Отиди на страница:
| Генек, Както споменах по-горе, този паметник е много таен - от замисъла, през разрешенията, та до откриването и масовите народни тържества.  |
Яз камъни нема да носим, ама имам сприхави черва, оти фногу обичам бобец. Иначе паметникот е на 3 метра извън оградата. А да не забравяме, дека некакоф египтолог от НБУ, понастоящем министърче, пръф тури цветенца... за америка и бг еничарите! |
| Пуснах го в спортния форум преди време, генек! Ако позволите да повторя и тук. valeri59, повдигаш впроса за паметника в спортния форум. Вчера специално посетих този паметник за да се уверя с очите си какъв е и на какво е този паметник. Та: паметникът е извън оградата на посолството, нека кажем - в градинката пред сградата за посетители. На него пише така: TO ALL AMERICANS WHO SERVED IN BULGARIA DURING WORLD WAR II. Малко по-отдолу: THEY GAVE THEIR TODAY FOR OUR TOMORROW. Още по-долу - името на капитан еди-кой-си (вероятно дарител) и военното подразделение. Аз не знам кои и какви са били тези американци, които са служили в България през Втората световна. Но така формулирано на мен ми прилича само на едно - става дума за разузнавачи-шпиони, които са служили в България. Защото други служещи в България американци няма и не би могло да има. Тези, които са бомбардирали София са служили някъде другаде. Американски подразделения (от всякакъв вид и характер) не знам да е имало. Паметникът е извън оградата на посолството. Дали градинката отпред е американска територия може да се каже по скицата на архитекта Диков. |
| И на мен не ми се говори за този Ворлик, но той говори, действа, поучава, възпитава и няма кой да поиска за него "персона нон В играта"...Що ли? |
| "Много ни озадачи и как само за няколко дни след гласуването решение на общинския съвет, паметникът беше изработен, оформен, надписан и изграден (в градинката пред американското посолство). Това беше някакъв своеобразен световен рекорд за изработване и монтиране на паметник - Не само в България, но и в световен мащаб! Явно паметникът си е бил замислен и изработен много отдавна. Само е трябвало вие, безродниците от „Софийска община", да приемете единодушно още едно ваше антибългарско решение за построяването му, което според нас е грозно и цинично, като се има предвид на какви хора се изгражда паметник и то точно в София..." (Из писмо на феновете на ПФК Левски) |
Да дойде Сол Полански! Той поне изглеждаше като пич , а не като тази мишка Ворлик!  Ашколсун , ДИ , машаллах!!!  |
| Някои уточнения: 1. Падаха бомби, шрапнели, От небето "шрапнел" няма как да падне. "Шрапнел"-ът е вид артилерийски снаряд, наследник на "картеч"-ът от времето на гладкоцевните топове със предно пълнене. Представлява сравнително малко количество взривно вещество и много оловни сачми и взривател със забавено действие. Mо време на ВСВ има сравнително ограничено приложение, а за шрапнелни бомби по време на ВСВ не съм чувал. ШОАБ-250 и ШОАБ-500 на братушките са разработка от 80-те.2. Нощем англичаните ръсеха неефикасни запалителни бомби; От статията не става ясно за кой период става въпрос, но към края на 1943 г. концепцията на въздушния терор е избистрена. Стандартният товар на бомбардировъчно съединение включва първа вълна от 2000 кг. Фугасни авиобомби – т.нар. «блокбъстър», с цел падане на покриви прозорци и образуване на кратери по улиците, които да затруднят пожарните и втора вълна от малки запалителни бомби, които да подпалят разбитите сгради. Използването само на запалителни бомби е наистина странно.3. Спайч се прехвърлил на старо дорние. В повечето документални свидетелства по въпроса, Списаревски извършва таран с Месершмит Ме-109G-2. Под «Старо дорние», авторът вероятно е имал предвид френските изтребители «Девуатин-520», закупени втора ръка от Франция след 1940 г.. На някои места се споменава , че всъщност е излетял с «резервна» машина, която може да е била и «Девуатин», но официалната версия е за Месершмит. В българската авиация, самолети с марка «Дорние» (Dornier) са До-215 и До-17 – и двата са двумоторни бомбардировачи.По въпроса за това доколко е уместен паметник на летците, участвали в „Пойнт бланк” – ами не е уместен. В Дрезден или в Токио има ли подобни паметници? Но пък от друга страна и полковник Пол Тибетс (командирът на „Енола гей”) е бил на посещение в Хирошима, а и единственият японец извършил бомбардировка над континенталната част на САЩ също ги е посещавал след войната. Доколкото знам и нашият най-успешен ас, о.з. полковник Ст.Стоянов се е срещал с един от екипажите на свален от него В-17. |
| Добра статия на Джимо само съм притеснен да не подкокороса някоя луда глава да изпише част от последните думи на Списаревски върху паметника пред УСА Амбасадата... Не за друго, ма ще го фотографират и шъ го вкарат в регистъра на "враговете на демокрацията", а това било кофти... |
| Аз мисля, че Джимо днес се е поразпцувал мальце, дошла му е музата по някакви причини. То кой ли днес не пцуе и не попръжва, особено като виждаме, че и гумена кукла може да забременее, ако заема висок политически пост. Земеделският министър затова до последно е тънел в неведение, защото е бил сигурен в стоката, но явно и в сексиндустрията трябва да се въведат някакви нови стандарти от времето на соц-а, за да не се излагат хората на риск. Но в политиката у нас се случват всякакви работи. И той, Джимо, като един истински интелектуалец, е решил все пак да го направи елегантно, с финес, та и срамотиите му да изглеждат прилични, че чак и съкровищни, както се пее в песента, деба мааму. Но, няма срамотии, има - депутати в Народното събрание, както езоповски ни насочва Джимо. |
| Статията е завладяваща, още повече за позицията на Д.И. относно Уорлик... А той че е иначе си му личи отдалече. Така да се каже, по маратонките ще ги познаете. Абсолютно сигурно сциентолог, с измита психика и изражение. Относно духът на времето и откриване на паметници под път и над път... На това както Щурците бих казал едно "Това е вкусът на времето". |
| Маузер, Шрапнели гражданството на София наричаше разлетелите се метални късове при взривяването на бомбите. Преди 10-ина години по време на една политически оцветена препирня целенасочено подхвърлихме на един активен "демократ", вместо да превъзнася американците да отиде и да погледне чугунената основа на левия стълб с фенерите пред Народното събрание. По това време там още стоеше една ръбата, с неправилна форма дупка от шрапнел.(Спомен от бомбардировките на сградите срещу Народното събрание.) За наша неизненада, само няколко дни след като бъзикнахме "демократа", дупката, която беше стояла необезпокоявана на това място повече от половин век, по спешност беше запушена, китосана, шлафвана, а двата стълба пресно боядисани. Сега изобщо не личи. Така с помощта на американската демокрация и нейните апологети свършихме едно богоугодно и в ползу роду дело. |