не плащаха адекватно и работниците немаха адекватна производителност. В края на 70-те бълг. предприятия бяха станали до толкова неконкурентноспособни, че системата бе тръгнала към пълна разруха. Тогава някои предбриемчиви другари в политбюро взеха много важни решения, за съжаление това само увеличи агонията с 15 години. Взеха се външни заеми за да се построят военно-пром комплекс и заводи за сглобяване на копирана от запада електроника . България бе твърде назад за да започне отначало в този вид промишленост, а заемите трябваше да се връщат. Имаше и успехи в развойната дейност, главно програмиране. Измислиха се езици за програмиране. Трябва да се признае че масово се инвестираше в обучение на нови кадри. Навярно след 15-20години щеше да има и резултати, в смисъл на собствени открития и ноухау в областа на електронната промишленост. Но системата не издържа за да ги видиме реализирани. Може и да е имало някакви успехи в тази област, но навярно незначителни след като никои не е чул за тях. Голямата грешка бе инвестирането в военно-пром комплекс. България заложи на това че ще може да реализира продукция в трети страни като Либия и Ирак, за долари, и с това да си върне заемите. Обаче не бе отчетен рискът в тези страни. Експортира се оръжие за 4-5 милиарда долара, на кредит, огромна сума по това време, а ние си прибрахме към 1 млрд. Другото остана за наша сметка.Дългове които още изплашаме. Това досъсипа системата. Лоши решения, за добро или лошо. От средата на седемдесетте, вече около 45 год България е на външна издръжка, така че нищо ново. Още от началото на 80-те страната се издържаше на външните заеми. В началото на 80-те страната преживя бум точно заради тези външни заеми които бяха взети и инвестирани тогава. Заемите, обаче, свършиха и към краят на 80-те (по-точно след 86) последва упадък. След 1990г до сега, страната ни отново се крепеше на външни инвестиции - чуждестранни инвестиций, строителният бум подклкаждан от вън, заеми, помощи, както и на пари идващи от гурбетчии и емигранти. Вижда се че когато тези външни фактори липсват се получава застой, ако не упадък - например от 92 до 97, сегашното положение. Няма ли помощ от вън - следва упадък. Но това не бива да ни плаши. Повечето страни, вкл и много западни живеят от подобна схема. НО ТОВА Е ДО ВРЕМЕ. Виж Гърция. Ние не трябва да стигаме до там. Стигнем ли до там това значи отново да загубим конкурентноспособност и се връшаме в 1989г - никой не иска да ни дава кредит, купони, недоимък, и пр. Ние трябва да организираме така страната си, че тя да е атрактивна за инвестиране и работа. Законноста е може би най-важният елемент в това начинание. Където има масова корупция, няма просперитет. Редактирано от - garamel на 15/5/2010 г/ 00:05:51 |
orbb , смяташ че трябва да бият тъпана за да чуеш и ти и телефонните измамници кой , колко евро на кого превежда ! Или работиш в Юнион Експрес с превръзка на очите ?  ема тя софия не е българия ако вие в столицата не се познавате врата до врата , то тука ние на село се познаваме всички. знаем кои кви цигари пуши , кво е ял на обед и кво ще яде за вечеря , и колко му е сметката у магазино. не сме отчуждени европеИци. та за тъпано нема нужда, всичко се чува и вижда. а забравих че си от Исраиля , то там по зле и от софия. |
Добре е да се придържаме максимално към истината, когато твърдим нещо. В САЩ средното образование не се заплаща. В Западна Европа нито средното, нито висшето се заплаща, но в много страни в западна Европа, в добавка, имат навика да разделят децата от малки - от 3-ти, от 5-ти клас, в зависимост от успеваемоста им, по училища, които имат пълен или лимитиран достъп до висше образование, заради качеството на преподаването в тях. В Германия, например, училищата, чиито дипломи ви дават достъп до университетско образование, имат сторга програма, тежки изпити през последната година (които не всяко дете взима с нужния успех) и определено количество години за завършаване. Всички професионални училища (като нашите някога -по шивачество, селско стопанство, готвачество, стругарство и др.) не дават диплома, която е годна за кандидатстване в университети, заради качеството на обучението и програмата в тях. Как беше в България преди 1989 г. ? Както добре знаем, само ограничено количество техникуми даваха образование, което спокойно може да се нарече солидно средно. В техникумите по общесвено хранене, шивачество, автотранспорт, по селско стопанство и т.н. хуманитарните науки бяха под всякаква критика. Учениците излизаха от тях очевидно неграмотни и неподготвени да отидат в какъвто и да е университет, дори в двугодишен, полувисш. За сравнително добри техникуми се смятаха икономическите, електро техникумите и още няколко с 4 годишна програма. Някои от реалните гимназии бяха също на удивително ниско равнище на подготовка. Обръщам внимание и на нещо друго - нашите средни музикални училища може би подготвяха добри музиканти, но те определено нямаха високите критерии за завършване на средно образование. Децата, получаващи диплома в тях, спираха да учат математика и природни науки я в 9-ти, я в 10-ти клас. Често не се обръщаше внимание и на изучаването на чужди езици, български език и литерура, история и география. Не се учудвайте, ако видите някои от тях да пишат Робин Зон Крузо, например - това е в унисон с нивото на хуманитарна образованост в тези уж елитни училища, в които приемаха с тежки музикални изпити. Не виждам как дипломата на едно средно музикално училище може да се равнява на дипломата на една някогашна наша езикова гимназия. Нямам голям опит с художествените и балетните училища някога, но предполагам, че и там е било така. Но имам опит със завършил електортехникум в Пловдив - влезе в СУ с две тройки по история и български (баща му беше борец протв фашизма и нам-що още) - който почти никога не улучваше дали дадена дума се пише с "о" или "у". Иначе е абсолютно вярно, че родителите ни получавах по 40 години наред не повече от 200 лева на месец, даваха по 80-100 лева на всяко дете студент (т.е. 1/4 от месечния си доход) и пенсионирайки се имаха най-много един апартамент зад гърба си (а може би и някой 20 годишен Москвич). Което означава, че образованието на децата им и сегашните им мизерни пенсии не могат да се приемат с лека ръка за безплатни. BTW, пенсиите в момента им стигат само да си платят тока, ерго всичко друго се поема от техните деца (независимо къде живеят те - в или извън България). Не познавам американец, който да плаща по 25 % от дохода си на година на всяко дете, за да може то да учи уж "безплатно" както твърдят, че е и е било в България. Да напомня, че ако някое семейство имаше две деца в София, студенти, по едно и също време, и живеше извън София, то преди 1989 родителите даваха 50% от дохода си за да ги издържат докато учат. Ако това е безплатно образование, какво ли щеше да бъде платеното? Американците биха плащали 25% от дохода си само, ако детето им учи в престижен частен колеж или университет, но дори в такъв случай семейството плаща често по-малко от 25% от годишния си доход. За сметка на това се дават множество стипендии по доход или нисколихвени заеми на онези, които държат на качеството на образованието си. Доколкто имам наблюдения от племениците си, сегашното "безплатно" образование на един студент в София струва на майките и бащите им стотици лева (500 до 800) на месец. И това е само за квартира и издръжка. Някой изчислявал ли е колко % е това от месечниия доход на едно средностатистическо българско семейство днес? Толкова по въпроса за прехвалената българската "безплатна" образованост. Редактирано от - Чичо Фичо на 15/5/2010 г/ 09:26:59 |
Аз ще подремна и утре разсеяно ще прочета какво сте измудрили. И подир туй още има пишещи? Корав народ е туй форумецът на "Сега"!  |
Ами ще има пишещи, ти не знаеш ли, че повечето списващи тук, използват функция - игнориране на този потребител  |
| "Добре е да се придържаме максимално към истината, когато твърдим нещо. В САЩ средното образование не се заплаща. В Западна Европа нито средното, нито висшето се заплаща." Да, добре е. Добре е също да не се пишат неистини. Във Великобритания е пълно с училища, където средното образожание се заплаща. Не знам, може би откакто Обама стана шеф, в Америка да не е така, но надали, както казало Айшето. Откакто има нова администрация съм ходил два-три пъти там, но само по служба и сигурно съм пропуснал реформата. Това, което е учил един гимназиален ученик в БГ по времето на соца - по обхват и качество - днес се учи само в платени училища на Запад. |
Чичо Фичо Добре е да се придържаме максимално към истината, когато твърдим нещо. . Още 1980 символа ... . Доколкто имам наблюдения от племениците си, сегашното "безплатно" образование на един студент в София струва на майките и бащите им стотици лева (500 до 800) на месц. И това е само за квартира и издръжка. Някой изчислявал ли е колко % е това от месечниия доход на едно средностатистическо българско семейство? Толкова по въпроса за бълрарската "безплатна" образованост. Темата беше (и продължава да бъде) за това дали емигрантите "издържат" вътрешните българи.Виждам, че отговорът на този въпрос се избягва упорито. Вместо това се правят нескопосани опити за изместване на въпроса към цената и качеството на образованието. Правят се всякакви екскурзии в миналото, намесва се цената на образованието тогава и сега, "тук" и "там", смесва се въпросът за това дали образованието е платено (т.е., има ли такса за учене/следване) с въпроса за разходите за квартира и издръжка. . Увлечен в спомени за миналото, Фичо достига до изумителното откритие, че образованието на децата им и сегашните им мизерни пенсии не могат да се приемат с лека ръка за безплатни Явно ще стигнем мъчително до консенсус. Чоки вече се съгласи, сега и Фичо прави първи стъпки. Да, другари, сегашните пенсии са мизерни, но те не са безплатни - плащат ги вътрешните българи. Външните българи не участват в това плащане на пенсиите, а в плащането на заплатите - още по-малко. Редактирано от - Берия на 15/5/2010 г/ 00:29:35 |
Във Великобритания е пълно с училища, където средното образожание се заплаща. Това са частни училища. Който иска да учи там - плаща. Държавните са безплатни. Темата беше (и продължава да бъде) за това дали емигрантите "издържат" вътрешните българи. Има хора в България, които изцяло разчитат на парите на близките си в чужбина. Колко са като брой не мога да кажа, но след като има толкова малко работещи в България за относително ниски заплати и много пенсионери с мизерни пенсии, които все пак преживяват някак си... Ако сега работещите извън България се върнат много семейства ще се лишат от доходи и не се знае как ще се оправят. Никой не може да вини хората, че отиват так, където има работа вместо да седят и да чакат на социални помощи. |
| В САЩ, както и във Великобритания, има държавни и частни училища. Достъпът до хубавите държавани гимназии в САЩ е точно толкова открит, колкото беше достъпа ни до някогашните езикови гимназии в България - има тежки изпити и в тях влизат само най-добрите, и грамотните. За държавната гимназия Стайвесант в Манхатън, втора по успех в цялата страна (първата е някъде в Мерилен и е също държавно училище), влизат горните 3% по успех осмокласници в града - кандидатстват 30 000 - 35 000 деца всяка година (през месец декември) за 700 места. Средният успех на завършилите това училище на изпитите за университетите е нещо като нашенско 5.50 (2200 точки от 2400 на SAT). В Ню Йорк има още две елитни държавни гимназии в първите 10 топ гимназии в САЩ - Бронкс Саяънс и Бруклин Тех. Има и няколко по-малки на брой отлични гимназии като "Елеонор Рузвелт" и т.н. Частните училища са по принцип малки, също дават отлично образование, класовете са малки (12-15 деца в клас), но влизането там е не само по успех (както е в елитините държавни гимназии), но и по социално положение, и дори наличие на роднини учили преди кандидастващото дете. Ако едно семейство има дете прието в определено частно училище, шансът на второ тяхно дете да бъде прието там е далеч по-голям от шанса на друго дете със същите (а понякога и по-големи) акдемични способности. Другият минус на частните училища е, че голяма част от тях са еднополови, има много малко смесени частни училища и гимназии. Всичко това носи донякъде духа на образованието на някогшна и сегашна (говрим за частните им училища) Англия, но то определено не дава облика на американското гимназиално образование. И още: в елитните университети на САЩ приемат главно по успех (приемът по доход, заради богат, спонсориращ учебното заведение татко/чичо/леля/баба и дядо), е ограничен до 1 %. Приемр - Харвард от 1000 новоприети студенти само 10 от тях са по социален/умуществен принцип. Докато в елитните университети на Англия и досега продължават да приемат най-често по елитарен и социален принцип: Кембридж, например, е често затворен за отличниците без социален и доходен статус. *********** Не виждам какъвто и да е консенсус между нас и форумците, които делят българите на наши и ваши, вътрешни и външни. Всекиму е известно, че т.нар. "външни" плащат по още няколко пенсии на месец на родителите си, за да могат те да живеят нормално в България и да повишават общата покупателна способност на населението там. Отделно са сумите за медицински и стоматологични услуги, които "външните" плащат без дори да гъкнат на родители и роднини - тук 1000 лева за зъболекар, там 600 лева за манипулация. Да не говорим, когато става въпрос за страшни неща като скъпо лечение на рак (което държавата би трябвало по закон да поеме, но в действителност никога не го прави навреме, достатъчно и със съвременна апаратура, огромната финансова част пак се поема от "външните" българи). И още нещо - никой не се хвали с тези си помощи, те са част от бюджета на "външните", това е част от семейния им дълг, ако щете. Смешно ми е да гледам как някои подскачат както ощипани моми като се заговори за милионите течащи от "външните" към "вътрешните". Статията, която се цитира една от стотиците материали по въпроса. Има и много по-достоверни източници - например информацията на българските банки какво и колко точно тече от частни лица извън България към географското понятие България. Да не говорим за любимия и прословут кеш, който не спира да минава границата ни в посока от запад към изток. В заключение, предлагам да не се закачат чувствата, емоциите и правата на тези над 1 милион "външни" българи. България се пази от тях културно, религиозно, езиково, музикално, ако щете, по един уникално-романтичен начин - все неща, които дори една мутра кат бат ви Бойко не може да съсипе с простотиите си за забрана за гласуване на избори и т.н.. Бат Бойко е временен, милион и нещо българи зад граница (брой, който ще продължава да се увеличава предвид икономическото състояние на страната ни) са постоянна величина. Предлагам ви да помислите познавате ли поне едно българско семейство без роднини зад граница преди да злобеете срещу "външните" Редактирано от - Чичо Фичо на 15/5/2010 г/ 06:07:41 |
| >>><<< Дрогара Берия иска да се придържа строго към темата, ама тя темата не иска да се придържа строго към себе си, ами все бяга на нейде си... Имаше "бели роби" при соца, хора (някъде към 70, 000) които работеха по различни страни, главно в Африка, получаваха примерно 20, 000 местни единици валута, а в джоба им влизаха 2 -3000 в най-добрия случай. Останалото се утаяваше в държавния джоб. Сега има гастарбайтери или гурбетчии, които тук изобщо никой не смята, защото, видите ли, те не са напълно емигранти (или повечето от тях не са)...варианти да заработят навън - много.... и хората го правят и внасят пари в границите на тая страна. СВЕЖИ пари. Това правят и емигрантите изпращайки преводи до сродници или до свои собственио сметки. Тези пари прекосяват физически границата и влизат в оборот в страната. Те не издържат, но поддържат заспалата, нищонеправеща или нищоправеща икономика...Таа така, първо емигрантите не заемат работни (безработни места), изхранват себе си в чужбина и помагат на себе си и роднини и, най-важното, внасят свежи пари без лихва. Освен това, те показват нагледно една важна характеристика на българина, наследена изглежда от Аспаруха - да преживяват винаги, да търсят начин и място за оцеляване. Редактирано от - sluncho6 на 15/5/2010 г/ 04:51:35 |
Явно ще стигнем мъчително до консенсус. Чоки вече се съгласи, сега и Фичо прави първи стъпки. Да, другари, сегашните пенсии са мизерни, но те не са безплатни - плащат ги вътрешните българи. Външните българи не участват в това плащане на пенсиите, а в плащането на заплатите - още по-малко. Айде не се оливай ! "Вътрешните" българи си плащат своя масраф . На някои им помагат от вън . Част от "вътрешните" българи плащат и масрафа на безработните , които получават пари от Социално осигуряване . Но пенсионерите своите пенсии са си ги заработили ! Това , че със заработката им се е плащало на предишни пенсионери , че лукановчетата са ги окрали и изнесли или че някой ги е похарчил предварително не променя нещата : ПЕНСИОНЕРИТЕ СВОИТЕ ПЕНСИИ СА СИ ГИ ЗАРАБОТИЛИ ! Това , че "външните" българи не участват в плащането на пенсиите не е много вярно - един милион българи преди да напуснат са имали по 15-20 години стаж и затова време са им отдържали пари за пенсия . Тия пари къде са ? В пенсионият фонд ! И какво , не се пипат , не се харчат , чакат ни да "навъртиме стаж за пенсия" и да си ги получим ? Не ме разсмивай ! |
| Стига, бе хора! Тая тема за емигрантите никога няма да я решим. Все ще има някой да се изцепи за "ренегатите" и "майцепродавците", а стане ли туй, веднага ще му отвърне някой друг за "тъпите българи". Почти като перпетуум мобиле. Почне ли такова дърлене, вечно се сещам за един виц: Връща се сърбин от Щатите. Питат го: - Как е, видя ли там наш Йован? - А-а-а, Йован е голяма работа! Завъртял е един бизнес, върти сделки, къщата му да видиш - шапката ще ти падне! Голяма работа! Връща се българин от Щатите. Питат го: - Как е, видя ли там наш Иван? - Видях го. - И кво? - Все си е същото л***о. |
Чок觧 Но пенсионерите своите пенсии са си ги заработили ! Това , че със заработката им се е плащало на предишни пенсионери , че лукановчетата са ги окрали и изнесли или че някой ги е похарчил предварително не променя нещата : ПЕНСИОНЕРИТЕ СВОИТЕ ПЕНСИИ СА СИ ГИ ЗАРАБОТИЛИ ! Това , че "външните" българи не участват в плащането на пенсиите не е много вярно - един милион българи преди да напуснат са имали по 15-20 години стаж и затова време са им отдържали пари за пенсия . Тия пари къде са ? В пенсионият фонд ! И какво , не се пипат , не се харчат , чакат ни да "навъртиме стаж за пенсия" и да си ги получим ? Не ме разсмивай ! Виж сега, Чок觧, аз не съм крив, че и ти (както може би 99% от населението) не си наясно с пенсионния модел в България. Обяснявал съм този модел преди във форума, сега няма да се повтарям (може по-късно да пусна линк към този мой постинг от миналото лято). . С една дума - пенсионен фонд в България до 2000 г. няма. Работи се по т.нар. "Бисмарков" модел, при който всяко сегашно поколение плаща пенсиите на предишното. Ти си прав, че "ПЕНСИОНЕРИТЕ СВОИТЕ ПЕНСИИ СА СИ ГИ ЗАРАБОТИЛИ" - защото са плащали пенсиите на своите майки и бащи, т.е. на предишното поколение. Но... макар и "заработени", техните пенсии СЕГА се плащат от сега разботещите - т.е., работещите в България и правещи отчисления българи. . Колкото до това, че "един милион българи преди да напуснат са имали по 15-20 години стаж и затова време са им отдържали пари за пенсия . Тия пари къде са?" - ами тия пари са отишли, по гореописаната схема, за плащане на пенсиите по онова време. Конспиративната теория за това как "лукановчетата са ги окрали и изнесли" е съблазнителна, но точно тук не работи. А пък мнението ти, че ако "някой ги е похарчил предварително това не променя нещата" - променя ги и още как, защото това е била (и все още в значителна степен е) същността на пенсионния модел в България. Точно затова се говори за "договор между поколенията", и затова тези, които не са в България всъщност са прекъснали този "договор между поколенията" - или, ако са в страна с Бисмарков модел (каквито са повечето европейски страни) - плащат пенсиите на тамошните пенсионери. . Колкото до иронията ти, която прозира в думите ти "чакат ни да "навъртиме стаж за пенсия" и да си ги получим ? Не ме разсмивай" - о, няма нищо смешно. Тези пари са дължими, и се плащат. Примерно, нашите изселници в Турция си получават пенсии от България, като броят на имащите право на такива пенсии се увеличава с всяка година (при достигане на пенсионната възраст; преди година-две бяха около 20000 изселници, получаващи пенсии). През последните десетина години само към Турция за тази цел са преведени над 200 милиона евро - и превежданата сума всяка година нараства. Можеш от три пъти да познаеш кой ги плаща тия суми. |
| Като започнахме темата за т.нар. "външните" и "вътрешните" българи нека да изясним нещо важно в българската история. "Външните" българи са онези, които са запазили културно, езиково, религиозно и емоционално България през години на робство. Те са внасяли нови политически идеи в географска България, революционен пламък, музикални идеи, литературни постижения. Дефакто, те са бунили народа и са го тикали извън Османската имеперия: те са повдигнали въпроса за Българска екзархия и са издавали вестници на тази тема. Те са се борили срещу гърцизирането на народа ни и изгарянето на ценна българска книжнина от фанариотски следовници. Те са идвали с чети отвън да бунят, писали са революционни статии (ненадминати по журналистическо майсторство и до днес) във вестници издавани извън страната и са измъкватли народа ни от изпод оджака и ботуша на султана. Който е чел "Записки по българското въстание" знае кой е започнал въстанието и колко човека са от "вътрешните" са го подкрепяли в началото. Не може да не осъзнавате, че т.нар. "вътрешни" българи първи и с ентусиазъм са помагали на османската власт да бъдат въдворени "дето им е мястото", по затворите, на посмелите да се поведат по акъла на "външните" българи. Помните нашенската бабичка от книгата на З. Стоянов дето го плюла и проклинала, докато заптиите го водили вързан, а те я поучавали, че той е светец, дава си кръвта за такива като нея? А кръчмаря дето не искал да нахрани пленения революционер, щото бил хаймана и дигнал ръка да го бие, за да се хареса на властта, в смисъл на заптиета? За опресняване на истороческата ни памет - много изключителни личности на България са учили, работили, живеели и милеели за българското извън днешните географски граници на България: Васил Априлов - учил в Москва, завършил гимназия в Брашов, следвал медицина във Виена, бил търговец в Одеса. Умира в Галац, като завещава подобаваща сума пари за известната Априловска гимназия в Габрово. Безценен етнограф и фолклорист. Любен Каравелов - невроятен писател, изключителен журналист, поет, етнограф. Макар роден в Копривщица, живее в Одрин, Царигард, Москва, Одеса, Белгард, Нови Сад (тогавашна Австро-Унгария). Учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. Умира от туберкулоза в Русе, на 45 години. Христо Ботев - за всеки от нас той е едно от измеренията на думата поезия. Блестящ журналист и публицист, чаровен социалист (той самия твърди - кимунист). Роден в Калофер, но учи в Одеса, учител в Задунаевска (Бесарабия). Живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. За кратко постъпва в букурещкото медицинско училище. Учител в българското училище в Букурещ. Издава вестници „Дума на българските емигранти“, "Независимост", „Будилник“, "Знаме", "Нова България". Участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество (днешния БАН). Член на общото събрание на БРЦК, работи като негов секретар. Останалото знаем - умира на 28 години, велик "външен" българин решил, че може да спаси от робство "вътрешните" българи. Истина е, че робството е донякъде душевна нагласа. Хората, които изброявам, не са били роби нито секунда от живота си. Георги Бенковски - роден като Каравелов в Копривщица. Преди Априлското въстание е известен търговец в Цариград, Анадола, Измир, Цариград, Александрия. Знаел отлично персийски, арменски турски, гръцки, италиански, полски. Нямало е Априлско въстание там, където не е минала Хвъркаватат му чета. Добър комуникатор, роден за полтик, с високо самочувствие. Иван Драсов - роден в Ловеч, но учи в Чехия, живее в Букурещ. Близък на Левски, Панайот Хитов, Ботев. Петко Славейков - поет, ненадминат публицист на своето време, фолклорист, преводач и политик, роден в Търново, но почти целия си съзнателен живот прекарва в Цариград, където издава вестник „Македония“ , сп. „Пчелица“ , сп. „Читалище“, „Звънчатий глумчо“ . Участва в църковната борба, учител е в Българската екзархия, участва в основаването на българската гимназия в Одрин. Почетен член на Българското книжовно дружество (днешния БАН). Синът му Пенчо СлавейковЧ е също "външен" българин, роден в Трявна, но живял и учил в Лайпциг, Берлин, Париж. Обикаля и изучава библиотечното дело в Цариград, Атина, Неапол, Соренто, Рим. Умира в Италия, като преди това последователно живее в Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Логано. Пенчо Славейков е невероятния дух на кръга "Мисъл", истински европейски поет и единственият българин (като изключим родения и живял в първите си 6 години в Русе Елиас Канети) предложен за Нобелова награда, но неразгледан от Нобеловия комитет поради смъртта му. Мога да пиша още много за десетки други "външни" българи създали образа на България такъв какъвто го знаем от читанките и учебниците си по история. Та самият Вазов е писал "Под игото" в Одеса. А Александър Балабанов си е правил постоянни шеги с бъдещия премиер-министър на България докато са учили г. Йена. По това време Петко Стайнови и Панчо Владигеров учат в Германия, последния дори е роден в Цюрих. За това ви предлагам да спрете да чертаете планове как да пре*бете днешните "външните" българи - защо пък не ви дойде на ум, че те, може би, продължават традицията на най-добрите "външни" български представители на нашата култура и политическа мисъл. Техните чувства към България са често точно толкова чисти колкото са чувствата и надеждите на Ботев, Кравелов, Вазов, Славейкови преди повече от век. Редактирано от - Чичо Фичо на 15/5/2010 г/ 09:03:25 |
Петко Славейков - поет, ненадминат публицист на своето време, фолклорист, преводач и политик, роден в Търново, но почти целия си съзнателен живот прекарва в Цариград, където издава вестник „Македония“ , сп. „Пчелица“ , сп. „Читалище“, „Звънчатий глумчо“ . Участва в църковната борба, учител е в Българската екзархия, участва в основаването на българската гимназия в Одрин. Славейков е живял 72 години, от които само 12 в Цариград. Което означава, че всичко останало е било несъзнателен живот. Както се казва - харесваме се, но да не прекаляваме. |
| В коментарите около напускането на Бербатов от националния отбор Gozambo е написал много верни думи: За българина е нормално да съсипе от критики най-добрия в национала и да не се сети за най-слабите, т.е. да наказва най-заслужилите и да прощава на бездарниците. Българският анонимен запалянко си мисли, че футболът, както и всяко друго дело се крепи на масата, а не на звездите. За негово сведение, крепи се на звездите, на умните, на можещите, на надарените. Останалите са пълнеж, баласт, среда за изява на добрите. А феновете са просто едни зяпачи, безделници, които по някакъв начин трябва да си уплътнят времето с някакви забавлени. И ако не са футболни, то ще са някакви други. Тези фенове тежат и дърпат назад футбола, защото не могат дори да покрият разходите за стадиона мизерните два-три лева, които със зор могат да бъдат издърпани измежду пръстите им. ... . Няма кадърни хора в България, които да са на уважение. Какво общо има това с разглежданата тема? . Ами общото е, че хората, които пишат в този форум - независимо дали са "вътрешни" или "външни", - се чувстват лично засегнати, като четат писаното за пенсионерите, образованието, преводите на пари. За миналото. За неправдите, които са преживели. За тъпотията, с която са се борили и продължават да се борят. . Да, пишещите тук са най-вероятно точно "звезди", а не "маса" (по терминологията на Gozambo). Те ще се подпишат веднага под заключението, че "Няма кадърни хора в България, които да са на уважение". И ще са прави. . Но в обществото и в икономиката е в действие законът на големите числа и ситуацията е точно обратна на описваната от Gozambo за футбола: масата, а не звездите, определят случващото се. И колкото и да не харесваме тази "маса" - това са хора със своите стремежи, съдби, малки или по-големи хитрости и гяволлъци. Хора, които, както пише sluncho6 "оказват нагледно една важна характеристика на българина, наследена изглежда от Аспаруха - да преживяват винаги, да търсят начин и място за оцеляване". И когато се вземе общата статистика - тя се определя от масата, а не от звездите, от "оцеляващите", а не от тези, които алтруистично се самораздават. Поради което тази статистика е неудовлетворителна както гледана отвътре, така и гледана отвън. И това е просто констатация на състоянието, а не "злобеене" срещу външни, вътрешни или извънземни българи.  |