
Геновева, я глей ква вещица: Натиснете тук ![]() |
| Знам я таз отдавна, ние, коткокучезащитниците отдавна сме я обсъдили на нашите си места. А също и системата, която я наказва. |
| Пражени, ама истински пражени? Ех, далеч ми е Грозд малко, но при някоя научна визита в СУ, що да не отида? Хем А94 ми е удобен, там спира наблизо. Впрочем, какво стана с другия ресторант до него - Дълбок зимник мисля, че се казваше? (За сладкарница Пролет не питаме, тя ни е забранена. Преди две седмици в една дъждовна мрачна вечер се отзовах в подлеза на СУ-то, имах 30 минути свободни между две инициативи и трябваше да хапна нещо. Там няма друго, освен Макдоналдс. Отдавна не бях влизала в това ужасно място. Какъв отвратителен вкус имаше всичко!!!! бр.... ![]() |
| "Грозд" е на бул. "Цар Освободител", гледа срещу Паметника на Съветската армия ( ; ) ). Някога (преди скандала от XI'89) беше популярен и като сладкарница "Пролет". Редактирано от - Д-р Перемянов на 20/10/2010 г/ 06:12:19 |
| Eх, " Грооозд"!!! Даже ние от крайбрежието сме получавали нерядко удоволствие там в ония застойни имракобесни години... ДотОре , мерхаба!!! Редактирано от - керпеден_1 на 20/10/2010 г/ 09:35:50 |
| Перемянов, а за кифтетата от онава млако, смотано заведение около телевизията какво ще речеш - забравих му името, пуста деменция. Сега гледам, сторили го с пластмасова дограма, везани покривки и прочие, ама келнерите - все така с окапани ревери на саката - а по наше време какво беше, ех ? До него имаше една работилница - обущари, сарачи и още нещо - поправяха не само обувки, ами ако трябваше, и седлото на коня щяхя да ти оправят. ------ Роза, роза , розичка, ...розичка в полето ...добре си ти, докторе, развличаш се с градинарство на зрели години, досущ английский аристократ - а аз със моята demencio pre cox permanenta ? Редактирано от - проф. дървингов на 20/10/2010 г/ 12:32:27 |
| Божкей, божкей, Грозд и Пролет били едно и също! Жива да не бех! Пролет си е виенска сладкарница, и сега, Грозд си е ресторант. А по-надолу, вече към Сан Стефано си беше Дълбок зимник, също ресторант, но сега не знам какво е. Личи си кой не е търкал банките в СУ! Наистина, и двете заведения са на един и същ адрес, щото там кооперацията е голяма, сладкарницата е на ъгъла, а ресторантът след това, малко към дъното. Виенската сладкарница сега е Виенски салон, към веригата Лъки. Ето тук намерих един интересен отзив за ресторант Грозд. Прочетете мненията в този блог, ще видите, че и ние от СУ, и ония извън него, сме прави по своему. Имало 2 Грозда, стар и нов, а новият бил в страничното крило на Пролет, дето било по-рано за непушачи. То верно беше едно замуано такова, там не съм ходила, нищо че не пуша. |
нема и за кво да одиш, там беше и сега си е за интиликтуалци с по-гъвкави китки. затова и тоо интерес тука де ![]() |
Божкей, божкей, Грозд и Пролет били едно и също! Грешка ще да е станала , Уважаема ... и аз се зачудих , ама нали не съм търкал банките на Университета си затраях... Виж , "Кривото " , (нали така се казваше?) съм посещавал и оставал доволен... ![]() |
| Дълбок зимник сега е некво снобско кафе, бля... А беше чаровна кръчма с градина и с ония тежки железни сгъваеми столове, дето могат да ти откъснат некой пръст. Беше сборен пункт на дядо ми, лека му пръст, и банда интелектуалци-пиячи-еб@чи, които беха прекръстили кръчмата на "Дълбок задник"... На мен ми поръчваха тройка кебапчета с картофи и лютеница (ама Лютеница) и лимоната в стъклено шише, а те жулеха коняк и ром, обсъждаха всеки преминал наблизо женски задник и си раздуваха мръсни вицове. Веднъж разказах един от тия вицове в детската градина, та ядох голям пердах после... Ееех, сладки детски спомени... А Вкусното кебапче още си стои, но кухнята му няма нищо общо с оная... |
| Грешката е половинка, както се изясни. Хем е, хем не е. Точно пътят от СУ покрай сладкарницата, до Орлов мост, е най-хубавото нещо от студентските ми и по-нататъшни спомени, не случайно увековечен в култовия 'Булевард' с лиричния ритъм. Впрочем, що да не си го припомним тук - Под дебели подметки и проза дреме есенно жълт тротоар. На разсъмване всичко е розово - за петнайсет минути макар. Своя автомобилен оркестър вдъхновен дирижира денят. И цъфтят в суматохата кестени. Прецъфтяват. И пак цъфтят. Аз ги имам за съученици - тия честни дървета - на пост пред вековната наша традиция да ме чакат на Орлов мост. Дефилират милион непознати - Димитрова, Николов, Петров... И повикана по телепатия, бърза новата ми любов. Булеварда с лиричния ритъм аз не сменям за Шанз Елизе - тук почиват след дългото скитане уморените ми нозе. Този факт е световно известен - че на "Руски" започва денят. И цъфтят в суматохата кестени. Прецъфтяват... И пак цъфтят! Редактирано от - Геновева на 20/10/2010 г/ 14:13:30 |
| Пролет не се ли казваше старият Берлин на площад Народно събрание? Когато построиха до паметника Левски киното Средец, там стана новият Берлин? А като построиха гранд хотел София, сега Радисън, сладкарницата до Грозд стана Пролет, а по-късно Виенска Малий, колко време е минало, как се преплитат спомените, дали съм ги оплел? |
| Верно беше Пролет онази сладкарница, дето стана после арабско сборище, където - арап дава чорап. Но Виенската пролет си я спомням от студентски години, без да си спомням интервала. Оназ пролет пък стана Берлин, пък после Берлин стана онова при паметника Левски, а сега - къде ли е Берлин, интересно... |
Когато построиха до паметника Левски киното Средец, там стана новият Берлин киното беше "Сердика"; а в Новия Берлин сервираха сладоледа със забодена отгоре клечка във формата на стилизирана кукличка - със сестра ми ги колекционирахме... |
| Няма вече р-т Берлин... Последно беше пицария неква... Преди да фалират умишлено един от най-оборотните софийски хотели и едни тулупи от Екуест да купят целата сграда за три лева. Сега седи опакован с лайнон и с едни като зомбита фигури на хора нарисувани по него. А тоя ресторант на практика си беше немски ресторант - с типична декорация и механично пиано с перфокарти. Имаше екип немски сервитьори, немски управител и немски готвач - грамаден, с дълги мустаци едни и на име Ханс! Тоя Ханс правеше един трепач Стек "Офур" - грамадно парче месо на тиган, отгоре му шунка (ама немска) и кашкавал, това запечено във фурна и с гарнитура варено-запържени катрофи с лук!!! Леле-мале! И струваше това изобилие 3.23 лв. А последният немски управител - Хари Никш, загина заедно с новия екип за ресторанта в самолета, дето падна до Казичене. Знам ги тия неща и тия хора, щото години наред бех "постоянно присъствие" там... Редактирано от - Ловкия на 20/10/2010 г/ 17:06:30 |
| За Геновева, и за повечето от останалите колеги, коментирали релацията "Пролет"-"Грозд" в исторически план, имам само две думи: Ginkgo Biloba. |