Отиди на страница:
Защо ли , вместо обобщаващ въпрос ... 
| Е, щом като се размина без провокации от футболни агитки и полицейски палки, значи не всичко е толкова зле. |
| Хубаво , дори да допуснем , че е имало.това е абсолютна лъжа , особено за 78 год. , или за 60 –те години , но да го допуснем , че е било така. Ами това днешното , 30-40 години по късно , тези емоционални аборигени , те какво образование имат? |
| Денков, добра метафора е това – твоята ситуационно навята асоциация при вида на старото социалистическо возило. Напълно скапан и естетически неприемлив, празен, излишен и тъжен автобус. Зад него – лъскава лимузина с номер 0001. А между тях - оная неизказуема мъка, пред която стават още по-безпредметни всички нелепи приказки ... Тогава, казваш, ти става ясна пълнотата на нещата и всичко се потапя в кротка тъга. Много добро постижение е тази твоя така описана картинка! Защото и аз, братче, понякога съм същият, като картинката ти. Нещо точно така отрудено и скапано като твоя автобус. Макар, че ... имало е време, когато съм бил и нещо като лимузината. И между тези две крайности сега има много тъга. Също като твоята. Но, разликата с твоята картинка е в това, че аз, макар и също да презирам настоящето ... продължавам да вярвам в бъдещето. Не знам точно защо. Може би, защото никога на гърба ми не са се качвали нищожества като днешните пишман-полицаи или шеф-парламентаристи ... Бих ги метнал в някоя пропаст без никакви угризения. Животът също рано или късно ще направи това. Бъди сигурен. Редактирано от - ламбен на 19/11/2010 г/ 23:13:56 |
| Рабфаковци в СУ имаше по мое време - завърших 77. Във втори курс докараха един тракторист - нейде към 40-ака, записали го за "вишо", герой на соц труда. Изкара две седмици, черпейки ни, после рече: "Момчета, тая не е за мен" и си замина. Имаше и Наредба №2. Която именно определяше специален режим за специалните хора. Редактирано от - генек на 19/11/2010 г/ 23:15:59 |
| Няма нищо по-измамно от втренчването само и единствено в собствения опит. Защото, ако не можеш да приемаш с отворени очи и широко сърце опита на другите, твоят неизбежно субективно ограничен опит няма да ти послужи за нищо. Същото е сега и в спора за рабфаковците. Аз пък съм завършил през 1970-та. НЯМАШЕ рабфаковци. Имаше съкратени офицери. Но рабфаковци нямаше. Явно после пак са се появили. Какво толкова чудно има в това? Защо не можете да го приемете? Редактирано от - ламбен на 19/11/2010 г/ 23:19:54 |
| Змей - най-голямо впечатление ми направи тези диалози: Ланцелот. Вот я убью дракона, и вам станет легче. Бургомистр. Легче? Ха-ха! Легче! Ха-ха! Легче! (Впадает в истерическое состояние. Пьет воду. Успокаивается.) То, что вы осмелились вызвать господина дракона, -- несчастье. Дела были в порядке. Господин дракон своим влиянием держал в руках моего помощника, редкого негодяя, и всю его банду, состоящую из купцов-мукомолов. Теперь все перепутается. Господин дракон будет готовиться к бою и забросит дела городского управления, в которые он только что начал вникать. Ланцелот. Да поймите же вы, несчастный человек, что я спасу город! Бургомистр. Город? Ха-ха! Город! Город! Ха-ха! (Пьет воду, успокаивается.) Мой помощник -- такой негодяй, что я пожертвую двумя городами, только бы уничтожить его. Лучше пять драконов, чем такая гадина, как мой помощник. Умоляю вас, уезжайте. Дракон. Если бы ты увидел их души -- ох, задрожал бы. Ланцелот. Нет. Дракон. Убежал бы даже. Не стал бы умирать из-за калек. Я же их, любезный мой, лично покалечил. Как требуется, так и покалечил. Человеческие души, любезный, очень живучи. Разрубишь тело пополам -- человек околеет. А душу разорвешь -- станет послушней, и только. Нет, нет, таких душ нигде не подберешь. Только в моем городе. Безрукие души, безногие души, глухонемые души, цепные души, легавые души, окаянные души. Знаешь, почему бургомистр притворяется душевнобольным? Чтобы скрыть, что у него и вовсе нет души. Дырявые души, продажные души, прожженные души, мертвые души. Нет, нет, жалко, что они невидимы. Генрих. Но позвольте! Если глубоко рассмотреть, то я лично ни в чем не виноват. Меня так учили. Ланцелот. Всех учили. Но зачем ты оказался первым учеником, скотина такая? Ама наистина и аз - защо цитирам стара, далеч от нашата реалност, литература? |
Тъжно, но Бравос на Денков  А "тези емоционални аборигени" са новите рабфак-овци само, че вече се казват капфак-овци. Начи също уфтси, също на новото време само дето фак иде от хамерикански и нема нищо общо с факултет. |
| Караваджо, в отговор на любезния ти въпрос, излят в стила на кръчмарското възпитание, отговарям: не, не ме влачиха, влязох с изпит, редовно, един от 33 приети. Които после станахме пет групи - облагородени от парашутисти и подводничари. П.П. Вземи сода бикарбонат, ако нямаш талцид. Помага при хроничен гастрит. Комшията така се лекува. Иначе е кисел, заядлив, понякога откровен простак... |
| Рога , много актуален въпрос? Кой слага рога на мозъка ни? Актуален въпрос, за„трета култура”, която синтезира уж най-доброто от хуманитаристиката и сциентизма. Така се интерпретира дигиталният лудизъм. И по лоши интерпретации има , за това как Бог е противопоставен на народа , от имащите подобно образование. А това , че в СУ , се приемаха от рабфак или доверени лица на ДС, чисто и просто разкрива причината за проблемната ситуация , при нямащите реално образование. |
| Ах, да не бяха трактористите, кой те знае какви чомолунгми щеше да изкачиш... Хайде сега, изпий едно чайче и утре да мислиш, преди да публикуваш простотии. |
| Змей, само, че има и души, които не се предават- души, които когато ги разцепиш на две, стават два пъти по-силни и целеустремени... Иначе дракона е прав за другите души-има ги в изобилие, особено в днешна Б-я, но напук на тях има и такива като нас!!! |
| Тук за реформите: как да се започнат и извършат, може да се спори, но няма смисъл. Основното ти си го казала в: "ББ дава заден и си прокарва това, което е било първоначалната цел - институтите финансово независими, всеки на отделна сметка към МОН. Това си Е убийство на академията, но не му личи на пръв поглед.". Така е, и аз го казах преди няколко дни. Но все пак има една малка надежда: ако заплатите в институтите се определят по някакъв обективен критерий, а не по кефа на Игнатов или ББ, тогава може да има полза за академията: повече пари за свестните институти. Това е някаква хипотетична, миниатЮрна надеждица. Май ми прилича на надеждата на Манго от вица: "Стои Манго на брега на морето и с една лъжица хвърля в него кисело мляко. Хората го питат: -Манго, какво правиш? -Заквасвам морето. -Ама то не може да се закваси. -Абе аз знам, ама си представи ако се закваси все пак: колко мляко ще има за циганчетата!"  Та сега може да се борите за това: обективни (рейтингови) критерии за определяне на заплатите. А още по-добре - обективни (рейтингови) критерии за определяне на заплатата на всеки учен. Тук примерно заплатата е от две съставки: постоянна, която можеш да лежиш и да я получаваш, и непостоянна, която е долу-горе равна на постоянната съставка, която я получаваш след оценка. Така че ако бачкаш здраво, можеш да си удвоиш заплатата. Критериите са обективни и се спазват. |
Ми аз завърших 1968 г. Още по мое време нямаше Рабфак. Ми аз съм завършил 1990 г. и при нас имаше 3-ма рабфаковци. - Вероятно се бъркаш с някаква по-ранна форма на рабфак. През 80-те, децата на активните борци срещу фашизма и капитализма влизаха без приемен изпит, а за децата на партийната и стопанка комунистическа номенклатура, които не можеха да вземат приемният изпит бе предвиден рабфак - пращаха ги по партийна линия да учат една предварителна подготвителна година, след което започваха да следват от 1-ви курс заедно с приетите по общият ред. Естествено едвам кретаха и постоянно ги късаха и прекъсваха. Но и за това им бяха измислили решение - индивидуална програма и 2 години за една, с изпити без изпитване на 4 очи не по време на сесия, като по този начин им подаряваха дипломите. - А на леля Цеца много й личи, че дипломата й е подарена. |