А, бе Олди, аз те имах за балканджия, пък ти на пулендак го докарваш? Нидей тъй ве...У балкана е речено: Сланина - за соропукница, мръфка - за винцок... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Да му имам фкусът - ирландско с кола... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
А горкия автор, осмелил се да напише истината/ своята си, но и споделяна от Гозамбо и още много малко - като мен/, подозирам, че ще му се случат тук случки като на Сабрито хептен издраскано и доста бито освен ако кулинарната рапсодия не попречи на тази разправа. Впрочем, ето го моето любимо стихотворение на Подвързачов, черпя ви с него, сладко да ви е, ако преглътнете многото турцизми, които са си страхотен колорит, е едно действително добро и весело начало на форумния ден. ИСТИНАТА Антология "Димитър Подвързачов" - Под Чинара Веднъж пред кафенето сред алана се спречкаха Алито със Шабана – събраха свят и дигнаха кавга. Берберинът, Сабрито, се завтече: - Ще ида да ги помиря – ни рече, - ще ги оправя аз, хем ей-сега. След малко, гледам, връща се Сабрито, Хептен издраскано и доста бито. - Сабри бе – питаме го, - не олду? - Брак холан – казва, - търсих си белята: удариха ме със юмрук в главата, та и окото ми се чак наду. Казах им истината, както зная – Защо ми трябваше? Дензис инсан! кабахатлия станах аз накрая... - Как? Истината? Тя ли те подстори? Тя никога ачик се не говори! – обади се тогаз Кючук-Хасан. - Пашовка някоя, от свойта стая видяла, че отвънка, пред сарая, до портата се мъдри просяк стар. Но всеки, който покрай него мине, поспре се и наместо милостиня току му залепи един шамар. Зачудила се хепийдже жената... След малко тръгнала от одаята, по стълбата, та хоп – при него чак: - Бре, старче, я кажи, защо тъй днеска, кой где помине, току те наплеска? Ти днес изяде май бая даяк?! - Защо ли, бей-ханъм? Та аз не крия: такъв късмет е моя! Орисия! Или в главата имам ексиклик: край мене който спре или помине – без разлика на чин и на години, аз истината казвам му ачик! - Бре, сарп акъл! Демек саалам познава?! Кажи и мойта истина тогава: Защо отгоре слязла съм дотук? - Защо ли? Ти за мъж байрака вириш и ходиш тук и там, да си го дириш!... Ханъмата го блъснала с юмрук... Така върви, Сабри, открай дюнята: уж истината е за всички свята и хората от нея нямат страх, но кажеш ли я право във очите – стисни душата си между зъбите, че има да ядеш зеде пердах... |
Иначе казано - много българи, включително и авторът г-н Бориславов, нямат продължителен жизнен опит в Западна Европа или САЩ. Като поживееш из Европата и Америката и виждаш, че разликите са минимални. Най-вече външни. Плод на такава неопитност с обратен знак е и "българщината". От екскурзии се научават главно незначителните разлики, а не огромните прилики - примерно, че чешкото шкембе(дръшткова) е по гъсто, пък турското - по-редко, а испанците и италянците го правят на яхния. Ама все шкембе и все хубави хора го сърбат рано сутрин. Редактирано от - StrikeEagle на 10/7/2010 г/ 11:05:53 |
Колекцията от нашенски свойства, които дразнят автора разпознавам почти изцяло и в друга нация. А за манджите - и на мене гювеч ми харесва, но отдавна не съм ял. Обаче мръвките да са запечени с коричка. И бамята е окей. Но май много дълго се прави, кой има време днеска за такива работи? Едно време ходихме на екскурзия в Родопите и ни направиха т.н. телешка глава увита в шкембе. В края на краищата - много вкусно, но докато стане чакаш все едно второто пришествие. Дупка в земята, жар, часове минават, а човек умира от глад. |
..нямат продължителен жизнен опит в Западна Европа или САЩ.. По-точно е да се каже - нямат жизнен опит извън България. Туристическите импресии не се броят - от тях най-много "Ех, Пратер, Пратер..." да се чуе. Хората са еднакви навсякъде. |
Не знам защо колегите наблегнаха толкова много на бамята, може би я имат нещо като деликатес? Че най-противната трушия в казармата беше от...бамя! Една такава..лигава и боцкаща. И точно поради което - тиловаците редовно ни я пробутваха, при това с някакво необяснимо злорадство. |
Ясен Бориславов (авторът), Slava, Тънката лайсна, Gozambo, Сибила - Но мисля, че разбирам и останалите - тази кулинарна реакция изглежда е едно дълбоко подсъзнателно бягство от казаното в статията. Толкова дълбоко, че чак не може да бъде осъзнато. Има такива ситуации -човек прави нещо и чак след години осъзнава, че всъщност дълбокият, водещият мотив е бил съвсем друг (и напълно неосъзнат в онзи момент). Но всъщност това няма значение - осъзнато или не, мотивът си действа и с бамя или без, тази статия ще допринесе с нещо за всеки от нас, а от там и за всички нас. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
Пенке, ако цяла една година, ти пробутваха туршия от вкисната бамя, какви ли щяха да са ти размислите за подсъзнанието? |
Мето, ей как се процедира когато се пече мръвка в импровизирана пеш(яма) или на кол(чеверме). Ся момента е идеален, има световно първенство, взема се телевизор и се гледа мача и като свърши може да почне яденето. Когато няма мач по ТВто се носи топка и пак се играе мач на ливадата.. |
Що се отнася до това, че изброеното от автора се среща и при всички останали народи, то да - сигурно е така, но първо, важна е степента, второ, има народи, които в течение на много години и векове са си изработили повече или по-малко ефективно противодействие на това, докато ние изглежда не сме и трето, нищо не пречи казаното от автора да бъде пренесено и разглеждано извън България, в контекста на цялата човешка цивилизация, в която омразата, уви, не е рядко срещана емоция. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
Пенке, мисля, че "бягството" на повечето коментиращи е напълно съзнателно, интелигентно, разбираемо и оправдано. Подсъзнателни са Сибила и Гонзо. |
Пенке, Че реакцията е подсъзнателна - вярно. Но вече казах, според мен е като в случай, когато някой неволно се изпусне на обществено място. Пък и Америка ли е открил уважаемият автор? Помниш ли как напоследък авторитетни европейски агенции ни заливаха с международни изследвания: българинът най-тъп, българинът най-неграмотен, българинът най-некадърен. А всъщност истината е проста: българинът е в положение на победен, капитулирал и окупиран човек. Естествено, че такъв човек ще бъде обявяван за всичко най-долно. И пак повтарям: абе, защо никой не казва АЗ съм лош, АЗ съм зъл? Все народът виновен. Защото за да признаеш такова нещо, трябва да имаш здрави гащи. Да, във всички нас има зло. Признавам го - виждам в душата си много зло. Доколкото мога, боря се с него. Понякога аз го надвивам, понякога то мен. И признавам: грешен съм. Не ми е виновен народът, маамустара! |
ако цяла една година, ти пробутваха туршия от вкисната бамя, какви ли щяха да са ти размислите за подсъзнанието? Не знам, ОЛДЕ, вероятно и аз така щях да реагирам. Но по една или друга причина съм имала късмета или привилегията това да не ми се е случвало и така да съм останала незасегната от миризмата й (на вкисната бамя). ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
Богатството на Българският език е бездънно! Ето защо, съвсем леко ще се перефразирам: Ако цяла една година, ти пробутваха туршия от вкиснатата Му бамя, какви ли щяха да са ти размислите за подсъзнанието? Сега разбра ли какво ти казва Мето? |
Сократе, както е казано - времето е в нас и ние сме във времето. Но няма да споря повече. Оставям ви защото първо, по броя на коментарите се вижда, че темата има успех и второ, въпреки че говорите за бамя и агнешко, вашето подсъзнание знае, че всъщност, не това е основната тема и така колкото повече "бягате" от тази тема, толкова повече тя е с вас. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
Лек ден и на теб, ОЛДЕ! ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
Аз да си я защитя думичката КУЛТУРА , защото ми писна от хунвейбините , прислужниците на изкуственото? Култура е думичка аналог , но думичка аналог на човешката история. Това е свещена думичка , защото е аналог на историята на народа , а тази история не съвпада с историята на елита, нито съвпада с маниакалните отклонения в изкуственото мислене В думичката култура , нейният генезис и еволюция , в нейното приватизиране , съвсем спокойно се наблюдава лицемерието-гювеча.. Възникнала на прага , между Божественото и Човешкото , между сътворената от Бог природа и преобразуваната от човека такава-КУЛТИВИРАНАТА , тя много бързо се трансформира , доста перверзно , като намерение и цел -да култивира човека. Първоначалният подем и порив , от които исторически започва еволюцията и генезиса на думичката култура , го прави Марк Тулий Цицерон-43 г. п. н.е. Философията като култура на ума-това въвежда Цицерон. Каква великолепна зависимост.От културата на ума , зависи философията-мъдростта. И , какво жестоко историческо фиаско . Не са му простили. , , Благото на народа е най-големият закон. ” Salus populi — suprema lex. О, времена, о, нрави! O tempora, o mores! Цицерон е обезглавен на 7 декември 43 пр.н.е.. Главата и ръцете му били изложени на трибуната на Римския форум.Каква римска култура и колко тя не съвпада с дитирамбите в публикацията за варварите. След кратък исторически период , философията е подменена от религията , религията превръща хората в марионетки на Бога , културата на ума се превръща в технология , за да се появи безумието на културата-за да започне КУЛТИВИРАТЕТО на хората от овчарите и тяхното третиране като овце. |
ОЛДМАД, имам предвид само бамя в гювеч. А тия, които упорито настояват, че кулинарното отклонение тука е подсъзнателно са смешни. Нарочно е. Не искат да се съгласят със стереотипа на автора. Последният ги е улеснил с бележката си за мусаката с картофи. Караваджо и Урлето са го казали най-явно - хората по света горе-долу са еднакви. |