няма ли спестители няма и кредит. Това е така, ама не точно. Спестяванията са само основа за създаване на пари от търговските банки, чрез кредитиране. Цялата финансова система е един непрекъснат, сложен и динамичен баланс на пазар и парична маса. - А ако задълбаем малко, ще установим, че е невъзможно да се определи кое е кокошката и кое яйцето. Например, ако потребителите не теглят кредити за да си плащат парното, то и топлинните счетоводители няма да имат пари в излишък, които да спестяват, а следователно и потребителите няма да могат да вземат кредити за да си плащат парното.... |
Централните банки отпускат кредити в краен случай и за малко време. За малко време, ама за много количество! С което променят правилата на играта тотално защото човек никога не може да е сигурен кога централната банка ще се намеси. Тъкмо си вика "ето сега вече парите свършиха и балона ще се спука" и хоп - централната банка се намесва, задържа цените и започва да надува нов балон. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист Редактирано от - Пенка от Прокатния на 16/8/2010 г/ 12:43:12 |
спестяването на пари не е нещо хубаво, щото нищо не спестява (стоките си остават на пазара докато се развалят) Да не сте се взели с Кайлето или с Пенка? Комплектът е спестяване и кредитиране. Не всяко отделно за себе си. Елементарен пример. Пенка има спестени пари за 90% от цената на телевизор а аз нямам пари, но много искам телевизор веднага. Вземам назаем от Пенка (с посредничеството на банките) и си купувам веднага, а тя чака със стария телевизор една година. След една година тя има 100% от цената от спестяванията си + лихвата която плащам и си взема уреда с по-малко човекочасове работа. Аз плащам 110% за цената на телевизора, (при 20% повече мои човекочасове работа спрямо Пенка платени за уреда) но пък 1 година повече от Пенка съм гледал нов телевизор. В общия случай ако сметките са направени добре и двамата трябва да сме доволни. Проблемите настъпват когато по неведоми пътища се създаде илюзията, че аз мога да взема кредит и да платя 90% от цената, а Пенка да пие студена вода. |
една от функциите на парите е да запазват стойност. Стойността е фикция. Когато спестиш (не изхарчиш) хартия, ти не спестяваш (запасяваш) никакъв реален ресурс с някаква реална потребителна стойност. Тай си стои на пазара, но няма кой да го купи. И понеже реалната стойност за разлика от идеалната, която отразяват парите, се носи от съответният реален продукт, а той има срок на годност, то просто се похабява. И когато ти спестиш (не изхарчиш), то ако говарим за услуги те просто не биват създавани, а за производство - то бива свивано. В резултат получаваш едни мъртви пари необезпечени с реален продукт. - Истинското спестяване е само във фризера и в буркани и шишета в мазето. Ама и то не може да е безкрайно продължително спестяване. Просто трябва да отспестяваш. Щото с изключение на виното се разваля. |
Проблемите настъпват когато по неведоми пътища се създаде илюзията, че аз мога да взема кредит и да платя 90% от цената, а Пенка да пие студена вода. Аааа, тия пътища са си съвсем ведоми, изследвани са добре и се знаят. И въпреки всичко, пак се върви по тях, но не защото са добри, а просто защото никой не е намерил по-добри. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
Heat, само дето, ако погледнеш не само за телевизора, а например, че докато спестява да ти върне парите с лихвите няма да купи много други стоки и може и да не си плати парното и следователно да няма парични излишъци от където да спестяваш и я кредитираш нещата стават маааааалко по различни. |
Стойността е фикция. Когато спестиш (не изхарчиш) хартия, ти не спестяваш (запасяваш) никакъв реален ресурс с някаква реална потребителна стойност. Това е така ако съм само аз или сме само двамата на пазара. Но не сме - има много, много повече субекти, някои от които харчат, а други спестяват в един и същ момент. Което пък дава възможност да се спестява. Точно на принципа на отложеното потребление. Но пък тогава възниква друг проблем, а именно, че чисто психологически, някои хора са по-склонни към спестяване, а за други това е буквално мисия невъзможна. Което пък дава възможност за съответните злоупотреби. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист Редактирано от - Пенка от Прокатния на 16/8/2010 г/ 13:09:58 |
Ако тия неща се знаеха и осъзнаваха от всички, нямаше да има балони и ревящи кредитополучатели (понякога ревящи спестители). Явно има и доста незнаещи. |
Heat, объркал съм кой на кого е дал заема, ама така даже примерът става по интересен - докато Пенка спестява онези 90 % за до ти ги даде на заем и не си плаща парното (щото спестява), то ти нямаш доходи и си принуден да вземеш заем от Пенка. Ако Пенка не спестяваше, а си плащаше парното, то ти щеше да имаш повече доходи и нямаше да имаш нуждата от заема. |
Следователно изводът е като в статията на оня айнрандовец от оня ден - ако искате да вземате заеми спестявайте, а ако искате да нямате нужда от заеми, то харчете си парите. |
Явно има и доста незнаещи. Явно! Но въпреки това, монетаризма май все още не се изучава в училищата. Съвременните хора знаят много, много малко за произхода на парите. ...Но пък за сметка на това са широко застъпени и се учат недоказани теории като "Произхода на видовете"... ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист Редактирано от - Пенка от Прокатния на 16/8/2010 г/ 17:06:33 |
Май не обръщаш внимание, че даже и в началото, с парите от спестяванията на Пенка се купува стока, но не я купува тя. Ако нямаше спестявания, в началото на схемата никой не купува стоката и наистина отива към разваляне работата. А ако не си плаща парното, през това време върви сериозна лихва върху неплатеното и като дойде ред тя да си купува телевизор, в схемата по някое време се намесва и събирач на дългове (главница и лихва). |
Със законови промени Богатите ще трябва да доказват откъде са имотите им 16 Август 2010-MEDIAPOOL.BG ... "Вижте, в САЩ това е по отношение на техните данъчни закони, когато констатират, че има имущество, което не отговаря на това, което сте получили като доходи, вие трябва да докажете откъде сте го получили това имущество. Ако не можете да докажете, се отнема“...- Натиснете тук |
Ако спазвате старото правило "Жена, кон и каруца назаем не давай, а пари само срещу стока!", ще живеете дълго. |
Ако тия неща се знаеха и осъзнаваха от всички, нямаше да има балони и ревящи кредитополучатели Нищо подобно. Тези "неща" са заложени в системата и без "тези неща" тя отдавна да е рухнала. Просто неравенството в производствените възможности и доходите е станала в социален и световен аспект толкова голяма, че ако не се дават кредити на тези, които нямат, то тези които имат няма от къде да имат. А тези които нямат, базово нямат от къде да върнат кредита, щото производствените възможности и доходи не са при тях. |
Но въпреки това, монетаризма май все още не се изучава в училищата. Чак монетаризъм може и да не се изучава. На обикновения човек му е достатъчна елементарна икономическа и правна култура плюс здрав разум. Да знае, че като тегли кредит, ще трябва да го връща с лихвите, като през това време си покрива и ежедневните разходи. Да знае, че като подписва договор, ще му се наложи да го изпълнява - и написаното с голям, и написаното с малък шрифт. Да си прецени риска, че може да му се случи нещо, което да му попречи да си изплаща кредита. Или да застрахова този риск, или да си измисли друг реалистичен план за такъв случай. Ей такива простички неща. _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
Нищо подобно. Тези "неща" са заложени в системата и без "тези неща" тя отдавна да е рухнала. И аз мисля така - надуването на балони (възходящата фаза на икономическите цикли) е начин за (спекулативно) увеличаване на печалбите. Без такова надуване няма да има достатъчно печалби, а от там и достатъчно стимули за инвестиции. Т.е. капитализма в съвременния си вид просто не може да съществува без надуването на балони. Което се знае отлично и затова и централните банки не правят нищо (е, почти нищо) за да спират надуването на балоните, но са много активни в задържането им. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
На обикновения човек му е достатъчна елементарна икономическа и правна култура плюс здрав разум. Това би било вярно за единични случаи. Обаче както е добре известно, количествените натрупвания водят до качествени промени. Поради което не би било излишна известна доза ограмотяване. ...Освен това, какво е "здрав разум"? Здрав разум е също и това, че щом другите правят така, то значи и аз мога. ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
Точно на принципа на отложеното потребление. Няма "отложено потребление". Отложено потребление има само на бурканите в мазето. Има преразпределение на потреблението - от тези, които имат повече манджа, отколкото могат да изядат, към тези, които са гладни и искат да ядат манджа. И понеже производството на манджата е в ръцете на този с казаните, а пък готвачите са му тези, дето им се яде манджата, то за да има кой да му яде манджата, този с казаните я дава на кредит на готвачите. Щото иначе, като няма кой да му яде манджата, то този с казаните ще трябва да уволни готвачите, а тогава и за него няма да има кой манджа да му сготви. И всички ще са напълно гладни. - Нещо подобно имаме със сегашната световна криза - просто лихваря на казанджията прецени, че понеже вече връщат твърде много манджа в казана и по нататъшно даване на манджа на кредит на готвачите ще означава да връщат повече манджа, отколкото казанджията им дава за това, че готвят, то им сви кредитирането. А свивайки го вече манджата почна да артисва и казанджията намали готвачите и количеството на манджата, която готвят. Готвачите вече са по-гладни, а казанджията с по-малко символи на манджата, дето си ги трупаше в тефтера. |