---

КОЛЕДНИ ДОНОСИ
До дядо Коледа
От джуджето Боцко
Строго секретно
Екземпляр единствен
Уважаеми Дядо Коледа, пиша настоящия доклад, в който излагам резултатите от поредица наблюдения, извършени по твое устно нареждане, върху обекта наречен „Гнездото на птеродактила”, стопанисван от разработвания „Керпеден 1”, както и срещите и разговорите водени там с посетилите го лично или свързали се по телефон и друти средства за комуникация , лица и ...хм... същества.В доклада са включени и разпечатки и резюмета от използваните при акцията СРС.
Ден първи.
Обектът „Гнездото на птеродактила” е маскиран като книгопродавница на тиха уличка във Варна, но в подземията му се развива дейността, която предизвика интереса на нашата служба.Прескачам подробностите по проникването през комина и монтирането на СРС и пристъпвам към описание на събитията и разговорите от първия ден.
Присъстващи –домакинът Керпеден и лице идентифицирано с помощта на приятелски задокеански джуджета , като отявлен контрабандист на алкохол, пури, автомобили, ядрени установки , самолетни двигатели, жителки на Охайо, на име Сара и още куп други неща.Кодово име-Муха, зад което се крие Ал Блиндяев, притежател на яхта, регистрирана в Охайо, в момента на котва в залив край Варна.”Гнездото на птеродактила” е свързано с въпросния залив, посредством подземен тунел.Такива тунели свързват наблюдавания обект с редица други места за които ще стане реч по-нататък в доклада.
От разговора става ясно, че се подготвя контрабанден удар-нелегален внос на пури и уиски , които ще бъдат стоварени от яхтата, а след това на нея ще бъдат натоварени акумулатор „Сименс” , от българска подводница , части от ядрен немски ядрен реактор, археологически ценности/от България и Италия/ и някакъв нов вид алкохолен производ, с непозната до момента марка”SPASOFF”. В момента, когато се обсъждаше начина на извършване на товаро-разтоварните операции , една от вратите на помещението се отвори, с трясък, и вътре нахлу огромно, черно същество, кръстоска между див шопар и странджанска свиня, пусната за изхранване на воля, в горите около Петрова нива.
Съществото се насочи към присъстващите и ухилено изгрухтя:
-Кво прайте баровци?.Къркате си сингъл малт, па ние жулиме буковица.Я , охайецо шмърка „Жулиетка”.
С ловко движение шопара измъкна от устата на Ал Блиндяев току-що запалената пура, захапа я , замести я с миризливата цигара, която дъвчеше в зурлата си и притисна с копито увисналата му от изненада долна челюст.
-Мария Жуана , брато, от Петричко, екстра квалитет.
След това лъхна на екс чашите на двамата и се изнесе от помещението, татаникайки „Калашников” , на Горан Брегович.Още не бе заглъхнал тропота от копитата на черния шопар, когато друга врата на помещението се отвори с трясък и вътре нахлу едър мъжага, влачещ на гърба си брадат субект , с не по-малки габарити, безчувствен-мъртъв или мъртво пиян.Физиономията му беше порядъчно изподрана, около лявото око имаше ореол, с цвета на кюстендилска слива , а на челото огромна цицина , с размерите на корнишон , третиран със свръх количества азотни съединения.
-Кво става бе Великанчо?Що се забави толкоз?И за какво ми го влачиш тоя кожодер-бирника?Утрепаха ли го? –въпросите, последния с надежда , изрече на един дъх Керпедена.
-Помогни ми да го туря , да легне –изхриптя Великанчо. –И дай три–четири ММ-а, да си възстановя баланса на течностите в организма , па ше ти разправям.Може и Дортмундъри, ако имаш.
С общи усилия положиха бирника върху два сандъка.Керпедена подложи под главата му „Политикономия на капитализма”, издание на авторски колектив, с ръководител акад.Жак Натан и го зави с няколко стари броя на вестник „Сега”.
Сетне двамата се разположиха около масата, до която Ал Блинд седеше , опъвайки с наслада петричката Мария Жуана.Великанчо пресуши на екс една ММ и започна да разказва:/Разказа на Великанчо давам като разпечатка от СРС./
„... Заведох бирника у бай Спас.Бяхме се уговорили да уреди , с колеги от „ Агенти на короната”, оформянето на документите, за износ, на новата партида водка „MUSHMULOVA”. Англичаните пиха по едно–две питиета и набързо оформиха документите.През цялото време се смеееха гръмогласно, тупаха бирника по гърба и се обръщаха към него с „О’Бирник”.След като ги изпратихме, тоя ненаситник щракна с пръсти и рече :”А сега да видиме за кво сме се събрали” и се зафана една , не е за разправяне .След първия литър разказа , че като работил в мобилна група с англичаните, те решили че името му е О’ Бирник, щото където и да отидели, нещастните жертви на проверките изохквали, виждайки го : „О-о-о, бирника.”
На втория литър избуча:”Абе, Спасе, ква е тая коч компания ?Нема ли нежно присъствие, да украси масата”.И бай Спас, нали е душа човек, зе че му уйдиса на акъла.Навремето участвал във филм със сегашния министър на културата и използвайки познанството си с него, уредил да вземе няколко студентки от НАТФИЗ и през лятото да разиграват Дионисиеви празници пред туристите в Перперикон и Старосел.Питиетата - от неговото производство.Та развъртя бай Спас телефоните и след половин час студентките бяха на линия.На третия литър домакина раздаде реквизита/туники, венци, ритони с питиета/ и вакханалиите започнаха.Подробности нема да описвам , ше карам по същество.Четвърти, пети и шести литър бяха погълнати неусетно , сред шеги и закачки. На седмия литър бирника свали от коленете си една пищна, едрогърда вакханка, на която декламираше: „О музо, позволи ми да възпея, твойте цици в дивна епопея” и обяви, че отива на двора да удари земята с една здрава, водна пръчка.И вдъхновен от приемането ни в Евросъюза, хвърли туниката си на пода, загърна се с трикольора, който свали от стената и като каза , че ще изобрази в жива картина символа на Брюксел-пикаещото момченце, излезе.В края на деветия литър бай Спас както си хортуваше на френски с една руса вакханка се огледа и рече : ”Великанчо, де го таз ламя бирника .Я иди на двора и виж да не му е прилошало.”
Освободих се от увилите се около мен две тракийки-самодиви, близначки и излязох да търся бирника.Намерих го на улицанта, проснат в безсъзнание, с одрано лице , насинено око и цицина на главата. Около него–парчета от чадър, лява дамска обувка № 40 и парчета от китайска порцеланова ваза , датирана от времето на династията Мин Фин.
Какво се е разиграло на улицата, разбрах от продавача на боза, от близкия павилион.
На отсрещната страна на улицата, срещу къщата на бай Спас, живеела преподавателка по френски език и старогръцка литература.Според продавача на радомирския еликсир, мечта за всички европейки, освен с посочените неща дамата се занимавала с черна магия, литератерна критика и гадателство, посредством кристална топка , смилянски боб и кафе „Нова Бразилия”. Всеки делничен ден при нея идвало на уроци по граматика и изящна словесност, младо създание, на име Гичка Граматичкова.За беда точно в момента в който нашия човек, подобно на един балкански батман покачен на дувара, загърнат в трикольр, размахвал атрибут и оросявал улицата , въпросната Гичка отивала на урок, у съседката на бай Спас. Когато пред очите и се разкрила гореописаната картина, тя започнала неистово да пищи.И макар, че бирника се опитал да я успокои с думите :”Не бой се, коте, дръжим го дееба и дзверо” писъците не стихвали.С един скок бирникът се озовал до Гичка, на улицата и се опитал да я приласкае и успокои.Но бил посрещнат с ритници , юмруци и клетви.На виковете на ученичката си , се отзовала и гадателката-франкофонка , въоръжена с грабнати пътьом чадър и порцеланова ваза.Резултатите от инвазията видиш пред себе си.Дай още един ММ...”
В този момент тока угасна.
Създадено: 15.01.2007 г. 23:58:39

---