Отиди на страница:
| Т.нар. "научни изводи" относто всички българските емигранти звучат меко казано нелепо. Относно форумната реакция: без удивление разбирам за пореден път, че "вътрешния българин" е готов да удави в капка вода "външния българин" по причини, които сме изяснявали многократно в този форум от 2002 г. насам. Едно лично наблюдение: "външните българи" в голямата си част са незичерпаем извор на оптимизъм, вяра в личните си способности и радост от живота. Това е нещо, което няма как да не се забележи, ако сте в една компания със стари приятели, съученици и колеги. Животът за "вътрешните" е най-вече болка, низ от нещастия и неосъзнато влечение към саморазрушението. Обратно, животът на "външните" е по-често очакване на доброто, започване отново и отново, радост от успехите на деца и приятели и желание да се преживее възможно най-добре жизнения път. Един пресен пример от отпуската ни в България: български лекар на моите години не е склонен да се бори за живота и качеството на живот на възрастен човек като априорно приема, че борбата за такава казуза е безмислена. Тук дори не става въпрос за пари, защото в комкретния случай възрастния човек посещаваше само частни кабинети, където се плащаше в кеш. За подобен лекар (а и за хората наоколо) идеята, че възрастният човек има право на достоен живот, който включва адекватно лечение, социализация и т.н. е смешна. Няма да напомням приказката за царя и заповедта му да се избият всички безполезни "страци" или другата за внучето, дядото изхвърлен на боклука и куката, единствено искам да напомня, че здравото общество, със здрава социална тъкан, се познава по отношението му към беззащитните: деца, стари хора, жени с проблеми, хора-инвалиди. В този смисъл, българското общество е едно много болно общество и то е такова не заради "вносът на емигранти" (омразата към емигрантите, насаждана съзнателно или не от статии като горната, е поредния козел опущения за нещастната тълпа), а поради много по-сложни причини, които няма как да се изяснат в един-едиствен постинг. |
| Абсолютен базик. Смешни сте колеги - жалка история. (И го казвам като човек в момента зад граница). Парцалът е парцал независимо от локацията - комично е обаче когато емигрирал Парцал започне да надува перки "аз великото емигрант". Земете се стегнете - властта развращава. Развращава много, в България особенно много. И развращава и местни, и емигранти, без разлика от пол, възраст, религия или претенции. А иначе е патетично, дори бих казал жалко когато средния цървул се изтъпани в поза "Бае ти Ганьо е птувал по йевропа, бае ти Ганьо ги знае тез работи". Съдник може да бъде човек, не локация. Приемете простата шаячна права - Всички, без изключение, включително и Аз, не зависимо от локацията си, са цървули. И са прости и доста глупави. И аз в тази бройка. И в този смисъл, ВСИЧКИ Са Абсолютно Равни. Няма по добри, няма и по лоши. Всички сме еднакви, независимо къде се намираме. И само крайно ограничен индивид може да настоява привилегии на база сегашното си пребиваване - това е комично. |
Т.нар. "научни изводи" относто всички българските емигранти звучат меко казано нелепо. 1. Ще си позволя да цитирам "Разбира се, всяко обобщение съдържа грешката в себе си: емигрантите биват всякакви чешити. Но научният експеримент доказва горепосочения извод. Заключението се натрапва след продължителен анализ на поведението в група от 5-7 човека..." 2. Без да го ангажирам с отношението си, никога не съм възприемал Караваджо като емигрант. |
| Кога стана събота, че разлаяха форума с такава статия? И по-сериозно, но не много: 1.Коя криза?Европейската, дето нямаше да ни засегне по ред ОБЕКТИВНИ характеристики на икономиката ни, или тази , дето Дянков авторитетно закри през април? 2.Да не се окаже, че кризата е почнала от БГ, защото те големите групи емигранти във властта се случиха по-отдавна.Сега сал един Дянков да се твърди, че задълбочАВА кризата е несериозно, най-малкото защото още нито една от неговите антикризисни мерки не е сработила. 3.Това вносът н емигранти по-непристижно ли е от събиране на министри по кръстовищата на татковината? |
Животът за "вътрешните" е най-вече болка, низ от нещастия и неосъзнато влечение към саморазрушението. Термините "вътрешни" и "външни" в кое отделение на психиатрията ти изградиха ? Толкова болка а уж жилетките не стягали... Казаха ви хората - идиотите, не са вътрешни и външни, те съвсем не са и национални! Има ги навсякъде. За Марс питайте Марсианеца...  |
| Хамеле, писането е отговорност. Всеки автор, включително авторите във форума (ти, аз, Фичо, Ораклето, Круела и т.н.), поемат нравствена отговорност за онова което внушават в статиите си/постингите си. Горната статия, съзнантелно или не, внушава омраза. А България няма нужда от допълнителна омраза и разделение, стига вече! Имаме н ужда от позитивни проекти за развитието ни, от инвестиции, от обич към децата ни, от липса на престъпност. Имаме нужда от усмивки бе, от картини на хора, които спокойно крачат по улиците и се обичат, а не ненавиждат. Това са нещата за които трябва да мечтаем. Омразата разяжда нацията ни от люлката до гроба, а това е повече от тъжно. Колега, тук, във форума, имаше достаъчно много теми за "вътрешните" и "външните" българи и техните отношения. Хубаво е да се чете преди да се пише. Редактирано от - Нели на 05/8/2010 г/ 23:28:27 |
| Да, мазалото под такава статия ще е наистина феерично! * Чарли Дарвин Тая статия е като картечен отстрел на нежни имигрантски душици. Хе, що ми се струва, че по-скоро статията е мехлем за "незаслужено пренебрегнатите" Не е зле да помослите малко върху това, което сандьокан ви казва, че процентът на емигрантите във властта в милата ни татковина е и винаги е бил пренебрежимо малък, така че, дори и наистина емигрантите да се оказват по-безполезни от другите, това в никакъв случай не е причината за дереджето ни. Но, както казах  , важното е да понамажем сега с благия мехлем, а мисленето ще го оставим за по-нататък |
Натиснете тук за да се ориентирате във времето, работното..  |
| Нели, по същество няма спор. Освен на едно място - ти си сметнала, че изводите се отнасят до всички емигранти. А то не е така. Нещо повече - изследването е правено върху завърнали се емигранти. Освен това в изследвания, които имат статистическа природа, резултатите не са стопроцентови, т.е. детерминирани. би било много подозрително ако са такива. |
| Статията е много провокативна, и това е хубаво, но иначе си е бая халтура. Че в България за последните 130 години, а може би и повече, българите отвън сред управленския корпус са неотделима част - защо се гледат само последните 20-тина години, защо не си припомним българите от Съветския Съюз след 1944 г., внесените преди това царе, министри от чужбина, министър-председатели от Бесарабия и т.н. и т.н. Нямам намерение да ги разглеждам по-подробно, но без тях статията е доста бедничка, съжалявам, Галя. |
| Драга Нели, Очевидно не го осъзнавате но Вие сама поставяте линията. Наистина нелепо и много жалко. Наистина ли си въобразявате, че има разлика между средния двупръсточел атакист размахал лозунг "Вън Емигретата Мекерета" и Вас (или гусин съпругът, или гусин СанДьо) с откровени булшети от типа ... (емигрантът) "незичерпаем извор на оптимизъм, вяра в личните си способности и радост от живота" .Ин и Ян, огледален образ, две страни на една и съща монета. А името на тази монета е едно. Бесна Простотия. И невероятна комплексарщина. И всичкото това опаковано в едно безкрайна психоза, търсеща оправдание в някаква уродлива кръстоска между бленувани метафизични и морални качества и географска локация. Толкова по този въпрос. И както споменах по горе - само крайно ограничени индивиди... |
| Статията не повдига въпроса "кой е виновен', а "на кого да разчитаме". Изводът е - На себе си. За кой ли път. А кои сме "ние", тук или там - не е чак толкова важно. И на мен ми е трудно да приема, че ученето, работата "там", слагат спъващ отпечатък, но не съм склонен да отхвърля този извод, само защото е труден за възприемане. Ще се мисли, ще се проверява. |
| Не е важно емигранти или местни ни управляват свише. И едните и другите в крайна сметка се назначават или най-малкото съгласуват с "когото трябва" преди да заемат постовете си. Разликата между леви, десни, царисти и пр. управления се заключава само в мащабите на корупцията и кражбите. Поддържането на генералния курс, обаче, през последните 20 години никога не е било в прерогативите на българските власти. Тази функция неизменно е била характерна на първо място за "генерал-губернатора" и на следващо - за "менторите", разположени в ограничен брой други посолства. |
| Това за парцала е вярно, макар че аз си го казвам по-просто - който е пич в бг, е пич и навън, а който е пу.ка човек, си е пу.ка човек навсякъде, даже и да се върне в бг. Това правило за 2те п-та важи освен в пространството и във времето - за преди и след 89-та, нали, да не го повтарям сега  |
Авторката е писала следното:Това е всъщност централното твърдение на статията - цитатите от изследването (което е претоплена манджа от 2003 г.) са само за да се "зариби" читателят и да се подготви да преглътне твърдението, че "значителна част от управленския елит през последните 20 години" са емигранти и техните мизерни лидерски качества са ни докарали до днешното дередже. От реакциите на форума се вижда, че мнозина са нагълтали това твърдение, както пате - лайна. . Твърдението е емоционално, но невярно. "Значителна част" ще рече - над 50%, може - 60, може - 70. Е, ако авторката се опита да подкрепи горното си твърдение с числа, няма да успее и би следвало сама да скъса статията си. Но след като у нас дори финансистите си служат с поетични метафори, а не с точни разчети - защо и журналистките да не опитат да застанат на същата магистрала? |