Отиди на страница:
| Като сме решили да се обясняваме в лЮбов, да продължим: сарми зелеви и от лозов лист, с кис. мляко. А за сладкиши - сладоледена торта. |
| Що е торта все е добре. (тук се сещам за оценката на един мой познат на плодовата торта на леля му: "Каква плодова торта, бе.... Чист леб със зарзали" ) ....  |
Здрасти, банда!  В момент на умоизпарение разкрих един от резервните си никове, пу... Ама така е-мастика с таратор повечко и Геновева с тоз гювеч ме направиха непредпазлив. А пък Туткалчев още снощи ме разкри.  |
Ся както и да е, не обичам сладко(сигур заради цигарите) ама оня ден донесох на жената бонбони Сушард. Вътре тя намери ваучър за 5 лв и с него ми купи една дълга луканка на промоция. Луканка обичам..  |
Някак по инерция за идеолог на националната омраза се сочи Ботев заради завета към неговите братя "силно да любят и мразят". В поезията му този мотив е изразително застъпен - има "злобна памет", която повтаря "спомени тежки", както и едно феноменално "сърце зло в злоба обвито". Поетите и писателите са призми, които със силата на словото концентрирано описват света в и около тях, сгъстявайки емоциите и чувствата. Ако приемем, че словото е най-висшата сила на човечеството, разделяме хората на такива, които; 1. Могат да разберат и опишат света. 2. Могат да го разберат, но не могат да го опишат. 3. И на последно място, не разбират нищо, но оцеляват на база инстинктите си! Да поставиш човека описал със шестнадесет думи природен феномен "Настане вечер месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен!" |
| кормисош, нема нужда да цитираш афтора. По-добре го почерпи един гроздомицин.. * евксиноградската не се продава в магазините(поне истинската)  |
| Евксиноградската гроздова е ли същата като преди? Едно време имаше магазин в резиденцията, в който продаваха това вълшебно нещо и некви нещастни бели вина... |
| Не се продава - факт. Един познат, като му ходя на гости чат пат, ме черпи. Той работи нещо в двореца, та си взема от избата там. Но едно време я имаше в некои по така ресторанти. |
в който продаваха това вълшебно нещо Тя трябва да е. В мрачните времена, бяхме с една позната на терасата на Хоризонта, таман бях взел една премия. Поръчвам по една евксиноградска, а сервитьорката ми вика, че тя била за специални гости, дето плащали с фактури. Аз й казвам, че мен това ме устройва, мога да подпиша квото каже. Тя замълча, но донесе ракийката, всъщност на няколко пъти. Минахме я на цената на някакъв коняк, доколкото помня. |
Защо не се преместите в бгкулинар? Има форум, ще внесете културно разнообразие в менюто им с вашите гювечи  За автора-поздравления. Носим си злобата и омразата откакто ни има като народ, предаваме я от поколение на поколение... Има я в ДНК на българите , което ни пречи да обичаме и да живеем заедно. Кой ни учи на любов? Къде, кога? Да преодолееш омразата и злобата се изискват усилия и помощ! Могат ли заобикалящите ни грозота и пошлост да го направят? Когато душите ни се изпълнят с любов, с обич, а не с омраза-и светът ще стане по-светъл и по-добър |
| Продаваха я преди демокрацията и в "показните" магазини по пет кинта шишето. А по ресторантите келнерите - тези грешни чада на соца, я менкаха с Поморийска. И понеже тогава и Поморийската беше читава, мнозина се лъжеха... А специално "Врачански мискет", който беше най - доброто вино от тая изба, го подменяха с "Траминер от Хан Крум", каращисан с 50 мл ябълка от постмикса, която му придаваше леко газиран и вид и сладост. После на уше споделяха с клиента, че това е любимото вино на др. Тодор Живков (което си е така), и той охотно даваше по 11.50 лв. за бутилка. Ял съм го това дърво...  |
Има я в ДНК И в НДК също я има... ........................ Славче, че нали именно за любов и омраза си говорим тука? За всеобщата любов към гювеча, евксиноградската гроздова, луканката и разните сладкиши и торти... Както и за айде да не е чак омраза, но нетърпимост към бамята, лигавите патладжани, шкембето и другите субпродукти, които някои колеги омиротворено споделят в порив на откровеност...  |
| Хамел, не е точно така. Сигурно с "те са банкерите" визираш Славчо Христов. В интерес на истината готвача-банкер Славчо беше направил ноо готино битово шкембе-бира-скара срещу ЦУМ. Ся в смотаната СофИя се скиташ с километри докато попаднеш на некъф дюнер 3 кв.м. за мющерията и 2 за дюнерджията. Пълна скръб. Иначе за келнерите по татово време викаха "богатите слугуват на бедните", ама по мои наблюдения не можаха да забохатеят от демоКРАДЦИята, т.е. сепак си останаха почтени хора.. |