Отиди на страница:
Цар Фердинанд е злокобна личност, наложила политическия разврат като норма в обществения живот на България, лицемер, подлец, авантюрист, циник, проиграл националните въжделения на българския народ, страстно ненавиждащ своите поданици, виновник за две национални катастрофи и т.н. Това е едната теза. Цар Фердинанд какъвто и да е изпълнява в политиката трудната задача оставена му в наследстто от виновниците на най-голямата национална катастрофа в най-новата ни история: т.н. "Априлско въстание", чиято цел е в пълно противоречие с дотогава ужким пропагандираната идея "да се освободим сами, за да не ни пороби друг" планира въстанието да бъде с максимум жертви от българска стрна, изпрати на заколение въстаниците и семйствата им след като "апостолите" са ги лъгали систематично за това как турците планирали да ги колят за Великден, как сърбите и русите само чакали да се вдигнем за да дойдели на помощ, и т.н. преднамерени лъжи, последвани от принудително подпалване на селата на въстаналите от "гения" Гаврил Хлътев - един от многото авторитарни и волунтаристични изнасилвачи в най-новата ни история. В епоха, когато на всички революционери (начиная от Раковски, през Левски и Ботев) е ясно, че от сърби, румънци и гърци нищо хубаво не можем да очакваме, че Русия си има свои съвсем други планове, че Великите Сили в Европа не ги интересува съдбата ни, да обявиш въстание с цел да бъдат заклани максимум от сънародниците ти за да се намесят именно Русия и Европа да те освободят, и да оставиш цялата инициатива на вече ясните будещи хищници на България, при положение на извоювана пет години по-рано културна автономия с възможност за мирно разширение на областите под контрол на Екзархията е исторически идиотизъм. Следствията на тази стратегическа катастрофа са: 1) Безвъзвратно разкъсване на 5 парчета на българското етническо пространство. Северна Добруджа, населена в 90% с българи и блокираща достъпа на Влашко до Черно море е дадена по Сан Стефанския договор на Румъния за компенсация, че Русия взема Бесарабия (с чужда пита помен); Сърбия за това, че не пречи получава Тимошко и Моравско. Това е по Санстефанския договор (не по Берлинския) 2) Намесването на Русия в ролята на освободителка дава основание на Запада да ни разпокъса допълнително в Берлин, правейки задачата за обединението почти невъзможна. Трагедията е толкова голяма, че при научаването на новината избраниците на Учредителното събрание обсъждат и възможността да се върне старото положение - под турска власт но единни. Скоро си дават сметка, че това никой няма да го допусне - Добруджа и Моравско са пропилени безвъзвратно. 3) Придобивките на Сърбия и Румъния за наша сметка ги засилва и им дава мерак да се обогатят допълнително за наша сметка, както и става. Младата разпокъсана държава е заобиколена от всички страни с врагове, всеки от които планира да се разшири за наша сметка. Това е стратегичени възможно най-лошата ситуация, която е била много добре известна на всеки национално отговорен патриот до "освобождението" - считай "разпокъсването". Само че пишман политиканите от букурещките кръчми, нито си имат хабер от голямата политика, нито пък се и интересуват от това. За сметка на това са силни в оплщването на всеки който не мисли като тях. В тази ситуация политическото уравнение което следва да решат политиците на "освободена" България е с толкова много неизвестни, че отнапред е ясно, че колкото по се напредва към постигане на обединението на това, което е безтоговорно разпокъсано, толкова по-голямо ще се съпротивлението. И ако Съединението на Княжеството с Румелия минава относително леко, последващите стъпки няма как да са толкоз леки. Най-малкото защото в съдбините ни са включени задължително и Великите сили, които се интересуват от Баланса на силите и на последно место от правата на народите. 4) Провалите в Балканската война, въпреки надеждите в обратното са породени от надеждата в гаранцията на Русия, която не сработва и са свързани и с прекомерната подкрепа на Запада за Гърция и Сърбия с цел запазване на балансс на силите и запазване на страгически контрол над Беломорието чрез подкрепа за Гърция. Амбициите на Фердинанд не са по-малки от амбициите на Гаврил Хлътев (снабден с полски паспорт на името на Бенковски), но са доста по-реалистични. Понеже България е заобиколена от вси страни с псевдосъюзници и в същност доста амбициозни агресори, Майка България е принудена да се бие за двете си деца (Беломорието и Македония), след като е отписала Северна Добруджа и Тимошко-Моравско заобиколена от четири явни и неявни противници. Аз не бих пожелал на никой да изпада в подобна ситуация. Т.н. националреволюционери обаче никога не са мислили на това ниво, щото никога не са имали стратегически поглед над Българския въпрос, което става ясно след извоюването на Екзархията. 5) Т.е. априлско въстание освен че даде ножа (с който ужким авантюристът, а възможно и руски агент, Гаврил Хлътев пробол Отоманската Империя) в ръцете на душманите български да ни разфасоват, докара до там, щото клането над българите християни да е основно от страна на българи мохамедани. Доведе и до това, разбралите за манипулацията от страна на "апостолите" да предават "апостолите". Това е вътрешна схизма с последици, чиито горчиви плодове ще ядем и в бъдеще. 6) С тази недомислица "национал революционерите" хвърлиха насилствемно съдбините български в ръцете на Русия и Европа, което пртеопределя и че Князът Български няма да е българим, ами каквото позволят другите. Така, че няма какво да се сърдим какъв бил Батенберг и съответно Фердинанд, при положение, че виновниците на съсипването на България и смаляването й с поне 1/3 спрямо територията на Екзархията са величани като национали икони и някакви светии, каквито далеч не са. Ако приемаме апрлиското въстание за голямо постижерние и гениално дело на националния дух, нека бъдема така добри да приемем всички следствия, които тази априлска катастрофа докара на България. Още повече че всички тези печални следствия са били предвидени преди това кърваво вариете, устроено от възпалените мозъци на революционните комити. 7) Априлското въстание заложи тотално погрешно виждане, философия и методи за постигане на политически цели: лъжа, демагогия, презрение спрямо сънародника "в името" на сънародника, готовност той да бъде жертван в недомислени акции, тайнствени конспирации и отказ от публичност в решаването на национални дела, авторитарност и тираничност, заиграване с простолюдието и плиткоумно театралничене. Тези са характеристиките на всички по-сетнешни заговорници и превратаджии, повечето от които се борят и за чиста и свята република, или комунизъм и всички от които са готови да се продадат на чужда сила за да си наложат визията за България, жертвайки с готовност други българи. Пак оттогава тръгва и презрението мъм улегнали интелектуалци и хора със съвест. Личен пример са дали и Ботве, и Левски и Захари Стоянов. Това презрение към интелигенцията е национална прокоба, узаконена от тези "герои". Ако в началото на XIX век борците за народни правдини отъжсествяват българин с честност, почтеност и с християнско благоразумие и добродетели, авантюристите от тайните масонски комитети не се свенят от кражби в името на народа, от очистване на сънародници в името на народа, от презрение към хрситиянските добродетели на народа, култ към насилието и болезнена самомнителност и авторитарност. Цялата чудовищност и братоубийство, което после се разразява сред ВМРО-тата, сред българското общество, при установяването на "Народната" Власт и масовото заколение на сънародници и изграден елит, унищожаването на Третото Царство и замяната му с просъветски концлагер е в корените си следствие на филосфията, по която бе организирано и проведено априлското въстание. Много от грешките, които се допускат от Фердинанд и българските политици са резултат и от прекалено силния натиск върху него от страна на ВМРО, когато терорът над българите от страна на сърби и гърци надминава всякакви ужаси, които са преживени по турско време и по априлското въстание (когато пък са и целта на организаторите на въстанието). Фердинанд и политиците около него са правили и грешки, но ако възхваляваме априлци като гениални, нямаме никакво морално основание да бъдем толкоз невротични спрямо Фердинанд и наследниците му. Той поне донесе цивилизованост и европейски дух, способства за създаването на силна армия, индустрия и научна общност и се би достойно за защита на пожертваните от "национал"революционерите деца на Майка България и освобождението на българите под чужда тирания. Всички тези национални богатства бяха безразсъдно пропилени от всевъзможни бъдещи борци за прогрес, интернационали и какви ли не революционни безумства и иделогически перверзии. Що се отнася до прословутите имоти на династията на Кобургите, и фамозните гори на Царя в Рила, не е лошо авторът на статията да провери колко хиляди декара е придобил Стамболов (авторът на "Не щеме ний богатства, не щеме ний пари, искаме свобода, с човешки правдини"  за времето от 1878 до смъртта си в 1895 г. Някъде бях чел че успял да спести от закуски къде 18 000 дка.Така, че нека погребем Фердинанд в България, страната, която е искал да разшири до естествените й етнически предели, които загубихме след 1876 г. благодарение на възхваляваните до небесата революционери за невинно изпратените на заколение сънародници с цел предаване на съдбините български в чъжди ръце. Историята е достатъчно нееднозначна и сложна и всеки народ си заслужава съдбата. Но ако не може да се поучи от собствените си грешки - може и да изчезне от картата на света. |
| Нека се съберат во веки веков и никога повече да не се занимаваме с тая работа. Но ако планират церемонии и фанфари - аз съм против. |
| От известно време само с глупости се занимават Щото не им идва в главата какво да правят със сериозните проблеми. Аз между другото два пъти съм ходил в Кобург, ама не можах да разбера дали се води в Бавария или е другаде, защото фамилията е Заксен Кобург Гота. През 1920 се присъединява към областта Франкония на Бавария. Той е след град Банберг. Фамилията Кобург Гота имат много стабилен замък наречен Feste. Натиснете тук. Тази фамилия е дала много монарси на Европа. |
| Гле'й ти...Начи за фукс мое...А за Тато не мое...Нцъ..нцъ..нцъ...Де гиди правоверни кумунисти и борци за народно добруване... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Ако още навремето погребението на Фердинанд в България беше политически уместно, тялото му щеше да бъде пренесено и погребано. Е, след като дори синът му е сметнал такова действие за неприемливо защо сега трябва да се променя статуквото. Нека Фердинанд си почива в мир там, където е погребан. |
| Да, правилно е Фердинанд да бъде погребан у нас. Ала като знаем какви мърлячи сме това българите, съвсем реално е гробът му да се разруши след време, а тялото му да се затрие. По-добре е да си стои непогребан там! |
любима на хранените хора на царя... Тая глупост откъде ти влезе в главата, та я и написа? Имайте малко срам, бе. Ти в къщата ли си ми, на масата ли си ми, та да си позволяваш да ми наричаш залците откъде идат? Айде гледай си там правописа, че много имаш още да го учиш. |
Да, Крю, ако питаш Костов и той така ще препоръча. Фердинанд - там. Та затова, Сократе, на Костов и на феновете му викам: консерватори и десни ли? Мооооля? Червените по-богобоязливи и с усещане за вечността хора от вас. |
Тезата на автора е: абе лош е, ама да го погребем тук заради една хитра сделка - ние си го приемаме и погребваме тук според последното му желание, внук му не ни съди в Страсбург. Точно така Сибила! Статията оставя този доста тръпчив вкус! Причината е, че масите в България са просмукани от плиткоумието и деморалнизацията на отечественофротнтовската кръчмарска пропаганда, за коварните и извратените морнарси дето по цял ден се чудят как да изсмучат потта и кръвта на хорицата там долу. Ама сега ний тук, и нашата народна ентелегенция ще измислим една голяма хитрост да изюдим "мадридския шмекер" да трампи погребение на кокалите на дяда си в замяна на имотите си. Щот ний от ОФ-то сме 'ногу 'итри, хъ, хъ, хъ! И самодоволи при това! Зер ако се съгласи на трампата, значи е съгласен, че ни баламосва за имотите, пък ако не се съгласи на трампата значи е готов да плюе на дяда си. И слевдояателно и в двата случая Царят, който е аристократ, каквито ние никога не можем да бъдем, е по-долен и от най-долния, с който ние с удоволствие се сравняваме. Само че самото поставяне на въпроса по този начин показва колко сме долни и като се има пред вид, че идеята се лансира от народен интелигент, лошо да му стане на човек. Окаяна работа! А бе дегенерацията не е като мъдростта. Няма как да бъде. Кой беше писал" Не верва дека пошлостта ке роди невга красота! Не вервам! |
Има две нови български книги, луксозно издание (2004 и 2007 г) на Клементина Керчева озаглавени "Европейските династии V-ХХІ век". Вписан е и последния внук Симеон - Хасанчо. Препоръчвам на монархистите да я намерят и си я закупят. За сведение на роялистите моите екземпляри не са с автографи, а с лични посвещения от авторката.  (В интерес на истината не е в течение на убежденията ми.) |