Отиди на страница:
Manrico  Уцелил си десятката. И аз мисля, че обезлюдяването и смъртта на българските села е причинена от национализирането на земята и вкарването на селяните в ТКЗС. Положението се е крепяло докато са били живи преките пострадали от национализацията- нямало е какво друго да правят. Но техните деца и внуци вече нямат никакво отношение към земята. Търсили са други професии и препитание, и са го намерили в градовете. Обезлюдяването на селата се прояви още в 70-те години и трябва да се признае на тогавашната власт, че се опитваха да го спрат или забавят със създаването и поддържането на цехове и предприятия в селските райони, с единствената цел да създадат поминък и да задържат на село младите хора. Но след 1989 г. тази политика беше спряна и процесът, естествено, се ускори. Затова е пресилено да се винят за сегашното състояние на селата само последните правителства. Първопричините са заложени от преди 60 години. А някои от причинилите го хора са споменати в статията като европеизатори. Училищата пък са възможни само ако има деца, но на село точно деца няма. Затова и с училищата става това, което е описал Денков. |
| Всички сте прави! И майките ви са прави. *** Затуй и нивите пустеят, и промишленост нямаме, и най-бедната страна в Европа станахме, половината ви деца и внуци остават неграмотни, мрете като добитък от "европейското" ни здравеопазване... И сде радвате на управлението на гении като Иванчо Костов и Бойко Борисов. И Последният бълтарин да угаси тока на форумците, че да настъпи покой... Редактирано от - sybil на 23/10/2010 г/ 12:16:53 |
| Manrico Шири се една заблуда- че нашето село било в упадък и, дори че било умряло. Няма такова нещо- селото се премести в градовете, заедно със селяните. Кой не е виждал огнища с врящи буркани и тенекии за печене на пипер в градинките на градските квартали? Кой не е чувал за кокошки в мазето и прасе в гаража? А хвърлен боклук през балкона кой не е виждал...? Така че споко, селото е живо, селяните-също. Редактирано от - Benedicta на 23/10/2010 г/ 10:31:52 |
| Бени, а ти мотиката как я държиш, с два пръста и навирено кутре ли? Както си държиш чашката с кафенце..  |
| Всичко това за "любовта към земята" и "селския мързел" са глупости! "Икономиката, глупако!" До ВСВ България беше страна на дребното земеделие. Повечето българи чоплеха нивичките си и как да е изкарваха прехраната си и даже изнасяхме селскостопанска продукция. Добре, ама се появи технически прогрес. В земеделието навлезе техника недостъпна за дребния собственик с Белчо и Сивушко. Изходът беше преминаване към едро земеделие. В нас, за добро или лошо, то се изрази в ТКЗС и АПК. На полето излезнаха трактори и даже вършачките (връх на старата "техника" ) се изместиха от комбайни. Това доведе до излишък на работна ръка на село. Тези "илишни" хора се насочиха към града, към индрустията. България реално от аграрна се превърна в аграрно-индустриална страна. И това не беше само в партийно-правителствените документи! После настъпи "голямата промяна". Някои умници "административно-командно" поведоха България НАЗАД към 1939г. Ликвидираха едрото земеделие. Дори създадоха апарат от "Ликвидационни съвети". Останалите на село хора получиха нивичките си "в реални граници", но се оказа икономически неизгодно да ги обработват. В малка нивичка не може да влезе комбайн. Пък и комбайните се поизгубиха. Белчо и Сивушка също ги нямаше вече. А ние умуваме обича ли българинът земята си. Че защо да я обича, като бананите са по-евтини от доматите (също вносни!). |
| За отбелязване е, че още се КВИЧИ на умрело защо била върната земята, а не била ПОДАРЕНА на селските куманизи. Градските куманизи ГЕПИЛИ каквото могли, а селските куманизи гепили по некой трактор и комбайн, НО не им ПОДАРИЛИ ЗЕМЯТА на народа. |
| Тома, Абсолютно си прав. И както казва Чичо, индустриализацията чрез намеса на държавата е изход от ситуацията. Субсидията на зем. пройзв.е намесата на държавата, а от своя страна по богатите земеделци чрез купуване на техника субсидират индустриалците. Чуват се гласове за премахване на субсидийте, това ще бъде върха на глупоста. Всичко се върти около количеството на парите и може би ще се появат замъци и в селските мери. |
| Към ягодин: Драги господин-ягодин, написаното в статията е напълно вярно и не разбирам от къде са твоите впечатления, че земята е напълно оползотворена? Действително, ужасяващата картина, която всеки може да види, когато пътува с влак или кола, не се среща никъде по света. Това е резултатът от глупавите и престъпни "реформи" най-напред на адвоката Филип Димитров и заобикалящите го СДС-клакьори в началото на 90-те години. Сега вече е късно и всякакви приказки за някакъв честнически и спонсориран от ЕС възход на нашето земеделие (а и не само то!) са просто едни химери. Къде са напоителните системи, къде са възможностите един селянин да си купи машини, къде, накрая, е желанието на младите да работят в селското стопанство?! Такова е положението с ефекта от "работата" на повечето от така наречени български бизнесмени - съмнителна търговийка, неясно как прилапани пари, експлоатация на все-повече обедняващите български граждани. Етикетът "ЕС", който не сме си забучили още само на задниците не ни прави европейци! *** Редактирано от - sybil на 23/10/2010 г/ 15:47:41 |
...Тези "илишни" хора се насочиха към града, към индрустията... Верно!...И тогава - всички нас - започнаха да ни пренасочват от града към селото - на селскостопански бригади...Щото се оказа, че тоя "излишък на работна ръка на село" го има само в докладните до Об.комитет, Гр.комитет, Окр.комитет...и ЦК на БКП...Е, и в Тезисите на др. Живков пред Конгресите  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Благодаря ти ГНевен. Така е, недодялан съм. Впечатленията ми се потвърждават и от статистиката.За тая година ще има какво да ручаш. |
Всичко се върти около количеството на парите и може би ще се появат замъци и в селските мери.  Замъци в селските мери !!!Че какво му е модерното на такова земеделие? Замъци в селските мери е имало и през 1010 година. Натам ли сме се запътили? |
 Обяснителната проблема тук , взе да става сериозна. Никой не ми обяснява , как от времето с цукало между две врати в мазето или на тавана , за десет години се става Градски секретар на БКП-то . Не Хамериканска , а Българска мечта беше това , че и в реално биваше. Разбира се и впоследствие , знаеш ли за "цукалото" , оставаш в "кръга" или "в тиха забрава". На времето , селяните ги познавахме само на пазара за зарзават и хайвани . Обучихме ги за изпълнителска работа в индустрията , а те мигом дори изритаха гражданите от елементарните позиции , в Управлението . Тези процеси не са изследвани . Клановият характер на "булгаристанското" село се пренесе в градския и държавния ни живот . Запомнете това , като предтеча за ред други следствия , по-сетне в него ... Редактирано от - beagle на 23/10/2010 г/ 14:16:50 |
Направил бил нещо бай Тошо за селото тогава, но и е заложил упадъка на селото. Докарал селяните по градовете да ги прави интелектуалци, за Хайдегер да разсъждават. И сега тези интелектуалци висят по градовете, разсъждават за Хайдегер и тъй като тези им разсъждения май никому не са нужни, реват държавата да им плаща заплата, т.е. социална помощ. мЪНРИКО, затвори по-яко горният рафт на гардероба, да не изпаднат цървулите на дядо ти, че още миришат там. Ама и ти стана програмист благодарение на политиката на Живков за развитие на високите технологии. Ако нямаше тази политика, нямаше да има КЦИТ при БАН и нямаше мАринчо да стане докторче по програмиране. Ами щеше да усвоява ливадите на дядо си. Какво ще обработват селяните, като повечето имаха по 2-3 декара земя, която семейство не може да храни. Къде има развита държава с 85% селско население. Мечтаете за мизерна България вие. |
Верно!...И тогава - всички нас - започнаха да ни пренасочват от града към селото - на селскостопански бригади... А Запад кой им работи на полето. Писнало ми е студентите да се губят за по 6 месеца, за да работят в Англия оил САЯ, а след това да се връщат и да мрънкат, че искат подпис. Така е в цял свят. Ръчната работа се прави от бригади. |
| Съдбата на селото и селското стопанство в момента е главно резултат от връщането на земята в реални граници (горещо желано от почти всички българи, вкл. икономистите, зер с нивите/горите на дяда си всеки щеше да си купи апартамент-два в столицата) и от ликвидацията на ТКЗС плюс либерализацията на вноса преди да има вътрешен пазар. Последната ликвидира например поливното земеделие в Пловдивско, което в соц време създаде най-гъстата селищна мрежа у нас. Сега в Пловдивско е "сплошной" буренак, с изключение малко около гр. Раковски. Митко Денков е от Хасково. В 80-те години, въпреки соца и насилствената колективизация отпреди над 30 години, се говореше за Хасковско като за окръга на скучаещите милионери. Замогването на селяните с волги с ремаркета, че и с камиони Мадара, се илюстрираше и от бума на сватбарските оркестри като на Ибряма, за които плащаха колкото за една нова Лада. Имаше и по два оркестъра на сватба и се сменяха на сцената за осгуряване на несекваща музика 6 часа 120 децибела. *** В момента развито капиталистическо земеделие има само в Добруджа, дето земята се обработва до 100% и е 90% комасирана (вж. Гугъл ърт/Уикимапия, срв. примерно листовете с център Генерал Тошево и Първомай, участъците в първия картен лист са на око 20-30 пъти по-големи от във втория) и се прилагат модерни технологии - това лято видях с изненада край блоковете с царевица край Каварна набучени на километри покрай пътя кокетни пластмасови табелки през 10 м с чуждестранен бранд, не разбрах за какво е. Край пътя продаваха чудесни пъпеши по 50 - 75 ст. парчето и грамадни месести чушки (по нашенски пипер). В урожайните 2008 и 2009 г. Добруджа счупи всички рекорди от соца по добив на зърно - средно 550 кг/дка пшеница за целите общини Балчик и Каварна - с над 5 млн т зърнопроизводство (страната потребява около 2 млн т) и 3 млн т износ, с което Б-я излезе на трето място в ЕС по абсолютен обем. И в дъждовната и лоша 2010 г. добивът беше над 3 т. и не се наложи внос на хлебна пшеница. Край Варна има няколко нови оранжерии, някои с чужди капитали (холандски), които не само хранят града, в който по соц време имаше хроничен глад и опашки за хубави домати, но и в минали години хранеха и Букурещ и Констанца (те са по на 200-250 км), чиито търговци рано сутрин изкупуваха половината варненска плод-зеленчукова борса. *** Трагедията на бълг. железници е голяма. Наскоро демонтираха жп линията Юнак - Ст. Оряхово, част от някогашния проект за жп линия Варна - Бургас с гари на Шкорпиловци и Обзор и тунел до Кошарица, дето сега се предвижда тунела за м-ла Черно море. Линията до Ст. Оряхово е построена от немците през войната заради дървения материал на Камчия. Аз въпреки туй я нарисувах на Уикимапия, но един колега я изтри и ми писа да не я рисувам пак, че била демонтирана. Вчера варненските вестници писаха, че влакът София-Варна спрял до гара Тополи на 8 км от варненската крайна гара заради самоубиец, възрастен човек. Влакът останал там, стотината пътници и те, защото автобус не могъл да дойде да ги прибере заради тинята край линията. Как може във влак м/у двата най-големи бълг. града, при хубаво време, да пътуват само стотина пътници (влакът БДЖ нормално има 800-1000 места), как може да 8 км от втория бълг. град, в неговата "агломерация", в местността на брега на езерото, за която има такива планове за транспортно и промишлено развитие, да не може автомобил да стигне до жп линията на равно място? "Експертите" от м-вото на транспорта и от форума отричат нуждата от строеж на нова бърза жп линия Русе-Варна - там, дето Митхад паша направи връзката на Цариград с Аврупата, трасето на Ориент експрес (1866-1888). Казват, че сега имало малък товарен трафик и не било оправдано. Сега линията е 220 км и крива, по Митхадпашовото трасе, и товарните влакове пътуват по 8 часа, както и в 1866 г. А Русе - Варна е далече най-перспективният у нас транзитен жп коридор - Русия и Ср. Азия - Централна Европа. Една модерна жп връзка като Betouweroute от Ротердам до Рур, един модерен мултимодален терминал на Русе запад и толкова разиграваните нови пр-щни терминали на Варна - това е очевидно най-перспективният транспортно - индустриален комплекс у нас. Ето на Гугъл/Уикимапия всеки може да види какво е построила сиромашка и тоталитарна Румъния на 100 км от нас, по същия маршут от тяхната страна ("тяхна" е силно казано, Добруджа си е наша), да се възползва от бъдещото развитие на региона, който според Световната банка (2008) ще е най-бързо растящият транзитен район в света до 2025 г. Как може софийските власти да се откажат от кръгозора си на жаба и да погледнат - ако не с кръгозора на птица, поне с кръгозора на Букурещ? Редактирано от - Чичо Фичо на 23/10/2010 г/ 18:19:57 |
| По времето на Митхад паша, който искаше да направи Туна вилайети-Дунавския вилает (Княжество Б-я плюс Северна Добруджа и Нишко) Бохемия и Моравия на Османската империя, българите бяха безспорните балкански шампиони в земеделието. Това им помогна да се разселят и да станат доминиращо по численост, битова и духовна култура насление по по-голята част от полуострова, в земите на Еказархията и на Цариградската посланическа конференция плюс Бесарабия. Българите създадоха и доминираха пазарите на зеленчуци и в целия Дунавски басейн. Лясковските градинари научиха сърбите що е патладжан, унгарците - що е паприка (без майтап). Винаги давам примера с Ботевата чета. В 1876 г. явно не било необичайна гледка на един неголям австрийски параход да пътуват двеста български градинари между Галац и Браила на изток и Нови Сад и Будапеща на запад. Те били ясно разпознаваеми за всички като български градинари, с облекла и сандъци (куфари). Каква стопанска сила ще да са били българските градинари в тези тъмни османски времена, какво самочувствие са имали на бизнесмени, техници и работари, и на успели и просветени хора, които давали у дома пари за църкви, училища и читалища, за газети, книги и стипендии на ученици в странство. |