Отиди на страница:
Круела е христоматиен пример за икономическото невежество на седесарите. Тя си представя световното богатство като zero-sum game и държавите като компании, които се "съревновават" за по-голямо парче от питката. Никога не съм казвала подобно нещо: богатството е да можеш да произвеждаш много, качествено и евтино и да продаваш на пазара. След като изгубиш в конкуренцията за пазари, сам отпадаш от борбата за питката. А корпоративния уелфеър се плаща отново от потребителя, до момента докато намери на пазара по-евтин и/или по-качествен продукт. Данъците и осигуровките, които издържат и тези на уелфеър също довеждат до оскъпяване на продукцията. Така, че все тая дали е корпоративен или държавен уелфеър. В известни периоди от време държавите от "Богатия Запад" може и да обедняват, но обслужваните от тях собственици стават все по-богати, парите се концетрират във все по-малко ръце и Е не само е вярно, че богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни, но е вярно и това, че богатите стават все по-малко а бедните все повече!... Булшит! Питай китайците и индийците дали стандартът им през последните 10 години се е вдигнал или е паднал. Все пак това са повече от 2 милиарда. Под "свят" не се разбира само мястото, където живееш и под "обедняване" не само стандарта там. |
Cruella de Vil, Възхитен съм от ерудицията Ви.   И най-паче от търпението Ви да обяснявате бавно на тези, които не могат да мислят бързо. Caravaggio, Благодаря за оценката. Ще се старая да увелича нежните влизания......  |
| А, да! При толкова много "брилянтни" световноизвестни икономисти в САЩ, светът да се натресе в такива л***а благодарение на политиката с кредитите, подкрепяна от няколко правителства, говори по-скоро за масово невежество и пълна липса на здрав разум. |
