Old_BG Точно така , но все пак , смущенията в стомашно чревният тракт на тези лумпени трябва да се обозначат. Случайните събития , кризите , малките сили , мнимите методи също са голям инструментариум в науката и техниката. В науката и техниката обаче те служат за да се изясни събитието. При тези необразовани и мошеници , това служи за да се подмени събитието , да се подменят фактите. Има и друга , огромна и съществена черта. Науката и техниката си имат също дялове , направления , сектори. Всички те са подчинени на една НЕАНТАГОНИСТИЧНА цел-познанието на природата.Т.е. зрителният ъгъл е различен , обекта е един и същи , целта е божествена. При тези лалугери на духа , болшинството са такива , целите са антагонистични. Разделяй и владей , това обслужват тези тоалетни прислужници. Затова при тях главното е да подменят средата , да я приспособят на тяхното малоумие. Затова са и самостоятелна клика и хунта , еднаква с апашите. Душата им на тоалетни прислужници , в тази координатна система многовековно е прикована, на тези изпортени божества. Затова тяхната окебабчена уста днес подминава Ботев и Вапцаров. Дирниците , дирниците им лъсват на огромната част от тези за съжаление негодници и прислужници в сферата на духовното. |
Идеята на автора да се изчисти литературата ни от клишета, идеологизиране, политизиране, от остарели представи и догми , от излишна и зорлем наложена канонизация е много добра. Да се изчисти ЛИТЕРАТУРАТА или литературната КРИТИКА? Какво означава "остарели" представи? Къф тоя Шекспир, сега шъ напраа постановкъ върху ТЕКСТОВЕ на Шекспир? Зорлем наложена канонизация? някои от авторите не трябва повече да се третират като икони и да се оплюва всяка критична дума за тях и творчеството им. Най-малкото защото и те са били хора със слабости и грешки, трудности и болести ... За АВТОРИТЕ ли ще обсъждаме /клюкарим/ или за ТВОРБИТЕ им? най-актуалният класик в българската литература Гениално!!! Колега, замислил ли си се върху противопоставянето актуално - класическо? дали училището не ни вменява култ към тероризма, възвеличавайки безсмисления подвиг на Ботев, извършен чрез - да си го кажем направо - ОТВЛИЧАНЕ на австрийски кораб? Не коментирам, че Сибил... Но отбелязвам - през вековете са оцелявали прагматиците. Преколена главичка...Аз ще целуна другаде...Другари, дайте да дадем...Йес, сър... Героите са се противели, прагматиците сами са сваляли гащите! Изобщо - защитниците на родното винаги са страдали, продажниците са живеели добре с платата за г*зоблизането си. А най-лесният аргумент срещу дрънканиците на претенциозния Азис в литературата е - всяка творба е СУБЕКТИВНО ОТРАЖЕНИЕ НА ОБЕКТИВНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Дали тази действителност ще е митологизирана, осмяна, възпяна, очернена и т.н. - зависи само от вижданията на твореца. Не от желанията на публиката и претенциите на комплексарите. Що се отнася до "критика" Ефтимов...От лошото вино става добър оцет. Но ми прави впечатление, че в НБУ, дето ДАЖЕ Мумията Игнатов е доцент, тоя тук е само гл. асистент. Не може да покрие май ДОРИ техните изисквания. И се старае човечецът. |
Лосе, ти явно си достатъчно в час как се прави вестникарско интервю. Я помисли сега дали Данчо в крайна сметка е одобрил текста преди публикацията му, или да? |
Мисля, че натоварвате този текст с много повече смисъл Този път Лосът е прав - прекалено много внимание на поредната комплексарска тъпня! Попангелов, благодаря, че спомена - тоя бил поет. Щото хората не знаят. Да напомня ли историята за селянина и писателя? В едно село, литературно четене, старец пита един: "Какъв си?". Оня вика: "Писател?". "А, как се казваш?" - "Ами - Иван Петров"...Старецът мислил, мислил, пък рекъл: "Ботев съм чел, знам го. И Вазов съм чел. Елин Пелин, Йовков..." Пък отсякъл: "Иван Петров - НЯМА ТАКЪВ ПИСАТЕЛ!". |
Трудно е за пантелей заревец като деда ни марх, но така става в живота. Истинските имена остават само защото се подлагат ежедневно на съмнение. Фанфарения партиотизъм е ден до пладне, както се виде. От живота. Редактирано от - пишурко на 05/6/2010 г/ 11:33:56 |
В основата на литературата стои само едно: авторският стремеж да изкаже нещо, идващо от душата - единствено за да бъде чуто. Не заради собственото его, похвали или облаги. Това изказване на Сократ-май и линкът, който е дал naturemorte са единственото, което имаше смисъл да прочета в тази стая /включваща интервюто и форума/. Натиснете тук бррррр, имам нужда да взема душ след влизането си тук, а влязох, уж за да се "нагълтам" с малко култура Сигурно имам сериозни проблеми с храносмилането, та все по-трудно ми става да преглъщам |
...В основата на литературата стои само едно: авторският стремеж да изкаже нещо, идващо от душата - единствено за да бъде чуто... С риск да ме "наскачате" - събота е, ден за философи - но не мога да приема абсолютизирането на горните думи Писателят е най- първо занаятчия...Както всеки един от нас...Тръгнете от ...хайде не се връщаме чак до Омир, но покажете едно голямо име от средновековието, автор, който да не е писал за пари?...Кой? Молиер ли? Или Шекспир?...Да не говорим за "фабриката" Дюма...80% от произведенията на големите имена в литературата са конюнктурни, поръчкови и написани заради прехраната...И ако не са били те, надали щяха да се появят и останалите 20%... P.S. Имаше един писател на времето - Най - добрият юрист сред писателите, и най- добрият писател сред юристите...Та той казваше така: Писателят не като поета...На него му трябва покрив, пълен стомах и възглавничка на стола, за да напише нещо стойностно...Та тъй Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
За АВТОРИТЕ ли ще обсъждаме /клюкарим/ или за ТВОРБИТЕ им? Един от начините да разбереш дадена творба е да познаваш житието на автора ѝ . Ако не знаеш за страданията на П.П.Славейков , трудно ще разбереш защо преодоляването на болката е толкова важно в неговото творчество, ако не познаваш живота на Яворов също трудно ще си обясниш различните мотиви в поезията му, и ти много добре знаеш тези неща, ама се дърлиш... Редактирано от - Benedicta на 05/6/2010 г/ 12:57:23 |
Не се дърля - дискутирам. Колкото и Жана да е строга от своите висини към дребнавите ни мнения. Но все пак - литературата с АВТОРА или с ТВОРБАТА трябва да се занимава? Кое е център, кое елемент от фона? |
Но все пак - литературата с АВТОРА или с ТВОРБАТА трябва да се занимава? Ша ма прощавате за просташкия въпрос, то аз съм си прозд де, ама литературътъ не беха ли творбите, а не това, което селските даскали преподават за тях? А и това дето го преподават, за по-учено не се ли наричаше БЕЛ?_______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
- Йовков. Клишето е, че е реалист. Не е реалист. Да не говорим, че да си "реалист" не е нещо кой знае колко добро, само соцестетиката го изкарваше такова. Не е и психолог - друг мит. Набраната от аФтора новаторска енергия не следва да се прахосва ограничено и национално, а требва да се употреби глобално. Шекспир ли, ама мола ви се стига конфекция - жива соцестетика, бе джанъм. Кой, кой? Марк Твен и той ли е класика? Мит е, че бил хуморист, м'чи той си е чист матрилист - докат' си боядисвал оградата мислел щуротии за Том Сойър и Хък Фин за да си избие разходите за боя и четки, ама се намерили необразовани издатели да ги публикуват. Елементарно, това всеки главен асистент по теория и аутопсиа на лютиратюрата мое веднага да ви го каже! |
Кризата ни не е творческа , а на Творчеството , сиреч , негов срив . Това със закъснение ни светва . А момъкът ЙЕ е от "закъснението" - може да бъде славен , като свидна жертва на "творческия процес" . И стига сме мъчили едната ни филология ... Редактирано от - beagle на 05/6/2010 г/ 18:47:37 |
"Йордан Ефтимов - поет, литературовед. Старши асистент по теория на литературата в Нов български университет." Напоследък сороските еничарчета от НБУ и ИПИ са се развихрили разгромно по всички медии, по всички теми... От Йовков - та до БАН... |
Левски никога не е бил измъчван. И Вазов е знаел това. Второ, написана по този начин, творбата предизвиква жал, съчувствие, състрадание, но не и патриотичен патос Докато едни източват джобовете на народа, други му източват душата. за да докажат, че е беден не защото е ограбен, а защото си е идиот.. |
Писателят не като поета...На него му трябва покрив, пълен стомах и възглавничка на стола, за да напише нещо стойностно. Бармалей, Благодаря, приятелю! Музика за слуха ми. Абсолютно вярно. Само че възразявам - възразявам против собствените си интереси. Защо по въпросите на културата често заставам на страната на Манрико? Защото суровата шаечна правда ме е убедила, че там, където "дават", свестен човек не може да се вреди. Уреждат се онези с яките лакти и яките ченета (и на първо място, разбира се, приятелите и блюдолизците на "даващите" ). Така стана когато "раздаваха" демокрация. До голяма степен така стана и при чалгата, макар че там нещата стоят малко по-другояче. Животът няма милост. Искаш да бъдеш голям писател? Бъди! Но не се сърди, ако ти се налага да живееш като Ван Гог. А ако не можеш - намери си залъка другаде. Аз например нямам тая храброст - и си нося последствията. Но познавам например човека с прякор Шаркан, който я има. Разбира се, има и други решения. В цялата история на човечеството е имало меценати - хвала на тях. Или другият вариант - да хванеш предприемача и да го убедиш, че ако те издържа една година, ще му сътвориш нещо фантастично. Само не "даване". Редактирано от - Сократ-май на 05/6/2010 г/ 14:47:50 |
От интервюто: Как реагират студентите на понякога радикалните ви тези? - Те просто искат да бъдат заинтригувани. Не може да им кажеш за някой автор отпреди сто години, че чисто и просто е велик, и точка. Но ако започнеш с "А бе, знаете ли, че в българската литература има наркомани?" - аудиторията е твоя. Изненадват се и наистина прочитат "Осъдени души". Много жълтее интервюираният. После се чудим как се опростачават учениците и студентите. Щом трябва да спечелиш аудиторията с това, че някой в литературата е бил наркоман. Предполагам, че интервюираният интригува студентите си и с това кой е бил гей, коя е била лесбийка и т.н. "високоинтелектуални" теми. Редактирано от - Mitev на 06/6/2010 г/ 12:23:11 |
.... накога, отдавна, имах един Професор, Тагамлицки ... Бог да го прости ... та той често започваше лекциите си така:" Мили колежки и колеги, сега ще ви покажа нещо много елегантно и красиво .... нека имаме едно достатъчно малко, ха-ха, както винаги, и т.н. " ... на лекциите му идваха и студенти от МЕИ дори .... ... а това недоумение започвало с "Абе .... " .... каква разлика ... пп... Натиснете тук и после сравнявайте .. Редактирано от - Старшината на 05/6/2010 г/ 15:25:24 |
Интервюто е добро. Аз лично не съм привъженик на тезата, че вниманието на дебилните студенти (какви са повечето в НБУ) трябва да се привлича с циркаджийски номера, но съм съгласен с тезата на автора, че трябва да се освободим от високопарните клишета и превзети анализи. Най-пративното нещо в българската литература са напъните за високо изкуство. Евфтимов е прав, че такива напъни спохождат не само систематично увредените автори от времето на соца (за тях е разбираемо), но и съвсем млади хора, за които се предполага че не са толкова комплексирани. За Димитър Димов също е напълно прав - това за мен е най-съвременният и адекватен на действитеността български писател. Бих казал първият и последен български 'градски' писател. Голяма трагедия е, че не се появи друг такъв дори 20 години след като цензурата падна. |
Може да е селянин и нахален простак Данчо, но не може да му се отрече достойнството , че се изказва смело и е витален /и НБУ и Сорос може да намери/. Виталността е най-съществената черта на тяхното поколение....... На село шушукат какъв "професор'' е станал у София...... Един чеп ги е правил: Слави с неговите"сценаристи", Камен Донев, Зуека, Тома къвбеше, Карбовски, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов.....до един гномове. Няма да срещнеш ни Смирненски, ни Лилиев, Райко Алексиев..... Само селяндурски крясъци. Редактирано от - widenow на 05/6/2010 г/ 21:42:05 |