Отиди на страница:
a историята на перото на бориславов е история на културата на прехода  от дописник в "работническо дело" орган на цк на бкп през есета за историко-социалния генезис на гурме културата и рецепти..., той продължава да търси себе си като автор, уви задавайки неправилните въпроси...ясен ясен, вас никой не ви мрази дишайте спокойно и дълбоко. |
как следва да се наричат културите на най-близките ни съседи, например? Сръбската, гръцката, турската, арнаутската или румънската? Пак лични наблюдения (не претендирам за изчерпателност)... Ами помагат си. Събират се. И то на големи групи. Бил съм в "екс-югославска" общност. Пак си помагат - сърби на хървати, мюсюлмани на сърби... А допреди няколко години се избиваха в родината си по начин, от който светът беше онемял.... |
| Лянча, за сърбите, гърците и турците /нямам впечатление от румънците/ омразата е насочена към всичко живо, извън тях. Нашата си е много особена - всеки срещу всеки. Никога ли не си се замислял защо никъде по света няма българска диаспора!? Ето ти пример: Когато под формата на ракети и обеднен уран демокрацията се сипеше над Сърбия - у САЩ, а пък и по цяла Европа валяха страхотни протести, организирани от техни емигранти. Нещо да кажеш!? |
| Другите комплекси от които идва омразата на българина. 1. Той ВИНАГИ (според него) е подценен. "Ех ма'аму, това така ли се прави... Аз как бих го направил ама не ми дават власт". "Ходих на интервю, ама взеха някакъв черен маймун, а на мен не ми се обадиха" (ма той "маймунът" с канадска диплома и маса други сертификати, а нашият носи дипломата от Търново и нищо екстра и после се чуди). 2. На него ВИНАГИ му пречат Даже има световен заговор, организиран специално от евреите, масоните, терористите и който там се сетите... Евреите са организирали банковата система и системата на кредитните карти за да му вземат парите (като, че ли някой го кара насила да пазарува на кредит), масоните не му дават хубавата работа (мързи го даже на училище за език да отиде), терористите само гледат да го цъкнат (иначе псува правилата и държавата, че била полицейска) и т.н. и т.н. и т.н..... Ами не е лесно... Редактирано от - E6 на 10/7/2010 г/ 16:22:18 |
| Аз кажи-речи похвалих автора по-горе, но пропуснах да реагирам на нелепото вмъкване на Ботев в темата. Човек като Ботев се ражда рядко и не е нам позволено да се произнасяме за него уж от някаква странична, демек неутрална позиция. Тук авторът търпи критика де. |
| Мале, мале... Натиснете тук |
За усмихнатите и мрачни нации, дето Манрико разправя, наблюдението е съвсем точно. Като попиташ американците HOW ARE YOU те са винаги VERY WELL Може да са болни, недоволни, едва да вървят, ама трябва да кажат VERY WELL. Там не е прието да ги занимаваш със своите проблеми, трябва винаги да показваш, че нямаш такива. Една сутрин една американка ме поздрави HOW ARE YOU и аз и отговорих по български FIFTY-FIFTY (нашето ДОЛУ-ГОРЕ) и тя се втрещи, съвсем не очакваше такъв отговор след това умря от смях. |
| Страхотна стана, иванкин, мммм, пръстите да си оближеш. Децата ни пътуват от морето към къщи, прегладнели, чакам ги и се готвя да ги срещам, освен това правя тиквички на фурна, огромна салата от розови домати с вкус на домати и панирам сирене и кашкавал от домашен производител. По БДС, дето се вика. Мятам и някое погледче тук, докато стане време. |
| Manrico Аз в чужбина съм живял най-дълго три месеца, в последните години прекарвам по месец-два навън, но разпокъсано, така че не познавам добре други народи. Трябва да ти кажа, че си личи по разсъжденията ти. Някои, които имат големи очаквания от Хамериката много се разочароват. Аз който не съм имал ми хареса. |
никой антрополог не би оспорил, че оперната публика е по-културна от футболната оперната и футболната публика са 2 пресечени множества бе, алоо... аз например съм общ елемент и познайте колко ме интересува дали някой сноб ще ме причисли в групата на културните или на некултурните  |
| Марксе: 1. А ти колко хора (просто ей така) би попитал: "How are you"?? (или не искаш да усвояваш "варварски" навици) 2. Ако НАИСТИНА имаш проблем в Америка, КОЙ мислиш, че би ти помогнал повече а. американец б. българин |
Напротив, аз съм сериозен приятел и сериозна майка и съпруга, дабедабе, на във форума съм повечето пъти несериозна, защото само се забавлявам, простете,  |
Ами стига с тия манджи! И ние поразбирваме от кулинария, ако става дума. Ама тука нищим кусурите си и как да ги превъзмогмем. Ето, ядосах се и ще отида да си налея от домашното (дето всички дет са го опитали го споменават). Ама не може така.  |
| Един печален паралел - като се замисля, от чужбинските ми битови впечатления, непознати хора, които са ми помагали по някакъв начин на обществено място - със съвет, упътване, дори физическа помощ, при това винаги с придружаваща усмивка и любезност, са били със светъл цвят на кожата. Не че съм избирала да се обръщам към тях, в повечето случаи помощта е по тяхна инициатива. Говоря за страни, където общият кульор е разноцветен. Та си мисля, откъде идва мрачността и нелюбезността? Не ще да е само националност, нещо наднационално ни обединява в манталитета и общото настроение ...  |
| Сибила, Един твоя позната ми показа снимка, направена на гости у вас... Натиснете тук Редактирано от - E6 на 10/7/2010 г/ 17:12:28 |
| Изобщо не съм съгласен с изводите на този претенциозен колаж. Българинът има нежната и ранима душа на заклет индивидуалист. Който бързо минава от състояние на обич в състояние на омраза. Когато се изчерпат запасите от двете, преминава в състояние на пасивно социално съзерцание. Не мога да не ви напомня великият Борис Христов САМОТНИЯТ ЧОВЕК Той има белег на челото си и сяда винаги на края. Дори когато е висок, самотният човек е малък. Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла, остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло. Глава на кон в полето свети и самотният човек отива да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива. Докато другите крещят или говорят за изкуство, самотният човек на масата лови мухите и ги пуска. Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви... Той има дом и топла супа, но е толкова затворен животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора. И тоя дом да се обърне с керемидите надолу, той може пепел да яде, но няма да се моли. В какъв ли огън е горял и под каква ютия - за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш... Тъй както си върви с петно на ризата си чиста, самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто. В едната си ръка той носи книга за душата болна, а с другата самотният човек въженце стиска в джоба. Редактирано от - Doctora на 10/7/2010 г/ 18:00:06 |
