Отиди на страница:
| Има и друг поглед. Автобусът "Чавдар" е произведен в България, предполагам преди 30-ина години, ръждясал и раздрънкан, но още върви. Лимузината №0001 е произведена на Запад и след 2-3 години ще я сменят, а след още 5-6 ще прилича на автобуса "Чавдар" и дали изобщо ще върви не се знае. Имам една сокоизтисквачка "Малина", производство на бившия Елпром-Варна, с която отгледахме змейчетата, а сега Змеицата прави сокчета на внуците. Иначе производството ни беше много некачествено и неконкурентноспособно. (снимка: натиснете тук) |
| Брех, колко вълнения около притчата денкова с возилата, какво търсене на дълбок смисъл... Ето как се раждат бъдещите дисиденти - властта е с нови пантальонки, но навлечени върху стар задник. Ламбен, идеите ти за горбачовската катастрофа са, меко казано, наивни. |
| Наивна, според мен, е идеята, че Горбачов направи това, което направи, защото е прост, неук, че и обременен генетически. Мисля, че е точно обратното. Горбачов, по стечение на обстоятелствата, просто попадна на място, което не беше за него. Тромавата система довърши останалото. |
| Рила се вижда единствено от високите етажи на блокове в североизточната част на София. От моя балкон в Сухата река се вижда. От градинката пред СУ няма как да се види, защото Витоша я закрива. |
| Днес съм съгласен с всичко, което казваш. Защото аз казвам същото, само че по друг начин. Майтап, но с голяма доза истина. Забележи – не казвам, че Горбачов не е интелигентен и може би оттам идва противоречието. Трябваше да кажа, че нтелигентността му беше на добро ниво. Но образованието му беше явно недостатъчно. Той не беше съзидател и между неговите хора също нямаше от този сорт личности. Те бяха пъдари. Плашипутарници им викахме на тия през студентските си години. А социализмът по онова време сериозно буксуваше и нямаше развитие. Числата бяха ужасни – нулев, че и дори отрицателен растеж. Някои от нас също ги знаеха – виж спомените на Гайдар, примерно. Да прибавим към това и специално скроената петролна диверсия, която смъкна повече от три пъти цената на петрола и постави руската икономика буквално на колене. Руснаците проспаха и този блъф – по онова време същият този Горбачов беше разгонил цялото им министерство на външната търговия и искаше да го реформира, ма и той не знаеше как и министерството седя с години разкрачено. Не ми се пише толкова, може би затова ти изглежда наивно. Но основната ми идея е, че по онова време трябваше да има на мястото на Горбачов много по-високо образован и съзидателен човек. Само такъв можеше да се ориентира правилно и да изчисти батаците. Горбачов беше обикновен, късоглед и плиткоумен партиен секретар. Защо не сложиха там някой с качествата на техническите им капацитети? Те бяха свръхинтелигентни и високообразовани. Творци и съзидатели, на всичкото отгоре. Не като този селски некадърник. Редактирано от - ламбен на 20/11/2010 г/ 14:23:01 |
| Ламбен: "А социализмът по онова време сериозно буксуваше и нямаше развитие. Числата бяха ужасни – нулев, че и дори отрицателен растеж Всяка система в даден момент достига кулминацията си. Това не означава че трябва да се разрушава а че трябва да се сътвори начин за усъвършенстване. При добро желание се сътворява всичко. Само при наличието на истинско, чисто желание, от душа а не ей тъй - за спорта. Редактирано от - Гладиатор на 20/11/2010 г/ 14:31:49 |
| Да се вменява вина на Горбачов или на външен натиск за срутването на соца е неадекватно- не че не е имало външен натиск, но той само ускорява рухването, а не го предизвиква. Причината е в самата система, изградена върху пясъци. А да се сочи Китай като пример за успешен преход на соцсистемата е също безсмислено, защото хората в Китай от векове са моделирани да живеят в силно репресивна държава. Те не са имали досег със света и понятие от демокрация, свобода и човешки права. Това позволява на китайските комунизи да запазят властта си досега. Но няма да е за дълго, защото китайците плъзнаха по света и вече няма да бъдат захлупените винтчета на империята. Редактирано от - Benedicta на 20/11/2010 г/ 14:33:49 |
Имам една сокоизтисквачка "Малина", производство на бившия Елпром-Варна, с която отгледахме.... Патриотично до просълзяване.Е как да се похваля с ламповия радиоапарат "Блаупункт"-фашистко производство/наследство от баща ми/, на който като малък му слушах късите вълни а сега му слушам средните.. От "Малината"-та ме отказаха съседите на едно квартално събрание.Щото виела като "Баба Наста"- така наричали сирените по време на бомбандировките... А лимузината 0001 и след 10 години пак ще е лимузина, но и да ти я подаряват- не я взимай. Не е патриотично...Виж ако е "Булгаррено" може.Или изчакай китайския автомобил на Гриша Ганчев....Червения Дракон за Червения Змей. Отива си... Редактирано от - fikata47 на 20/11/2010 г/ 14:58:26 |
| Повтаряш клишета, Ламбен. Не е речено, че от високообразовани хора стават добри политици. По-скоро е вярно обратното. Един политик трябва да е преди всичко прагматик - човек, здраво стъпил на земята с двата си крака. Горбачов не беше такъв. Блъфовете, икономическият натиск и прочие - това са залъгалки за наивници. |
| Ето един анализ, който е писан, така да се каже - под грохота на сътресенията от разрухата в началото на прехода. Може би, той би бил по-убедителен. Няма, за съжаление, публичен достъп към неговия източник. Лавината на промените Никой не разглеждаше сериозно пренебрежимо малката преди десет години вероятност да се случи така, че липсата на достатъчно образование и дълбочина на мисленето от страна на представителите на едното от обществата от едната страна на желязната завеса да бъде чак до такава степен безотговорно предизвикана от непремерените амбиции и внушителната материална мощ на противостоящото му общество от другата страна на завесата, че да успее да съсипе напълно дори собствената си страна. За съжаление, комбинацията от един неадекватно бутафорен киноартист и един жалък дребномащабен партиен секретар беше вътрешно заредена с разрушителен потенциал, чиято мощност остана продължително време скривана от общественоста зад стената на секретните им преговори за прекратяване на опасноста от световен ядрен конфликт. Резултатният, първоначално страничен, но изключително изненадващ и опустошителен ефект, който те успяха да постигнат беше, задействувалото се скрито за тях, освобождаване на пусковия механизъм на една натрупвана от дълго време мощна лавина от нерешени обществени проблеми. Разбира се, далеч не бяха само тези двамата между натрупалите лавината, но, за съжаление, тя можеше да бъде премахната безболезнено само чрез разтопяване от температурата на едно добре осмислено съзидание, устремено към някоя значима, обществено приета и дълбоко осъзната цел, а не чрез неграмотно бърничкане във и около нея с остарели апаратни и властови методи, идеи и възгледи. Да не говорим за преднамерено организирани диверсии и подривни действия, чиято мащабност и дълбочина съвсем не са били за пренебрегване, но които, както днес разбираме, са били проспани с една кривогледа слепота. Впрочем, очевидните симптоми на катастрофалното управленско невежество на Горбачов бяха демонстрирани още в ранното начало на неговото встъпване във власт, когато той, през 1986-та година некоректно и много грубо наруши постигнатите с неговия предшественик дългосрочни договорености и намали наполовина (от 12 на 6, 5 милиона тона) годишните доставки на петрол за нашата страна. Вместо да предоговори и балансира целия двустранен стокообмен по международните цени. Само по себе си, последното би било в ония времена една малка революция, но, също така би било и една от най-истинските крачки на реално необходимата тогава "перестройка". Добре известно е, разбира се, че според руските изчисления, сметката на баланса по международните цени отвсякъде би била в тяхна полза. Това е напълно разбираемо – ние много пъти сме виждали и много добре знаем колко едностранно те могат да си представят двустранното сътрудничество и колко изкелифещено те могат да си нагласяват ценовите справки. Но, вместо да им се завираме вътре в кухнята на цялата аритметическа стъкмистика и да се занимаваме да им чистим грешките и гурелите един по един, нека да погледнем нещата отвън. Защото, ако сметките им бяха верни, днес (анализът е от 1996-та година) те би трябвало да са в цветущо състояние, след като още преди 10 години започнаха да спират издръжката и след като още преди 5 години изгониха изцяло от трапезата си и вече не хрантутят въобще своите неблагодарни съюзници. Но, не би. Ние добре ги виждаме колко са цъфнали и вързали. Следователно – нещо не е на ред в тази тяхна теза за това как всички сме били живяли за тяхна сметка и днес много добре се вижда какво е то – тя просто не е вярна. (Забележка, направена след 15 години – руснаците тръгнаха да се оправят само след като и само защото цените на нефта на международния пазар тръгнаха неудържимо нагоре.) Страничният ефект на лекарството Както преди малко вече разбрахме, фактът, че руснаците не можаха да прокопсат повече от 10 поредни години след като зарязаха съюзниците си и ги оставиха да се оправят сами, е абсолютното доказателство, че сметките им не са верни, когато започват да се оплакват, че проблемите им при социализма произтичали от това, че те били изхранвали за своя сметка бившите си съюзници. Единственото верно нещо в сметката на руснаците, когато абсолютно неочаквано гръмна Чернобилската мълния и звездата на Горбачов започна да излъчва все по-неудържимата си радиация в околното съветско пространство, излезе само едно – намаляването на обемите на доставките на суровини и енергоизточници, също както и реципрочното намаляване на обемите на обратно закупуваните срещу тях промишлени стоки щеше в края на краищата така да отслаби местната българска икономика, че да даде достатъчно правдоподобно обяснение на това защо ръководството на страната, което беше добило една очевидно неприятна за тях степен на свобода и самостоятелност, трябва да бъде сменено. Съвсем не беше случайно в началото на реформите толкова силното раздухване (и то именно от страна на руските хора в управлението!) на проблема с големите дългове на държавата, веднага след като смяната на ръководството най-после беше извършена. Тази маневра обезоръжи напълно всякакви опити за реализъм при оценката на старото или за инакомислие при търсенето на новото и осигури на руските мекерета пълно спокойствие при допира с действителността на безумното им незнание за формата и съществото на реално необходимата, възможна и полезна на конкретното място българска “перестройка”. (Невъзможно е да не бъде отбелязан в тази връзка незабравимият идиотизъм на отдавна изхвърлената извън постановката одиозна фигура на подло предадения бивш президент на страната, който беше изплашен и накаран да подаде оставка с един бутафорно разигран и истерически раздухан спектакъл по повод на една ужким или наистина изпусната от него фраза, която очевидно и по лесно обясними причини и самият той, може би, не е запомнил достатъчно добре. Или пък в последствие, може би, е имал достатъчно вътрешни или външни основания да започне се съмнява в това, което е бил запомнил. Този човек ще остане уникален с неповторимата си неспособност да се ориентира правилно в дълбочината на привидно произходящото. Обаче, произнесените от него пред най-високите партийни и държавни форуми страхонагнетяващи и наивни оценки за състоянието на държавата и до днес се цитират като безапелационни първоистини. И то, каква жестока ирония – преди всичко от … най-големите му политически противници, които, между другото, той никога не можа да убеди, че не е бил казвал онова, което те после го накараха да повярва, че е бил казал. Той ще остане запомнен завинаги като най-любимият на враговете си удобен доставчик на недоказани или недобре изказани истини и съчинени мъглявости с болнаво параноична арматура. Те са вкарали в капана не само него и не са помогнали на никого. Впрочем, съвсем неслучайно всички от неговата клика впоследствие се оказаха предадени от покровителите си и белязани и заслужено наказани от историята. Тези хора, избирани нарочно по някакъв специален таен списък, в реалния живот не ставаха за нищо.) В края на краищата, сметките на руснаците, които си оставиха ръцете върху “преустройството” на българската политика и икономика, разбира се, пак излязоха криви и нещата окончателно бяха объркани от самите тях в самия край на техния дълго и упорито преследван заговор – когато техният човек Луканов, току-що поставен начело на държавата, отиде в Москва да поиска някакви си само един милиард долара, за да закрепи положението, те не му дадоха нищо. Защото ... за тях той беше станал вече агент на американците, при които също беше ходил да проси. Не всички, разбира се, между избранниците на този велик руски народ са били или някога ще бъдат чак такива абсолютни некадърници, но, за съжаление, онези, заели се с осъществяването на перестройката и у нас и у тях, очевидно, са били точно такова нещо. Нека все пак, в интерес на пълната обективност, да отбележим също и че това, което стана при нас, съвсем не беше измежду най-лошите възможни варианти. Било е, впрочем, възможно да стане и много по-зле от това, което стана. Защото (не, че онзи режим по онова време беше каквото и да било цвете, подходящо за мирисане, но) нека да си спомним как се проведе румънската смяна на режима. Без, разбира се, да е напълно сигурно, много вероятно е да се допусне, че може би при румънците това не е станало вътрешно спонтанно и от само себе си. Но, от друга страна, ако това по всяка вероятност може би не е било съвсем случайно там, тук при нас има също така налице достатъчно на брой публично известни основания да се твърди, че не само руска е била заслугата, този много лош сценарий на българска почва да се окаже практически неосъществим. Назад към изворите Нека сега да се върнем пак там, откъдето започнахме да се занимаваме с историята на явлението Горбачов - след като очевидно не му стигнаха силите и далновидността да започне във вярната посока навън, той си позволи да завърши с блестящ неуспех продоволствената програма вътре в собствената си страна (за която лично отговаряше преди да се качи на върха) и се зае, обвит с мрачна слава и безпросветна праволинейност, с провеждането на няколко уникално безплодни и хаотични акции като антиалкохолната кампания или насилствено глупавото насаждане на още една, дублираща вече съществуващата, държавна система за контрол на качеството. Така спестеният от българските доставки петрол, разбира се, не можеше и не му помогна - руснаците се разболяха, както и следваше да се очаква, от същата лоша болест на разруха в системата, в която бяха захвърлили бившите си приятели и съюзници, обвинявайки ги, че се изхранват за тяхна сметка. Това постави началото на дългосрочни тежки проблеми, но, днес ние много добре знаем, че, дори и след 5-6 годишното им предъвкване, бяха необходими твърде много още довършителни глупости, за да се срине всичко окончателно. И без да се замислят въобще нашите и техните кретени ги извършиха. Редактирано от - ламбен на 21/11/2010 г/ 00:24:50 |
| Патетично и многословно. Не го приемай персонално, моля. Аз бих заменил: "..само чрез разтопяване от температурата на едно добре осмислено съзидание, устремено към.." със: "..два-три добре премерени шамара биха свършили чудесна работа.." |
| Точно, Caravaggio. Политическия ни елит е такъвв - лековат и вятърничъв. Като ги гледаш единствения им мерак май е потупване по рамото - я от Брюксел, я от САЩ. И това мислене е обзело всичките им начинания, пречи им на трезва преценка по каквото и да е. Затова и сега гледаме новини на турски, имаме етническа партия - в разрез с всякакъв вид здрав разум, признахме територия (Косово) отцепена от друга държава и то съседна, при положение че имаме същия проблем, дадохме държавни монополни отрасли на частници, които стоят на кранчето, събират парите и правят с тебе квото си искат и безброй други безумия причинени от роболепното желание да се харесаш и да те похвалят големите чичковци Редактирано от - Гладиатор на 20/11/2010 г/ 15:18:32 |
| Не повтарям никакви клишета. Ти ги повтаряш: "Не е речено, че от високообразовани хора стават добри политици.". На социализма от онези години не му трябваха политици. Можеш да си сигурен, че Горбачов е бил много добър политик и е прегризал немалко човешки глътки по пътя си към властта. Никак не е лесно да се качиш на върха в тази огромна държава. Но, на социализма тогава му трябваха реформатори и съзидатели - той беше много сериозно закъсал с темповете на своето развитие. Особено на фона на околната си среда. Която ... днес виждаме, че е блъфирала. Но, не всекиму е дадено да вижда и да усеща това. Образованието, разбира се, съвсем не е достатъчно. То е, обаче, абсолютно необходимо и задължително. А Горбачов дори и това нямаше. Редактирано от - ламбен на 20/11/2010 г/ 15:21:47 |
| "Причината е в самата система, изградена върху пясъци." И ако е изградена върху пясъци, защо вие вече повече от 20 години не можете да разрушите и да разпродадете направеното върху тези пясъци? Вие дори не можете да съберете пари да поддържате асфалта по пътищата, направени върху тези пясъци. 20 години са това - половината на предишните 40. Не го забравяйте. И си коригирайте позицията - очевидно е погрешна при наличието на тази съпоставка с времето. Редактирано от - ламбен на 20/11/2010 г/ 15:23:05 |
Разбира се и от неговите гени – баба му и дядо му са били депортирани по времето на Сталин по обвинение, че са кулаци. Какво общо имат обвиненията по времето на Сталин с генетиката, ако смея да попитам? Да се говори за липса на визия у Горбачов е дълбоко невярно и предубедено. Това, че неговата визия не се осъществи е друг въпрос - там много фактори изиграха своята роля, включително и превратът, който отключи серия от събития, въвлече нови играчи и сложи край на историята, която Горбачов се опитваше да създава. Разбира се, ти няма как да разбереш това - твърде зает си с писането на програма за алтернативната история. Караваджо е прав, че от интелектуалци и високообразовани люде рядко стават успешни ДЪРЖАВНИЦИ ("политици" не е удачната дума в случая). Разбира се, това не значи, че подобни люде не са ценни за всяко държавно управление. |