Отиди на страница:
| lilliola, пък Симо работи за приемането ни в ЕС, тва е един достоен акт и може да разчита и него тука, такованка....тва не беше много християнско изказване, ама се изпуснах. |
| НЕ си представям едно деликатно погребение (не претендирам да съм специалист по всичко), но съм наясно относно историческата значимост на обявяването на независимостта, осъществено най-вече от Фердинанд - доколкото си спомням, това е осъществено в много сложна обстановка и без подкрепа от тогавашните български политици. Така че намирам идеята на автора за приемлива! |
| На смъртния одър пита адютанта си ген. П. Ганчев: „Кога заминаваме за България?" Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан в любимата му България, и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, редом до майка си и баща си. Бог да прости Царя Фердинанд и да даде мир на душата му, та да се изпълни и последното му желание. |
Ало,  Не се унасяйте в розови сънища и шумолене на кринолини...Оттатък при паметника -сте билюк акъна патриоти, а тук сте навалица от ***** Какъф "цар" каква жалба за милост?...Ми съберете волни пожертвувания у каскета...Откупете плановете от Женята-бомбардера, и му сторете мавзолей - насред борисовата градина - след като си платите, както ви съветва Четириглавия...Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Бармалей, Мавзолеят на Г.Димитров можеше отлично да свърши раота, но липсата на перспективно мислене у СДС, лиши царистите от тази възможност. |
| Фрейзър много добре е описал в "Златната клонка" подобен начин на първобитно мислене: Да отмъстим на костите на врага. |
| 150-годишнината от рождението на Цар Фердинанд събира в инициативен комитет историци, учени и общественици 22 май 2010 | 12:54 | Агенция "Фокус" Начало / Мнение На 26 февруари 2011 г. се навършват 150 години от рождението на основателя на Българската царска династия – Цар Фердинанд І (1861-1948). По този повод в София е създаден Национален инициативен комитет, съставен от изтъкнати историци и общественици, за отбелязване на тази годишнина. В книжарниците в София вече е в продажба албум „Цар Фердинанд Български – Верност и Постоянство”, с автор преподавателя в СУ „Св. Климент Охридски” Ивайло Шалафов, който изследва и публикува студии в областта на историята на Третото българско царство, църковната история и дипломация. Това е третата книга на същия автор от поредица за Царското семейство. |
| Историците проф. Андрей Пантев, проф. Георги Бакалов и акад. Георги Марков подчертават, че личността на българския владетел трябва да бъде обективно представяна - с грешките, но и с огромния принос на царя за развитието на България като европейска държава през 31 години на управление. "Ще започна с една универсална фраза - един републиканец, който с удоволствие ходи в Двореца", заявява историкът проф. Андрей Пантев, депутат от Коалиция за България. Не от сега всичко се обяснява с идеология и конюнктура, особено, когато става дума за личности и династии. Какво беше България, когато идва Фердинанд – една страна завладяна от скепсис, независимо от Съединението и победата в Сръбско-българска война. Съмнявали са се дали България може да има дори добри стрелочници и учители, а камо ли дипломати и министри. Но Фердинанд се осмелява да основе династия, а затова се иска дързост, смелост, посочи професорът. Животът му е изпълнен с възходи и провали. Винаги обвиняван след Първата световна война, като се забравя, че той е имал своя звезден миг до 1912 г., началото на Балканската война, когато има невероятен възход на България. Това е времето, когато със самочувствие размахват пелерини българските офицери по улиците на София и след време геройски ще се сражават. По това време нито един балкански монарх не е посрещан така, както цар Фердинанд в Европа – като равен с равни, припомня Пантев. И винаги, както и потомците му е знаел, че тя България е единствена, заключава проф. Андрей Пантев. Личността на цар Фердинанд е твърде комплицирана и противоречива, но става дума за истината, което е разкрито в книгата, смята проф. Георги Бакалов, председател на Държавна агенция "Архиви". Той е личността, която с амбицията си довежда до край независимостта на България през 1908 година. Той е владетелят, който превръща България от Османска бедна провинция в европейска държава, категоричен е авторитетният историк. |
Че какво им е на костите на Фердинанд? В абсолютен покой, в храм край дома му, при близките. Какво още??  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Та с кои да не се съюзявам, Сократе? Аз по принцип не влизам в съюзи, единак съм, но притежавайки извънредно силно чувство за справедливост, не мога да не забележа, че като че ли повече откъм тяхната страна струи повече мъдрост, толерантност и желание за обектвност, що става въпрос за Царските въпроси и защита на правдата. И Дърева и Марков и Пантев и... и....Божидар Димитров дори. |
Тоя път във вестника като че ли са се опитали да ни представят една по-балансирана статия, но всъщност е заблуда. Тезата на автора е: абе лош е, ама да го погребем тук заради една хитра сделка - ние си го приемаме и погребваме тук според последното му желание, внук му не ни съди в Страсбург. В това има нещо дълбоко непочтено и грозно. Последният дом на Фердинанд, Цар на българите, трябва да бъде в България, независимо от всякакви сметки. В Пловдив, в католическата църква, почива неговата съпруга и майка на Цар Борис - Мария Луиза. Време им е да се съберат. Редактирано от - Сибила на 08/10/2010 г/ 22:41:51 |