Опашката ми отдавна е в заложна къща , Олде и все не ми стигат да я откупя . Баф ви демократите , че и да бях някой силиконка , що си търси спонсор , досега пет опашки щях да си накакнижа , а вие още в чакате , да ми сторите благотворна акция ... |
За усмихнатите и мрачни нации, дето Манрико разправя, наблюдението е съвсем точно. Страйкито е прав, че като се сменят обстоятелствата, лустрото пада моментално. А тази външна любезност, дали е просто лустро или израз на вътрешното отношение към другите, кой да ти каже... Мисля си обаче, добротата, приветливостта са привилегия на свободния човек. Робът е злобен - или озлобен - то не е едно и също. Дълго време сме били роби, много дълго. Абе мани, кофти тема... Сипи по едно.... |
"За нашата култура е характерно още едно нещо - мрънкането. На нас все някой ни е виновен /футболни рефери, международни заговори, политици/. А ние сме идеални, просто брилянтни ..." Така и сами си признават и англичаните. Whinging poms, както им казват. |
За нашата култура е характерно още едно нещо - мрънкането. На нас все някой ни е виновен /футболни рефери, международни заговори, политици/. А ние сме идеални, просто брилянтни ... Това е типична славянска черта, но немците, като най-близката народностна група до славяните я притежават също. При тях оплакването е страхотно. Една французойка живееща в Западна Германия казваше, абе защо немците се оплакват толкова много, имат един от най-високите стандарти. Няма да забравя - бях на гости на родителите на моя колега унгарец на Балатон. Там едно германско семейство почиваше. Те имаха също грундщук до езеро в Германия, ама го даваха по наем за 30 евро (да речем), а тук плащаха по 20 евро на ден - абе голяма печалба. Та същата вечер жената като почна да се оплаква колко зле били, а ние "богатите" от Унгария и България не можем да вземем думата. Направо ми вдигна кръвното. |
А културно ли е, министър-председателят на една държава да говори все от първо лице?? "Аз, аз, аз, аз...". А нормално ли е това да не прави впечатление на никого?? В белите държави всеки индивид по всяко време си задава основно два въпроса: 1. Това което правя (дори и мястото където съм застанал или се движа), дали е в нарушение на правилата (респ. закона)?? 2. Аз дали не преча или не притеснявам накого в момента с действието или държанието си?? Ако отговорът на някой от въпросите е "да", тогава не е лошо да се поправя, защото НЕМИНУЕМО ще последват проблеми за мен. |
Статията е озаглавена "Омразата в България е като вечния двигател". Какво сте се хванали за морковите, патладжаните и бамята? В най-новата история на България се пръкна СДС - еманация на омразата. Съставено от бивши партийни и комсомолски секретари, мечтаещи за нова кариера и привилегии и мразещи от дъното на душата си своя комунистически произход. Мразят дори и родителите си. Бившият им "лидер" Иван Костов пък е есенцията на омразата. Затова от милиони поддръжници СДС стана файтонно образуванийце. Ето, това е истински пример за омраза в България. Те се мразят един друг, мразят дори и себе си да не говорим, че мразят и народа си. От омраза предадоха България на задокеанските си господари, които им снесоха едни зелени пачки в джобчетата. |
Един дядо, Ако знаеш пък в БСП каква любов цъфти... А в ГЕРБ, НДСВ или ДПС... Направо не могат един без друг и се целуват в "устата бърже" където се видят... Редактирано от - E6 на 10/7/2010 г/ 15:29:01 |
На първа страница, гледам, е избухнала вековната злоба на роба по повод решението на съда/ за мен абсолютно неъстоятелно и срамно/ да не бъдат връщани имотите на Царя. Като чета мненията там /повечето/, не мога да не се провикна:, Авторе, колко си прав, авторееее...сполай ти. |
Зная, зная, Е6-ко. Обаче с тази забележка, че когато видят, че не могат един без друг, се целуват и на други места |
За жалост, светът е така устроен, че "който и каквото и да ти говори, знай, че става въпрос за пари". Всички обществени взаимоотношения са свързани с финанси. И образование, и култура, и наука, и спорт... (презумцията е "какво ли ни е наред, та и...." ). И сега тук изникват няколко въпроса: Ниският стандарт ли е виновен, за тази омраза между българите (озлобени са защото живеят зле) или това си е някаква национална обремененост (в статията се говори и за Вазов и за Ботев)? Ако е ниският стандарт - тогава имаме затворен кръг (беден си понеже си злобен и тъп и си злобен и тъп понеже си беден) - какъв е изходът (има и друг затворен кръг - понеже си злобен, избираш най-злобния да те управлява, който пък насажда още повече злоба)?? Каква е "файдата" (цинично казано) да си добър в България?? |
толкова думи, за да се изрази несимпатия към българите Авторът нали не е депутатин или НПО-шник? Некрасиво. *** Mrx++ *** "А самата тя се сдоби с чудесен приятел англичанин, който си живее в Англия, от време на време идва в България, колкото да й подари и обзаведе две къщи - за нея и дъщеря й, начален капитал за успешен бизнес и много, много внимание и любов." Другата България... в България. Силивилизасион! Горкият г-н Сибилович! Англичаните са доста повече от нас, значи и щураците са повече като относителне брой |
Файда няма да си добър, възпитан и великодушен, Е6 - справка - Царя. Омразата, завистта и не на последно място - беднотията, омаскари Царя, и то чрез жълтините на официалните си вестници, та заради това се докарахме до сегашния "цар", на рамо да си го носим. Толкова си заслужаваме, толкова получихме. |
Статията е тюрлю гювеч! Да се обосновеш с Ботев за да анализираш днешните еднодневки е проява на безкрайно много лош вкус! |
Ех, че сте ми "папагалчета с палчета". А не ви ли минава през ума, че статията е, как да се изразя по-меко, невярна. Много ми е интересно, ако нашата култура е "култура на омразата", как следва да се наричат културите на най-близките ни съседи, например? Сръбската, гръцката, турската, арнаутската или румънската? Последната, впрочем, незаслужено е подценявана. Вижте само светлия лик на Влад III Цепеш - Дракула, ненадминатия садист, човекоядец и национален герой на Румъния. Па тогава плюйте по Ботев или Вазов заради неколко думи на болка, обида и отчаяние |
Безсмислено е да се води спор между хора с прекалено различна персонална култура. Ефектът е: "Аз му говоря за ябълки, той разбира за банани...". Точно така! Ето и мнението на поета по този въпрос: ---- А я говорю: "Весна", - говорю. Она говорит:" Похоже". А я говорю: "Краса", -говорю. Она говорит: "Ну и что же!" "Смотри, - говорю, - луна", говорю, - И звездочки словно крошки" Она говорит: "То лампа горит И вьются над ней мошки". ---- А я говорю: "Тебе пропою Все песни мои, слушай". Она говорит: "А я их не люблю, От песен болят уши". А я говорю : "Ты с кем", - говорю, - "От счастья любви таешь?" Она говорит: "Да что говорить! Ты сам, - говорит, - знаешь". ---- А я говорю: "Тебя не держу, Мне нет до тебя дела". Она говорит: "Да ты, погляжу, В речах своих стал смелым". А я говорю: "Прощай", - говорю, - "Такое мое слово". Она говорит: "Постой", - говорит, - "Давай говорить снова". ---- Тогда говорю: "Весна", - говорю. Она опять говорит: "Похоже" А я говорю: "Краса," - говорю. Она говорит: "Ну и что же?" |
"Другата България"... Всеки ден ми е пред очите. Българи. С хубав стандарт. С НИКАКВИ бизнес или други отношения помежду си. И се мразят. Искренно и лично. Без никаква основателна причина. Просто заради спорта. Сплетни, интриги, плюене по форуми... колкото щеш. Всичко е започнало от някаква реплика на някакво напиване и се предава на поколенията. Не една, а няколко общности. И се съревновават. И са истински щастливи, САМО когато другият стъпи накриво. Хайде анализирайте... |
ПРАВ Е АВТОРЪТ, страшно е прав, въпреки, че е описал само една част от всичките ни недостатъци. В някои отношения ние стоим по- ниско и от циганите, а на подлостта и на завистта си нямаме равни. Иначе всички изглеждаме нормални, мислим, че сме малък народ, малък сме по дух, по начин на мислене и тези велики българи, зад които се крием нямат нищо общо с масата. Ние рядко оценяваме умните, достойните, затова от 1300 години сме носили хомота на робството цели 800 години. Носим го и сега. Турците изкупиха всичките ни медии, президентите и правителствата ни продават безсрамно, свободата , която ни подариха я губим доброволно. Погледнете как една толкова значима тема се деформира в плоски дебати, това сме ние, колкото и да ми е мъчно и унизително. |