Отиди на страница:
| "Левски никога не е бил измъчван. И Вазов е знаел това." *** А, ти г-не откъде знаеш и за Левски и за Вазов? Дали не си гледал и ти ония постановки в Младежкия театър когато баш заптието гледа Левски отдолу-нагоре и сал дето не го прави национален турски герой? Май не си бил роден йощ тогава? Или пък си подразбрал от ДПС-то и българските потурнаци? - май по-вероятно. *** Какво значи не бил измъчван? Само дето го обесили хуманно и то май с ръцете на някакви цигани дето пък после направиха българи по стар турско-баташки табиет. Щото присъствуващите възложители вина нямат, нъл тъй? |
В тази тема не съм писала, не виждам защо се обръщат към мен. А иначе няма как да откажа нещо, което никога не съм започвала.  |
| Уникален ... ето нещо свежо от автора, СБИРЩАЙН цялото произведение Натиснете тукЙордан Ефтимов Малък В началото бе лайното. Прадядо построил къщата си от лайна. Дядо обаче бил представител на модерното поколение и през 37-а направил двуетажна къща в града, която била от тухли... А стиховете му са просто невероятни ... ОБИЧАМ ТОЗИ РИТУАЛ Йордан Ефтимов Когато оправям леглото за деня - то се състои от един широк матрак направо на пода, и хвърлям върху него възглавниците като някакви шибани трупове, не ми пука за нищо. И има време за всичко на този свят. Тука можете да му се насладите на цялостното творчество ... Натиснете тук Редактирано от - кормиснош на 05/6/2010 г/ 05:01:10 |
| Който иска може да хвърли едно око на големият литературен скандал който се вихри напоследък и лютата престрелка между нашите литератори. Уточнявам - който не иска - да НЕ гледа... Ето: Поетът Борис Христов отказва орден В писмо до Министерския съвет поетът Борис Христов обяви, че отказва да получи ордена “Св. св. Кирил и Методий” I степен, който му бе присъден преди дни. На последното си заседание правителството реши да връчи на Христов отличието “за големите му заслуги в областта на културата и изкуството”. “Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната”, е написал Борис Христов в посланието си до министрите. То бе изпратено чрез негов приятел - Едвин Сугарев. Натиснете тук Редактирано от - E6 на 05/6/2010 г/ 05:44:08 |
| Реакцията: Български писател Тома Марков Добре, какво искаме? На нас писателите ни са като колиби, държавата ни е колиба, но без покрив. Научихме, че поетът Христов е отказал държавен орден. Никъде по света това не е ставало. Отказвали са Нобелова награда, но тя се връчва само от Швеция, не мога сега да си спомня дали е имало швед нобелист, но и да е имало и ако е швед, той едва ли би я отказал... Не мога да си спомня също дали званието „Рицар на Британската империя” е отказвано от когото и да било. Все едно, крайно селско е да откажеш орден, с който те удостоява собствената ти родина. Да плюеш по такъв начин на челото на сънародниците си е низост. Той взел, че отказал наградата, ах, ах, ах... Не стига това, ами разпратил и писмо до медиите, ах, ах, ах... Щях да се напикая от смях, ако не бях толкова целенасочен и не пазех пикнята си за онези елементарници, които правят пиар, бършейки си пернишките задници с национални реликви. Добре, негова си работа на Борис Христов дали ще приеме национален орден или не. Когато прочетох стиховете му за пръв път, бях на 14 години и бях в шок, стори ми се много добър, малко по-късно вече не мислех така. Ако бях невъзпитан, щях на момента заявя БОРИС ХРИСТОВ Е ЛАЙНО, но не съм и няма да го кажа. Едно обаче е ясно – българските писатели са като българските хора и ето поради това АЗ ИЗБЯГВАМ ДА БЪДА И ДВЕТЕ. Разбрахме се, нали? Натиснете тук Редактирано от - E6 на 05/6/2010 г/ 05:48:28 |
| Даскал Цеко, всъщност трябва да е или "Кого можете да посочите", или "Кой може да бъде посочен" А относно г-н Ефтимов - може да си гледа работата. Хубаво, че си показва мислите наяве и плюе там, гдето свари, но като гл.ас(пък било то дори и в НБУ) направо се излага. Най-малкото с изразяването си. То и аз реших да оплюя една книга на Николай Аретов преди няколко месеца, но това беше само заради това, че нямах време да напиша нещо смислено и въпреки това получих отличен. Та...няколко забележки по отговорите в интервюто: Първо - след добро изследване върху живота и творчеството на Иван Вазов почти всеки достатъчно обременен със знания човек би преценил, че въпросният наш възрожденец си е направо графоман, популист, и не на последно място - педофил. Второ - Йордан Йовков е единственият българин, достоен за Нобелова награда по литература. И трето - най-актуалният класик в българската литература е Христо Смирненски с неговата "Приказка за стълбата". А относно поезията на г-н Ефтимов - Натиснете тук |
| Реакция на реакцията: Поетът като задник Едвин Сугарев Аз обаче не съм възпитан, Тома, и ще ти кажа, че си лайно – и то от редките. Или – ако това ти харесва повече – си бърсалка за задник. По-точно в случая: за пернишкия гъз на този, дето ги връчва тези ордени, и за дебелия мулташки дирник на онзи, дето ги заръчва. Каква родина, Тома, какво “плюене по челото на сънародниците си”? “Крайно селско” било да се откаже орден, с който те удостоява собствената ти родина? Коя родина, бе Тома? Теб Гоце ли ти е родината? Или Вежди с “българския Лувър”? Виждал ли си го него как става лауреат на титлата “най-виден български мултак” – навръх юбилея си, в гадната и гладна зима между 1996 и 1997-а, на огромен купон в “България” на Царя, как всичките видни български мутри и ченгета тропат там хорце и плюскат черен хайвер, а по огромните витрини са полепнали изпитите лица на хората отвън? Отвори YouTube и виж. С благоговението на тези ли ръце да приеме Борето наградата? Да я поеме от ръцете на онзи, дето в деня, в който българи изгоряха във вагоните на влака София-Кардам, отиде да трепе вълци край Симитли? Коя да му е родината на него тогава – общността от носители на най-висшите държавни отличия ли да са му родината? Иван Славков, Ахмед Доган, Максим Ставински и Тодор Батков ли да са му родината? Или Любомир Левчев, в чиито пешове си се вкопчил, откакто си се писал поет – който също не намери сили да откаже “честта” да бъде част от тази компания? В тази ли редица искаш да се подреди Борис Христов – и то за да уважи родината си?! Май бъркаш страната с държавната власт, а народа с този гаден, натрапен с помощта на плазмодии елит. Като те чета и те гледам, повече от ясно ми е защо сега не харесваш и не разбираш стихотворенията му: няма и да ги разбереш – и то не защото си тъп, а защото просто си меркантилна продажна душица – която се мъчи на всяка цена да изтъргува нещастното си поетично можене на тезгяха на голямата шумотевица – да се продаде в шоу-спектакъла – поради което много ти се иска всички да са меркантилни душици като теб, та да няма с кого да те сравняват и заради кого да те укоряват. Ти да си чел случайно “Орден” на Димчо Дебелянов? Чел. Все дотолкова са те изучили в училище. Там царствената храчка се превръща в орден и се лепва връз челото на “някой тлъст държавен мъж”. Тук ордените се превръщат в храчки – и тези храчки именно се лепват връз челото на сънародниците ни. Това е елитът, който се самовъзпроизвежда – одимен от пурата на Тошо Тошев и озвучен от шумотевицата на чалга културата – към която между впрочем самият ти принадлежиш. Само че знаеш ли каква е ролята ти в тази компания – твоята и на разни други задници като Мартин Карбовски например? Ролята на шута. Звънтенето на невидимите звънчета, накачени по прословутия ти черен каскет. Цялото ти нахакано и нашморкано поведение, разните ти “героинови” пози, нещастните ти автобиографии, тъпите ти наркомански рапове – всичко това е най-долнопрпобно шутовско кълчене а ла “Радка-пиратка” – само че на поетическия дансинг. В горната храчка си вместил едно единствено вярно изречение и знаеш ли кое е то? Че българските писатели са като българските хора, а ти избягваш да бъдеш и двете. Така е: не можеш да бъдеш нито писател, нито човек – защото си задник, Тома. Най-обикновен дрислив задник – и нищо повече. Натиснете тук |
Кормиснош, благодаря!! Нека да опитаме да разнищим следващото изречение и после да даваме определения за Отговарящия на Въпросите  "Аз пък съм категоричен, че не фолклорът е в основата на литературата, а по-скоро преводите" Преводите на кое?? На друг фолкор? О, ама че съм глупав!Изглежда Отговарящият има предвид преводите на Светото писание, за което се твърди, че не е фолклор.Защото, според мен ВСИЧКО е малко или повече фолклор, включително и превода на някой фолклор... Егати му и работата...Редактирано от - ivo kunchev на 05/6/2010 г/ 07:19:56 |
| E6, имах не така голямото щастие да се запозная с дуета г-н Марков и г-н Карбовски. Относно конфронтацията между г-н Марков и г-н Сугарев - без коментар, защото единият е май винаги толкова пиян, че не знае какво приказва, а другият се принизява до нивото му в отговора си. Инак по още малко по темата - натиснете тук |
Не е реалист. Да не говорим, че да си "реалист" не е нещо кой знае колко добро, само соцестетиката го изкарваше такова. Не е и психолог - друг мит. Да не говорим, че е от авторите, които налагат бедността като положителна нравствена характеристика. Много ме занимава и болестта като разбиране. Наложило се е, че туберкулозата и въобще болестите на белите дробове са свързани с по-възвишените натури. А има и болести свързани с главния мозък, но те са недостижими за Афтора, защото почва за тях няма там...  Критик на Йовков. Ама, че мъка... |
| Какво да кажеш за човек, който се опитва да се прави на интересен? Без да има грам заложби за това? И се получава само елементарни опити за скандализиране. Като в час, когато някой пубер не разбира за какво му говорят, но иска на всяка цена да му обърнат внимание. И започва простотиите. След което е доволен - ОБЪРНАЛИ СА МУ ВНИМАНИЕ!!! Да не говорим, че да си "реалист" не е нещо кой знае колко добро, само соцестетиката го изкарваше такова. Не е и психолог - друг мит. Аман от митоборци! Особено опитващите се да създадат митове, че се борят с закостенялостта, а не с комплексите си! Аз пък съм категоричен, че не фолклорът е в основата на литературата, а по-скоро преводите, които предполагат трудолюбие, интелектуално усилие, въобще имат друг вид натрупвания Бе ти може да си сигурен, че и Земята е плоска - ама това кого интересува? Няма как всички психопати да бъдат изслушани. Че и лекувани. Затова смятам "Индже" на Йовков за важен разказ - как лошият разбойник става добър. Да, ама за него е писал и Раковски. И двата образа са коренно различни. Гениално откритие! Стига бе! Пък аз да не съм се замислял, че Бенковски при Вазов и Захари Стоянов може да е различен? И кой да ти се сети, че кан Аспарух в различните книги на различните автори е различен?... Е, не - нямам време да се занимавам с комплексарските изцепки на един самонадеян в простотията си човечец!  Само ще напомня анекдота за музиканта, който на 16 години казвал: "Аз!!!", на 25 "Аз и Моцарт", на 35 - "Моцарт и аз", на 50 - "Моцарт". Но анекдотът е за развитието на интелигентен човек, не за типично снобарстващо полуинтелигентно хомункулусче. ------------------- Блогът на Генек |
Все едно, крайно селско е да откажеш орден, с който те удостоява собствената ти родина. Да плюеш по такъв начин на челото на сънародниците си е низост. Таман щях да кажа - първанов ли е Родината? - и видях какво е написал Едвин. А аз ще добавя само мнението на Дебелянов - ПАК: Когато някой мъдър цар след тежкък труд потърси мир и умори се да мъдрува, събира той разкошен пир и ва най-големия му жар решава да се пошегува. Корона кривнал настрана, с усмивка хитра на уста, на своя златен трон се качва, и сред гробовна тишина — той, горд от тая висота — великолепно се изхрачва. И всички храчката следят — (те виждали са неведнъж историята вечно съща), — че щом се лепне въз ликът на някой тлъст държавен мъж, тя в златен орден се превръща. |
| Оттарък - в другата стая - рекох, че млЕкото се е пресЕкло, мъ у тая ще се прокисне... Винаги съм се чудил защо читателите имат склонност да отъждествяват авторите само с положителните герои в техните произведения  забравяйки, че всеки от нас е кълбо от противоречия, сплав от добри, не до там добри и откровено лоши навици и постъпки...Безброй са примерите за прекрасни творби написани от престъпници...И както децата не отговарят за делата на бащите си, така и творението - родено веднаж - заживява собствен живот, нямащ нищо общо с живота на твореца му...P.S. Крайностите в оценките издават или незнание, или предубеденост - почиваща на това същото незнание  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Добре написан текст. Разсъжденията на автора са актуални. Защо да не говори за Йовков, Вазав, Димов? За тях авторът пише като за нормални хора и творци. И с познание. Няма я оперативната литературна критика. Такава отвреме-навреме четем във в. "Словото днес", единственото литерутарно издание, в което публикуват и стари, и млади автори. Не съм фен на този автор, но искам да кажа, че провокира и предизвиква. Това е добре. |
| Нашенче. И типично по нашенски - като се направи нещо, рояка го накацва и почва да оплюва - сиреч, АЗ, къде, къде по-добре щях да я свърша. Ми свърши нещо - хубаво, лошо, каквото и да е като предните, пък тогава ръси оценки да се правиш на интересен. Точно този е случая, заради който хората не се опъвали по площадите. Нищо, класиците остават, а такива потъват в мрака на битието. Що ли ми идва на ум аналогия, ама айде от сабалям да не политизирам. |
| "Да не говорим, че е от авторите, които налагат бедността като положителна нравствена характеристика." И? Това е лошо? Данчо, то като се говори, трябва и да се мисли. Я се сети за един друг "фолклорен" автор, дето налага бедността като положителна характеристика. Започва с И.. и завършва на ...ос. Опитът на Данчо да осъвремени говоренето за българските писатели никак не е лош сам по себе си. Същото прави и Тома Марков, бай дъ уей. Само че трябва и да се мисли. |
Аз пък съм категоричен, че не фолклорът е в основата на литературата, а по-скоро преводите, които предполагат трудолюбие, интелектуално усилие, въобще имат друг вид натрупвания Абсолютна заблуда! Преводът заслужава всички споменати похвали; до известна степен той е изкуство (и донякъде занаят в най-добрия смисъл на думата), но да се изтъква като основа на литературата е глупаво и нелепо. В основата на литературата стои само едно: авторският стремеж да изкаже нещо, идващо от душата - единствено за да бъде чуто. Не заради собственото его, похвали или облаги. |