И сигурно е пиел много. А, бай Марксе, Ти ми припомни и христоматийния случай с оня доносник, дето написал в доноса си: Не съм забелязал Х. да употребява системно алкохол, но ми е направило впечатление, че сутрин на работа пие вода в подозрително големи количества. |
Шломо, Не е "А ты кто?", ами е "А ты кто ТАКОЙ"? Возвратившись в номер, Остап увидел, что молочные братья уже сидят друг против друга на полу и, устало отпихиваясь ладонями, бормочут: "А ты кто такой?" |
Спасибки всем , моя пошла, и поздрав с тази хубава песня: Натиснете тук! |
Бай Марксе, По-обяснявам малце, оти е умрял млад, кат Висоцки. Инак съветските Нобелови лауреати някак си по други критерии ги избираха. Кога Пастернак беше любим поет на Сталин, никой не се сещаше да го направи Нобелов лауреат, а кога Хрушчов го подгони (най-паче поради горната причина) го направиха. Също кога Солженицин беше офицалния писател на Хрушчов ("Един ден на Иван Деникин" се печаташе и в Работническо дело), а след като го подгони Брежнев оооп стана Нобелов лауреат. Май единствено Шолохов заслужаваше Нобела и то заради "Тихия Дон", една епопея подобна на "Война и мир".А не е ли това доста рехавичко за един Нобелов лауреат? |
Инак аз Бродски не го познавам и от повече от 30 години май художествена литература не съм чел. Стига ми научната и философската. |
Един, който е смятал, че същществува идеално общество. И сигурно е пиел много. Като любимецът ти Г. Димитров - Тарабата... |
steppenwolf: Под тая тема само ясенево и Поручик Галицын липсват. И поручик Ржевский, и поручик Ржевский. Кстати, о поручиках - оня, дето си го споменал, се пише Голицын, а не Галицын. |
Също кога Солженицин беше офицалния писател на Хрушчов ("Един ден на Иван Деникин" се печаташе и в Работническо дело), а след като го подгони Брежнев оооп стана Нобелов лауреат. Бай Марксе-е-е, най Марксе... Пак класова ограниченост и партийно невежество. Вземи и прочети "Бодался теленок с дубом" от Солженицин (аз тая книга я ценя по-високо и от "Архипелага" - там писателят описва подробно цялата история на "Иван Денисович", а и въобще цялата си литературна дейност - от момента, в който излиза от трудовия лагер, до момента, в който влиза в дома на Хайнрих Бьол в Западен Берлин. |