Отиди на страница:
 |
| Г-н Хърсев, и този банкер прави като всички банкери, вероятно както и Вие сте правил като банкер - като види потенциален клиент с прилично финансово положение, гледа да го набълбука със заеми. Работа предимно на клиента е да си прави сметката трябва ли му заемът и лесно ли ще го върне. _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Когато един банкер те насочва към вземане на заеми, в това няма нищо подозрително. Когато обаче философства на тема 'тея лоши заеми', това си е направо съмнително  |
| Щом имат да дават бе, не 50, 100 милиарда да раздадът, ама без държавна гаранция, направо на банките и фирмите, ако фалират фалират...Ако искат държавна гаранция да дават на византииците, ако им стиска де. |
| Разбира се че може и трябва да вземаме заеми. Не трябва да се сатанизират заемите. Всеки заем си има параметри и условия. Най-важното - лихвата. Според тези параметри и условия и 2-3 млрд. заем може да е много вреден, както и 20-30 млрд. да е полезен. Според зависи, според при какви условия е договорен, с каква лихва, и какво ще се финансира с него. А данайците - бойте се тях и когато пишат колонки.  |
| като поеме СБ и нейните структури управлението на инвестициите в България: 1. По малко ще може да се крадне (не съвсем да няма гювеч, но в пъти по малко) 2. Ще стане по ясно кой пие кой плаща и защо 3. Местните гурута ще трябва или да заработят по заемите на СБ или да млъкнат.. 4. Изсмукани от пръстетата проектчета с бюджетни парета ще минават по трудно... 5. Държавните чиновници ще се занимават с това което знаят и могат, да тълкуват и прилагат правилата и законите, а не да управлявляват проекти за милиарди с заплатки от 1000 лв/месец Вече имаме опит: енергетиката на България в голяма степен се развива в последните 20 години с парето от структурите на СБ. ЕБВР...... Това прави някои джентълмени нервни... нищо ще им мине....  |
..като види потенциален клиент с прилично финансово положение, гледа да го набълбука със заеми. И къде го видяхте туй "прилично финансово положение" уважаеми? Бизнеса не ще да се издължи към държавата, щото държавата не ще да се издължи на бизнеса, фирмите помежду си почти са минали към натурална размяна, контрабандата се вихри, едва една трета си плащат осигуровките, бачкерите чакат с месеци да си получат заплатите, бюджета е издънен за пореден път, инфлацията се качва... Ми ние в момента едва си връзваме гащите! Ей защо ни плацикат от СБ, а не защото финансовото ни дередже било таковата, стабилно.. И ако С.Д. точно сега ни "набълбука" с един заем от СБ, директно ше тряба да пуснем обява във вестниците - "Търси се снайперист, заплащането осигурено от СБ". |
Икономиката отчете измамен ръст Натиснете тук |
 2 млн. лв. е дневната печалба на банките у нас- Натиснете тук |
Тук съм напълно съгласна с Хърсев! Заеми лесно се вземат, но трудно се връщат. И като се има предвид как лесно харчи държавата и как лесно парите й изтичат между пръстите, никак, ама никак не е сигурно, че заемите ще бъдат оползотворени ефективно. Тъкмо напротив. А един чужбински заем не са само лихвите. Когато страна като България вземе заем от страна като САЩ и с този заем закупи (примерно) американско оборудване, а след това го връща с български стоки, то всъщност се разменя американски труд срещу български такъв. И ако единия струва $20/час, а другия струва $2/час, то едно и също количество заем се връща 10 пъти по-скъпо измерено като количество труд. Това е сметка, която често се забравя, но е много, много важна. И затова много, ама много трябва да се внимава какво се купува с този заем и дали това нещо ще допринесе за подобряване на конкурентноспособността и производителността ни! Защото иначе си е чисто заробване и минавка в съотношение 10 към 1. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист Редактирано от - Пенка от Прокатния на 16/8/2010 г/ 10:00:36 |
И да, ако Световната Банка смята, че България е стабилна страна, която може да взема колкото си иска заеми, и ако СБ може толкова добре да управлява инвестиции, колкото твърди, то нека да финансира частни проекти без държавна гаранция. Да, ама не - СБ иска да отпусне заем на държавата. Защото знае, че независимо от резултата, по един или друг начин, след това ще си получи парите. Е, както се казва, то така и баба знае.  ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
| Като цяло авторът е прав. Няма никакъв проблем Световната банка да напечата 50 или дори 100 милиарда шума, още повече, че голямата част от шумата ще трябва да я материализира Китай с реални стоки или ние да се мобилизираме и да си ги изработим (стоките). Проблемът, обаче почва с връщането на заема, за което ще трябва да изнасяме стоки. И то много повече, отколкото сме взели от Китай или сме си изработили сами. Щото има лихви и други благи врътки. - А специално - "ето ви заеми за инфраструктура" е много добре разказано тук Натиснете тук |
Затова държавните "инвестиции" най-често раждат ненужни, зле управлявани бетонни и метални чудовища. Дори да насърчат производството, ефективността им е далеч под онази, която един добронамерен и способен частен предприемач достига. Това е и така и не е. Нека за момент се абстрахираме от дребният бизнес, където собственикът си движи и контролира пряко и сам нещата и видим само едрата акционерна собственост, която разчита на наети мениджъри. И тук да сравним спрямо формата на собственост. - Частният акционер се интересува от две неща - от печалбата (дивидента), която най-грубо е разликата между високи цени на продажба и ниски разходи за производство, но преди всичко от промяната на цените на акциите. Т.е. за него няма значение, какво и как се произвежда, а дали съществува очакване на борсата, че цените на акциите ще растат. И понеже това зависи от прекалено много динамични обстоятелства и може да го каже единствено врачка, то икономическата рационалност се подменя с ирационални очаквания, слухове и суеверия. Редактирано от - Brightman на 16/8/2010 г/ 01:54:32 |
| Да видим какво би било, ако собствеността би била обществена (държавна, общинска), но организирана не на принципа на държавата-капиталист, където партийният секретар е фактически собственик по отношение на разпореждането, а по начина по който го предлага Майкъл Мур и го прави Уго Чавес - на демократичен принцип. - И да видим един прост и реален пример - Топлофикация София. Ако примерно бидейки общинска, тя раздаваше половината си печалба на равни части на всеки софиянец, а другата половина разпределяше между работниците си, ако половината директорски борд се избираше на свободни избори в София, а другата половина с таен вот на работещите там, с мандат примерно 2 години, то се получаваше нещо много интересно - сложен баланс на интереси, който всъщност води не само до вътрешна ефективност на дейността, но и до обществена ефективност. Просто защото печалбата нямаше да може да се формира от просто надуване на цени (софиянци, които, освнен, че получават дивидент са и клиенти нямаше да го допуснат) и рязане на заплати (там пък работниците нямаше да са съгласни), като същевременно и двете страни имат интерес предприятието да работи. - И източванията, далаверите и кражбите щяха да са почти невъзможни, защото са твърде много хората, които ще бъдат лично и пряко ощетени от всяка кражба и далавера, а значи, че ще са, като антикорупционни хрътки. За да не се минат. |
| Да вземем и една създадена, чрез пряка държавна инвестиция държавна компания в технологичен динамичен сектор, която се е прицелела да навлиза силно на световния пазар. Нека приложим същият принцип - половината печалба се раздава на всички граждани, а другата половина се разпределя между работещите в нея. Борда й също се избира по този начин - половината от гражданите, а другата половина от работниците. Да видим ефектите. - 1. Тази компания може да разполага и мобилизира такъв ресурс, какъвто никой частна компания в България не би могла; - 2. В процеса на избор на ръководството й, освен простото състезание на квалификации, умения и идеи, ще се генерират и много нови идеи, голямата част от която в двустранна връзка с избирателите и работниците; - 3. Част от тези идеи ще бъдат и продуктово ориентирани, което означава, че тъй, като на практика са възникнали след най-достоверното възможно маркетингово проучване и в процеса на обсъждане е преминал и процеса на рекламата им, и поради това, че избирателите са и клиенти и собственици едновременно, то тази компания ще има гарантиран дял от вътрешният пазар, още преди да се е появила; - 4. Поради заинтересоваността на работниците от печалбата, половината от която си поделят, и поради пряката заинтересованост на всеки гражданин от същото, както и от качествени стоки, според неговите желания на ниски цени, то продукцията ще бъде максимално конкурентоспособна. - 5. Поради честите избори (най-много на 2 години) на ръководството на компанията, и поради изборната кампания, която ще е състезание и генератор на идеи, то тя ще има иновационна гъвкавост немислима за която и да е компания не подлагана периодично на тази процедура. - 6. Поради прекалено многото лично и пряко заинтересовани от максимална печалба, и то не абстрактни акционери, а хора ежедневно присъстващи в компанията и участващи в производството, то неефективността на управлението няма да бъде търпяна, а далаверите и кражбите ще са практически невъзможни. Редактирано от - Brightman на 16/8/2010 г/ 02:51:52 |
Хе-хе, Брайтман разписа новата политикономия... за което____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
| Пенке, не съм аз. Аз просто го интерпретирам и адаптирам към преки държавни инвестиции в български условия. Майкъл Мур е във филма Капитализъм: Любовна история / Capitalism - A Love Story (2009) Натиснете тук . Виж към края на филма където показва предприятия в САЩ, които са кооперации и в които си делят печалбата по равно - от мениджъра до чистача. Всички поради личната си заинтересованост от резултата и поради неудобство от околните, работят пълноценно. И производителността им и конкурентоспособността им, и доходите им са много по-големи от сродните им, но организирани по класически капиталистически начин - собственик, работници, заплати, незаинтересованост, кръшкане. - И някъде там Майкъл Мур задава един много интересен въпрос - за диспропорцията между демократичният начин на организация на държавата и напълно недемократичният начин на организация на производството. |
| Пенке, ако ти е любопитно виж и Speaking Freely Volume 5: Hugo Chavez / Да поговорим свободно: Уго Чавес (2008) (нямам в момента линк потърси го с гугъла), където той пък го провежда във Венецуела, твърдейки, че социализмът всъщност е демокрация, но и в икономиката. |
И да видим един прост и реален пример - Топлофикация София. Ако примерно бидейки общинска, тя раздаваше половината си печалба на равни части на всеки софиянец, а другата половина разпределяше между работниците си, ако половината директорски борд се избираше на свободни избори в София, а другата половина с таен вот на работещите там ТЦ София е неудочен пример. Просто щото е на загуба, и то не поради някакви кой знае какви далавери, а заради технологина неефективност и политически сметки да бъдет субсудирани софиянци. |
| Tи Хърсев си за връзване.. и цялата шайка "пазарни" онанисти с които си баете на пъповете, и си въобразявате че правите наука. Да грабвате по една мотика та да свършите нещо полезно че.. Натиснете тук |
| На годишното събрание на акционерите се изсипваха по два луксозни автобуса старци (повечето разбира се старици), придържани от внуците и като поседяваха 2 часа в специалната за тях зала в Управлението, поемаха обратния път с по една торба цветни залагалки и папка с отчета и сметките - кой колко има да взима, ако се реши на това. Служителите и ръководният състав на производството и те са притежатели на акции (за разлика от хилядите бачкатори, наети от контрагентните фирми, нямащи нищо, освен двете си ръце), но доста по-дребни, разбира се. Като скочиха акциите 2-3 пъти за 3-4 години, елате вижте ухилени физиономии. Като се изхлузиха банките и най-вече като бълбукна BP-платформата и акциите се сринаха с пъти, а доковете опразниха и никакъв проект от нигде се не задава, омърлушени песове с подвити опашки за ден всички станаха. Те така с акционерните компании и тяхното управление от високо платени наемници, силно вторачени само в печалбата и дивидентите на акционерите. Камшика, мамо, и плющенето му над привити гърбове - това само дава търсената от всички печалба - не ти ли фучи над главата от какъв зор ще лееш пот в ползу бабетата с копринените пантофки?! на ново Велико Народно Събрание, на нова Конституция и на Програма "Европейски Съюз, България"! |