Отиди на страница:
Приятна статия, авторе !  И добър повод да се замисли човек за основни ценности в живота ни (и тяхната липса напоследък)...  |
Имам чувството, че пишеш във форума на три ракии, най-малко... А и със зелена салатка/тревичка безобидна/, Енчо. |
| творчеството е инстинкт за предаване на информация, за живописеца цвета, за философа мисълта, инстинкта има и друго име, талант, вграден в човека изначално, като цвета на очите, и един на десет Господ е снабдил с талантливи очи, после таланта по природните закони е работна мравка и когато не създава иде недостиг, криза, и нуждата от идеологисти, идеологията на недостиг се дължи, недостига пък на идеология |
Софтю чтоб не трогали!!! Шломо, Изобщо нямаме намерение да трогаме Софтю. За чий да я трогаме? Тя не знае кой е поручик Ржевский, че ще знае кой е Иосиф Бродский. препод Цеко: "поручик Ржевский - наше все!"  |
| талантът властелин на словесата в длъжност е талант читатели да възпита, на възпитание отлично се поддава никой без нужда от възпитание |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Contessa32 |
Contessa32: ...родительный падеж отрицания - примерно "Софти не трогайте" - само като вариант? Да, Контессо, може. За усилване на отрицанието. Софтя - Софтю - Софти - Кофти.  |
| Приятно че ни напомни за Бродски, не се бях замисляла за годишнината. Може би последният от великите руски поети, Нобеловата награда беше заслужена (ако въобще такива награди приемем, че имат стойност). Голубоватый ветер до нас уже долетает. Земля переходит в воду с коротким плеском. Я поднимаю руки и голову поднимаю, и море ко мне приходит цветом своим белесым. Кого мы помним, кого мы сейчас забываем, чего мы стоим, чего мы еще не стоим; вот мы стоим у моря, и облака проплывают, и наши следы затягиваются водою. |