Отиди на страница:
Марсе от 23:30:34  Така беше. Тогава баща ми, стар комунист и АБПФК пцуваше на глас пред телевизора, а аз, още офицер в МВР ме сви нещо под лъжичката. Тогава още никой не поставяше въпроса за смяна на строя и власта, говореше се доколкото си спомням за "социализъм с човешко лице", "демократичен социализъм" и др. такива, но от тази коледна служба се зароди усещането което още не ме е напуснало, че.......ни прекараха. |
Като усетиха дебелия отзад, предадоха и Марка, и Енгелса, и Ленина, за Дядото и Димитров да не говорим Какъв ти дебел отзад са усетили, усетиха дебелия в джеба на сакото. |
| Господа, статията е супер-сериозна. Тя дава диагностика на две времена. Есенцията е: “В гигантската столова на пионерския лагер "Социализъм" всички се хранят заедно, ядат едно и също, ” “Но другото е самотен бяг, възпитание на непрестанен инстинкт за оцеляване, често чувство за сиротност и изоставеност.” В социализЪма беше райско: като погледнеш комшиите, ами и те като тебе: имат ядене и то като това което ядеш ти, имат "Москвич" като тебе, имат двустайна панелка, имат лозенце като тебе и т.н. Няма причина за завист, за недоволство - всички сме равни. Е, някои бяха "по-равни", но то беше скрито зад телени огради. Там сме чували че можеш да ядеш банан по всяко време (не само по Нова Година), че колите не са "Москвич" и т.н. Но когато не го виждаш, то не те дразни. Дойде демокрацията. И изведнъж виждаш, че съседът Гошо заминал за Франция и праща пари в количества каквито ти никога не си виждал. Съседът Д-р Илиев пък емигрира в Германия и получава заплата от 6000 Евро, и като се върне, заминава на курорт на Бахамските острови. По улиците, освен твоя "Москвич", се движат много нови и хубави коли. Но основното е: няма я ръката, която те е хранила, независимо дали си работил или не ("Ние ги лъжем че работим, те ни лъжат, че ни плащат"  . Сега не можеш да бъдеш в спокойната атмосфера на равенството: или се издигаш нагоре, или падаш надолу. Пък най-лошото е : иска се усилие, пробивност, хитрост, адаптивност А никой не е възпитавал тези качества у тебе. Излиза, че съседите са кадърни, а ти си лузър!!!! Освен че си гладен, че децата нямат дрехи, че жената ти трие сол на главата всяка вечер, а и сам ти виждаш, че си нищо!!! Ето за това е статията. |
Детето-гражданин е доверчиво, но когато го излъжат няколко пъти, посърва и помръква. Изпада в депресия и нихилизъм. Няма Патер, няма Тато, няма кому да поплачеш на коляното. Целият свят е лош. Никой авторитет не заслужава доверие. С това съзнание, без подобен авторитет, животът е мъчение, а социалните трансмисии се превръщат в прокъсани кълчищени връвчици... Какво да се прави?  не мога да разбера авторът гъбарка ли се с аудиторията или си живее в илюзорен свят (нищо че е с побеляла коса). Такъв копнеж по "авторитета"!? Подобно нещо едва ли би помислил сериозно и 15-годишен тинейджър. |
| Авторът очевидно е направил аналогия между стълпотворенията пред мавзолея и стълпотворенията пред църквата за мощите на квази-Йоан. И хайде - почва изграждането на конструкцията около тази аналогия, която се представя почти като тъждественост. После се поръсва с малко идейки от психоанализата, постмодернизма и социалната антропология (ама много малко) и така се стига до заключението: преди хората са били обгрижвани и покровителствани в примитивното си и бедно равенство, но след това са се стреснали пред свободата и са казали като Висоцки: "Мне вчера дали свободу, что я с ней делать буду?". Което е много далеч от истината, защото хората изобщо не се стреснаха от свободата, ами напротив - през първите години след 10 ноември 1989 проявиха голяма активност. За две -три години бяха открити 400 000 фирми, всички искаха да започнат бизнес, да бъдат инициативни, да произвеждат, готови бяха на немалки рискове. Но какво стана? Пуснаха им мутрите, съсипаха бизнеса с липса на кредит, с жестока непроходима бюрокрация, с крайно нелоялна конкуренция и най-вече с пряка войнствена физическа саморазправа. Това доведе до депресията, не безпомощността пред широкия свят с криещите се в него естествени рискове и опасности. Няма нужда от подобни нефелни конструкции като тази, която авторът тук е сковал с подръчни материали. |
Някак сепнат се присещам, че по подобен начин народът се редеше за поклонение и пред мощите на Георги Димитров, изложени в бутнатия вече мавзолей Тук авторът е попрекалил доста! Пред мавзолея на Ленин наистина имаше опашка от няколко километра, но пред този на Димитров нямаше никой! Та защо се присепва авторът?! Или само манипулираме това поколение дето не помни мавзолея, камо ли властта която приемаше парадите от него! |
| Туткалчев: "Но какво стана? Пуснаха им мутрите, съсипаха бизнеса с липса на кредит, с жестока непроходима бюрокрация, с крайно нелоялна конкуренция и най-вече с пряка войнствена физическа саморазправа. " Така е, прав си. И какво прави опитния човек пред такава ситуация, която не може да промени? Прави си сметката и бяга. Ако си подготвен, вземаш заплата в хиляди долари, ако не си, миеш чинии, но пак си по-добре. |
| Неграмотен опит за вкарване на елементи от транзактния психотерапевтичен анализ със структурните "тухли" Родител, Възрастен, Дете - трите форми на фунционирането на индивидуалния или групови АЗ, за да се докаже, че народът може и да не е колективен идиот. но все пак е в наивно-безотговорното детско състояние. Ту весело, ту ревливо. Не е вярно, разбира се. Присъщи са му и трите състояния (авторът го е кастрирал откъм Възрастното (Съзнателното)!), макар в определен момент да се намира в едно от тях. Важи за всички народи, тук поне Суперегото е във вид на Тато, другаде е Аятоллаха или Вожда (Фюрера). У Тато са хлябът и ножът, той най-много ще те напляска, докато фюрерът, аятоллахът... Всички форми на управление, практикувани досега, са се опитвали чрез различни техники да вкарват населението на съответната държава в Родителско състояние, където се очакват Разрешения, изпълняват се Предписания и се спазват Забрани. Т. нар. либерална демокрация го прави чрез манипулации, основани главно върху страх и вина/грях, реализащи се чрез медии и социологически внушения за желателните тенденции и симпатии/антипатии. Ако народът не се чувства добре, не живее достатъчно задоволен, значи сам си е виновен, не се труди достатъчно, не гласува правилно и т. н. Тук в статията е малко по-меко, народът е просто безотговорен, защото е все още Неразумно Дете, но му се дава шанс да се оправи като порасне. Някога ще стане, сега да търпи и смуче биберона. "Търпи и ще си спасиш душата!" Само че има дебела грешка. Трите Аз-състояния се сменят, и индивидът, и групата влизат и в Съзнателно (Възрастно) състояние. Част от народа също. В това състояние се взимат решенията след пресмятане на изгоди и загуби, след оценяване на лица и обстоятелства. Сред българите, за разлика от много други народи, има доста голяма група, която често е в това състояние, но представителите й се прогонват от властови позиции, ако въобще случайно попаднат там. Тази голяма група обикновено се дистанцира от политиката сама, за да не понася санкции, щом не вижда перспектива да преодолее външния фактор. По-голямата част от нашия народ по-често пребивава в детско състояние, където са емоциите, "Искам!", "Не искам!", "Мамка ти!", "Да правят каквото щат!" и тям подобни. Оттук главно произхождат наказателният вот, презрението и омразата към политиците. И все пак обстоятелствата диктуват в кое Аз-състояние ще се стои, те се променят, значи състоянията също. |
| Туткалчев:"... през първите години след 10 ноември 1989 проявиха голяма активност. За две -три години бяха открити 400 000 фирми...". И това ако не е инфантилност: всички ще ставаме чорбаджии. "Много вожд - малко индианец". Точно това говори че хората не бяха подготвени за промените. Инфантилизмът "Дай ние да открием фирма, пък после ще му мислим" говори именно че хората не са знаели какво да правят със свободата си. "Видяла жабата че подковават вола, вдигнала и тя крак". |
| За мен ЧУДЕСА не съществуват.Съществуват нови и непознати физични закони.Но един ден разума и тех ще ги открие. |
Банална, дъвкана и предъвкана патетика. И на всичкото отгоре пълна с неверни изводи, неподкрепени с никакви доказателства. Народът искал да се кланя, без значение на какво....  |
| Колкото и да го усуква автора, прехода е пълен провал. Като изключим някой и друг мошенник (тук слагам и политици и мутри), измислени реституки и 2-3 олигарски държавата и народа са в пълен колапс. |
| Както гласи заглавието на една статия на К. Руменов "При турците се живееше по-добре, какво остава преди 10/11" То обяснява психологията на много форумци тук...[/b] |
Докато хората не се научат, че изборите са само една от многото форми на участие в управлението на държавата; и докато не се научат, че ако искат нормална държава, трябва да участват в управлението й постоянно... Дотогава ще ги яха кой където свари. |
| Въпиеща неграмотност, драги авторе! Статията повтаря втръсналото ни вече твърдение: или имаш свободата на джунглата, където е най-вероятно да ти прегризат гърлото, или копанката на кочината, където с бодри лозунги ще чакаш идването на коледа. А ако не ти харесва нито едното, нито другото, значи си инфантилен. Как пък никой не мръдна малко по-напред от Марксовия капитализъм... |
Ще кажа - в основата си поклонението пред мощите е предизвикано от все същото - желание за могъщо покровителство от мощна сила, дори тя да е в отвъдното. А какво предизвиква това желание? Все пак като си казал А, кажи и Б! Желанието за "могъщо покровителство от мощна сила" идва от неудовлетвореността от настоящето, в случая и от липсата на адекватна държава. Нещо много не е наред в сегашна България, а къде е това в статията? |
И аз бях дисидент, даже борец против тоталитаризма бях. Първо счупих с ластика стъклото на Пионерския дом у село. После започнах да приготовлявам самоделни взривни устройства, на базата на оловен миниум, сребърен феролит и жълти камъчета. Търсех идеологически подготвен антитоталирист-камикадзе да му ги требвам, че да нанесе удар в сърцето на гнилата тоталитарна система, но такъв не се намери. Въпреки това не се отчаях, а започнах да усвоявам теория и практика на стрелбата с тъпкалник. Тамам се подготвих за мускетар на демокрацията и режима взе че се самосвали. Всичката ни е такава - и диктатурата и дисидентите  [/quote] |