Отиди на страница:
Почти веднага след възцаряването на баща му Душан е провъзгласен за престолонаследник с титлата "млад крал" по подобие на синовете на цар Иван-Александър, които са "млади царе". Бе то хубаво, ама на Душан тейко му се възцарил, казват, 10 години преди Александър и неговите "млади царе", ако има някакво значение за авторите тази подробност ; ) |
| Тъпченето на едно място никак не е присъщо на историческата наука. Като извършва кръгообразни или спираловидни движения по някои въпроси, напоследък тя все по-често обръща гръб на опитите за самоцелно оригиналничене и се връща към мненията на не толкова известните от старите историци, приемайки ги за верни. Второто изречение няма никакъв смисъл.  |
| Предположенията за вероятния мисловен процес, протичал у историческите личности, са крайно рискови. Е, не. Ще падна просто! |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
| Явно с Кръсте Мисирков започват "не толкова известните от старите историци", които обаче трябва да бъдат приети за верни... Началото на днешната новела е наистина фантастично!  |
Титлата "крал" е толкова непонятна за византийците, че авторите понякога я бъркат с лично име. Пустите му византийци! Ма много прости били, бе! Титли-митли... |
Политиката на Стефан Душан още от стъпването му на власт изглежда праволинейна. Това не е кандидатстудентски бисер.. |
| С второто изречение хората са искали да кажат, че понякога историческата наука установява, че стари позабравени хипотези са верни. Но може би бъркам. С цялото ми уважение към авторите, които са високоценени в работата си, но тази статия се чете като да съм я писал аз. Това не е комплимент. А пък за младите царе... Само един въпрос: от кога ромейте правят такива работи? А преди тях римските императори? |
| Стига с тия великобългарски суперимперски напъни! България очевидно никога не е била възприемана като равна на Византийската империя с изключение на сравнително кратки периоди от време. Петрински брадърс продължават да пишат само глупости. |
| Сърбия е по-малката сестра на България: нейното величие настава за кратко време в 14 в., и е подражание на българското от 9-10-13 век. Цар Стеван Душан е близък роднина на търновския царски двор, оплакан горко от него след смъртта си, макар да е откраднал доста бълг. земи и да се венчал за цар, а не краль, в бълг. град Скопие, и да се нарекъл по тази причина "господар и на част от българското царство". След смъртта на Душан империята му тутакси се разпада на части, много от които са български етнически, начело с Душанови хора феодали, като Марко Кральевич од Прилеп, тейка му Вукашин и чича му Угльеша. Сръбският св. Сава е храненик нa бълг. цар Иван Асен II. |
| Да не забравим, че сръбския патриарх е произведен в чин от българския патриарх и от охридския уж български архиепископ. После и троицата заедно са сложили царската корона на Душановата глава. Впрочем тази статия на братя Петрински не добавя нищо ново към статията за Стефан Душан във wiki: Натиснете тук... Може и да е вярно донякъде, че е копирал българското държавно устройство, но българското е копие на византийското, така че и трите държави принадлежат на едно и също источноправославно културно пространство, което по същество си е доминантно византийско. |
Титлата "крал" е толкова непонятна за византийците, че авторите понякога я бъркат с лично име. Пустите му византийци! Ма много прости били, бе! Титли-митли... Ми то и за нас титлата "крал" е била непонятна и е възприемана като лично име... Иначе нямаше да има в София църква с името "Св. Крал", а не "Св. Милутин" или "Св. Драгутин" (забравихх, а май и Паисий оспорваше мощите на кой от двамата се пазят там) |
То по принцип в част от славянските езици титлата "крал" идва от собственото име на Карл Велики. Като по този начин се подразбира впоследствие всеки западен ("франкски" владетел.Принципно да, Карл си е уредил и императорска титла, възниква после и т. нар. "Свещена римска империя" но както за ромеите, така и за съседите им (балканските поне) тия претенции са повече от нелепи. |
Меркюри -  ------------------------------------ Блогът на Генек |
| Другият Петрински не е брадър, а е джуниър. Статията е по-скоро добра, наистина има предостатъчно податки затова, че сръбските владетели нямат амбициите на Симеона да правят византийски империи с балканска закваска. Кралската титла, която се утвърждава там е още едно доказателство. Като говорим за латинско и папистко влияние на Балканите да не забравяме, че дори в България още от средните векове казваме Дунав и гърци, а не Истър и ромеи. Ама пусто всички балканци си мечтаем за Града на царя и неговите богатства. А упрекът за самоцелното оригиналничене очевидно се отнася и за форума. Какво пък, не само Петрински може да мисли, я! |
| Петрински За историк ясно, че не ставаш, ноо....имаш талант да разсмиваш хората. Дерзай - в това има повече хляб ; ) |
Като извършва кръгообразни или спираловидни движения по някои въпроси, напоследък тя все по-често обръща гръб на опитите за самоцелно оригиналничене и се връща към мненията на не толкова известните от старите историци, приемайки ги за верни. Само внимателно го карай с тези стари историци, че те не са били осветлени от правилните тези на българската историография и вътре в техните трудове може да намериш такива твърдения, че историята с Балева и Батак да ти се стори като закачка от детската градина  |
Като извършва кръгообразни или спираловидни движения по някои въпроси... великолепно! имаме дефиниция на чалга-история!както би казал кутьо: |
| Сръбската средновековна история е твърде различна от българската. Вярно, имаме и много общи неща, разменяли сме си територии, Белград, например хронологично е бил повече време български град отколкото сръбски. Но същото важи и за маджарското кралство, и дори за хърватите. Византия е друго нещо. С нея сме хванати за гушите от самото създаване на България та до най-новата ни история. Нашите владетели (чак до Фердинанд) са имали една неизменна мечта - да седнат на престола в Цариград. Вярно е, че и други страни са се стремили към това - араби, руси, турци, латинските рицари - някои в крайна сметка успяват - кръстоносците за малко, турците за дълго. Само ние дълго, тъпо и упорито в продължение на векове сме драпали в безнадеждни усилия да завием голите си гъзове в пурпурните одежди. |