Отиди на страница:
| По-хубаво ли е било или по-лошо зависи от гледната точка. Примерно от гледната точка на доходите на примерно по-бедните 2/3 от българите, сега сме много по-зле с доходи примерно 5 пъти по-ниски от тогавашните. Един тогавашен нормален доход от около 200 лева, се равнява примерно на сегашен доход от 2500-3000 лева, а колко хора го имат? От гледната точка обаче на 10% от българите с най-високи доходи, тогава сме имали ниски доходи и те също са парви. Друг пример е престъпността - сега положението е по-добро за същите тези 10% от по-богатите българи, именно защото така им идват и доходите. |
| Соцът беше най-прекрасното време. Имах мечта, страхотна мечта - да избягам на Запад. Десетилетия отглеждах и поливах тази мечта, чиито измамни ухания прелитаха телените огради на Калотина. Всеки път, когато извиквах образа на Запада, сърцето ми препускаше с пулса на яхнал задника на Дженифър Лопес като един огромен Харлей, на който дърпах ушите мексикански. Дойде 10-ти и всичко угасна в непрогледната Луканова зима, в която само святкащите очи на премръзналите котки в нощта даваха знак, че живота още го има. Сиянието през границата осветяваше пътя през падналите заграждения. Поех и последвах далечното зарево, пробляскващо зад Никелсдорф. Вратите за Рая се отвориха и смут се нанесе в душата ми, когато вместо девици - кучета и митничари ме налазиха на австрийската граница - "Ийре ойшвайс, пите", което ич не го разбрах след години наред старателно изучаване на немски. Рекох си, че е от вълнение. Прекрачих и влязох. Бях свободен, изхвърлил старите прашасали скринове от лъжите и измамите на комунистите и разчистил мястото за новите, райските. Зад лъскавите витрини, фееричното улично осветление, под което нямаше нито един "Москвич", призраците на безметежното детство без компютри и частни уроци, на мириса на лютеница и есен, на първите трепети на тандурите, на приятелите и отиващото си девство , на дивия Балкан и работническата станция на морето с родителите ми, където се гмуркахме с Лилето - щерка на колега на татко, и тя успя да хване най-голямата риба във водата, та чак до края на смяната после не можех да я укротя и загащя, помахваха с ръка и преследваха безсънните ми нощи, в които спомените от миналото давеха настоящето. Нещо не беше наред, нещо бях забравил, нещо не бях взел със себе си. Спомените, бях забравил да си взема спомените. Нямаше ми го миналото, бях останал там, бях тръгнал без себе си. Бях останал завинаги в тая пуста България както бай Мангал в своя коптор. Забродих из света и все мечтаех да се прибера в бащината къща, където вечерта смирено гасне и само дулото на големия пищов на Б.Б проблясва да гони душманите. Имах нова мечта, която ми даваше криле. Прекрасен е Западът, защото имам мечта. |
| темата е безкрайна. все пак да добавя един личен топ3 на най-големите престъпления на предходния режим: 1. лъжата че системата е била социализъм и замалко да е комунизъм 2. дикенсовия капитализъм, на който ни подложиха през прехода (е заради тия две точки лявото се превърна в мръсна дума за поколения напред) 3. лъжата че при капитализма всичко е лошо 3. лъжата че наложения режим е бил предопределен да дойде на власт, защото му е дошло времето (безумна идеологическа "победа" на лениновата надстройка оправдаваща неговия личен революционен опортюнизъм). Истината е че на комунизма/социализма в чист вид времето не им е дошло; това източния блок са били страни повече в държавен капитализъм със силен социален елемент а не развит/зрял социализъм или комунизъм; масите щяха да понесат далеч по-леко овладяването на икономическата власт от бившите, ако се спазваха някои основни принципи на една западна социална държава; поради микса от тези причини + мнооого емоция сега ни предстои освен загубата на всичко смислено оттогава но и загуба на извоюваното от западните синдикални движения през последните 2 века. после естествено ще дойде закъснялото пробуждане ама дотогава я народа я страната. |
| Младежи, не се карайте, няма смисъл. Един и същи народ го "строеше социализъма", същият този народ сега строи "капитализъма". И повтаря едни и същи грешки в процеса на строенето. И всеки си вика: "А бе аз ли ще оправя тая държава? Да не съм луд! Я да си взема аз моето, щото имам жена и деца; ня ма да ходят гладни, голи и боси я." И се почва една - сива икономика, далаверки, неплащане на дънци и так далее. |
| Олди, Получих го и се канех да ти отговоря в частен порядък, но ми хрумнаха неща, които не е зле да споделя и тук. Стане ли дума за язовир "Георги Димитров" (днес "Копринка" ) винаги ще си спомням единствената бригада, с която се гордея - бях на 15 години и копахме прекия път от Казанлък към язовира. След това дойдоха селскостопанските бригади, които наистина бяха голям купон, но не даваха и капка повод за гордост. Някой тук каза, че художествената интелигенция е изиграла съществена роля за падането на социализма. Абсолютно вярно. Ако погледнем сега киното на 70-те и особено 80-те години, ще видим, че над половината от филмите могат да бъдат описани с три думи: "колко сме жалки". Хората, допуснати до пропагандата на държавата, правеха или абсолютно бездарни плакатни творения за абстрактни комунистически герои, или пресилени картинки на простащината и еснафщината - първообраз на днешното "всички са маскари". И си спомням какво пише скандалният руски публицист Виктор Калашников: Хайде с вас, читателю, да си изясним, че всъщност няма никакви десни и леви, а има абсолютно различно делене на хората -- на истински пасионарни и хармонични личности, и дяволски изчадия, субпасионарии. Висши и низши. И тежко на народ, управляван от онези, които цял живот трябва да бъдат лакеи. Не думите и не партийните програми, с които жонглира куцо и сакато, а делата на хората определят истинския им облик. И това делене коренно преобръща цялата днешна картина. Разберете, читателю - няма проблем с корупцията, има проблем с човеците и нечовеците на власт. Можем да приемаме каквито си щем закони, да създаваме всякакви условия, но ако не пратим в обора субпасионариите, няма да излезе абсолютно нищо. Ако ще десет пъти да делим властта между нейните отделни клонове, ако ще да я връчим на диктатор, да назначаваме губернатори или да делим властта с регионите - всичко ще иде на вятъра, ако в държавата няма ясен подбор на хора и центрове за създаване на истинска аристокрация. Хора със сърца на воини и лица на аскети. Обществото винаги ще се управлява само от 4 процента от населението. И целият въпрос е там, как тези четири процента да станат пасионарни. Субпасионарността, нейното умело култивиране - ето оръжието, с което Западът ни събори. |
Най-страшното на социализма е, че разврати хората. А сегашното пък напълно ги обезчовечи - и като прибавим тези които геноцидизира, тези които криминализира и интернационализира като бели роби - получава се, че скоро ще сме наизживяване самотни сред хубавата си недоразграбена все още или недоунищожена природа. Народ, който допуска да му се подменя миналото, или си подменя късопаметно сам миналото, на такъв народ бъдещето му е в ръцете на този който стои зад подмяната. ПП Само реализиралите се в наднационалния суверенитет на интелектуалния елит могат да са удовлетворени, но те ще започнат да се сещат за България когато тя вече изчезне и ще ги влече единствено етно-географското понятие. Днес вилнее безнравствеността на омърсени, обезчовечени и криминализирани дегенерати, а изключенията, макар и болшинство, са обречени. Редактирано от - Езоп на 11/10/2010 г/ 13:10:33 |
| А да ви кажа, личното ми впечатление е, че през последните 20 години и капитализма не е същият! Дето се вика, като спечелиха Студената война и решиха че са победили веднъж и завинаги (Уго, Кастро и Ким не ги броим) и много се променихя господата капиталисти/демократи. Разраснаха се и се и тръгнаха да сеят демокрация/капитализъм по свой образ и подобие и да прибират дивиденти от посятото. Корпорираха се мултинационално и се глобализираха. Загърбиха много от социалното и общественото... и още ще загърбят. Самозабравиха се с една дума. Станаха още по-лакоми и по-нагли (нали вече я няма конкуренцията) и кризата не закъсня... Въобще, докато беше жив социализма имаше стимул и капитализма беше ъ... с "човешко лице", а сега нещата позагрубяха... |
Е, то - търкалото на Историята - се вЪрти...И шъ съ вЪрти до окончателната победа на комунизъмът  ...Или - както вика И.Инджев - Бе вЪрти се то, вЪрти се, ама у приятелски кръг Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| ВИЦ: Руски кораб претърпял корабокрушение нейде в Тихия океан. Моряците успели да се качат на спасителните лодки и да стигнат до някакъв остров наблизо. Там обаче ги заобиколили кръвожадни диваци-човекоядци, изловили ги, навързали ги, запалили огньове и се приготвили да ги направят на барбекю. Капитанът се опитал някак си да подхване преговори и попитал диваците: - Вие, драги туземци, революция имали ли сте? - Не. - А колективизация? - Не. - А култ към личността? - Не. - А жилищна криза, дефицит на стоки, Ленински съботници, петилетки в съкратени срокове, насрещни планове и т.п.? - Не. - А перестройка и преход - пак не, нали? - Не. - Е защо тогава сте озверели чак толкова? Редактирано от - Даскал Цеко на 11/10/2010 г/ 13:43:14 |
Субпасионарността, нейното умело култивиране - ето оръжието, с което Западът ни събори. Събори ни собствената ни недалновидност - обусловила падането ни в лапите на монетаризма. И ни държи в съборено положение вече 21 години - именно защото не се дава гласност за смисъла и съдаржанието на небивалото никога по рано, поради което свръх-зловещо робство - робството на монетаризма. Монетаризмът в ръцете на мултинационалните картели вещае най-свирепата хегемония и мракобесие, а на нас ни текат лиги в очакване на глобалния свят, и то точно така както ни течаха в очакване на изчезналия вече капитализъм, какъвто отново не в час, си мислим, че градим. Капитализмът, който очаквахме, и който си мислим, че градим, го унищожи монетаризма - чрез възможностите си на унищожил вече социалистическата система. Човечеството все-повече оказва съпротива на това, което му се готви - но както винаги само у нас няма дори и признаци за такава. ПП Ние сме научени да чакаме някой да ни юрне - по-рано чрез директива, после чрез диверсия - чиято проява е 21-годишното ни битие в "демокрация". Какъвто ни беше "социализма" - такава ни е "демокрацията", а каквато е тя - такова ще е бъдещето. Ако демокрацията все-още "някой" не я допуска - опастността да го няма и бъдещето ни, несъмнено е голяма. Редактирано от - Езоп на 12/10/2010 г/ 12:46:26 |
| Най-важното според мен е българите да ги има като етнос на световната карта. От тази гледна точка може да сравняваме, че към 1989 българите в България бяха около 8 милиона, а сега вероятно са не повече от 5-6 милиона и продължаваме да намаляваме с бързи темпове, при силно застаряване. Това е критерия за кой да е вид на планетата - дали оцелява, а ние не успяваме през последните 20 години. |
| Драги Езопе, Ами... ставало е вече. Същите икономически врътки са съборили Римската империя. Не че легионите са станали по-слаби. Просто са изчезнали парите за заплати. И властта ги зарязала отвъд дунава, та от смесването с местното население се появил братският румънски народ. |
| Имам предвид, че Бармалей вика, отивам на планина, а идва след 3 дни. Един ден Лен вика, отивам да правя лютеница, а се връща чак през октомври. Въобще, странни неща стават тука, хората се губят като в черна дупка. |
...хората се губят като в черна дупка... Малий  ...А, бе к'ви са тия цинизми ве?...К'ви са тия намеци - плод на подсъзнанието?..., Н'ъл рекох - за гъби съм Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Днешният хубав ден за мен започна с мммммарципан ... За което горещо благодаря! И поздравявам с това: Натиснете тук! |
