Отиди на страница:
Но паница и порязаница - ааа, има за всички. При това, забележете, за всички вкупом. В гигантската столова на пионерския лагер "Социализъм" всички се хранят заедно, ядат едно и също ..... Когато всички са бедни, няма бедност, а единство То единството не е лошо нещо, но се пропуска в случая нещо важно, въпреки че живота върви напред, а не назад, и сега би трябвало да живеем по-добре, отколкото преди 30 години, в България за повече от половината българи това не е така. С тогавашната бедност, сега е да си ако не богат, то поне средна класа. Със сегашната средна заплата от около 500-600 лева можеш да живееш така както са живяли преди 30 години с 40-50 лева, а кой тогава получаваше толкова? Тук друга е реалността - избора е между голямо разслоение на бедни и богати и малко разслоение, на базата на приблизително еднакви средства. Е, в България избрахме голямото разслеоние и сега хората на дъното са на опашка пред мощите, но там са и тези от върха, за да демонстрират успеха си. |
 Разчленение на светостта ...Светите мощи - разчлененото тленно вместилище на духа - се харесват като идея на нашенеца. Той така си и представя нещата - да разчленим и да си ... поделим. Да има за всеки. Така си деляха керемидите от ТКЗС при ликвидацията, така клаха стелни крави, че да отмъкнат по някой бут за буркани. Дават, що да не взема ... Както днес се редят за светите мощи, така се и бутаха преди години, да речем на Панаира в Пловдив. Току някой костюмиран офисър със стоманен поглед им подхвърли лъскава брошурка, която не могат да прочетат или пък химикалка с фирмен надпис или пък торбичка с марково лого. Ами ако ... Тук си спомняме за анекдота за габровеца, дето се забавлявал да казва на минувачите, че на съседната улица раздават ябълки без пари. Веселието му свършило безславно, когато в ума му се прокраднало "ами ако там наистина раздават ябълки" и той също се завтекъл. На-Там. |
| Сега ако нещо около теб не е наред, какво можеш да направиш? Разбира се можеш да заведеш дело, но колко хора го правят поради липсата на знания, време и средства за воденето на това дело? Остава да се оплачеш на някого, който да има това време и знания, а и това да е функцията му в обществото, но кой е той? Няма го, освен ако не броим дебеловратите момчета с бухалките, които в момента запълват част от тази празнина. Другата възможност са мощите - да се оплачеш на мощите и да очакваш помощ от тях. Като гледам доста хора го правят. |
| Със сегашната средна заплата от около 500-600 лева можеш да живееш така както са живяли преди 30 години с 40-50 лева, а кой тогава получаваше толкова? Хехехе... Отново сълзи и сополи по соца... Сега с 500-600 лева можеш да си вземеш сносен телевизор. Или хубава пералня. Или още доста подобни неща. Преди 30 години с 40-50 лева можеше да повисиш една седмица по опашките - за салам "кучешка радост" или нещо друго, дето са решили да го "пуснат"... Ама както писах по-горе: Ние при турците сме живели по-добре, та какво остава преди 10/11...  |
Ще кажете - кощунство. Где е Кръстителят на Христос, где е героят от Лайпциг (или уплашеният от Сталин Димитров, в случая без значение)?... За Кръстителят не е ясно дали е въобще съществувал. Освен в Евангелията, които са писани 70 фодини след това, никъде другаде не се споменава за него. А и той е бил като хилядите тогава проповядващи нещо си. Поне за Георги Димитров знаем, че съществува. Дали се е уплашил от Сталин е също неясно. Световната политика тогава е била такава. Докато Сталин е спечелил цялаъа стпротива на Балканският полуостров, Чърчил не е успял с неговите хора - Михайлович в Югославия, Гемето у нас и също в Гърция. След края на предишната държава хората спечелиха правото да има корекоми на всяка улица, а изгубиха великия уют да се чувстват деца. В София доколкото сис помням имаше само едн кореком - на ул. "Калоян". Къде ги е видял тези котрекоми на всяка улица, не ми е ясно. Белене? Шесто? Белене беше затворено през 1956г. Когато всички са бедни, няма бедност, а единство Бедността е е относителна категория. Бяхме много по-богати от Африка и Азия, сега вървим към тях. Е някои забогатяха - е това е дясната политика: ЕДИН УМИРА, ДРУГ МУ ГО ЗАВИРА. Другояче казано, далеч е денят, в който гражданинът ще има достатъчно вътрешна мощ, за да не дири мощехранилници. Блаженни са вярващите, тяхно ще бъде царството небесно. И тоз вярба в светлото капиталистическо бъдеще.Истината е, че за 20 години де се появи така нареченото "реформаторско мнозинство" всичко съсипа - най-вече икономиката. |
| Сега с 500-600 лева можеш да си вземеш сносен телевизор И като си вземеш сносния телевизор с цялата заплата после какъв ще го ядеш? Ами лекарства, ток, парно, вода. Забелязвам една пълна инфантилност в апологетите на днешния ни капитализъм или т.нар. "синдром на бананите". Ти му говориш, че едно време със средна заплата си можел ако не да живееш луксозно, то поне да си покриваш най-належащите разходи, а он ти говори за плазми и банани. Мислиш ли, че семейства, които са изправени пред невъзможността да си плащат режийните разноски баш ги брига какъв модел Ай-под са пуснали? Едното е жизнен минимум, без който не можеш, а другото е лукс, без който можеш, колкото и да ти е неприятно, че го нямаш. Разликата е съществена. |
Сега с 500-600 лева можеш да си вземеш сносен телевизор. Или хубава пералня. Или още доста подобни неща. Абе Енчо, ти да не си бате Енчо от бТВ, че ни разправяш смехории. Не си ли разбрал, че техниката се развива и цените и падат. Още повече, че производството се премести в Китай. Тогавашен цветен теливизор можеш да сравняваш със сегашен 3D 50 инчов плосък панел. Колко сега с 500-600лв. могат да си го позволят. Става въпрос за основните изисквания за живот - отопление, електричество, храна, почивка, апартаменти, евтин транспорт и т.н. |
Туткалчев (от 02:22) и Свежарков (03:21) -  Просто, ясно и изчерпателно. Не виждам какво мога да добавя, освен коментар към "... съседът Гошо заминал за Франция и праща пари в количества каквито ти никога не си виждал. Съседът Д-р Илиев пък емигрира в Германия и получава заплата от 6000 Евро, и като се върне, заминава на курорт на Бахамските острови.(.....) Излиза, че съседите са кадърни, а ти си лузър!!!! Не съм съгласен, че кадърността се изразява единствено в емиграция. Напротие, убеден съм, че пропагандирането на емиграцията като единствено правилно поведение, е дълбоко погрешно. Не може да вменяваш на българина вина с внушението "А ти защо не си емигрирал ?!". |
| Калки, Само да те допълня. Айде стига с тия призиви за спасение през терминали 1 и 2. Който иска - няма лошо, нека емигрира. Но уверявам ви, че ако всички го направим - и оставим страната в ръцете на турците (и циганите, но братята турци ще намерят начин да се справят с тях) - точно същите хора ще запеят друга песен: Ние бяхме принудени да емигрираме, но се надявахме на вас да опазите родината. А пък ВИЕ я прецакахте. |
Някак сепнат се присещам, че по подобен начин народът се редеше за поклонение и пред мощите на Георги Димитров, изложени в бутнатия вече мавзолей... Двеста-триста метра западно. Все поклонение. Все мощи. Ще кажете - кощунство. Где е Кръстителят на Христос, где е героят от Лайпциг (или уплашеният от Сталин Димитров, в случая без значение)?... Ще кажа - в основата си поклонението пред мощите е предизвикано от все същото - желание за могъщо покровителство от мощна сила, дори тя да е в отвъдното. Много погрешно заключение - поклонение пред мощите на Георги Димитров беше повече от любопитство и с пълна липса на "желание за могъщо покровителство от мощна сила, дори тя да е в отвъдното". За поклонението на мощите на Йоан Предтеча също заключението е погрешно, но не чак толкова. Тук въпроса е в нюанса - не покровителство, а последна надежда за помощ. Доскоро все имаше кой да помогне, а и работа имаше за всички. Сега като те тормози някой или си без работа, какво да направиш? Да го причакаш в тъмното и да го праснеш с нещо тежко по главата ли? МВР-то не работи, съда и прокуратурата не работят, общинари и кметове гледат какво повече да откраднат, какво ти остава? |
Едното е жизнен минимум, без който не можеш, а другото е лукс, без който можеш, колкото и да ти е неприятно, че го нямаш. Разликата е съществена. Ние бяхме постигнали жизнения минимум и трябваше от там да тръгнем нагоре - да заместим ладите и трабантите с по-хубави коли, да имаме по-добри телевизори и т.н. Вместо това почнахме да спираме парното, да не можем да плащаме аметките за парно и ток, да пестим от здраве и т.н. Тук вече израстбна едно цяло поколение, което не знае какво значи добре отоплен апартамент през зимата - всички стаи + антретата и баните отоплени. На мен един колега от Германия - западната част ми каза - през 80-те на нашата улица тук таме имаше кола. Сега повечето семейства имат по 2 коли. И там нещата не са били като сега и там имаме развитие. |
- Добихме възможност. Загубихме уют. Не е вярно! И преди и сега имахме възможност, възможност има винаги. Въпросът е в характеристиките на тази възможност, а сега възможността има преди всичко криминална характеристика. Уют сме били загубили? Не уюта, а загубихме държавата. Има ли работеща правоохранителна система в България - няма. Има ли работеща правосъдна система в България - няма. Има ли държава в България - има, но е държава на мафията. На това не може да се каже, че сме загубили уют, загубихме си държавата. |
Свежарков, Руританец, Туткалчев - ____________________________ Кредитът - модерното робство |
| Да се сравняват цените на бързоразвиващите и съответно са бързо падащи цени стоки като елекрониката и в частност телевизорите, е проява или на върховна глупост или на нагла манипулация. То и италианския народен фиат с дървеното купе, ако го сравниш с днешните коли, какво е? Когато всички са бедни, няма бедност, а единство Били сме бедни - съгласен съм, ама човек на нивото на оная бедност сега наричаме, ако не богаташ, то поне заможен. |
..Изгубиха възможността да предоставят грижата за себе си на могъща патерналистична власт, която храни, възпитава и наказва.. Държавата (патерналистична власт) затова и съществува - да се грижи за гражданите си. Не за да може някой пуяк да се репчи всекидневно по телевизиите. Изобщо смисълът на цивилизацията е този - някой друг да поеме грижата за онова, което ти не си в състояние да направиш. И ти да дадеш на него това, което можеш. Зад всички тези сиромахомилско-политкоректни усуквания наднича една цинична муцунка и повтаря: "Оцелявайте, братя! Кой както може. Ако не може - търпение!". |