Отиди на страница:
Софтю чтоб не трогали!!! Шломо, Изобщо нямаме намерение да трогаме Софтю. За чий да я трогаме? Тя не знае кой е поручик Ржевский, че ще знае кой е Иосиф Бродский. А Вы, Шломо, произошли не от обезьяны, как все остальные граждане, Вы произошли от коровы: туго соображаете.  |
Даскале, бай ти Маркс ти каза, че художествена литература не чете. Той е над тези неща... Енчо, Личи си му. |
| Господ създал земята и синята далечина, и себе си да не надминаваш създал тъгата да сравнявяш рая и земята, тъгата пък изкуството родила, финните прояви на човешката душа, душата, четвърта възраст подир тяло, сърце и ум, когато всичко знаеш и затуй си нищо, и телеграфен стълб, добре редактирана елха от съдбата, за която отколе се твърди е съд на бащите |
в който влиза в дома на Хайнрих Бьол в Западен Берлин. Май грешка, а? Хайнрих Бьол е кьолнец и никога не е живял в Берлин. Х. Бьол прие Солженицин за няколко дена в лятната си къща в Кройцау (Айфел), след което Солженицин замина за Швейцария. Иначе  Много даже! |
| Бродски беше направен насила значим поет от политическата ситуация. Днес надали би получил дискредитираната Нобелова награда. Просто трябваше да е черен или някакъв папуас - според модата. По него време в СССР имаше много другомислещи - някои от които истински поети. Но за тях не се шуми. Ето ви "Город золотой" - музика на съветски лютнист /мистифицирана, че е уж от ди Милано/, текст Анри Волохонски Натиснете тук Оригинален текст: Над небом голубым есть город золотой С прозрачными воротами и ясною звездой, А в городе том сад, все травы да цветы, Гуляют там животные невиданной красы: Одно, как желтый огнегривый лев, Другое вол, исполненный очей, С ними золотой орел небесный, Чей так светел взор незабываемый. А в небе голубом горит одна звезда. Она твоя, о ангел мой, она твоя всегда. Кто любит, тот любим, кто светел, тот и свят, Пускай ведет звезда тебя дорогой в дивный сад. Тебя там встретит огнегривй лев, И синий вол, исполненный очей, С ними золотой орел небесный, Чей так светел взор незабываемый. --------------------- А Бродски...Абе, и той е писал. Що се отнася до есето - нищо повече от изказани чувства към нечия поезия. |
| Не разбрах само уличните хаирсъзи причем са тук... Нещо и за Нобеловите лауреати споменавате, че са жертва на политиката/ и тези от точните науки/... А читать Бунина, Пастернака, Солженицына, Бродского и Шолохова на здоровье более чем могу. Это вообще не сложно. (снимка: натиснете тук) Редактирано от - fikata47 на 23/11/2010 г/ 10:20:55 |
| город золотой е елементарно повече отколкото мислене творено в тишина със сложни метафори подобно бродски, странно как съзрял време без култура, времето на звяра с улични хаирсъзи, каквото е било ще бъде негово начало |
| И аз я захвърлих литера-турата , лапнитатурата и литератрайката. Глупаво ми се вижда.Представете си някой да каже-чета науката или чета техниката.Но в тази област остро дефицитен е ума и разума? Опитите , живота да се арестува върху листята и между кориците , най често показва много голяма фриволност. Но да попитам? Защо Бродски и уличните хаирсъзи Нямаме ли Стоян Михайловски. Защо , , Върви народе възродени” не се приземява чрез , , Психофизиология на постоянното държавно разбойничество в България.” Дали не е заради това? , , В историята на българщината има работи, които поразяват съвестта и слисват разсъдъка.” , , Българинът винаги е бил управляван от художниците на гнета, от теоретиците на злотворството, от протомайсторите на мамилото, от не знам какво властителско франкмасонство, безстидно в своите посегателства, безжалостно в своите светотатства.” , , И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо: за да могат навеки да ездят простонародието, за да запазят своите привилегии, за да останат и под турско владичество официални грабачи, смукачи и дерачи – българските велможи и управници приеха мюсюлманството” Затова и не ме учудва изборът на Бродски , пред Стоян Михайловски , на уличните хаирсъзи , вместо на проблема с , , официални грабачи, смукачи и дерачи – българските.” , , Българино, великий търпеливецо, камата на еничарина, пищовът на деребея не можаха да те изтребят, ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи?” Това пита Стоян Михайловски и затова е неудобен изборът му спрямо Бродски. |
| Пейчо, виж пророк Езекийл, виж "Откровението" на Йоан - за града, за зверовете и т.н. В песента има промяна на три букви - една дума. Вместо "Над" започва с "Под". Иначе прекалено явна е мистичната основа на стиха. Повече - в неделния преглед на печата /21 ноември/ в блога ми. --------------------------------------- Блогът на Генек |
| За любознателните по темата: Натиснете тук |
| творчество е сътворение на ново, ден с деня не си прилича и винаги е нов и както винаги твърди се дните в слънцето живеят и растат, а времето къде, и защо слънцето на кръгове го праща, |
Май грешка, а? Хайнрих Бьол е кьолнец и никога не е живял в Берлин. Прав си, Nickolas! Писах го сутринта на закуска, домързя ме да погледна в нета как беше. А иначе и за Кьолн, и за (Западен) Берлин с право може да се каже "Хубав край, хубави хора!". |
| мисълта е вертикална, готика като окастрен бор, за кое едно си питал, съня в който си умрял, в часа на вълка преди да те събуди слънце, за планетата рай, за знаньето и дрехата му бяла.... |