Отиди на страница:
 Координатко мили , Колко пъти да ти обяснява кучето ми , че БСП имаше в доволно печени , да не дигнат истинските цели на общия ни порив към демокрация . Нещата са в пълно прости - Поискахме Демокрация и си получихме Капитализъма от латифундистки тип , ама и без да ни обидят пролетарското достойнство . Нека се благодарим на Другарите и им носим примера в напред ...  Редактирано от - beagle на 31/5/2010 г/ 15:02:56 |
| Ламбе, благодаря за комплиментите, но ако мисля, че си в грешка би било нелогично да допусна, че си прав точно за това.  Виж, че потвърждаваш скромната ми теория или "генералната ми линия", както казвате - за това ти благодаря, аз наистина гледам отвън и при това, както виждаш с недобро око на БСП, а т.к. дядо ми е македонец мисля, че имате по-голям проблем, отколокото предполагаш. В замяна искам да ти открия две малки тайни - една за човешката психология и втора по комплексен анализ. Първа тайна: хората не се променят, Ламбе- всъщност само малко, очукват се по ръбовете, затова не са просто дървета в гората, а са важни, защото са инвариантите в цялата работа. Всичко друго се променя, теориите, времето, технологиите, партиите, законите, нравите дори, само хората не (това с нравите е противоречие само на пръв поглед). И когато "снеса" някаква толкова абстрактна теория като тази за маковете и розите, аз бързам да видя какво на практика означава това. Хората са червени (просто така се казва ) нишки, които трябва да се проследяват. Аз знам как мисли Дончо Цончев, защото съм чел какво е написал. За мен той е жив класик на БГ литература, зрял и разумен човек, който разбира живота и затова е важен. Дори да изкуфее и да почне да се насира, аз лоша дума за него няма да кажа. Той е направил каквото е могъл и вероятно (е, може би) много повече, отколкото аз някога ще успея. Същото мога да кажа за Стефан Цанев, примерно. Виж, Румен Петков е много мразен и де факто се провали, но в него аз откривам качества, които са много ценни и които ми импонират (idem за Дянков). Разсъждавайки по този начин аз, разбира се, "издребнявам", но си давам сметка, че АЗ в тази обстановка едва ли бих бил по-успешен от Румен Петков (или Дянков). А зад мен има детето, жената, нали разбираш - дребна работа, ама за теб.  И ако не сте привлекателни за млади хора с опит като Ру Петков или с жълто около човката като мен , не разбирам на какво бъдеще се надявате. Та според мен Румен Петков се провали, защото не издържаше на унижение, с което отварям дума и за кукловодите на БСП. Аз, разбира се, не знам кои са те. Но по играта на марионетките мога да разбера, че кукловодите са зле, много зле са Ламбе. И ето втората тайна: една аналитична функция в C2, ако не е константа не може да достигне своя максимум вътре в областта си на определеност (почти очевидно от условието на Коши-Риман, но доказателството е завъртяно), а само на контура. Много следствия от това, между другото интегралът по контура е НУЛА. Следователно резидиумите (хората) са важни. Американците го казват по-простичко: If walks like a duck and talks like a duck then it's a duck, т.е. ти ми обяснявай, че БСП не е това, което изглежда отвън... Изобщо за мен хората са важни(не знам защо) и в голяма степен мотивират интереса ми към политиката, макар да съм любител на глобалните теории. Примерно ето две неща, които няма да забравя никога: преди години през лятото кацнах във Варна и на една варненска бензиностанция видях 5-6-7 годишно момиченце, БЪЛГАРЧЕ, което си вземаше от безплатните пакечтета захар за кафето, за да яде, защото беше гладно и тичаше обратно да играе с 2-3 гаменчета като нея. Никога няма да си простя, че не направих нищо за него. Друго, което не мога да забравя е снимка от вестниците на окървавена, бита по главата студентка мъкната от 2-ма полицаи от студентските вълнения януари 2009г. Тя, разбира се е лоша студентка. Ама то и мен ме изключиха от МЕИ-то навремето (98г) , защото не цепих басма на зам. декана на факултета. Е, после ме "включиха" пак, защото вършех работа и познавах, който трябва. Не се оплаквам, не съм огорчен- когато напуснах БГ 2001г бях на 1500лв заплата и когато ме изключиха бачках за 2 пъти повече от въпросния доцент, така че ми беше през оная работа. Но бих искал младите да имат повече шансове, отколкото аз съм имал, а това днес изобщо не е така и това е всичко. Аз съм имал по-малко шансове, отколкото си имал ти, а по-младите от мен са имали по-малко от мен самия, а това е абсолютно НЕНОРМАЛНО. Ако това означава смърт на БСП и нещо ново - let it be. Маковете никога не можете да спечелите срещу розите и аз не си правя никакви илюзии в това отношение- вие ще успеете, колкото Трайчо Костов успя. Какво означава на практика това? Че бих подкрепял Станишев като изключително вреден за БСП и бих атакувал хора като Ру Петков. Не стана ли точно така? Бате Гойко напоследък подкрепи станишев и пренесе огъня върху първанов, а по-миналата година Костов и Атанасов разказаха играта на Ру Петков. А вие умните си умувайте, но глупавите никога няма да се върнат при вас - глупакът е толкова ... изобретателен. Жив и здрав! |
| Не го четох, освен първите 3 изречения.Този е истински комунист "говори ясно и неразбрано", а пък и "мъжествено".Айде в забвението! |
| Номенклатурният плужек Г.П. пак нищо не казА... Дори вълчата кожа с агнешка не си е сменил. Десно мъ*о на Луканов още в Мин. на външната търговия, съучастник във всички погроми през последните 20 г., - мястото му не е в Парламента, а на седалките на един БГ "Нюрнбергски" процес, с всички останали цървени мекерета, довели страната до просешка тояга, подпирайки се през цялото време на "бастуна" ДПС, незаконно регистрираната от тях антиконституционна етническа партия ... Отврат, с една дума казано, откъдето и да го погледнеш.   |
Баф комплексния анализ , дето и в подир му не се сещам , в къде да тръгна . Недей тъй , бибиане , нищо да не казваш . Че и в крайно ни стига , холан , от многотомници ...  |
| Относно критичната маса българи, която критично много била липсвала на намиращата се в критично състояние българска държава: Първо, някои от злоупотребяващите с понятието въобще не знаят какво е това „критична маса”. Нека да си го обясним, за да нямаме недоразумения. Критичната маса се появи като популярно масово понятие във връзка с атомната бомба. Гледаш го – уран, в който щъкат неутрони. И к’во от това – голям праз! Ама, като се събере критична маса, тези неутрони стават повече от допустимото и се възбужда верижна реакция на тяхното непрекъснато увеличаване. Ако този процес не се управлява чрез забавяне или усилване, се получава взрив, наречен имплозия (всмукване). После следва обратното – експлозия и така нататък. Второ, какво от това огромно и дълбоко знание е полезно и може да се използува в обществения живот? Казвате, примерно – искам да си изям шапката. Но, ако кажете това в среда, където няма кой да ви засипе с предложения как, с какво и къде да го направите, които постепенно се усилват и нарастват, стигайки до върхово наситено състояние, вие правите правилния извод, че – тук липсва критична маса за обмен и развитие на идеи, свързани с яденето на шапки. Трето, що е то критична маса за обмен и развитие на идеи, свързани с обществения живот? Ето това е отговорът, който на онзи умник Иван Кръстев му липсва, когато той се опитва да експлоатира идеята. По принцип умникът не е наясно, че въобще това намерение да се експлоатират идеи, свързани с понятието критична маса, е много опасно нещо. Току-виж нещо вземе, та избухне и, както се казва в оня арменски виц за атомния взрив, после не можеш да се изсереш, защото не можеш да си намериш гъза. Четвърто, в критичната маса, свързана с общественото развитие е опасно точно това – когато тя се появи, стават революции. А революциите не са като яденето на шапки, но тези неща на умника Кръстев не са му ясни и е по-добре той да не си играе с тях. Пето, що се отнася до управляемите реакции на критичната маса, която е способна да промени общественото развитие, тук въпросът стои малко по друг начин. Но, както показва историята на бомбата - преминаването към управляеми реакции е свързано със задължителното преминаване през неуправляеми реакции. Така, че – за какво става въпрос, все пак, при умника Кръстев, на който му била липсвала критичната маса? И не е ли по-добре този аджамия да не се опитва да вика дявола, за да си поиграят с огъня? В най-добрия за него случай – това ще му опърли здравата задника. Шесто, тези, които не искат да си пърлят задниците върху огъня на историята, се опитват да разсъждават по-трезво и не говорят за критична маса. Те търсят подобни количества огромна енергия, която е необходима за промяна на общественото състояние, чрез постепенно натрупване във времето. Това също е възможно и неговото име е еволюция, а не революция. Седмо, тук си идваме на думата. Еволюцията на българската народна маса е бавен и постепенен процес. Той изисква смяната на много поколения. Според мен – най-малко три или четири, като минимум. Не случайно, след обесването на Васил Левски, съратникът му Любен Каравелов се е отказал от революционна дейност и е започнал да издава вестник Просвещение. Е, нов Левски още няма, така, че – само смяната на поколенията му е майката. Просвещение. Това не му е ясно на умника Кръстев. Пък и на всички останали умници, като него. Редактирано от - ламбен на 31/5/2010 г/ 16:15:39 |
| Г. П , - тука има, тука нема...БСП елитът осребри политическия си капитал, вкл.чрез мутиралите си клонинги ДПС, СДС, НДСВ, Герб и други, по малки. Редовите левичари са тотално излъгани и предадени, натикани в мизерията, както, впрочем, и редовите демократи. Гъсто се стеле червено синя мъгла, димна завеса за прикриване на грабежа и договореното ( още от Луканов и ко) ликвидиране на държавата - и на населението, с времето. |
| Братя Стругацки, вж плс какво съм писал на Ламбен за хората по принцип и Дончо Цончев в частност. Интервюто е от 2007 година и ДоЦ потвърждава това, което съм писал за РуП, без изобщо да съм подозирал, че са гъсти, хеле пък, че ДоЦ е избиран в Плевен (ДоЦ небеше ли от гара Левски?) и не, не познавам нито единия, нито другия. Разбира се Дончо Цончев лъже за Станишев, но причината за това според мен е много специална и заслужава внимание. Поколението на ДоЦ, т.е. това на баба ми и поколението след него имаха една много интересна черта, една способност за синтез, която им позволи да постигнат много и да пропилеят всичко, а именно: приемаха желаното за реално и в известен смисъл живееха в бъдещето, затова постигнаха много. А пропиляха всичко, защото не знаеха къде да си сложат стоповете. Ние обратно - не вярваме в нищо и нямаме нищо за губене, оставям на теб да прецениш дали това е по-добре. Думите на ДЦ са израз точно на това - той вербализира това, което иска да види, де факто лъже сам себе си на кредит, един вид утре започва от днес. Така че за мен това не се брои, но ми е много интересно какво би казал Дончо Цончев днес през 2010г. Със здраве |
| Биби, не преминавай границата! Когато един интересен разговор започва да се изпълва с лични примери и истории, той постепенно преминава в турбулентно-егоцентричния водовъртеж на личното и себичното, в който липсва личното и себичното на другата страна. В този момент казваме, че разговорът е загубил своята обективност. Ти си на ръба и има опасност да паднеш във водовъртежа. Внимавай! Пък и ти откъде знаеш аз какъв съм – роза или мак? Майтап. Аз съм градинарят. А градинарите не унищожават цветя - те ги отглеждат. Редактирано от - ламбен на 31/5/2010 г/ 16:22:33 |
| При революции печелят само консервативното течение в тях и гешефтарите. Всичко останало потъва на дъното на океана. |
| "И множество подчленове"... Опитах се да си ги представя тия множество "подчленове" (като мутанти), ама не мога: все един 20-годишен, червен и чепат виждам да работи БГ ! |
| ламбен мили , Туй че да стане , градинката требе да се копа и полива в 200-300 години , ми е за най-пълно в ясно . Но не ми светна , Братко мили , в защо тъй хеволюистично ти иде предопределението . Ами то и като е в тъй , освен копан и поливка , кво да й чакам на пущината , а и по-иначе не може ли ? ...  |
| Aко Бойко извика Д.Ц. и му поръча една ракия, Дончо ще каже:"Бойко ти си велик мъж". Толко му трябва. Навемето на лов, като носеше пушката на Пенчо Кубадински беше същия. Помияр. Редактирано от - widenow на 31/5/2010 г/ 16:33:18 |
| В 1879 г. България прие най-прогресивните европейски конституционни модели. И изпревари Европата по някои показатели - всеобщо равно избирателно право за всички мъже 30 години преди Холандия! А за жените по-късно - десетилетия преди Швейцария! Всеобщо безплатно и задължително начално образование, по-късно и основно, за двата пола. Перфектна народна демокрация. Без "титли за благородство". (Без религиозна дискриминация: държавата издържаше и малцинствените училища. Мюфтиите на мюсюлманите се избираха (от 1895 г.) от народа с избирателни права и се препотвърждаваха от турския шейх-ул-ислам. Семейните и имотните им дела се решаваха от техните общини според шериата.) Освен това в 1879 г. българите бяха много повече идеалисти и оптимисти от сега. Бяха въодушевени не само от свободата с безкрайните й възможности, но и от историята на последните десетилетия под турско, когато те не само се наложиха като най-кадърния, работен (земеделски) и заможен етнос в империята (Дунавският вилает стана Бохемията на Турция), но и свикнаха да решават общинските си и църковни дела по началата на вишегласието. Въпреки това политическият ни живот след 1879 г. показа доста незадоволителни резултати. Според К. Иречек в първото НС имаше 12 души, които можеха да кажат нещо смислено по кой да е въпрос; останалите бяха неуки селяни, които или приказваха безсмислици (като войводата дядо Цеко), или спяха на банките. Тия селяни поне в началото (преди да се разработи изборната машина на бай ви Ганя) са били истински видни общинари в своите си окръзи, просто държавните дела са малко по-сложни от избора на даскал на село (даскал Цеко или даскал Пеко, с плата 300 или 400 гроша) и искат повече абстрактни понятия, идеология, умствена култура. Не съм живял след девети да видя, но унищожаването на управленски потенциал от герберите в последните вече 10 месеца надминава всичко виждано от мене досега. Затова в последния месец престанах да говоря за тях в човешки термини и почнах да ги маймуносвам. Стадо маймуни! Омаймунчиха се и тия, за които по-рано съм имал някакви надежди - ето Божо Димитров в случая с директора на АБЧ Р. Манджукова. Изводът ми е, че в състоянието на суверена ни няма особена промяна от 1879 г., поне що се касае за политическата му култура. В други отношения има напредък, в трети - назадък и т.н., но това не е по темата. 130 години (и 20 от тях) нулев напредък! Следователно перфектната народна демокрация у нас не работи добре. И затова сопред мене няма основание да вярваме, че всичките наши хубави пожелания за още по-перфектна демокрация - например отзоваване на народни представители посред мандата им - могатр да помогнат. Това станало ясно на много политически мислители и практици у нас още навремето. Консерваторите в Учредителното събрание, княжеските пълномощия, Стамболов, Фердинанд, Стамболийски, Военната лига, сговористите, звенарите, Борис III, отечественофронтовците, комунистите - всички по своему "фрустрирани" от неспособността на суверена да реши сам належащите според тях задачи на момента, ограничавали правата му и му налагали диктатура с нужния според тях наклон. У нас, по навик от Сан Стефано и Берлин 1878, това ставало и в съответствие с повелите на международното положение. Времената на по-усилен растеж на държавността, а и на икономиката, у нас сякаш са времена и на по-авторитарно, и на по-визионерско управление. Сега Боко и Цвънчо по маймунски и те имитират нещо такова, та чак Икономист се разтревожи за полицейска държава у нас. Освен забраната на негативните кампании и политизирането на корупцията на стария режим, у нас е наложителна и друга промяна - от "парламентарно управление" към - може би - френския модел изборна монархия, в която технократи с доказана компетентност и визия за ефективност, справедливост и национално величие да управляват поне по четири, че и по осем години, без суверенът да може да им се пречка сериозно, а също и медиите. Това ще изисква определен реален управленски ценз у кандидатите, и най-вече тежка и дълга - поне три месеца, с много ТВ дебати - "американска" изборна кампания в изцяло позитивен план: къде трябва да бъде/ще бъде България след 4 години; защо аз съм човекът, който може да/ще я заведе там; какво ще правя, ако... (подробни кризисни сценарии). Никога вече кухи маймуни не бива да сядат да се дръгнат на стола на Борис I, Симеон и Иван Асен II, а който предпочита, да си добави там и Стамболов, и Фердинанд. Разправата с маймунския кабинет след неизбежното му сгромолясване трябва да е вледеняваща - за Павловска обука на суверена, Сократовците и Манриковците - никоя маймуна вече да не се лакоми за такава овърсайзд банана: затвор за Боко поне една петилетка строг режим с пълно разобличаване на всички контранбандни, кметски и пр. далавери. |
| Ламбен, Не атакувай идеята за критичната маса. Струва ми се, че тя е много рационална. Нека ти дам един пример. И друг път съм го казвал. Питал съм се: Аз съм човек с някаква социална тежест (малка, но все пак). Би ли могло едно мое публично самоубийство, съпроводено с някакви мъдри слова, да помогне на България? Отговорът е: Категорично не! Пълна глупост. Но нека погледнем Ганди с неговата ненасилствена провокация срещу английския гарнизон. Това самоубийствено по принцип поведение на ГОЛЯМ БРОЙ индийци дава началото на един процес, довел в крайна сметка до освобождаването на Индия. Ето, затова над входа на Народното събрание пише: "Съединението прави силата". Забележи, СЪЕДИНЕНИЕТО. Не СЕДЕНЕТО - каквато е практиката в момента. |
| У Боко виждаме пълния триумф и абсурд на народната демокрация: избор на народен човек от народа и за народа - той прави това, което народът иска, и всеки път си скършва хатъра и отстъпва на народното искане (т.е. когато то стигне до улиците). И резултатите са катастрофални! |
| "Но със социален вазелин"... Само малко преди изборите и главно на думи, а после - на сухо и до откат (без никакви глезотии към електората) !  |
| Защото държавното управление си е и експертна дейност, и някои неща не могат да се решават с вишегласие na лаици с ниска политическа култура, дори когато са пряко засегнати от решението. Така в болницата не се решава с вишегласие на лекарите, чистачките и болните дали пациентът да бъде лекуван с клизма или с операция. Разбира се, в политиката всичко накрая опира все пак до политика (politics), но преди това има много експертни (policy) пластове, които ни липсват. |