Днес живеем в света на Г-20, в който Китай, Русия, Саудитска Арабия и други играчи, представляващи държавно регулираните икономики, набират сила и влияние. 2 Бензиностанции и 1 Фабрика за детски играчки набирали сила ... |
В крайна сметка държавните разходи са от особено значение за възстановяването и на Америка, и на Китай. Беил аута в Америка се видя, че не работи, нито намали безработицата нито стабилизира финансовите пазари. Единственото нещо, което стана е че страната потъна в нови дългове. |
Китай набра сила не заради държавният контрол над частният сектор, а заради ниските данъци и евтината работна ръка, които привлякоха западни компании да преместат производството си в Китай. |
Е**ти нахалството мръсно! Кой изкриви капитализма? Разтежът на Китай, който възприе капитализма, или мръсните мошеници от Уолстрийт, които злоупотребиха с капитализма и погазиха фундаменталното му свойство - доверието. Долни и нагли драскачи. Редактирано от - sybil на 06/7/2010 г/ 00:03:00 |
Какъв държавен капитализъм бе Товаришчи Бензиностанциите са национализирали ресурсите си и ги продават на запада. Фабриката за детски играчки е национализирала населението си и го пуска под наем на запада, а партииният елит играе ролята на пазвантин. Къде го видяхте този капитализъм, по скоро става дума за някаква особенна форма на Държавен Феодализъм |
Истерични писъци на потъващи в блатото си либертарианци. Въпросът на Мето е съвсем резонен. Държавният капитализъм от китайски тип е противна работа, но уолстрийтската оргия с несъществуващи активи ни докара на хала, на който сме сега. Патосът на статията: "Обама е китайски комунист. Оставете ни да крадем на воля и да ви продаваме ненужни боклуци, като вие ще ги купувате с пари, които нямате; въпреки това накрая сметката ще платите вие." Малко рейнски консерватизъм требе. |
ачо, доста ангро говориш. при всичките си недостатъци китайската система в момента позволи на креативността и предприемчивостта на десетки милиони китайци да се отприщи. ако с национализация на населението се ставаше богат, ссср щеше да е най-щастивото място на света, както и кнр преди 1979 г. |
Пуританец, нещо нищо не ми стана ясно от постинга ти. Били разяснил мако. Хем си против Либертерианските идей, хем против Обама тип социализъм. Споменаваш за някакъв рейнски консерватизъм, за които никога не съм чувал, би ли ме осветлил малко. |
Естествено, че тези, които държат парите и управляват света ще са против Политическият (Държавният) каптализъм, защото е извън техен контрол. "Свободният" пазар по целия свят е всъщност тотален контрол на финансите и хората от шепата банкери, които държат Цялата вляст по света с малки изключения. те си предизвикаха "кризата", те си диктуват стъпките, световното шаранство ги следва. Следващата стъпка, радетел на която е Обамата - "Световно" Правителство - разбирай пионки, поставени на власт от банкерите и повсеместен контрол. Китай и Русия са единствените (засега) пречки, но няма да е задълго... И след това вече капана е пълен - няма мърдане, вилата на врата по целия свят - и емиграцията вече няма да бъде спасение... |
Хайде сменете плочата, скучни сте тези дето бързате да се намърдате в удобното клише за евтиния китайски труд и западните инвестици, и с това да обясните всичко, като безспорна, и дори единствена истина. . То и в статията, колкото и самата да е пълна с клишета, но се споменава за "просветеният държавен мениджмънт" и се описва синергията между държава и икономика, като мотор и взаимополезност. . А позицията на щрауса, освен с това че главата е в пясъка (по желание, за незримост на неудобни истини), е характерна и с другото - че задника остава отвън. |
K9: Пуританец, нещо нищо не ми стана ясно от постинга ти. Били разяснил мако. Хем си против Либертерианските идей, хем против Обама тип социализъм. Споменаваш за някакъв рейнски консерватизъм, за които никога не съм чувал, би ли ме осветлил малко. Ми човекът е казал, че светът е гаден, кво толкова да добави. Има хора, на които им е трудно, и хора, на които им е лесно и те постоянно забелязват, че това не зависи толкова от политикогеографските фактори. А рейнските консерватори трябва да са последователите на кьолнския кмет, и това е ясно. То науката отдавна е установила, че ако смесиш буркан с мед и буркан с лайна, се получават два буркана с лайна. |
Една важна новина която нашите медии по традиция пропуснаха(Китай вече изпреварва САЩ по обема на промишлено производство): Китай практически обогнал США 30 июня 2010, “CNNMoney.com”, США ... Промышленный сектор Китая стоит на грани обгона Соединённых Штатов, говорится в отчёте, выпущенном в понедельник. Анализ последних правительственных чтений компанией IHS Global Insight, специализирующейся на экономических изысканиях, показывает, что промышленный сектор Китая в 2009 году почти догнал американский. Общая стоимость товаров, произведённая в промышленном секторе Китая составляет 1, 6 триллиона долларов, что сравнимо с американской цифрой в 1, 7 триллиона. |
Поставянето на Русия, Китай и Саудитска Арабия в общ кюп от едната страна на модела или е пълна некомпетентност или по-вероятно, даже сигурно за манипулационно удобство в сравнението със "свободния пазар". - Русия, Китай и Саудитска Арабия са толкова различни по-между си, колкото са различни и от САЩ. Русия си е просто олигархична версия на "свободният пазар", а Саудитска Арабия - феодалното издание. - Истинският успешен модел е китайският и той си е чист свободен капитализъм, но приложен с разум и в секторите където може да има конкуренция, т.е. където капитализмът си е на мястото и може да е реален. Защото там където няма конкуренция, а има монополи, там няма капитализъм, а още по-малко свободен пазар. - Каква е най общо и грубо пронципната разлика между китайският и американският модел : - Ако си представим пазара, като футболна игра, то тя трябва да се играе на стадион, той да е оборудван с врати, да има главен и странични съдии. - В китайският модел някой, който е над играта прави, поддържа и е собственик на стадиона, тревата, вратите. Осигурява главният и страничният съдия. Топката. - При американският модел единият отбор прави вратите, другият топката, третият подкупва съдията. И тогава, често се случва този с топката (финансовата система) да решава от време на време да я скрива, докато единият отбор обвинява другият, който е правил вратите, че не ги е направил еднакви. Редактирано от - Brightman на 06/7/2010 г/ 00:51:53 |
Brightman 06.7.2010 г. 00:23:36 Поставянето на Русия, Китай и Саудитска Арабия в общ кюп от едната страна на модела или е пълна некомпетентност или по-вероятно, даже сигурно за манипулационно удобство в сравнението със "свободния пазар". Брайти, здравей! Не е некомпетентност, нито манипулация. Чисто клише е. Те там така са свикнали да пишат с клишета. Имат си ги за всяка страна, и огромната маса не си позволява да излезе от рамките на клишето, не че някой им забранява, а по навик, функционално превърнал се във всеобща автоцензура, за съхранение на клишето. . Също и имат по-обобщаващи клишета, и това чисто механично събиране на СА, Р и К в едно, е резултат от конкретно тая им представа - "Ние (и подобните на нас наши приятели) - свободните, икономически и политически*, демократичните и пазарните; а всички останали - несвободни, недемократични и непазарни". И по тая дуалистична линия на разделение, твърде различни страни като СА, Р и К се оказват в общия кюп "други". ----- *Тук трябва да се спомене и представата им че икономическата и политическата свобода винаги вървели заедно, сакаш има някаква универсална всеобща свобода, от която произтичат разните подвидове. |
Във вчерашния брой обяснявах на Лянча, че в рамките на икономическото си мислене никога няма да разбере как функционира икономиката. В днешната статия виждаме един американски Лянча, икономист, който с икономическите си познания се опитва да си обяснява обществени явления, които надхвърлят границите на икономиката като наука. Ето един цитат от статията, който показва неразборията в икономическата глава и който опровергава цялата мисловна конструкция на икономиста. "Авторитарните правителства навсякъде по света се научиха да се конкурират, като осиновиха капитализма. Но те знаят, че ако оставят пазарните сили да определят кои са победителите и победените в икономическото развитие , рискуват НАТРУПАНИТЕ БОГАТСТВА ДА ПОИСКАТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ИМ ВЛАСТ." Край на цитата. Опитът на развитите капиталистически страни показва, че в даден критичен момент на натрупване на богатства, т.е. на концентрацията им в малко ръце, властта преминава от държавата в съответните частни ръце. Някой може ли да обясни, как е възможно да има "СВОБОДЕН ПАЗАРЕН КАПИТАЛИЗЪМ", след като онези, които държат богатствата, държат и политическата власт? Т.е. същите тези частни лица държат политическата власт, армията, полицията, разузнаването, контраразузнаването, местните власти, конгреса. Същите хора правят законите в тяхна полза, в полза на личните си бизнеси и срещу всички останали хора и срещу тяхните бизнеси, или амбиции и планове за бизнеси. Как е възможно авторът и колегите му да защитават пред лицето на китаеца свободния пазарен капитализъм, след като бизнесът е разделен на две- едната част, която държи и политическата власт, и останалата част от бизнеса, който е подложен на законови и политически репресии от богатите си събратя! Представете си американския едър бизнес, който държи армията, разузнаването, диктува външната политика на САЩ, прави войни, налага имперска политика, налага световен ред, то за какъв свободен пазарен капитализъм става въпрос! Ако го попитат американския Лянча, със сигурност няма да може да отговори защо едрият частен бизнес в даден момент трябва да посяга и на политическата власт? В кой учебник по икономика го пише, че е закономерност бизнесът в даден момент да иска и политическата власт? Според статията, капитализмът в Китай и капитализмът в САЩ се различава само по една характеристика- позицията му спрямо властта. В Китай едрият капитал още не е завзел политическата власт, а в САЩ вече я е завзел. Оттам нататък всякакви спекули с думата "свобода" са излишни. Можеш да титуловаш американския капитализъм като най-свободния, най-свободният от всички свободни, върха на свободата и пр., но това няма да отговаря на истината. Бизнес, който е взел политическата власт се нарича фашизъм в политически план, и монополизъм в икономически. Държавата е институция, която трябва да служи на всички и особено по отношение на това да внася справедливост при разпределение на ресурси и блага. След като една малка група капиталисти са взели политическата власт, те контролират изцяло държавата и използват силата на държавата да разпределят ресурси и блага в тяхна лична полза. В този смисъл, китайската държава служи повече на целия народ, отколкото американската държава. А американската държава служи изцяло на частния интерес на шепа капиталисти и корпоративисти, които контролират чужд капитал и работят с него като със свой. Според автора, читавото, т.е. капитализмът на свободният пазар страда, а келявото, т.е. "държавния капитализъм" цъфти!!! Няма нищо ненормално в това. Всъщност келявото е американското, където частният капитал е взел политическата власт и това е спряло развитието му. Американският капиталист печели вече не от изобретения и нововъведения, а от използването на политическата си сила. А китайският капитализъм, понеже все още не е взел политическата власт, се бори за оцеляване и прогрес само с традиционните икономически средства. Освен това в Китай държавата не е в ръцете на определен едър бизнес и това й позволява да взема решения в полза на целия национален бизнес и на всички хора, вместо само в полза на малък кръг олигарси. В Америка държавата подпомага само еврейските банки на Уолстрийт, в Китай държавата подпомага целия бизнес, всички хора, които искат да правят бизнес. Това, че подпомагали фирми на партийни апаратчици и пр. е ала-бала. Въпросът е, че това са все нови и нови фирми, които никнат като гъби, докато в Америка никаква нова фирма не може да се роди, защото държащия политическата власт едър капитал е затворил всички вратички. Това е, другари, положението! Келявото е в Америка, защото не може една шепа капиталисти да държат и икономическата и политическата власт и развитието да продължи. Развитието спира. Спира! И ще продължи, когато от този бизнес се изземе политическата власт и държавата отново започне да работи в името на всички, в името на целия народ. Нямам време сега да се спирам на понятията "икономическо развитие", което авторът използва като развитие изобщо, защото разбирането за икономическо развитие на практика все по-често влиза в противоречие за развитието като цяло на обществото, а от там спира и всякакво, и икономическо, и обществено и технологично и всяко друго развитие. Нямам време да се спирам и на използвания термин- "пазарни сили", защото в устата на икономиста това звучи благовидно, а на практика пазарните сили са сили като всички други сили. Същите като "великите сили" в политиката. Представете си Великите сили как действат спрямо малките народи, така действат и пазарните сили спрямо по-слабия бизнес. Унищожават или заробват. |
World Top 10 - Gross Domestic Product Countries * Country * USD in Millions * U.S.A * Japan * Germany * China * U.K * France * Italy * Spain * Canada * Brazil * 13, 811, 200 * 4, 376, 705 * 3, 297, 233 * 3, 280, 053 * 2, 727, 806 * 2, 562, 288 * 2, 107, 481 * 1, 429, 226 * 1, 326, 376 * 1, 314, 170 |
K9, нещата се се променили за годината с която са остарели данните ти. Май са от 2008 ? А ето 2009 г.: По номинал в долари: 1.European Union 16, 180, 000 2.United States 14, 430, 000 3.Japan 5, 108, 000 4.People's Republic of China 4, 814, 000 5 Germany 3, 273, 000 6 France 2, 666, 000 7 United Kingdom 2, 198, 000 8 Italy 2, 090, 000 9 Brazil 1, 499, 000 10 Spain 1, 466, 000 11 Canada 1, 335, 000 12 Russia 1, 232, 000 - По паритет на покупателната способност: 1.United States 13, 820 2.China 6, 473 3.Japan 4, 262 4.India 2, 816 5.Germany 2, 816 6.United Kingdom 2, 154 7.France 2, 074 8.Russia 1, 985 9.Italy 1, 814 10.Brazil 1, 794 |