Отиди на страница:
След като възрастните не могат да се разберат дали математиката е наука или не е наука Ето, ето го доказателството, че системата преди десети не струва  Ако математиката не е наука, нищо не е наука. 'Щото сравнително точните и сериозни науки задължително ползват математика. |
| гоше, набий си го у главата и оди да питаш учени хора, ако искаш: математиката нема нищо общо с науката. Обидно е за математиката да я слагат в същата торба. Не че е по-възвишена, просто е в друга категория. |
| Сравнението е най-старият изследователски метод. Но представете си колко милиарди часове човешки труд се губят в сравнения на минало и настояще! Каква велика глупост да се сравняват факти от различни времена! Какъв е смисълът? Сравнението има смисъл ако се прави между два обекта или явления отнасящи се до един и същи времеви интервал или момент. Така че въпросът в заглавието е безсмислен. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Присъединявам се към мнението на Математика. Както за математиката изобщо, така и по темата. Дъртаците си мислят, че днешните младежи са по-различни от предишните. Парадоксално, младежите си мислят абсолютно същото и причината е обща и ясна - и двете групи не са запознати с математиката и съответно не са им ясни нещата от живота. Философстват си. Като стана въпрос за Алипи Матеев, не мога да се стърпя да не ви разкажа една история, която ми разказаха в Минск. Била истинска, не измислена като другите истории за Матеев. Според мен има някаква връзка с темата, макар да не мога точно да формулирам каква. Та историята е следната: поканили от тамошния университет професор Матеев на "обмяна на опит" с жена му - демек - да прочете лекция, да се пообиколят насам-натам и да се почерпят юнашки. И на въпросния банкет го попитали - защо е дошъл без жена си? Той отговорил: хехе - все едно да идеш в гората и да си носиш дърва. Макар и стар според тогавашните ми критерии, беше си млад отвсякъде Матеев. Няма ги днес такива. Опс, това не трябваше да го казвам. Поне не тук. |
Защо математиката да не е наука? Нали си има и метод и предмет на изследване, дори може да се каже, че има и обект на изследване.  Значи е пълноценна наука.Виж, философията не е наука, нищо че и философите си дават научни степени. |
Многократно съм писал, че докато в лицето на учениците виждаме едни пари(от делегираните бюджети), то образованието ще върви надолу. Когато отново започнем да гледаме на тях като на индивиди, с техните индивидуални качества, тогава ще имаме отново напредък. |
Математик  получаваш отличен /с ударение на е-то/ А ако се сетиш кой друг известен наш математик го е казвал - получаваш и  |
| Такаааааааа! Дойдохме си, значи, на дежурния хюбрис, проявяван от занимаващите се с природни науки към т.нар. от тях "уманитари"! Много достойно занимание! Но и съпроводено с немалко незнание от страна на тези "истински учени". 1. В Древна Гърция няма общи определения за науката и образованието, а моделите варират драстично съобразно мястото и епохата. 2. "Математици" са се наричали питагорейците през един етап от своето обучение. Те са преминавали през три етапа: първо са били "акустици", сиреч в продължение на 2 години само са слушали какво им се говори; после са били "математици", защото са изучавали т.нар. ОТ ТЯХ μ α θ ή μ α τ α (геометрия, гномоника, музика и други подобни дисциплини), и накрая са ставали "физици", тъй като пристъпвали към наблюдения върху устройството на света и началата на природата. 3. Ако вземем Класическа Атина на Перикъл в периода на най-големия й разцвет (V в.пр.Хр.), атинските момчета изучавали три неща: γ ρ ά μ μ α τ α (четмо, писмо, смятане, учене наизуст на поемите на Омир и Хезиод); μ ο υ σ ι κ ή (музика, защото това била пряката връзка на човека и божественото); γ υ μ ν α σ τ ι κ ή (упражнения в бягане, скачане, борба, хвърляне на копие и диск, за да станат добри воини). А някакво подобие на висше образование давали т.нар. "софисти", които обучавали учениците си главно на реторика и философия, за да могат последните да се изявяват на агората. Често пъти освен това давали знания и по такива предмети като аритметика, геометрия, астрономия и др. 4. Подобни класификации като "естествени", "неестествени" и "свръхестествени" стават за раздумка в кръчмата или за демонстрация на остроумие, но не и за сериозен диалог. 5. Глуповатият спор между "природниците" и "хуманитарите" е отглас от един дебат в СССР през 80-те години, който бе проява на мерене на пишките сред тамошните учени, не доведе до нищо и отдавна е забравен. Но продължава да съществува само в главите на поостарели носталгици. |
| И преди съм ви казвал, че младите и само младите (и малките) могат да оправят България, а не ние... "зрелите". Ние само можем да им помагаме да разбират някои неща, но не и да ги учим, защото сме раснали по "ония времена" и си им носим белезите. _ Спомняте ли си кога за първи път сте се замисляли върху ПРОМЯНАТА -дали да промените нещо... което не върви в училище, в квартала или града си, т.е. нещо по-общо и общественозначимо, и КАК? _ Моята първа среща с думичката промяна беше в училище, по-точно в техникума, в най-първия час по литература, в който естествено „литературно“ нямаше нищо. Запознавахме се и говорихме за организация: кой как се казва, какво ще учим и по колко, как ще ни изпитват; колко е важно да учим литература – все неща полезни, мислех си. _ Беше есента на обикновена социалистическа година, но не социализъм какъв да е, ами „развит“, който още мъъъъъничко и щеше да ни отведе в комунизма, където животът щеше да е песен, понеже „от всекиму според способностите, на всекиму според нуждите“, водени от неуморната БКП, водена от неуморния Тодор Живков. Нищо, което да вещае някаква промяна... обаче... _ Още с представянето си другарката Деспотова взе страха на имащите естествено предразположение да се страхуват. Разправяше, че имената не били показателни за човека и че не трябвало да се правят някакви прибързани изводи. Вярно, ала в нейния случай името си беше абсолютно показателно – първото ми впечатление, колкото й да беше прибързано, беше съвсем точно. За да разсее и сянката от всякакъв деспотизъм, другарката направи неочакван въпрос-предложение: „Предвид, че тези методи на преподаване и учене са критикувани постоянно, аз съм готова да ги променя. Още утре! Ето, питам ви как. Как вие виждате новите методи? Споделете ги, че да ги обсъдим, и аз ще се съобразя. Кой иска да каже? (10 секундна гробна тишина!) Никой?“ След други 10 секунди, в които огледа всеки от нас, онемелите средношколци, с многозначителния си поглед, добави: „Предложения за промени няма, значи ще се придържаме към установените правила. Щом нямате възражения преминаваме към... [не си спомням точно какво]”. _ -- продълженито тук -- |
| Wazow, математиката е инструмент, с който си служи науката. Туткалчев, за т.4 - къде ви е чувството за хумор? Майтапът си е майтап, но зад него си има и съвсем хубава идея. |
При тоталното сриване на системата от национални ценности през последните 20 години (спасила нацията ни през вековете от претопяване и изчезване), няма особено значение каква е образователната система - в обществото на Нейно Величество Чалгата младото поколение е обречено на провал ! Макар и децата (ни) да не са по-тъпи и по- некадърни от нас. Просто са яко зомбирани, манипулирани и циганизирани, както във фермата на Оруел. Тъжно, но факт...  |
| Die Hexe, в наличност си е чувството ми за майтап, но в случая тази иначе интересна конструкция отново е в служба на долнопробния хюбрис, за който вече говорих. Ако тя беше подхвърлена в друг контекст и добронамерено, би била наистина хубава. Чудя се обаче защо не коментираш другите неща, които съм написал, ами точно за това намери да ме укориш. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Вай, уважаемий математико! Виждам, че всичко, което пишете, гаче ли е предназначено за употреба в кръчмата. Поне така сочи логиката на Вашите обяснения. И особено на изречения като "друга наука извън математиката няма". Не знам защо се чудите, че се проявявам по този начин, след като всички ние сме "мисловни гимнасти" и се упражняваме в "словесни юмручни схватки". Е, от време на време има и такива, които го удрят на сантиментална лирика. Не ми е ясно обаче как такъв виден логик (предполагам, знаете кой е най-големият логик?) като Вас е определил едно нормално обобщение като аrgumentum ad hominem, а най-паче - как се е стигнало до понятието "рециклиран партиен философ" от 50-те години. Бихте ли навързали убягващите ми брънки от Вашата логическа поредичка? И не виждам какво поучително има в надписа на Платоновата академия, след като неговият кумир Сократ е бил точно такъв софист - категория, за която съм споменал в моя постинг. Отново ще Ви обърна внимание, че думата μ α θ ή μ α τ α се употребява по различен начин в различните епохи и места през Античността и поради това не може да е обект на такова обобщение, каквото се опитвате на направите. То ще бъде невярно и неточно. Има обаче нещо, от което съм щастлив: най-после да чуя един математик да изразява почитания към хуманитарите. Голям напредък! P.S. А понятието "гигапишка" ми хареса! |
| Сетих се за онзи виц дето вятърът задухал неизвестно накъде един балон с екипажа му. Гледат тия отгоре под тях на върха някакъв човек и викат: - Е-е-ей! Къде сме? Онзи долу мисли минута, две, .. пет ..., след което отговаря: - На балона. Командира на екипажа стига до извода, че този долу е математик. - Не може, - казва той, след толкова мислене по толкова прост въпрос, да бъде даден толкова точен отговор от друг, освен от математик. Та математиката не е баш наука, а начин на мислене. Само математик може да ти каже, че в евклидовата геометрия твърденията "две успоредни прави се пресичат в безкрайността" и "от една точка може да се спусне към дадена права само един перпендикуляр" са абсолютно едно и също. Само в математиката може да съществуват несъществуващите в реалния свят точки без размери, едномерни пространства, дробни числа, ... да не говориме за имагинерни величини. В реалния свят на колкото и парчета да разделиме един геврек, всеки залък съществува самостоятелно и е цяло число 1, а не 1/10 или 0.1 от геврека. И последният атом и елементарна частица от геврека са цели числа. |
| И въпреки всичко, каквото и да приказват "специалистите", учениците по наше време бяха по-по-най. И това е най-лошото. Анахронизъм е старото поколение да е по-грамотно, по-образовано, по- ..... и по-мотивирано за съзидание от следващото. Състоянието на държавата го потвърждава. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Туткалчев: Чудя се обаче защо не коментираш другите неща, които съм написал, ами точно за това намери да ме укориш. Ма туй е приятелски коментар, а не упрек! Пък за другото не мога да те упрекна, затова не го правя Иначе и аз на математиката й харесвам това, че няма нужда да се помни. С моята ужасна памет това ми е голямо улеснение |