Без название
Отиди на страница:
| >>><<< Слънчо, имам вкус повече към кратките музикални форми. И по-простичките. Ми така си кажи бе, душа...кажи, слънчо, аз съм по частушките и ...и толкоз  |
Ех, че ме Кумчо залиса, работливата мецана, едно от първите неща които четох след като се научих да чета. Драго ми стана да чуя репликата. Почти нищо не помня вече от приказката, отделни редове само. "стръкченце две мерудия, гозба да видите вие", "ех, че ме Кумчо залиса, бързам отивам при Лиса", "мрак се разсла над гората, гладни заспаха децата" Ако се замисля, може би ще възстановя още няколко реда, и толкоз. "Станала рано зарана".... помагайте, ако някой все още помни таз чудна детска приказка.  |
Всички карантии уважавам, няма такава, от която бих се отказала, бих прибавила тук и редкия деликатес - момиците. Ох! И аз!  Тук , до дюкяна има един месарски магазин , където продават предимно агнешко , шилешко и прочее... Момиците ги продават по 8.00 кинта килото , а сега по 6.80. Свински мозък- 2.60...кеф , Геновева, ти кажи петнайсе- аз да кажа десет кила поне съм изял по различен начин приготвени тази пролет... ама най- ми вървят на скара, според мен... |
| Работна Мецана Станала рано зарана нашата Меца-мецана. Съчки в гората събрала, огън висок си наклала, та да направи чорбица Меца на своите дечица. Сипала бобец и ето, скоро запяло котлето. Литнала пà ра нагоре, Меца сама си говори: - Сложих солта и пипера, само къде да намеря стръкченце-две меродия, гозба да видите вие? Сетих се! Кума Лисана е домакиня прибрана, всички в гората я знаем, чакай да взема назаем! Меца, с пантофи обута, тръгнала тъй, за минута, бързо, додето е време, стрък меродийка да вземе. Нека играят децата, чудо ще стане чорбата! Бързала Меца, но спряла - сивото зайче видяла. - Жив ли си, здрав ли си, братко? - тя заприказвала сладко. - Хапваш ли честичко зеле?... - Час или два отлетели. - Ех, че ме, Зайо, залиса, бързам, отивам при Лиса! Тръгнала Меца, но тука чула кълвачът да чука. - Слушай, другарю, от вчера мисля си да те намеря: чукаш от тъмно в гората, рано ми будиш децата!... Ето и ти ме залиса, бързам, отивам при Лиса! После решила да мине Меца край свои роднини. Първо се спряла при Ежко. - Чух, че настинал си тежко, имал си кашлица, хрема, чуй, аспирини да вземаш! Чай си свари от тинтява, топъл го пий - да те сгрява... Ух, че ме, Ежко, залиса, сбогом, отивам при Лиса! Спряла се Меца за малко и при кумеца си: - Жалко, пак ти съдрали кожуха! Приказки разни се чуха - уж си се вмъкнал в кошара, а те натупал овчаря... Ех, че ме, Вълчо, залиса, сбогом, отивам при Лиса! - Чук-чук! А в тази хралупа лешници кой ли си трупа? Ти ли си тук, Рунтавелке, ти ли си тук, хубавелке? Трупай, събирай - да има! Скоро ще дойде и зима... Ах, че ме, сестро, залиса, сбогом, отивам при Лиса! Тук-там Мецана поспряла - ей месечина изгряла, светнали ясни звездици, млъкнали горските птици. - Бре, що ли става чорбата? Как ли са гладни децата? Може без стрък меродия, чакай назад да завия! Хукнала Меца веднага, хукнала Меца да бяга, в тъмното потна се връща, спира пред своята къща. Гледа - извряла чорбата, гладни заспали децата... Пустата Меца-мецана, стана за смях из Балкана! Леда Милева Натиснете тук Поздрави. Хубава тема. Едно време, в едно австрийско студентско общежитие, висеше надпис "Wenn Sie nichts zu tun haben, machen Sie das bitte woanders". Е, май тази тема се оформя като един много хубав "woanders". Редактирано от - Берия на 05/6/2010 г/ 11:50:11 |
| Че разбира се че съм по частушките, това кой не го знае? И не го смятам за позор. Всяка форма, когато е на място и е заредена с нещо, което може евентуално и да е смисъл, се приветства. Керпи, недей заран за карантии да говориш, не му е времето, таман съм си изпила кафето. Аз съм малко къснобудна, та затуй, на друга вълна съм настроена сега, повече закускова. Виж, утре ще стана по-раничко, към 9, дето се вика, почти в ранни зори, ще ме вземе шофьора, та с групата ще поемем към подхълмието на Средна гора. По пътя, обаче, по мое настояване, винаги се минава през дюкяна Софийска баница, на ул. Мадрид, между Алеко Константинов и Черковна. Там се взимат няколко парчета топла софийска баница, която с радостни възгласи се изяжда в колата от благодарното население. Специално утрешният шофьор позволява това. Има един алтернативен, за същия маршрут, който строго забранява ядене в кола. Понеже ще ходя с либералния шофьор, ще сложа и малко кафенце в чашите, дето ги прибирам от Старбъкс, с капака, да не олеем тапицерията. А идеалът ми е шофьор, дето спира по крайпътните заведения, ту за кафенце, ту за нещо друго, ама малко са такива, малко са. Не можах да натрупам парици и да спечеля за личен шофьор, ех, при тази евтиния колицата не е проблем, но шофьора, шофьора...  |
| Еййй, на хората и кучетата им културни, пък ние все за ядене и пиене си говорим: Sydney Opera House hosts concert for dogs Organised by American musician Laurie Anderson and her rock legend husband Lou Reed, the Music For Dogs event featured a surreal concerto of high-pitch whistles, synthesizers and strings. Organisers said that dog owners brought around 1, 000 pets to enjoy the free event. "The dogs were really wonderful audience members," Ms Anderson added. "And there were no dog fights. We were very relieved about that, everyone was very well behaved." Натиснете тук _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
Manrico Еййй, на хората и кучетата им културни, пък ние все за ядене и пиене си говорим Що бе, и при нас е същото, и то отдавна. Е, с българска специфика, разбира се. Защото, за разлика от Австралия, при нас по-голямата част от кучетата са улични (скитащи се). Поради което концертите трябва да бъдат нагодени за тази аудитория. Освен това, по стечение на културните обстоятелства, се слуша повече чалга. Което означава, че репертоарът ще е съобразен с този културен факт. Решението е намерено, като в ресторантите и чалготеките музиката дъни на мах, а бездомните кучета се събират в околовръст и хем слушат с благодарност, хем гледат да отмъкнат каквото могат от влизащите, излизащите или просто минаващите. Ама човек трябва да гледа позитивното и да го вижда - а не само да наднича по чуждите дворове й да въздиша на принципа "чуждата кокошка е пуйка".  |
| Маринчо, яденето и пиенето са неразривно свързани с пеенето и музиката изобщо. Будапещенските кръчми ще са скучни закусвални без циганските цигулки. Руби Тюсдей не е само парче на Стоунс, но и популярна ресторантска верига в Щатите. Пиано бар е по-добре от бар. И т.н. Изкуствата се преплитат, не ги подлагай на класов апартейд и пазарно стопанство.  |
| Днес направих нещо, което не бях правила не помня от кога - да карам кола заради самото удоволствие "да въртя геврека", както казваше моят инструктор от шофьорския курс. Имах да свърша нещо на Златни пясъци и после, вместо да завия наляво за Варна, завих надясно към Кранево... след Кранево наляво по един път около 2 км, за да изляза на шосето към Шабла (надясно). После си покарах до Балчик, там изядох един сладолед и се прибрах по пътя през Албена. Дори си доставих (вече съмнителното) удоволствие да спазвам почти всички ограничения на скоростта. Вярно, че по едно време се обади гласът на здравия разум, за да ми каже, че вместо да се шматкам през Добруджа бих могла да отида до Добрич, където имам една много добра приятелка ... ама аз твърдо не го послушах. Балчик никога не ме е привличал, защото го намирам за някак си безнадежден и като останал накрая на света, но пък пътят край морето се е запазил почти като в моето детство - тесен и още по-тесен, защото никой не чисти храстите край него и те надвисват над асфалта и това ме изпълни с носталгия. Иначе Добружда е цялата набучена с ветрогенераторни перки и е много странно, прилича малко на чужда планета, но вероятно с времето ще им свикна. |
| В Балчик има крайбрежна алея, която свързва Двореца с пристанището. Някога я нямаше, но аз мисля, че е добре, че я има. Та на тази алея седнах да ям сладолед и си мислех, че може би ще е приятно да се спи в някое от хотелчетата по нея, но само ако стаята е с изглед към морето, разбира се. Ще се получи нещо като в легендата, дето екскурзоводите от Двореца (пак някога в моето детство) винаги разказваха на групите, че кралица Мария се била влюбила в един рибар и вечер сядала на балкона си (или пък на дворцовия кей?) и го чакала да пристигне с лодката си откъм морето. И така човек може да си седи на хотелския балкон, да гледа морето, дето му е само два метра надолу и два метра напред, а рум сървисът да му носи разни неща. Разбира се, не знам какъв комфорт предлагат тези хотели и на какви цени, но ако някой е пробвал, моля да сподели. |
| Г-жа Ригби, ти предизвика нещо романтично у дзверове като назе, с тоя сладолед от Балчик. Г-н Маринчо ми напомни за класически рок, а пък ти - за класически секс-десерт. Което значи жени и романтика. Един съученик навремето пееше нещо като: "Сладо-ладо-лед, има го навред...често чувам аз сладкия му глас, а това момиче...тя нежно, нежно ме поглежда...". Красота. |
 Иначе Добружда е цялата набучена с ветрогенераторни перки и е много странно, прилича малко на чужда планета, но вероятно с времето ще им свикна |
... кралица Мария ... вечер сядала на балкона си (или пък на дворцовия кей?) и го чакала да пристигне с лодката си откъм морето. Редактирано от - Бирник на 06/6/2010 г/ 22:26:56 |
На снимката на Бирника откъмто Калиакра освен ветрогенераторите си личат още десет малко по-други кули. Някой знае ли какви са те? |
| Няма други кули , освен ветрогенераторите.Може би мачкането на снимката от Скайкодето създава заблуда. |