Отиди на страница:
Великолепна статия. Браво на автора.  Човек, който владее два езика се нарича билингвист.  Много интересен отговор на въпроса, поставен от автора имаше във филма «Американски прелести» - аз го разбрах така: Когато един нормален мъж се опитва да промени радикално безмисления си живот, вероятността да се намери някоя амбициозна самка или някой психически нестабилен педал да го застреля е много голяма. Редактирано от - palavnik на 10/9/2010 г/ 00:50:20 |
| Тройно вдигнат палец! Уважаемият автор дали е чел нещо от Мейв Бинчи /Maeve Binchу/? Ако не, препоръчвам я, напр. сборникът й с разкази This Year it will be Different. Има сходства в светоусещанията. Мисля, че започнаха вече да превеждат авторката и на български /ако не са, ще го направя някога аз /.  |
| Споменатите разкази може би ще се харесат и на Витлеем, съдейки по постинга й/му. --- Die Hexe, mao, съгласна с вас - Боби не е живял объркан, погрешен живот, въпреки авторовата оценка в последния абзац. Оттеглянето от светската суета и надпревара и обръщането погледа навътре са познати на човечеството не от вчера. Въпреки това несъгласие с автора, продължавам да харесвам есето. |
| Благодаря Ви, Жана. Много мило от Ваша страна, с удоволствие ще потърся разкази на споменатата авторка. И Amazon, и Barnes&Noble биха се радвали да допринесат за допира с нейното творчество:-) Благодаря още веднъж. А иначе съм "му":-) "Постингите му":-) |
| http://www.helikon.bg/books/author/12517/ Жана, не се налага да инвестираме в чужди икономики, книжният пазар у нас е добре подготвен за читателски интерес в тази посока:-) Още веднъж, благодарност. |
| Автора, ! Хиршвелд, благодаря за припомнянето на чудесните стихове, превърнати в не по-малко чудесна песен! Поздрав за всички, бъдете здрави и... млади... поне духом, ако друго не може вече... |
| Е, аз няма да се впускам в тълкования, какво точно е искал да каже Калин.ще кажа само - багодаря!Дано да имаш сили и кураж да го доразвиеш до повест. Въпреки, че и така е 100% |
| Удари ме право в стомаха. От години единственото, което планирам, е оттеглянето. Сънувам къде, как, с кого. До сега имах няколко различни живота, дай боже и още един. |
Браво на автора! Тъжна истина от която боли - толкова Бобита има около нас - хора на които живота "изтече в канала" - завършили "своето" висше образование, видяли красотата и подредбата на "красивите умове" и угаснали тихо в соса на балканските нрави и "традиции". Едва ли утехата на "изгори за да светиш" е достатъчна за да оправдае напъните да променим нещо в тази държава! Доказват го и пръканлите се и заредени с енергия нови гробокопачи на малкото останали стойностни неща около нас!  |
| Г-н Донков- И да добавя за протокола- той не се е надхвърлил с това писание- винаги си е бил на това ниво! Но още повече ми приседна на гърлото постинга на Йори...Сега си обяснявам липсата му във форума... Йори, мога само да ти пожелая живот и здраве! Щастлив да си в намеренията и реализациите им! |
| ЧОВЕКЪТ В ЪГЪЛА Борис Христов Отбил се в кафенето днес бутилка вино да изпие, прегръща чашата - корема гали той на свойта бременна невеста. Да му се поклоним, да го посрещнем както подобава ние, с последния си дъх за него да посвири премалелия оркестър. Какво, че е с приведени крила, с тъга в очите - (така е уморен, защото с камъни съдбата е замерял). Какво, че е изгубил своя ум и разговаря със мухите - от пиле мляко трябва днес за госта да намерим. Да съблечем палтото му и да закърпим дрипавите му ръкави и ако е крадец, да го попитаме къде откраднатото е понесъл - нали и той пристига от брега, където нашто детство се удави, нали и той е като нас от слънце и от кал замесен. Но да не му налагаме вкуса си, да го тровим с наште болки - човекът в ъгъла е днес единственото важно нещо. Той иска сам да е камшик и кон във своята двуколка, да счупи сам черупката на своя лешник... Да подредиме масата и след това да го оставим. Да го почакаме с търпение и нежност зад тезгяха - той спи сега и с бога на съня навярно се сражава или пък гледа в дупката, която неговите сълзи издълбаха. |
| Сега вие се възхищавате на статията, както Донков се е възхищавал още тогава на "различния" в групата. Вероятно Д. както и другите са усещали праволинейността , постоянството в маниерите, начина и стила му на живот (според мен на вълк единак, способен на правилна преценка на ситуациите и оцеляващ на всяка цена и винаги).Този човек подсъзнателно е знаел кое е правилното за него и лечната му свобода, но също така е бил наясно че за всичко си има време, път, място, и търпеливо е постилал камъните си към нея. И Д. и вие, а може би и аз завиждаме на човека който е саумял през целия си смислен живот да преследва свободата си и до колкото си мисля е успял. Междувпрочем той за разлика от нас е знаел през цялото време как става това, и също за разлика от нас си е пазил силите за това, по в края на живота си вече да е свободен. Някъде из дебатите ми се стори, бе изказано мнението за това, че образа е измислен. Мнението ми е че става въпрос за реален типаж, на който със сигурност повечето завиждат. А и не биха направили това защото пред личната си свобода са избрали любовта(или по-скоро навика да се живее с някой) към близките си и вероятно една такава свобода би ги убила бавно, независимо, че тази любов ги е сковала в повечето случаи към сивото, тъжно и скучно ежедневие, обречени на компромистност и вечно търсещи изход от абсурдните ситуации в които други ги поставят. Това са просто размисли от прочетеното в статията и блога, просто размисли.... Не е ли желанието на всеки от нас да се откъсне от групата, защото тя задушава най-важното за един човек свободата му? |
| Проблема за двете истини , тези на разума и сърцето , на земята и небето , това е един изконен проблем , от момента в който разума е разпознал сърцето и сърцето е разпознало разума. Аз няма да хвърля камък върху разума на сърцето , но когато поетите се правят на академици , нещата са много зле , менторски зле . Няма начин да не знаят какви ги дрънкаха.. А няма и начин да не знаят , че развитие с включена задна скорост , анатемосваща миналото и замъгляваща настоящето , …..спирам. Спре ли сърцето , спира живота. Хората на литературата и изкуството доказаха , че нямат сърце и имат режисиран разум? Така че , това е излишно усилие? |
| Абе всички май му завиждаме на тоя пич. Да можехме и ние така! Заебаваш земната суета и живееш в хармония с духа си... Изглежда животът не ни е даден за това, обаче. За 99 на сто от нас той е борба за хляб, покрив, семейство, отглеждането на децата, после ... когато си се изхабил напълно, гледаш да си нужен, да помагаш, броиш левчетата за подарък на внуците, и така докато вече за нищо не ставаш. Тази досадна схема осигурява някакво възпроизводство на човешкия род, което, казват, било основното в програмата, заложена в гените ни. Иначе, добре написано. |
| Ооо, как са надничали в сънищата ми и автора и Боби! Не знам, не е толкова лесно си мисля.Всъщност, може би защото се размислям и затова не ми се вижда лесно.Все ми се струва, че трябват доста сили за да се направи тази уж малка крачка встрани.Да пуснеш покрай себе си простотията на размазания ни живот и да заживееш своя! Мечта ли е?Възможно ли е?Ето, някой го правят. Нооо ...трябва ли да си Хемингуей, ще стигнат ли силите за откъсване от блатото.Чувал съм, че блатото дърпа силно и затъваш повече, ако се опитваш неистово да се измъкнеш.Може би малцина успяват. Де да знам. Завиждам във всеки случай. За пореден път за Калин И за Боби. |
| (Да кажа и аз като бате Джимо) Имах веднъж удоволствието да поговоря с Паулу Коелю. Покрай другото стана дума за житейските пътища. Той твърдеше, че съдбата се старае да ни попречи да постигнем истинската си цел. И постига това като прави пътищата към нея най-трудни. А аз си помислих (но не му казах, кой съм аз, та да поправям Коелю), че още по-трудно препятствие са леките пътища, които водят настрани от целта. |
| За Донков Йори, аз също се готвя и ще го направя. Най важното обаче е не да си подготвен, а в кой точно момент да кажеш КРАЙ... |