Отново за БАН или дойде ли краят на науката у нас?
Отиди на страница:
| Дянков в Тбилиси е учил практическа вивисекция. При презалъстялото гуру Бендукидзе.... 28.06.04. ...После того как Каха Бендукидзе был назначен министром экономики и инфраструктуры Грузии, в стране началась новая экономическая эра... Гглавный пункт экономической программы Бендукидзе для Грузии – "тотальная приватизация". Причем подчеркивается, что речь идет исключительно о продаже госимущества за деньги – всякие промежуточные формы разгосударствления, вроде передачи во временное управление или аренды, исключаются. Министр не стесняется шокировать публику лозунгом: Продать все, кроме совести и чести!" Останаха ли нейде съвест и чест? В Грузия, де! У нас щото гъмжи от подобни ценности. За България съм абсолютно спокоен. Как пульс покойника. |
| Пак не мога да не подкрепя Вещичката, и пак не мога да не съжаля за тя знае какво. Това е същото правителство, същият "стил". |
| Сдобих се с новото проект-творение на Закон за БАН, който иска - да ми пише, ще пращам. (П.П. Фичо, оценям, че този път пропусна епитетите към името ми!) |
Кризата оголи ценностния скелет, който дори не е скрит в гардероба. Акциите на МВР по залавянето на престъпници, които е съмнително дали ще бъдат осъдени, само доосветиха грозната картина. Видя се, че да си нагъл, безочлив и откровен бандит е форма на престиж дори, парите те извеждат в обществени стратосфери, до които един университетски професор надали някога може и да мечтае да се добере. Фокусът на вниманието бива непрекъснато насочван към парвенюшките проявления на новобогаташите, техните държанки, автопаркове и прочие луксозни притежания и дори патосът да е с цел изобличение, по-скоро се натрапва ненормалността на нормата. Възможно ли е в България да живееш от честния си квалифициран труд? За какво да се образоваш, щом можеш ли и знаеш ли, то още в началното училище си обявен за зубър, аутсайдуер и прочие, подложен си на подигравки и тормоз от непукистите с двойки от горе до долу и 20 лева джобни? Защо да се държиш възпитано и да си облечен прилично в гимназията, щом поп-фолк визията с цялата й просташка разюзданост те прави авторитет? Толкоз ли си сдухан, че да харчиш за книги и театър, щом можеш да инвестираш в силикон и пиячка? Въпросите не са нито морализаторски, нито безобидни. Задават ги твърде съдбовно зачестилите самоубийства на отличници от елитни гимназии. Във всеобщата разгащеност и еуфорична разсипия пропускаме симптомите на едно страшно обществено заболяване: сривът на ценностите, който повлече подире си липсата на перспективи за способните и подготвени, образовани и мислещи българи. Създаде хаос, роди чудовищни страхове и несправедливости и яко ни срина в оцеленческия непукизъм, където на три ракии всичко е възможно. Мирела Иванова, Дойче веле |
Това горното или е писано в периода 1993-1996 г., или Мирелчето живее с 15 години назад във времето. |
| Пускам една прекрасна статия на Лъчезар Аврамов: Натиснете тук И все пак, ако в България има наука, тя се прави в БАН. Вече поизтърканият рефрен, че при 16% работещи в нея учени, БАН създава 60% от научната продукция, отговаряща на високи международни стандарти, всъщност означава друго – в БАН работят 60% от учените в България, останалите са просто преподаватели с научни степени и звания. Проведеният одит от най-авторитетна международна институция – Европейската научна фондация, показа, че ако в България се произвежда качествен продукт, то това е в БАН. И единствената причина за това е автономията на Академията. Дори без национални приоритети - нито за стопанско развитие, нито за изследователска и иновационна дейност - учените доказват, че БАН е част от европейското изследователско пространство. Да, наистина, БАН има нужда от реформа, има нужда от пари, има нужда от подкрепа. Но вместо това, за академията настъпи поредният тежък период, който може да бъде наречен „бой със сенките на некомпетентността”. „По време на криза „науката не е основно нещо” – как да опонираш на министър с претенции за велик учен, за когото опонентите са „малоумни”, а антикризисните икономически действия, които се предприемат навсякъде по света – неразбираеми! „Този закон го написах аз от първата до последната дума, а аз не съм юрист, а египтолог” – как да водиш диалог с министър, който пише закони тайно от академичната общност, а има и ресурсите да ги прокара през Народното събрание. |
| и само да посмееш да не му повярваш, тогава ще те подгони гьостерицата бе камунизин ли е - от прав по-прав е точка. а също и от радиоточка |
| fika, кои са "ваш'те"? Ето ти още за Лъчо: Натиснете тук И вместо медиите да създават правилна представа за ролята на науката, иновациите, образованието (няма кой друг), и да обяснят защо трябва да се дават пари за това, те тичат като паленца пред Борисов и Дянков и министрите, за да ги обслужат. Българските журналисти вече не принадлежат към народните будители, а към народните хулители. Редактирано от - Die Hexe на 17/11/2010 г/ 17:39:32 |
| "..... с претенции за велик учен...." Това за Пицко ли? Да видим един пример от астрономията. Какво се получава когато една мръсна буца лед се окаже за известно време в орбита около истинско слънце. Ами става видима, почва да отразява светлината му .... с две думи появява се комета. Предвестник на бедствия, както твърдяг ог древността, та и до наши дни.  Та така със звездите и временните им спътници. Независимо ог "цитатите"  Редактирано от - 66 на 17/11/2010 г/ 15:05:44 |
| Преди два дни ми изпратиха следния линк: Натиснете тук Отнася се до "проучване" сред работещите в Академията за отношението им към реформата на БАН и по-специално, идеите на правителството (изказани още преди лятото) за отделяне на БАН-ЦУ и самите институти. Организаторите на това "проучване" даже проведоха вчера пресконференция в БТА. Направих си труда да чуя пресконференцията и бих искала тук да резюмирам някои важни моменти, понеже предполагам, че няма да бъдат прочетени във вестници или чути по телевизия. 1. Оказва се, че това "проучване" е организирано не от МБМД, а от няколко научни сътрудници, които, както си седели, решили - абе, я да вземем да питаме разните си познати какво и как мислят. 2. Наложи се след това сто пъти да подчертават, че това не е представително изследване, не било даже изследване, а просто сондаж. Накрая се почувствах като петролно находище в Тексас. 3. Извадката им е от около 200 човека, но тези 200 човека са техни познати и приятели от Академията, на които са изпратени анкетни карти и които са върнали попълнените въпросници. Това е първият момент, който напълно опорочава всякакви резултати, защото задава първоначална селекция сред респондентите. Отпаднал е както случайният принцип, така и разпределението на броя респонденти спрямо броя на учените по отделните направления. 4. По случайност се оказва, че по този начин има относително завишение на участниците спрямо общия брой учени по направления в три от направленията - това са културно-историческо наследство (158%), биоразнообразие (55%) и информационни технологии (40%). Останалите направления, съответно, са с понижена тежест. Прави впечатление, че направленията със завишена тежест отново по случайност са тези, които получават по-слаба оценка на одита и в които са извършени преобразувания, с цел подсилване на тематиките. 5. На няколко пъти организаторите подчертават, че участниците много се страхували да отговарят. Това, естествено, силно напомня за полу-легалните "партизани", които се криели, но никой не ги търсил. Все пак, като работещ в Академията познавам доста колеги и досега не съм срещнала никой, който да се страхува. Знам как избираме при нас представители в Общото събрание (и как си разкарахме предишните, след като един път гласуваха не така както искаха мнозинството колеги в института), знам как можем да си изискваме от тях определено поведение и как можем да ги критикуваме или подкрепяме. Думите, че учените се страхували да си кажат мнението, са или пълна лъжа, или отразяват единствено автоцензурата в главите на неколцина, но не отразяват по никакъв начин общото състояние. 6. Накрая беше изказано желание да се организира допитване до всички учени, като организаторите на "сондажа" били уверени (сигурно са медиуми някакви), че резултатите щели да бъдат същите. Мисля, че ако това се приеме, рискуват да останат силно изненадани. 7. Продължава да виси въпросът как точно е подбран момента за това случайно приятелско хрумване, за организираната пресконференция и за изместването на основния проблем - ще остави ли правителството Академията като независима институция. Ако мога да се изразя образно, трябва ли да се обсъжда гастрита на пациента, докато тече обжалването на смъртната му присъда. Накрая искам да кажа, че най-много боли когато вътрешни хора се оставят да бъдат използвани по долнопробен начин. И чисто любопитен въпрос - защо от природните науки хората най-малко се оставят да бъдат употребявани? И едно съобщение - утре от 13 часа ще има пресконференция на колегата Лъчезар Аврамов, на тема: Важна ли е науката по време на криза и как се използват медиите срещу науката? Ще бъде споделен опит как се прави наука по време на криза. Ще бъде представен новосъздаденият "Национален център по биомедицинска фотоника" |
| Ооо, Хекси, трябва да сте благодарни, че проучването не е от МБМД. Ако беше поръчано от правителството, а проведено от тях, тогава да видиш резултати ... |
| Hexe, Може и вече да използвате този канал, но да си кажаза всеки случай и аз. Телевизия САКТ или поне предаването което води В. Енчев - "Дискусионно студио", отразяваше редовно и протестите на БАН и тези на СУ когато бе повдигант въпроса за разформироването на БАН. Имаше няколко репортажа от събията(протестите), интервюта с участниците - с две думи показват заинтересованост от темата и я следиха поне доколкото беше актуална и имаше развитие по нея. Така, че ако не ви е проблем установете някаква връзка с тях или поне ги захранвайте с актуална инфорамция по въпроса. Въпреки, че аудиторията им не е като тази на основните официални медии, поне няколкостотин хиляди души ги следят редовно, което не е за пренебрегване. Спред мен в случая трябва да се ползват всички медии които са готови да предоставят трибуна независимо от политичека обвързаност или възможност и желание за използване на проблема за някакви техни собствени цели. Важното е истината да стига до колкото се може по голям брой хора, защото основният проблем е неинформираността на обществото поради и пускането в циркулация на отрковени лъжи, изкрияване и укриване на фактите и създавне на най различни видове внушения и манипулации по темата от контролрираните медии. |
| Прочетох с много голям интерес "проучването" и критиката на Die Hexe и оставам със смесени чувства. Като цяло се присъединявам към критиката с изключение на т. 5 и 6. Точка 6 е ясна - саркастичните забележки очевидно са по-скоро част от форумния манталитет отколкото критика по същество. Също така предвиждането как организаторите щяли да са "силно изненадани" ако се проведе анкета по всички правила има абсолютно същия характер и същата стойност, както твърдението, че резултатите щяли да са същите. С две думи, от анкетата не може да се направи извода, че болшинството учени мислят както анкетираните, но не може да се направи и обратният извод - че мислят друго. Точка 5(за страха) я свързвам с отговора на въпроса какво щяли да правят учените ако ги съкратят - само 25% се чувстват сигурни в развитието си , докато за 42% това ще бъде сериозно сътресение. Като се добави че при евентуални съкращения обикновено се съкращават другомислещите - както в БАН, така и навсякъде - излиза, че страхът на тези 42% да изкажат мнение което е неподходящо според съкращаващите изглежда резонен. Това донякъде отговаря и на въпроса защо в природните науки хората по-малко се оставят да бъдат употребени - понеже изказаните твърдения подлежат на формално доказателство и следователно не представляват заплаха за колегите и изказващия твърдението. Не е като текущата истина да се установява според това кои са надделели за момента, по анкети, обществено мнение, политическа съобрзност и прочие. От векове това е голямото предимство на природните науки и обяснява по-голямата свобода на учените в тази област и съответно по-големите и най-вече непреходни научни постижения. * Има още едно нещо които мога да добавя във връзка с тези 42% дето се страхуват да не останат на улицата и другите 33% - дето не им са ясни последствията от евентуално съкращаване. Въпреки непредставителния характер на проучването, поне за областите от които са анкетираните цифрата е стяскаща. (И това включвало непропорционално много "специалисти" по информатика! Как е възможно те да се чувстват заплашени?!) Ако сътрудниците в БАН нямат самочувствието и съответно качествата да си намерят работа извън БАН, за какви пари си говорим? БАН не бива да е организация за социално подпомагане на лаици. И трябва да е самостоятелна. Следователно, решаването на проблема трябва да започне в самия БАН и да завърши с представянето на сметката която държавата да плати, а не обратното - давайте парите, пък ще видим.  |
| Мернах някъде из вестника, че изотопите за ПЕТ скенера на Исул ще се произвеждат в България. Ако е така, голямо браво на вас физиците. Малко страни в Европа си правят генераторите сами, повечето купуват. Само дето това не вестника на който човек може да се довери за таквоз нещо, но а дано. |
| Sta, много ти благодаря за хубавия коментар! Разбира се, че сарказмът в т.6 не е обективен, но наистина, понякога ми е трудно да съм равнодушна. Предположението ми (за разлика от тяхната увереност) се базира на факта, че останалите институти, особеено природните, са с доста повече учени, а именно в тези институти познавам в голяма степен настроенията, а също и организацията на работа. Имаме доста межддуакадемични сътрудничества по специални пеждуправителствени програми и сме силно разпознаваеми именно като част от БАН, а не като някакви си институти. Доколкото финансирането на Академията в момента не покрива дори заплатите (да не говорим за режийните), плашилото със зле разпределени от ЦУ средства е безпочвено. За т.5 (страха) - първо, не виждам обективна причина за страх от анонимна анкета, и второ - евентуалните съкращения ще стават на база атестация. Хубави или лоши, но критериите там не включват отговор на въпроса "Какво мислите за отделянето на институтите и директното им финансиране от МОН". Продължавам да твърдя, че страх има само поради вътрешния характер на някои хора, а не поради обективни външни причини. Сега уточнение за информатиката. Това наистина са адски слаби звена. Бяха много силни, но откакто падна драстично финансирането на Академията, почти всички специалисти се реализират на други места. Просто един блестящ инженер по автоматика или програмист може да си намери добра работа във фирма и напуска (без задължително да емигрира), докато един блестящ физик другаде не може да работи - у нас практически няма научни фирми. Kry, не ми се вярва, че ще успеят да пуснат реактора. Има голяма съпротива сред живеещите наоколо, а специалистите намаляват и намаляват. И ако продължава това отношение към БАН, след една-две години и с тройно финансиране няма да се намерят специалисти да заместят напусналите. |
| Тече пресконференцията на Лъчезар Аврамов в БТА. Натиснете тук Дано не е прекалено късно, защото всичко това, което той сега систематизирано изнася, трябваше да се каже веднага след изцепката на Дянков и да се повтаря и обяснява бавно и търпеливо като за идиоти. Редактирано от - Simplified Solutions на 23/11/2010 г/ 13:49:21 |