Отиди на страница:
Я да видим какво казват професорие историци? Божидар Димитров: И още Иван Хаджийски отбелязва, че основната черта на българския народ е неговата умереност. Той наистина седем пъти мери и после реже. От екстремистки идеи бяга като дявол от тамян. Силна фашистка партия у нас не се създаде дори когато имаше великолепни международни и вътрешни условия за това през периода 1934-1941 г. Тогава бяхме заобиколени от фашистки и тоталитарни държави. Имаше няколко подобни партии, чиито членове бяха на брой колкото са столовете в кварталната кръчма. И служеха главно, както писа проф. Милчо Лалков, за да се изхранват карикатуристите в столичните вестници. Затова си мисля, че такава партия в България не може да се създаде. Големият шум, който се вдига, е доказателство за това. Вече два месеца се води яростна дискусия за страшната опасност от появата на фашистка партия. Нито фашистка партия има, нито го има нейният силен харизматичен лидер. С отчаяното търсене на лидер очевидно се ласкаеше самолюбието на някои хора, белким възглавят тази партия. Но те засега не кандисват. И затова отново бяха изкарани от нафталина отец Гелеменов и други карикатури от близкото минало. Натиснете тук Георги Марков: Е, имало ли е фашизъм в България? - Има фашизъм, естествено. Има организации, които изповядват фашистки идеи, има действия. Но тази тема, която беше лансирана - за монархо-фашистката диктатура, според мен не е състоятелна от гледна точка на науката. Защото след 1934 г. управлението без партии, което Борис III упражнява в резултат на 19-майския режим, е свързано не толкова с фашистките идеи, колкото с авторитарната власт. Царят взима в ръцете си цялата власт. Борис III се е страхувал еднакво и от Сталин, и от Хитлер. За него Англия е била майката на монархиите и затова той е свързвал съдбата си с Англия. - Защо тогава той вкарва България в Тристранния пакт, а два дни след това Англия скъсва дипломатически отношения с България? Обявява й война, което обяснява и бомбардировките над София след това - Защото за разлика от баща си, от Фердинанд, Борис III не е желаел България да участва във войната. Казвал е: по-добре черен хляб, отколкото черни забрадки. Той е нямал тази мечта на баща си за Велика България, искал е да запази това, което е. Голямата му надежда е Мюнхенската спогодба от 29 септември 1938 г., когато той посредничи заедно с Мусолини между Чембърлейн и Хитлер. Царят се е надявал, че Германия и Англия няма да воюват. Затова е потресен през септември 1939 г., когато те влизат във война. След това той има надежда в германо-съветския пакт от 29 август 1939 г., Борис III смята, че ако Германия и Русия са в мир, ние ще оцелеем. Има една телеграма от Драганов на 22 юни 1941 г., която казва: в двореца цари погребално настроение. От 22 юни царят не вярва в победата на Германия. Напротив, той се страхува и казва: Германия пак ще загуби и ние пак ще се озовем в катастрофа и няма да мога да си спася царството. Някои генерали също не са вярвали в победата на Германия още от 1941 г., когато още е болезнен историческият опит от Първата световна война. Натиснете тук Какво следва? Имало е прояви на фашизъм, времето е било такова, но управляваща фашистка партия у нас със съответната идеология на власт не е имало. Та що дрънкате тия глупости? Време е да се четат нови книги, а не да се преповтарят изтъркани пропагандни клишета за изпити с учебника по история на БКП. Редактирано от - Сибила на 01/7/2010 г/ 22:09:18 |
, Завинаги, няма лабаво.| hamel , и ти толко си разбрал колкото и mercury те е разбраЛ. Не мое да чатнеш че е дама . За другото да не говорим.  |
заради теб са ми изтрили един пост. Значи е бил успешен. Те така се раждат дисидентите.  Ходих малко да потичам, Круела ги разбира тия работи Мене днес ме домързя, ама да ти се похваля изкарах маратона преди месец и то с по-добро от преди време. Ако имаш интерес ще ти изпратя линк към класирането и снимките. |
| Това, което пише Карлуковски за "Югославия", Тито и как "Германия не контролирала" (какво?) нито ден, е фантастика. Във ВСВ България зае (без да воюва със Сърбия) беспорната зона от 1912 г. и западните покрайнини от 1919 г. Бълг. корпус в Сърбия след 9 септември си остана на място, въоръжен, и фактически изгони с помощта на Червената армия немците от цялата бивша "Югославия". Бълг. армия беше посрещана като освободителка от немците от народите на бивша "Югославия" и извън Македония. По време на войната Словения беше погълната от Райха и Италия, Независимата Хърватска държава притежаваше и цяла Босна, дето главно се разиграваха партизанските операции на Тито под хърватска власт, там ставаше и преследването на сърбите от хърватите, силно преувеличено в сръбската следвоенна пропаганда. Сърбия като нормална страна от Оста в най-голяма степен си кротуваше под пронацисткото управление на ген. Милан Недич, който поддържаше реда почти изключително със сръбски сили - голями немски войски в Сърбия нямаше. През август 1941 г. в открито писмо над 500 сръбски политици и интелектуалци призоваха сърбите да подкрепят ентусиазирано нацисткото правителство (вж. Cohen, Philip J.; David Riesman (1996). Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History. New York: Texas A&M University Press). Сред сърбите в Сърбия и другите страни, които останали недоволни от нацизма, Дража Михайлович бил къде по-популярен от хърватина Тито. Унгарското управление във Войводина и особено българското в "новите земи" бяха стабилни. Българското управление в Македония беше много популярно. Регионалната организация на ЮКП в българската част на "Вардарска бановина" след освобождението на "новите земи" в 1941 г. единодушно реши да мине към БКП. |
Време е да се четат нови книги, а не да се преповтарят изтъркани пропагандни клишета за изпити с учебника по история на БКП. Е, да де, ама партизаните не са чели Георги Марков и са си въобразявали, че България е съюзник на Хитлер. Та затова се е получило така. |
| Полъх ласкав, ексцесите и зверствата и от двете страни са исторически факт. Трагичен и позорен факт, който не може да бъде оправдан нито с военновременните условия, нито с отмъщение, нито с някакви национални или други цели. Но когато говорим за по-общи категории като фашизъм, нацизъм, комунизъм... все форми на късния феодализъм, според схващанията ми... сме длъжни да търсим и други общи характеристики, освен присъщото им зверство. |
..Тогава бяхме заобиколени от фашистки и тоталитарни държави.. Ъхъ, бяхме като бисер, инкрустиран в тенекия. Демокрация, та чак пращеше. Пардон, монархия, но има ли разлика? |
| Ама аз ще го повторя изтрития пост. В него ставаше дума, че полукълбата на Редника са от силикон, без да казвам кои по-точно полукълба. |
Хамеле, и Сталин бил за известно време съюзник на Хитлер и даже си делили Полша - една част на мен, една на теб. |
| Митът за храбрите и нееб*авши сърби и подлите българи е сръбски пропаганден мит. Много пъти съм писал, че сред най-лошото от наследството на комунизма у нас е това, че българите насила почнаха да се възхищават от сърби и гърци, а напоследък и от турци и румънци. Това никога не е било поне до ПСВ. Наистина обаче, малко преди ВСВ у нас царяло умопомрачително сърболожство. Всички партии, после - всички фактори в непартийното управление и самият цар приказвали за "вечна дружба с Югославия", че ще правим това, което и тя. Тя с немците - и ние. Тя с англофренците - и ние. Но Югославия подписа договор с Хитлер като Унгария и Румъния, много преди България. Ние се усуквахме до последно. Интересно, че Г. М. Димитров като бълг. дипломат в Белград (той е завършил медицина в Загреб) участвал активно в заговора за антигермански преврат през март 1941 г. с англичаните и сетне бил приютен от тях в Кайро. |
Бегло прехвърлих постингите дотук, като най-безумните, естествено, пропуснах, но това /някой го е написал по-горе/, че Великобритания и Франция после пък били те съюзници на Сталин, не ги прави комунисти. |
Ама аз ще го повторя изтрития пост. В него ставаше дума, че полукълбата на Редника са от силикон, без да казвам кои по-точно полукълба. Откъдето и да го погледнеш все обидно... |
| Главните международни фактори, определили неблагоприятно съдбата на България от 1878 г. до днес, са страхът на Англия от излаз на Русия на Средиземно море и страхът на Франция от Германия. Видяхме обаче, че Сърбия не прокопса особено от благосклонността на Антантата след ПСВ и после - и от дългото сукане от две майки след ВСВ. Румъния също не прокопса кой знае колко от придобивките си в Трансилвания, Банат, Марамуреш, Кришана, Буковина и Добруджа. И Гърция не прокопса в последна сметка от заграбването на западна Тракия. За нея това беше несбъднат мост към Цариград и Смирна, а за Англия нашият излаз на Бяло море значеше руска военноморска база на Средиземно море - опасност за връзката й с Индия. Редактирано от - Чичо Фичо на 01/7/2010 г/ 22:27:47 |
| Сибила, сега ще те "светна" по въпроса за подялбата на Полша през 1939 г. Ти чувала ли си за линията "Кързън". Тя е въведена с Брест-Литовския мирен договор след ПСВ и посочва руската граница на запад. В нея влизат и земи с полско население. През 1918-1920 в Русия има гражданска война между бели и червени, англо-френска интервенци и полско-руска война. Поляците завземат тази територия, в която има и руско население и го избиват. На 17. 09. 1939 г. Червената армия навлиза в Полша и си връща земите до линията "Кързън". Това е причината Англия и Франция да не обевят война на СССР, както правят с Германия. |
..И Гърция не прокопса в последна сметка от заграбването на западна Тракия. За нея това беше несбъднат мост към Цариград и Смирна, а за Англия нашият излаз на Бяло море значеше руска военноморска база на Средиземно море - опасност за връзката й с Индия.. В две изречения толкова дивотии - това си е рекорд! |