Отиди на страница:
| Всъщност всеки кредит е О.К. стига да можеш да го плащаш. Цените на имотите се вдигнаха защото кредитите се раздадоха едва ли не на всеки, който поиска. Изплащането на къща или апартамент не значи, че си се "заробил". Ако си купил преди балона и приходите са достатъчни няма никакъв проблем. |
| "и да видим какво ще направят... " Бени, И зоопарк си имаме ! ... Mrx++, Явно много си далече от реалността: иначе би трябвало да знаеш, че нашите специалисти там (имам мой много добър приятел, който бе там 2 пъти за по 2 г. с родителите си) получаваха заплатите си в щ. долари, които обръщаха в специални песоси и купуваха в спец. магазини за чужденци, тип нашия "Кореком" (сегрегация на собсвеното си население в 20 век - позор за червената мафия !  ), и живееха в специални квартири или резиденции, а децата им се учеха в спец. училища за чужденци ! В същото време и досега (!) кубинците са на рацион със спец. книжки, не виждат месо с месеци, и т.н.; или ти И ТОВА не го знаеш ? По-скоро го знаеш, но се правиш на "дръж ми шапката !"  |
| Mars Atak (имам мой много добър приятел, който бе там 2 пъти за по 2 г. с родителите си) Аз пък имах един мой познат, който ходи за 1 месец в Бангладеш и хвана някаква чревна болест, съпроводена с разстройство. Така, че приятно ви прекарване с Бенедичка в Бангладеш. |
Цените на имотите се вдигнаха защото кредитите се раздадоха едва ли не на всеки, който поиска. Не! Цените на имотите зависят единствено от това колко човек е склонен да плати от бъдещите си доходи за да има жилище. Не ми се рови сега за статистики, но гледах една за САЩ, която показваше почти равна права - разходите за жилище са еднакъв процент от дохода от 1920 до 1995-та година. И това е въпреки че за тези 70-80 години технологиите са се развили много и днес едно жилище се прави много по-лесно и по-евтино от преди. Т.е. ако имаше нормален конкурентен пазар, при който цената да има нещо общо със себестойността, то жилищата щяха да са много по-евтини. Но ипотечните кредити осигуряват механизъм, при който човек на практика може да заложи 40% от живота си (40% от бъдещите си доходи) за едно жилище. Така цените на жилищата са "заковани" на точно толкова, колкото може да се купи с 40% от доходите за 30-тина години. Закона за търсенето и предлагането в най-чист вид. Ипотечните кредити създават търсене, което определя цените на жилищата. Т.е. цените на жилищата зависят основно от това колко кредити решат да отпуснат ипотечните кредитори (хората рано или късно кандисват на 30 годишни ипотеки, така че единственото важно остава нивото на кредитиране). И не случайно двата най-големи ипотечни кредитора в САЩ (Фани и Фреди) са държавни корпорации. Нима държавата няма други начини да даде възможности за достъпни жилища? Има разбира се, но този й е най-удобен. Защото осигурява покорна работна ръка за следващите 30 години. ...Фактически, в крайна сметка се получава така, че цените на жилищата зависят от... продължителността на живота (активния). Ако можеше да се вземат ипотеки за по 50 години, жилищата щяха струват толкова, колкото може да се плати с такава ипотека. ____________________________ Кредитът - модерното робство Редактирано от - no-credit на 22/6/2010 г/ 15:28:28 |
Само, че няма да е както оня социализъм, защото той беше прототип. Това ме подсеща за вица за Бил Гейтс и демо версията на ада |
| Mrx++, Винаги, когато нямаш аргументи, почваш да ми бягаш по тъча - не е гот, все пак ! И щото си говорим за спорт, който ти явно така обичаш, да уточним: всеки алтет се равнява по този, дето бега най-бързо (Скандинавия, напр.), а не по този, дето е на опашката, с няколко обиколки назад (Бангладеш, Остров Тамбукту, и др.). Та и аз така, като тичам и си мисля за БГ, я виждам да гледа напред и си сверява часовника с отличниците, а не с тези от опашката на "Б" група (за което те нямат особена вина, разбира се)... За това става дума, къде - трябва да сме ние, към какво да се стремим, и къде ни набутАха след 9.9.1944 ония от отряда "Чавдар" и отроците им.  |
Т.е. цените на жилищата зависят основно от това колко кредити решат да отпуснат ипотечните кредитори (хората рано или късно кандисват на 30 годишни ипотеки, така че единственото важно остава нивото на кредитиране). Че нали и аз това казвам: Цените на имотите се вдигнаха защото кредитите се раздадоха едва ли не на всеки, който поиска. Първо, кредити се раздадоха на кандидати със сравнително ниски доходи за дълъг период от време като банките измениха на традицията да дават кредити само на платежоспособни клиенти, като платежоспособността подлежи на стриктна проверка; второ, нямаше изискването за собствено кредитиране на процент от цената (поне 10%). В резултат на лесните кредити цените се напомпаха до астрономически нива. Парадоксалното е, че дори левите настояваха за по-лесен достъп до кредитиране за да може жилищата да станат достъпни и за хора с ниски доходи. Видя се докъде доведе алчността на едните и глупостта на другите. |
| Cruella de Vil, това което казваш е причина за балона и за кризата. А аз казвам, че цените на жилищата бяха високи и преди балона и преди кризата. Ти смяташ за нормално едно жилище да се изплаща за 30-тина години (от платежоспособни клиенти), а аз НЕ смятам така. Аз смятам, че жилищата могат да струват много по-малко, но това не е изгодно първо на държавите, второ на банките, трето на строителните предприемачи, четвърто на... (да не продължавам, че има и още и още). ____________________________ Кредитът - модерното робство Редактирано от - no-credit на 22/6/2010 г/ 15:50:54 |
Парадоксалното е, че дори левите настояваха за по-лесен достъп до кредитиране за да може жилищата да станат достъпни и за хора с ниски доходи. Ако това наистина е било така, то това показва пълна икономическа неграмотност. По-точно непознаване на действието на основния закон - този за търсенето и предлагането. Обаче не ми се вярва политиците да са толкова неграмотни - най-малко има кой да ги съветва. По-скоро мисля, че това е било само претекст от една страна да осигурят работа за строителите, от друга печалби за предприемачите и банките, от трета (модерни) държавни роби за много години напред. А защо не стана? Ами защото ги домързя да видят, че банките могат да изпортят всичко. Сега ще им набият обръчите (на банките), но системата с ипотечните кредити ще остане почти непокътната (обзалагам се за което). ____________________________ Кредитът - модерното робство |
| no-credit, С огромно уважение към ника ти (и теб самия/самата), но няма как да се живее без кредит: колко хора, особено млади, могат да имат "накуп" цялата сума, за да си купят жилище, че и да го обзаведат ? Малко, само по-заможните. Проблемът не е в самия кредит като услуга, а в неговото спекулативно използване и раздуване до безкрай, с цел бърза ("мигновенна" ) печалба, на база на прехвърляне на "горещия картоф" (длъжника) от едни ръце в други заради постигането й. Именно тук възниква проблемът и сегашната криза е резултат на тази порочна практика, не на кредита като нужна услуга и функция на една част от капитала ("лихварския" ). Т.е., всяко нещо, доведено до крайност, в края на краищата довежда до спукване на балона. Вина имат и самите клиенти, които не преценяват, доколко могат да задлъжнеят, без това да доведе до "потъването" им, и в стремежа си за повече и повече вещи, накрая го издухват, а с тях накрая и банките, дали им тези кредити (когато броя на неспособните да плащат нарастне лавинообразно по време на криза). Редактирано от - Mars Attack на 22/6/2010 г/ 16:16:02 |
| Ама че мухъл е този Стосъл! Не само се държи за покойния / и в преносен смисъл/ Фридман, той е бетер Андрешко по въпроса за данъците. Като партизаните е, дето изгаряли бирническите тефтери и обещавали, че като вземат властта, ще премахнат всички данъци. Данъците са първата вътрешна функция на държавата след нейното възникване. Отначало са били вземани от бедните, за да охолстват богатите, но в по-ново време са станали средство за поддържане на социалния ред и във все по-голяма степен за реализиране на някаква социална солидарност и справедливост. Само отделни глупаци, като нашите управници, още мислят, че данъците са несправедливо бреме върху богатите и затова тежестта му трябва да падне върху бедните. А такива като Стосъл ги подкокоросват.Why Everything Stosel/?/ Says Is Wrong? - това е истинският въпрос и отговорът му не е труден. |
| Начи.. Нощес Геновева ви подбъзикна с Апостолите, ама като няма кой да вдене? Ако да съм атеист, вкл. и аз зная кой държи Ключовете и Тефтера за Рая-Господен!  |
| Mars Attack, говориш за същото, за което и Cruella de Vil - за причините за балона и кризата - напълно безконтролното кредитиране. Да, така е, това не го оспорвам... Но виждам и ти смяташ, че "без кредит не можело, понеже цените са високи". Затова и на теб казвам - цените са високи именно защото има кредити. Ако няма кредити цените падат (това го мисля всички го видяхме с очите си). С тяхна помощ става така, че (както вече казах) цените на жилищата на практика зависят от продължителността на живота (активния). Ако ти смяташ това за нормално и премливо, аз НЕ смятам така. Себестойността на едно жилище (без земята) е около 2-3 годишни заплати или по-малко. Нима това е много и не може да бъде спестено (от всеки)? Може, но хората са като малки деца - искам го сега, искам го на момента. Много от тях не са способни да спестят за една пералня дори (и трябва и нея да купуват на изплащане), та какво остава за нещо по-голямо като жилище. И тук "на помощ" идват кредитите. А бедата с тях е, че както можеш да вземеш кредит за 10 години, така можеш и за 20, така и за 30. Така (с такъв кредит) ти вече разполагаш със съответната сума. И продавачите се нагаждат по тази сума (търсенето определя предлагането!). Ако си склонен да дадеш доходите си за 10 години, за толкова ще ти продадат жилище. Ако си склонен да дадеш доходите си за 20 години, за толкова ще ти продадат жилище. Ако си склонен за 30 - за толкова... Плюс, ако достатъчен брой хора са склонни (и убедени от рекламите, че това е напълно нормално) да плащат 30 години за жилище, това автоматично вдига цените и ти също ще трябва да плащаш толкова. Това е схемата. ____________________________ Кредитът - модерното робство Редактирано от - no-credit на 22/6/2010 г/ 16:51:15 |
| Mars Attack Та и аз така, като тичам и си мисля за БГ, я виждам да гледа напред и си сверява часовника с отличниците, а не с тези от опашката на "Б" група (за което те нямат особена вина, разбира се)... И както си сверяваше часовника с отличниците, взе че се отзова при африканците, т.е., ние бяхме в Б група (на нея и викаха Вторият свят) сега сме, обаче, в С група (дето по-рано му викаха Третият свят). Кой вас ви излъга, че ще станем като Запада с капитализъм. Да произвеждаме Мерецдеси, Аудита или Тойоти, Боинги или други високотехнологични продукти. Навремето имахме производство и вие рИвяхте, че не било качествено, и как като станел капиталиЗЪМЪТ щяло да се оправи. И то така се оправи, че сега нищо не произвеждаме. А ти продължавай да гледаш, то ако с гледане се ставаше като на Запад. Каквото произведеш, това ще ядеш. Така, че вие с Бенедичка няма нужда да ходите до Бангладеш, то тук Бангладеш става. Както беше казал Хайтов - едно е да искаш, друго е да го можеш, а съвсем друго е да го направиш. И както казваше "Швейк: "Е какво направихме (за 20 г. - бележката моя), едно голямо**** направихме". |
Да допълня още нещо съществено - това, че много хора и фирми са взели кредити, които трябва да връщат, създава ситуация, при която, при свиване на паричната маса (и дефлация), връщането на кредитите става невъзможно и фалитите се увеличават прекомерно. Тогава правителствата са поставени под натиск да направят нещо (за да не загубят хората домовете си, а фирмите бизнеса). И правителствата правят - вземат заеми от името на всички и започват да "стимулира" икономиката. Така, кредитът се явява фактор натискащ в посока правителствена намеса. Все по-голяма и по-голяма. Факт. А все по-голямата правителствена намеса води до какво? До все повече и повече... социализъм. И какво се оказва - кредирането - другият път към социализма. Каква ирония, а...?!  ...Изобщо, кредитът не е това, което е бил преди 100, 200, 2000 години и което хората си мислят на микрониво. Кредитът днес има много измерения... ____________________________ Кредитът - модерното робство |
| Марксе, не бери грижа за социализЪма и камюнизЪма – both, отдавна са построени... в САЩ. Както изгелжда Вие, нашите форумни другари и ОФ-профгрупорзи тоже сте влезли у комюнизъма, само че във виртуалната му сфера. Всичко се свежда до мераците, груповите халюцинации и по нашенски – белите лястовици (лястовици-албиноси). Ти, лично, виждал ли си таквиз или съде с червено оперение.  |
| За г-н служителя на машината за лъжи: http://www.businessinsider.com/15-charts- about-wealth-and-inequality-in-america-20 10-4/look-at-the-gap-grow-4 |
| Браво, редакцията черпи направо от Меката на капитализма за най-чистите и пресни плодове на десничарската мисъл. Вместо да се плаща на тукашните имитатори от ИПИ, Хърсев и пр., давайте ни направо неразреден концентрат Fox. Точността на данните ми се вижда доста съмнителна, но що се отнася до идеологическата част, веднага си личи, че авторът е професионалист. Той уцелва много централен момент с изречението: "Ние не сме правителството." (впрочем, в случая "the government" е трябвало да се преведе като "държавата", съобразно с американската терминология, но както и да е). Идеята е веднъж завинаги да се изкорени вредната идея, че правителството/ може и трябва да бъде инструментът за нашите общи решения като общество, т.е. трябва да оставим всяка надежда за демокрация. Защото ако признаем възможността за демокрация, това би отворило и възможността правителството да бъде използвано от мнозинството от обикновени хора в ущърб на интереса на малцинството на богатите. В обществото като цяло богатите имат пълно превъзходство, но в очите им си остава един трън - демократично избраното правителство, което потенциално може да се повлияе от плебса. Това не бива да се допуска. Както посочва авторът, "за съжаление" демокрацията неизбежно води до преразпределение или, както други биха го нарекли, солидарност - така е всъщност от древногръцката демокрация насам. Демокрацията е лява по своята същност. Точно затова е много съблазнително тя да се отмени. От друга страна, докато тази цел още не е постигната, трябва постоянно да се залага на разделението на обикновените хора, като се използва пожелателното им мислене. Горните 20 процента американци плащат - о ужас - 91 % от подоходния данък. Вместо да си купят извънредно нужните им допълнителни 20 мерцедеса, тези нещастници са принудени да внасят в хазната много повече от клошарите по улиците, за да може да се поддържат улиците, по които се движат, полицията и армията, които ги защитават, и да се хранят клошарите, които иначе ще ги изядат живи. За да трогне това читателя, трябва да му се внуши, че той самият принадлежи към тези горни двайсет процента, които вършат всичката работа и по справедливо решение на свободния пазар заслужават да получават всичките пари, а не към останалите 80 % мързеливци, които го "обират" чрез правителството. И кой не би го повярвал - всеки е убеден, че именно той работи много, и така се оказва, че мнозинството се състои от членове на 20%-ното малцинство. Чистият десен популизъм (без националистически примеси) е много фина и пипкава работа, постоянен танц върху въжето на парадокса над пропаст от абсурд, но в Америка, земята на неразделното владичество на долара, това възхитително ноу-хау е отработено с векове. |
Може да се направи и нещо друго - всичко над 1 % разлика между лихвата по депозитите и по кредитите да се облага с 90% данък.