"къде като протест, къде като подкрепа на реформите за качествено образование" -да, и речта на ректора пред МС беше точно такава - уж протестираме, ама ние подкрепяме правителството - много внимава Илчев... не случи Университетът на ректор и ръководство... добре че бяха младежките слова на 1-2 студента, та да се разбере, че се протестира. Но -браво на студентите, поизмиха срама от овчото поведение на "колегията"... |
Ах, да не бяха трактористите, кой те знае какви чомолунгми щеше да изкачиш Караваггио, ведите себя пристойно, плийз. Обаждайте се без покана, само когато и ако качите некоя и друга чомолунгма. А докато... не пречете на беседите на почтените хора, силь ву пле |
sbur70 Аз пък завърших 1990. По мое време имаше страшно много рабфак - 1/3 от групата. Заемаха всички възможни ръководства.Ми аз завърших 1968 г. Още по мое време нямаше Рабфак. |
Поздрав за П.У.Т.К.А-рите и подобните на тях. * Натиснете тук |
Господа, подозирам, че много недоразумения възникнаха покрай изречението на sbur70 Още по мое време нямаше Рабфак. Много хора го тълкуват като По мое време вече нямаше Рабфак, а sbur70 като че ли се е опитал да каже По мое време още нямаше Рабфак |
Топла бира и студени кебапчета...Ама карай - да съ върти алъш веришът... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Още по мое време нямаше Рабфак го тълкувам единствено като по мое време вече нямаше Рабфак и хич не става по мое време все още нямаше Рабфак. Вероятно по негово (на Сбур70) време е имало проблясък на здрав разум, но за кратко. ЦеЦа е нагледно доказателство за "ползата" от явлението Рабфак. |
Снощи в Панорама Цецка беше още "по-велика"...Полуусмихната, внимателна, търсеща оправдателни изречения за себе си, за ГЕРБ, за лидера си и на два с реверанс към другия "велик политик и строител" на прехода Костофф незнайно защо поканен в предаването. На задявката на Василев за времето на Живков, отговори с нов бисер, ала ББ, сега да не ми кажете, че "Хитлер е строял магистрали"?! После думата взе злия гений на прехода Иван Костов, който в търсенето на аргументи защо не трябва да се казва нито една хубава дума за "онова тъмно и безпросветно" време потърси аргументи от Ромул и Рем, които при съграждането на Рим, изорали бразда и никой не трябвало да минава отвъд нея...Така бе Ванчо, пак бразди, пак телени огради, автомати и межди срещу братски народи, сакън да няма носталгия...Всичките си неудачи обясняват или с гужа Кризата или с носталгията...В предаването референдум след хиляди приказки против руските проекти, когато " народа" гласува почти 70 на сто одобрение!, пак носталгията им беше причината...Мили родни политикани... |
На Змея едно голямо БРАВО. А за напъните ни да живем нормално, няма кой знае какво умно да се каже. Същото е и за протестите, безмислени и безсмислени, вече доказали своята неефективност-какво може да се очаква от една статия? Какво му остава на нормалния човек, този който все още не се е отказал от всичко надземно-да рисува картини, изпълнени с красиви метафори и тъга. И понеже разбирането ни за изкуство се е killнало до очакването на евтиното вино и солетите след откриването на изложбата, за това си и говорим, а няма кой знае какво умно да се каже. Според мен статията показва, че все още има живи души в държавката ни. Да са ни живи. И още нещо: второ Възраждане може и да няма като не няма откъде да тръгне- нямаме си килийни училища, а само ВУЗ-ове, нямаме си вече и села със селяни, а само селяндури. Да се надяваме на българите в странско да съхранят духа и един ден да го върнат в България, защото ние тука не можем. |
Много типично поведение за повечето от нас – на гроба на дядо си да говорим и да се препираме за това дали снощи е пръднал комшията или комшийката. Денков оприличава нашия досегашен живот и държава на отрудения и напълно скапан социалистически автобус, който е видял. До него е имало една лъскава лимузина с номер 0001, на която очевидно се вози шефът на парламента. И очевидно лимузината е символ на това, в което е трябвало да се превърне автобусът. Двете стоящи заедно возила е трябвало да бъдат на едно равнище – това е символът на българските стремежи и въжделения. Но те не са били и разликата между тях е била огромна. „Между тях стои оная неизказуема мъка, пред която стават още по-безпредметни всички нелепи приказки” – казва Денков. „Много тъга” има помежду им. Но, вместо да обсъждаме този майсторки нарисуван символ, ние се препираме за рабфака. Типично. Имало е рабфак. По едно време са го спрели и после пак са го задействували. Какво толкова? Не е излъгал човекът – защо трябва да се нахвърляме върху него? И после – какво й е лошото на тази идея? Вярно е, че при нейната реализация повече от три четвърти от стартовия човешки материал отпада, защото не става за нищо. Но, това е толкова нормално. Дори една десета от хората да завършат – целта е била изпълнена. Вярно е също, че някои от завършилите не е трябвало да бъдат пускани да го направят. Но, това също е съвсем нормално и естествено за нашите местни географски ширини. Какво толкова? Ние виждаме сега, че дори нашият министър-председател е дебил, който не е трябвало да получава диплома. Като го гледам тоя, ме е срам да казвам, че и аз съм завършила със златен медал - казва жена ми. Вярно, че нейният е от София, а неговият е от Банки. Има голяма разлика. Както и да е. Въпросът е друг – за това ли трябва да говорим сега? Не ви ли е срам, бе? Многократно се е случвало в този форум чудесни мисли, идеи и постижения на авторите на статиите или на форумците да бъдат напълно принизявани и олигавяни при тяхното обговаряне. Никак не ми харесва това. И по този повод имам да кажа следното – ето отговорът на загадката на Денков. Ето защо има толкова много мъка между автобуса и лимузината от картинката. Редактирано от - ламбен на 20/11/2010 г/ 09:01:21 |
Не съм съгласен, Ламбен. Навсякъде има неща, от които се тръгва нагоре. В математиката - аксиоми, във физиката - постулати, в живота - формално уважение от всеки към всички. Ако не говорим за това най-напред, всичко останало ще е фалшиво. |
Разбирам те и не искам да споря. И аз казвам горе-долу същото, макар че изглежда съвсем различно. Денков ни е вдигнал на 11-ти базов лагер. Нека да тръгнем от там. От неговия постулат. Защо да подпръцкваме долу в ниското? От 11-ти базов лагер до Чомолунгма има една ръка разстояние. |
И аз те разбирам, да тръгваме. Само една дребна подробност ме мъчи - кой ще вдигне багажа от морското равнище до 11-и базов лагер? |
sbur70Това, което си писал е вярно. Рабфака беше необходим на Народна Дмократична Република България, за да създаде кадри и подмени "вражеската" интелигенция и то основно - техническа в първите години след 9 септември Това е донякъде вярно. Основната причина е била, че е нямало техническа интелигенция, а задачите бяха големи. Аз не знам предишните инженери да са били освобождавани от работа. и те бяха впрегнати да работят. Научни работници не са ставали от Рабфак. Повечето от старите професори (някои, които ги водеха фашисти, като Димитър Иванов, Наджаков), другите, като буржоазни - станаха академици. Tsanev Щом са били в твоя поток не са били РАБФАК, това бяха пратени по партийна линия, както впрочем Божидар Димитров е бил изпратен от Созопол. |
Той и най-големият демократ на вселената, бившият тракторист др.Михаил Горбачов е изпратен да се учи по същата линия, пък всички сме свидетели докъде можа да стигне и какво можа да направи от световната соц.система. ----------------------------- "Всички прогреси са реакционни, ако разрушават човека." (Андрей Вознесенский) Тези думи, произнесени от сцената на Театъра на Таганка, авремето предизвикват небивал чиновнически скандал. |
Едногодишен присъствен кандидатстуденски подготвителен курс, където се изучаваха предметите от последните 2 години от гимназията и който завършваше с изпити. Ако крайната оценка от изпитите е повече от 4.00 - това се признаваше за издържан приемен изпит и РАБФАК-овеца ставаше редовен студент в 1 курс който е учил същото което си учил ти, явявал се е на същите изпити....записалите РАБФАК не получаваха заплатите си от предприятията, само ги водеха в неплатена отпуска и ако не станеха студенти се връщаха на работа. ... бройки за РАБФАК се отпускаха за заводи и предпиятия с непрестижни професии - строителство, машиностроене и т.н. . Това помагаше на тези предприятия да си осигурят работна ръка - защото за да кандидатстваш за РАБФАК се искаше определен трудов стаж - така, че тезата ти, че това е било за децата на комунистическата номенклатура, леко издъхва... Натиснете тукПрез 70-те не си спомням да е имало вече рабфак, макар че някакъв твърдеше, че последните били завършили през 1982 година. |