Отиди на страница:
| Уважаеми Манрико, очевидно не си напълно наясно със значението на документа "стратегия" (не простото значение на тази дума според тълковния речник). Стратегията е официален документ, на базата на който могат (или не могат) да се реализират различни дейности. Помня по Костово време как една държавна институция върна няколко милиона (предприсъединителни), защото не можеха да ги "усвоят" (на гаден новобългарски). И единствените, които можеха да свършат работата, беше нашата група. Но за да можем ние да работим, се налагаше промяна именно в подобен тип документ, дето на масовата публика изглежда "празно лаладжийство". Шефката ми тогава ходи при Костов - искаше се буквално подпис. Той се врътнал с презрение - оправяйте се сами. И така - ние не можахме да дадем знанията и уменията си, държавната институция не можа да ги вземе, парите се върнаха обратно в Брюксел. Заради незаинтересованост, достигнала до крайности, но изразена в документи (и стратегии). |
| Аве Хексе, всеки като отвори някоя програма за финансиране, отгоре пише стратегия, цел и т.н. Като почнеш да си правиш твоята програма, описваш и твоите цели, какви ефекти се очакват и т.н. Кво му обясняваш? Човекът е хихикащ сеирджия. |
Еййй тоз Първан и в тая дискусия се набута през задния вход. Нарочно се преструва, че бил от село. Няма начин да не е от Бургас. |
| Уважаема Hexe, ползата от стратегиите за "усвояване" на пари съм я отбелязал. Необходимостта от стратегии, планове и т.н. при реализацията на един проект никой не отрича. Криво-ляво и аз съм се поотъркал покрай това, понеже и участвам в проекти, и ги ръководя, макар и в частния сектор и без държавно или ЕС финансиране. Като част от "правенето" и управлението на това "правене" - да. Като stand-alone стратегия обикновено си е лаладжийство за хонорарец. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
| Предаването "Кой е по по най"върви с пълна сила, като е ясно кои са по амбициозните.Очаква се Бате Енчо да връчи наградите на най-големите шарани хванали се на бастуня увит в"Код(е)иново" кюспе. |
| Когато турската държава разкрива нови и нови университети, изпраща с държавна стипендия своите младежи да учат по света, включително и в България, това как става бе, Манрико? Със стратегия или без стратегия, по манриковски? |
| абу лафия го срещам от години нооо не е мръднал изобщо от онова Именник на форумните никове ...ли беше ...нещо такова |
| Пак към полицентризма. Моноцентризмът в Европа е характерен за страните, дето една стара столица, център на монархия, е обединила (покорила) други земи. Париж, Лондон, Москва, Мадрид. Там, дето това липсва, обикновено е полицентризъм - Италия, рейнска Германия, Холандия, Белгия. А там, дето столицата е преместена в по-ново време по политически причини, има двустоличие - Русия, Турция. България през Възраждането се оформи като полицентично общество - дунавската столица Русе, Пловдив, Търново, но заедно с тях Свищов, Шумен, Габрово, Сливен... Имаше и условия за възникване на двустоличие - след освобождението - София и Търново, след Съединението - София и Пловдив. Фердинанд си хареса лятна столица и искаше да я направи европейска морска столица. Нищо от това не се осъществи. Последователно, целенасочено провинциализиране на "провинцията" и концентрация на всичко в столицата, и неглижиране на онова, което не можеше да се тури в столицата. Но още веднъж, този прашен котловинен градец, който иначе би бил нещо като Враца или Сливен, не е исторически център на България, встрани е от основните артерии на българския живот от векове, и като държавност, и като поминък, и като манталитет. Докато местенето на столицата в наши дни е абсурд, възкресяването на полицентризма от Възраждането според мене е императив. |
 специално за мадрид не си съвсем прав - барселона много успешно го конкурира, ако щеш и цените и доходите са по високи  |
| Българските седесари никога няма да се вразумят. Веднъж комунизма в главите им е бил сменен от вашингтонизма и край. Водещите световни икономисти, които съм цитирал много пъти, признават, че вашингтонската вуду икономика от 80-те и 90-те години, според която трябва само да има пълна свобода на пазара и твърда валута, се провали с гръм и трясък. Сега всички страни се връщат към господствалата преди 1980 г. кейнсианска икономика с признаване активната роля на държавата за развитието, вкл., но не само, и чрез индустриална политика. Масираните публични инвестиции в инфраструктура, образование и наука (става дума за развити страни, дето няма проблем с изхранването) се смятат за неизбежни и в САЩ, ако разбира се искаме рецесията да свърши някога. Камо ли в България. Вашингтонската вуду икономика, на която свещи палят Бочко и Невдянков, и която съсипа нашия регион и самия САЩ след 1990 г., означава мизерия за България и емиграция на всичко читаво от нея. Означава също центробежни мапрежения в регионите. |
Чичо това с полицентризма не знам що ме наведе на един исторически факт - системата на управление в Третия райх наричана Полицентризъм, Организиран хаос, Тоталитарна поликрация и с още едно две имена доколкото помня, и състояща се от дублиране партийни и държавни структури с размиващи се компетенции.  |
| и 5 милиции, но при цялото им напиняне далеч не са друга страна. това е, както едни младежи ми обесняваха преди време "не сме англичани, уелсци сме", или баските от франция. това са детайли де, излишно е да задълбаваме. бтл фичка, в продължение на разговорът ни за елбарадей преди няколко дни. категорично не си прав - поне според официалната му автобиография която са извъртяли по обмена от ройтерс - човека поне на теория се води че постоянно живее в европа. това във връзка с линка към нюйоркър. за съжаление не мога да препостна във форума. |
| Благодаря за добронамерените реакции. - Фичо, прав си за полицентричността на възраждането, но не е само това. Тази държава е градена от долу-нагоре, от корените: от общините, еснафите, училищните настоятелства. Много от институциите й - включително езиковата стандартизация, Книжовното дружество, националното учебно дело, Екзархията, която се изгражда като национален институт в противоборство на фанариотския етнофилитизъм, икономическите връзки - всичко това са прояви на локална самоорганизация, която израства до национално ниво още преди да имаме държава. Налагането на руски модели на държавност след освобождението обаче затиска тази тенденция и я души и до днес. - Но тези неща са в темелите на държавата ни. Голямата част от изминалата година прекарах в работа със малки общини и това ми даде поглед върху един феномен, който отдавна бях забелязал - много от държавните ни институции работят най-добре в малки до средни градски населени места. Това е естествения мащаб на организация в страната. Някой по-горе спомена циганите. Ами точно в няколко такива общини видях примери за много успешно поставяне под контрол на проблемите на това население. Там, дето има активни кметове, които активно комбинират законоохранителната репресия за пресичане на миграцията и поставяне в елементарни законови рамки, с непозволяване на децата да изпадат от училище и осигуряване на някакъв поминък, там изведнъж циганите престават да са проблем. Просто трябва кмет, който може да ползва ресурса на всички институции в комбинация, а капацитетът на тези институции у нас работи реално в сравнително малки човешки и териториални мащаби. Иначе се размиват отговорностите, надделява културата на формиране на клики и разграбване на общото, лидерството (колкото го има) се подменя с кокорбашийство. За сега доверието и отговорността у нас не могат да се прострат отвъд границите на личното познанство. Прекалено абстрахираните формулировки на общия интерес и неперсонализирани институционални форми се разпадат и плодят корупция. Трябва да се учим на самоорганизация в малки групи и може би следващите поколения ще се научат да мислят конструктивно в малко по-едър мащаб. - Та, не София е виновна. Който и град да беше определен за столица, щеше да се превърне в същата тапа. Защото не е въпросът в града, мястото му, етнографския му хинтерланд, а в модела на държавност. България трябва да се върне към общинския си център на институционална тежест и тогава институциите ни ще заработят с енергията на цялата ни общност, ще се появи някаква наша версия за гражданин (на мястото на днешните чалга Андрешкоиди). Това е и моделът на децентрализация, който трябва да се следва, но и при запазване на няколко достатъчно силни гравитационни градски центрове, дето националният елит да се формира и сплотява. - Колкото до Варна - не ви трябва автономия. Всяка автономия на ниво област у нас, в сегашното състояние на общността ни, рискува да се етнизира и мафиотизира. Ако изникне една автономия, няма как да не изникне втора. И втората ще е Родопите под управлението на някой Касим Дал с тенденция да се отхлюпи към Турция. Преди да градим регионално ниво на самоуправление, трябва да си изградим връзка с турците и помаците - включително турците, дето са в Турция. Трябва да намерим общия знаменател между нас и тях и да го поставим редом до гравитацията на днешна Турция. Има го този общ знаменател и той има с какво да привлече земляците ни в Турция, мнозина от които участват във формирането на най-качествения човешки материал там. Впрочем, само така ще си гарантираме трайно сигурно съжителство с тази надигаща се регионална суперсила с неясно бъдеще. Но за тази цел трябва не 10 минути новини на Турски, а 24 часова програма (ама на техния турски, дето не е турския в Анкара) и не просто на турски, а обърнати към тях и техните теми, техните връзки с България, към нещо, което не могат да получат от турските канали. Трябва и да им открием държавно финансиран висш ислямски институт, ама който преподава техния си битов ислям, а не саудитския. Защото земята ни е силна, тегли, говори на всеки, който се е пръкнал по нея. Остава държавата ни да стане устата на този глас. - А Варна - Варна просто ще се научи да си лобира за интересите и да си използва ресурсите и да си тропа по масата. Нито сте малки, нито сте незначителни. Какво сте седнали да си заграждате кюшенце и да се гушите в него като в Кунгфу. Бъдете по-амбициозни, станете равностоен национален център! Белким и майните се събудят от сладките си тракийски дрямки. Но грозното плюене по София, съединено с подменяне на реалния проблем, е проява на болезнените характеристики на обществения ни живот - ирационална деструктивност, неспособност да се подходи прагматично, да се определи причината и да се намери решение, пристъпи на агресивно делене точно когато трябва да се търси общия интерес. Редактирано от - абулафия на 06/2/2011 г/ 06:22:20 |
| "Преди да градим регионално ниво на самоуправление, трябва да си изградим връзка с турците и помаците - включително турците, дето са в Турция. Трябва да намерим общия знаменател между нас и тях и да го поставим редом до гравитацията на днешна Турция. Има го този общ знаменател и той има с какво да привлече земляците ни в Турция, мнозина от които участват във формирането на най-качествения човешки материал там. Впрочем, само така ще си гарантираме трайно сигурно съжителство с тази надигаща се регионална суперсила с неясно бъдеще. Но за тази цел трябва не 10 минути новини на Турски, а 24 часова програма (ама на техния турски, дето не е турския в Анкара) и не просто на турски, а обърнати към тях и техните теми, техните връзки с България, към нещо, което не могат да получат от турските канали. Трябва и да им открием държавно финансиран висш ислямски институт, ама който преподава техния си битов ислям, а не саудитския. Защото земята ни е силна, тегли, говори на всеки, който се е пръкнал по нея. Остава държавата ни да стане устата на този глас." **** Патриотарите ке те изядат барабар с парцалите, абулафия. От мене...едно ГОЛЯМО  . |
| Абе много добри приказки за регионално самоуправление, ама то иска РЕСРУРСИ. А когато ресурсите се изземват систематично от един център, регионално самоуправление няма. |
| И, като казвам два три равностойни национални центъра имам предвид, че жадните погледи към това, дето е "концентрирано в" и "обсебено от" София, е мярка за убожеството ни. Не то трябва да се преразпредели, а да се гради редом с него, като се оживява далеч по-големият потенциал на страната ни. Защото това, което имаме днес, е смешна огризка, от това което България може да бъде и сме като есенни торни бръмбари, които с последни сили тикат и се боричкат около едно топче, а не виждат торището, в което живеят. - Пак ще дам пример с езика. Оня ден пишеше, че в Гърция почнали новини на "помашки". Ми ще почнат! Също както в началото на 90те Сърбите били издали речник на Шопския, да не говорим за БЮРМ, дето са си отпрали една голяма порязаница от езика ни. Защото, докато ние се свиваме в миопичната си представа за правоговор, в големия български езиков субстрат ще се намери материал сигурно и за повече от четири литературни норми. Особено такива като на Балканите - дребнави, прокрустови, склеротични. - Веда Словена може и да е романтическо съчинителство, но ни (по)казва нещо много важно. Че Родопите са българското Лукоморие, че там "пахнет" на най-древна България и не просто "пахнет", а ми звучит. И вместо разни скопци да ни дуднат за диалектизми и закони за опазване чистотата на езика, това богатство трябва да се активизира в нашата словесност, да се учи в училищата. Всичките ни говори и пластове на езика ни трябва да намерят мястото си в националния ни живот и тогава никой от тях няма да става плячка за франкенщайновски експерименти по създаване на нови етнически елити в епруветки. Редактирано от - абулафия на 06/2/2011 г/ 06:38:26 |