Отиди на страница:
| Тъжно, авторе, но добро ! ... и ми навява мисълта, че всеки от нас е легнал в лодката си (собствения си живот) и гледа небето над себе си - я синьо, я мрачно-сиво, често - дъждовно, а понякога - с гръм и светкавици, тя някоя вземе, че го удари и ... дотук ! Макар и рядко, успяваме да зърнем звездата си, която ни е отредила съдбата, ако имаме повечко късмет, разбира се (някои цял живот гледат, ама все не успяват)...  |
| Есето на Бойко е хубаво и тъжно. Такива есета а ла Калин Донков по начало не предизвикват оживени дискусии. Тъгата и меланхолията са най-чисти, когато са безмълвни. Или поне когато са немногословни. Навремето, като бях млад, ме смущаваше обичаят след погребение опечалените да се съберат, да похапнат и попийнат кротко, по човешки, и да споменат с добра дума покойника. Струваше ми се нелепо и едва ли не кощунствено да се яде и пие по такъв скръбен повод. Сега вече разбирам простичката, жизнена правда зад тоя обичай. Приемам като естествена част от битието дори негърските погребения в Америка, където след катафалката върви джаз-банда и надува с все сили весели парчета. ТОВА Е ЖИВОТЪТ. Редактирано от - Даскал Цеко на 27/7/2010 г/ 00:09:35 |
| Та в духа на горните размисли, хрумна ми едно умствено упражнение, което по мое мнение би могло да замени тъжните мисли, както виното (Христовата кръв) и хлябът (Христовата плът) след погребението, заедно с благата дума за покойника, пресушават сълзите и тушират мъката, за да направят място на ЖИВОТА. И така, понеже стана дума за лодка, ето ви една задачка. Имате басейн с вода. В басейна плава лодка, в лодката сте вие, а на дъното на лодката лежи голям камък. Хващате камъка и го хвърляте в басейна. В задачката се пита какво ще стане с нивото на водата в басейна: а) ще се повиши; б) ще се понижи; в) ще остане непроменено. За избягване на схоластични извращения ще спомена, че басейнът е, да речем, с полуолимпийски размери (не безкрайно голям, не с мономолекулярен слой вода и т.н.), лодката е стандартна рибарска такава, а камъкът тежи 30-40 кила, за да можете все пак да го вдигнете безпроблемно. Редактирано от - Даскал Цеко на 27/7/2010 г/ 00:13:48 |
| Даскале, Да не сме на урок по физика, а ? Ако е така, доста отдвана бе, но май (ако се не лъжа), нивото се повишава с обем, еднакъв на този на потопеното тяло (?)...Точните науки не са ми силната срана, та може и на поправка да ме пратиш !  |
| В този ред на мисли, Даскале, знаеш ли какво означава "корени на планина"? Навярно знаеш... Твърдата земна кора плава върху магмата, казано по твоему - намира се в хидростатично равновесие с нея. И поради това, под планината, освен ако не е част от вулканична верига, има толкова твърда скала, колкото е самата планина. Това са "корените" й |
Двайсе минути се мъча да си спомня оня велик грузински филм  Където си пееше на панихидата Вахтанг Кикабидзе  P.S.Няма никакво значение къде ще е камъка -в лодката или в езерото Щото лодката нали е в езерото? Значи и камъка заедно с нея е в него P.P.S. Даже и да няма ни лодка ни камък - нивото ще се промени Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Дълбоките корени на планините ме изкушават да ги свържа с бай Дончо, Бог да го прости!... още повече, че бе геолог... Но твърде много уважавам и него, и Бойко, та ще си замълча. Пък и метафората е дълбока, не само в прекия смисъл, та навярно всеки си има представа, различна от моята |
 Даскале с Влянча , че и в толкоз ви обичам , ама не играйте песа ми , в за журналист . Значи , лежи нашият човек в на дъното /на лодката/ и си говори с духа на Бат Петьо Пандера , а като сетил , че сичко е само за хей тъй , си подал ракията на в любопитно дошлите . Който взел от морето , взел , а нашият и си сторил свойто , в разказ ...  |
| Нивото ще намалее, Барми, освен ако камъкът не е вулканичен. Докато е в лодката, камъкът изтласква обем вода, тежък колкото него. Като го пуснеш в езерото, ще изтласка обема си. Вторият е по-малък, поради по-високото относително тегло на скалата спрямо водата. Освен ако скалата не е пемза |
| Бармалей Двайсе минути се мъча да си спомня оня велик грузински филм Където си пееше на панихидата Вахтанг Кикабидзе Драги Бармалей, Вероятно имаш предвид "Не горюй". По-точно е да се каже, че Серго Закариадзе си направи панахида приживе. |
| Даскале, . Интересно ми е колко от интелектуалците в този форум едновременно знаят закона на Архимед и имат достатъчно здрав разум да го приложат на практика. Отдавна твърдя че който не може да реши подобни задачки не бива да гласува. P.S. Аз като професионалист ще се въздържа да давам решение. Имам предвид точно решение, а не отговор, защото всеки има шанс от 33.(3)% да даде верния отговор без изобщо да мисли. |
| За форумците, за които името на акад. проф. Матей Матеев значеше нещо: При автомобилна катастрофа на 25 юли почина акад. Матей Драгомиров Матеев , съобщиха от Българската академия на науките. Натиснете тук. Още един от големите български учени си отиде! Вечна му памет! |
| Лянча е прав - така е. На времето на мен ми зададоха такава задачка на изпит по механика на флуидите: ако имаш една чаша с дестилирана вода с парче лед в нея, когато се разтопи леда, нивото ще се повиши, понижи или същото? Казах:същото. Добре, а ако водата е солена. Казах: ще се повиши. А ако водата е дестилирана, но ледът е солен? Тука беше гадния номер, понеже солен лед няма. Ако разсъждаваш по инерция (като анацефал с трите отговора) ще кажеш: понижава. Отговорих правилно у имам 6. Друго: "Приемам като естествена част от битието дори негърските погребения в Америка, където след катафалката върви джаз-банда и надува с все сили весели парчета. ТОВА Е ЖИВОТЪТ." На мен също ми харесва този обичай. Но това не е само при негрите. Да си спомним сръбската (или македонска) песен: "Ако умра ил загина немой да ме желите, напийте се с руйно вино, скършите ги чешите. Ако умра ил загина ке остана спомените как сме лудо лудовали на младите години". |
Където си пееше на панихидата Вахтанг Кикабидзе филмът би трябвало да е "Не тъгувай". Но това беше панихидата на стария лекар - Серго Закариадзе. ТукРедактирано от - hamel на 27/7/2010 г/ 03:09:41 |
| Тук съвсем друго настроение. Бог да прости Дончо Цончев! |
| Лукчо, лукчо.. Нерде солен лед, нерде камък? Какъв точно ти е проблема с камъка на Даскала? Апропо, солен лед има но той просто трябва да е доста по-студен от водата и вероятно ще се стопи по-бързо. Аман от инжИнери които много разбират от физика.. |
И се хвана с работа, която може да върши (Дончо дори депутатства, някои станаха нощни пазачи, Така е то... широк ДИАПАЗОН! |