Отиди на страница:
Като чете човек някои постинги, остава с впечатление, че иде реч или за патологична страст към оплюването, или за елементарна завист. Това, света София, го има даже в нечии подписи! И е интересно, че тук отсъстват знакови никове на амбразурчици, носители на лопата № 8, врагове на "черпаклиите". ------------------------------- ---------------- Блогът на Генек |
| Тук започна едно тупане по раменете между колегите философи .... Аз не виждам в интервюто нито смисъл, нито читава мисъл. Само интелектуални претенции на един даскал. Когато на един философ му дадат възможност да изрече една страница мисли пред широка аудитория, той трябва да знае, че публиката очаква от него да се изкаже по фундаментални въпроси. Хората се опитват да си обяснят света и случващото се днес и биха искали да узнаят от философа неговото виждане за света и за случващото се днес. Ето, Чичо Фичо улови момента и се опита да направи разбор на ситуацията за да докаже на другите и на себе си, че е философ. Не, че и от него научаваме нещо полезно, но от интервюирания професор не научаваме хептен нищо. Аз дори не виждам за какво мога да опонирам при това нищоказване. Съветът ми към професора е да си гледа Византия и да не се произнася по глобални проблеми. В история на Византия сигурно му е силата. Извинявам се за крайното си мнение, но ако няма какво да кажат, нека да не се явяват по интервюта! Или поне да се подготвят предварително! И без това масово се приема, че философията като наука е изостанала с векове. |
Тук започна едно тупане по раменете между колегите философи.... Абе някои не сме точно философи, ама нейсе, като ще черним, нека да е с баданарката. И без това масово се приема, че философията като наука е изостанала с векове Кой приема "масово" - Дянков, Бокото, Игнатов, любителите на чалга? Хайде, холан, пред тези титани на прогресивната мисъл Хайдегер, Витгенщайн, Сартър, Ги Дебор, Фуко, etc. направо требе си посипят главите с пепел... |
Това роди гражданска война, която още не е напълно стихнала.  Чичо, Не знам дали изразът е твой (лично аз го срещам за пръв път), но е невероятно точен. Типичен случай, когато точната дефиниция може да даде ключ към обяснение на явлението. |
| Гозамбо, Широката публика просто не е длъжна да знае нещо за съвременната философия. За нея дори класическата философия е твърде слабо позната. Като аналогия бих посочил математиката. Като изключим техничарите, масовите познания се изчерпват с елементарната алгебра (а дори и техничарите рядко познават дълбоките дебри на съвременната математика). А ако някой трябва да ни дава философски познания, това едва ли са самите философи - те обикновено са академични личности. За целта би трябвало да има автори-популяризатори в областта на различните науки. |
На бездарието си казваме "преход" Бездарието и безредието са точната характеристика на последните 21 години  Това обаче не е случайно, а внимателно контролирана псевдо демокрация - т.е. декорация, за което отговорност следва да носи БКП / БСП и нейните креатури  Редактирано от - BOLGAR на 16/3/2011 г/ 09:00:30 |
Бездарието и безредието са точната характеристика на последните 21 години Това обаче не е случайно, а внимателно контролирана псевдо демокрация - т.е. декорация, за което отговорност следва да носи БКП / БСП и нейните креатури Безспорно партиите управлявали България през тъй наречения преход носят най-голямата вина за състоянието на страната. Но бих задал въпроса: "Би ли търпял безучастно народът на Германия (Франция, Дания, Швеция ...) продължително управление, което води до безпътица, демотивация, мизерия, масова емиграция?" Много е удобно само в некадърността, алчността и престъпните амбиции на шепа управници да търсим оправдание за всичките си неблагополучия, пренебрегвайки нашата апатия, разединеност, мълчаливото съгласие с онова, което се случва около нас. |
Безспорно партиите управлявали България през тъй наречения преход носят най-голямата вина за състоянието на страната Така е, лайсна, с една незначителна корекция от 2 букви - безспорно е, че парите (окрадени или чужбински, както и тези, които стоят зад тях), управлявали България през "прехода", носят най-голямата вина. Вината на останалите е в наивността, глупостта, овчедушието, колективната потребност от бащици и големи братя, в страха най-вече - в преклонената главица, дето сабя не я сече... и прочеето характерологични особености, дето си ги влачим като свръхбагаж от столетия. Редактирано от - SvSophia на 16/3/2011 г/ 10:10:19 |
| Е, да обобщим с две изречения: 1. Като става дума за анализи, самоанализи и обобщения, като нация вероятно сме ненадминати. Сигурно защото това е най-лесно: колко му е, каквото и да се каже след след няколко години нещата ще бъдат съвсем други и тогава ще правим други обобщения. Отново. И така до безкрай. 2. Когато стане дума за действия (т.е. за истински реформи в обществото) веднага се надига мощна вълна от негодувание и отпор, защото ако сега е зле, после може да стне още по-зле. Пък и едно са реформи по принцип, съвсем друго, ако някоя обществена група е засегната от тях и трябва да си промени стереотипа. Примери няма да давам, може да се сетите и сами. В резултат на това у нас всичко върви със закъснение, промени се правят от немай къде и те по правило са половинчати. А ако някой все пак реши да промени нещо след тогава поне 50 години ще го плюят и проклинат. Е, поне няма да го убият, както се е случвало преди. |
| Чувствам определена вътрешна съпротива да коментирам Георги Каприев. Което, знаете, рядко ми се случва. То е от респект към интелекта и знанията му. Чел съм негови неща най-вече на сайта Православието и ги харесвам. И въпреки това ще ми се да кжа по две думи за две неща - ипостасите и българите. Св. Фотий Константинополски, когото Каприев прекрасно представя, ни учи, че Бог снизхожда към нас с енергиите си и ние Го познаваме по един или друг начин чрез тях, но съдържанието Му ще си оставя все така непознато и непостижимо за нас. Така и ние, навярно, създадени по негов образ и подобие, имаме съдържание, надхвърлящо проявите му - ипостасите - в нашето ежедневие. Не се изчерпваме и не сме изчерпани чрез тях. Поради това и сме способни на промяна, която способност е подкрепена или отслабена от правото ни на избор. Изворът на тази промяна е в съдържанието ни. Георги Каприев има поне две причини да е скептичен към българите - по произход, струва ми се, и по предмета на заниманията си. След като дълги години се занимаваш с "Византийска философия" не може това да не се отрази на отношението ти към българите. Бързам да възразя, това не става на идеологическо ниво - демек, българите, народ мръсен и варварски, в постоянна разпра с Византия. Тук навярно нещата са други. Потапяйки се във византийската философия на тези дълбини с годините човек, навярно, се променя в мисленето си. Става "хемиаргос". Какъвто е бил и Симеон и поради това е плашел. Защото византийският начин на мислене прави така, щото византиецът не се чувства притеснен от държавна мощ и военна сила, тъй като винаги запазва вярата си в смазващото си интелектуално превъзходство над "варварина". Когато е разколебан в тази си вяра, и византиецът и "византиецът" се страхува до степен на паника. Но има и изключения. Такъв е "книгоядецът" Фотий - така отворен към знанието, към всяко знание, че мислен като обладан от демон. Не зная кои са демоните на "книгоядеца" Георги Каприев, но сигурно и той си има. Ако някой от тях надзърта в текста по-горе, то, струва ми се, е този. Обкръжен от "варвари", "византиецът" Каприев отглася на какофонията на нашия "преход" по за мен разбираем и очакван начин. Редактирано от - Firmin на 16/3/2011 г/ 11:45:50 |
Чувствам определена вътрешна съпротива да коментирам Георги Кадиев. Което, знаете, рядко ми се случва. То е от респект към интелекта и знанията му.  Грешката е вярна.  |
Грешката, оракуле, е просто лапсус калами, зад който не седи обаче в конкретния случай нищо смущаващо. Мисля, че на фона на винаги задълбочените и компетентни постинги на Firmin (какъвто е и този) не е необходимо човек да се излага, демонстрирайки неуместно чувство за хумор и успявайки от цялата проникновеност на написаното, да забележи единствено най-, ама най-повърхностното.  |
| Фичо: Да не забравяме, че времето около 1966 г. и след това беше време на бърз растеж и обществен оптимизъм въпреки мрънкането. България се строеше и модернизираше. Оптимизмът продължи до средата на 70-те (circa 1976 г.), когато възвръщаемостта на инвестициите у нас стана нулева поради изчерпване възможностите на командната централизирана икономика да осигури растеж. Фичо, кажи си го, че са се изчерпали възможностите на СССР да си храни империята, защото това е истината. Времето на бърз растеж и оптимизъм, за което говориш, е 10 години. Времето на голям подем преди войните е 34 години. Пък и адски много митове има около тоя подем. Така че... --- Блогът на Руританец - Ruritania Press |
| Абулафия, Много добри наблюдения. Откъм Америка човек наистина може да се радва на способността на българите за живеят, да се забавляват, да се радват - въпреки че упорито не си го признават в социологическите проучвания и обясняват колко са нещастни. Но за съжаление това е радост в блатото --- Блогът на Руританец - Ruritania Press |
| Oracle, SvSophia, благодаря! Връщам се, гледам каква съм я свършил и взех да се притеснявам. Те, Георги Каприев и Георги Кадиев, са умни мъже, ще се посмеят и ще ме извинят. Аз от друго се притесних. Викам си леле, грешка по Фройд. Нерде Кадиев, нерде Каприев. Как пък съм ги свързал в бедната си глава? После поглеждам на бюрото си и виждам, че съм оставил там вестник с интервю на Георги Кадиев. Олекна ми. Не било по Фройд, НЛП било, подпрагово. Човек, изглежда, трябва да си осигури стерилна откъм писано слово среда преди да пише във форума. Проблем на "книгоядците"  |
| Потърсих информация за Каприев и открих това: Гледах досието си (макар и воден от съвсем други мотиви), където видях и себе си … „агент на ДС”. И то не какъв да е, а разузнавач, контра-разузнавач, та едва ли не ре-контра-разузнавач. Това ме смути, възмути, а след това и разсмя – в тази последователност. Сега ще обясня защо. За разлика от мнозина, попаднали в моята ситуация, аз не мога да твърдя, че не съм имал никакви или пък само спорадични контакти с ДС. Нейните служители системно тормозеха семейството ми още в детските ми години, упражняваха масивен психически терор. Като юноша усвоих урока на баща ми: не се прави на герой пред тях; не казвай нищо, което вече не знаят; не пиши и не подписвай нищо. Бях убеден, че това ме е опазвало. Напразно. След кратък период на относително спокойствие, службите се заемат персонално с мен. Както се вижда, това е синхронизирано с раждането на първата ми дъщеря. Всички, впрочем, които познават начина ми на живот през 80-те години, сигурно ще се съгласят, че той никак, ама никак не бе подобаващ на един агент от всемогъщите служби. Днес, обаче, това не интересува никого. Нека погледнем документите. Папките съдържат: Картон обр. 4, както и лично и работно дело с общ обем 22 страници. В картона са записани имената ми, датата и мястото на раждане, номерът на личното и работното дело, псевдоним. Непопълнени остават немаловажните графи за управлението или отдела, името на ръководещия, датата на вербовката и т.н. Липсва какъвто и да било подпис. Задната страна („движение на делото”) е изцяло празна. Понеже са отминали 25 години, тоест половината ми живот, налага се да възстановявам хронологията по съответната милиционерска текстура. Първите 8 листа от личното дело са искания за „проверка на лицето” по картотеките на агентурата, на вражеските елементи и т.н. с аргумент „има роднински връзки в Гърция”. Всичко това кулминира в „Предложение” за разработване и вербуване от 12.05.1986 г. до началника на „ВГУ, отделение 03”, аргументирано с: гръцкия произход на лицето, интересната му професия (?-Г.К.) и т.н., „което би могло да възбуди интереса на гръцките специални служби” и – пикантното – „по наша инициатива може да бъде въведен в полезрението на гръцките специални служби, с цел осъществяване на М-100” (каквото и да значи това). При всички положения, обаче, то значи, че разузнавателните служби на Второ главно управление са решили да ме привлекат към високо благородните си деяния, да ме ръкополагат за някакъв дс-вариант на Джеймс Бонд. Според следващия документ, вербуването се е състояло на 29.05.1986 г. в стая на хотел „София”. Помня тази „среща”, отвеждането ми в хотела, ужаса си, страха. Когато днес твърдят, че ДС е била репресивен орган, не знам дали си дават сметка какво точно значеше това. В рапорта състоянието ми е представено като „видимо спокоен”. Е, ступорът сигурно може да се опише и така. За мен кулминацията в този документ се състои от фразите: „Изготви декларация за сътрудничество. За свой псевдоним избра името „Павел””. Досието показва: такава декларация няма. Както няма въобще нищо писано или подписано от мен – нито една дума. Нещо повече: на предходна страница от документа с нервен почерк се пита дали лицето е вербувано. Такива, предполагам, са най-адекватните въпроси относно един новоизпечен агент на разузнаването. Във всеки случай, натискът за писмено скланяне продължаваше и при следващите „срещи”. Що се отнася до псевдонима, той навярно е проява на особено чувство за хумор. Дали защото този служител, доколкото помня, се представяше като „Петър”, дали защото знаеше за моята религиозност, не искам да гадая. Впрочем, името ми харесва. Както този рапорт, така и останалите два (от 1.07. и 13.09.1986), формиращи общо шестте страници на работното досие, са изложения на въртящи се около мои гръцки роднини и познати разпити („разпити” – според мен, според тях – „срещи”). Неизменно за несъществени, проверими и банални неща (кой идвал, къде отивал и т.н.). Пълни с вътрешни противоречия, в стилистиката на литературния абсурд, на места изведени до гротеска. Не мога да поема отговорността за тези текстове, нито възнамерявам да ги тълкувам. Това следва да се направи от автора им. Личното досие е финализирано с фамозен „Биографичен анкетен лист”. Оттам научавам, че през 1986 г. съм имал задграничен паспорт и съм посещавал Гърция с цел екскурзия. Въпреки всичките ми настоявания, първия такъв паспорт получих на 21.06.1990 г., а Гърция посетих най-напред между 23 и 26.05.1991 г. като член на преподавателска група, бидейки учител в НГДЕК (все още притежавам паспорта). Научавам още, че тогава съм имал висше образование със специалност филология и съм бил асистент в СУ. Благодаря за повишението, проверимо е, обаче, че тогава съм бил студент четвъртокурсник по философия. Нека това бъде скромна реплика към непоколебимата вяра в милиционерската проза, обладала българското общество. Така досието приключва. Мъгливата формула с „изготвянето на декларация” е свършила работа: бил съм заведен на отчет. Попълнил съм някакъв насрещен план за 1986 г. и явно съм се оказал негоден за разузнаваческа служба. В това, прочее, би следвало да е убеден всеки, знаещ що-годе характерологичните ми особености. Интересът на институцията е изстинал дотам, че делото даже не е закрито или въобще допълвано. Безхаберният разузнавач нито е разбрал, че е бил такъв, нито че е преставал да бъде, късайки килограм нерви при всяко „придърпване” от служителите на ДС. Само за заклетите любители на конспиративни теории отбелязвам, че публичната защита на дисертацията ми беше на 26.09.1991 г., а за първи път съм назначен в СУ през април 1992 г. Научната ми кариера, следователно, не може да има връзка с ДС, каквито и да са били отношенията ми с нея. Искам при това отново да заявя, че не съм бил никакъв неин агент, сътрудник или каквото и да е там. Който изпитва нужда от запознаване с досието ми в детайли, то е разсекретено и може да се види в читалнята на комисията. ДС тровеше младостта ми, няма да допусна да отрови и старините ми. Георги Каприев П.П. С публикацията на текста обявявам и публикуването на самото досие, колкото и да нямам никакви авторски права върху него. То може да се види на http://kapriev.wordpress.com/ (излишно е да казвам, че съм го чел и преди зачертаването на имената). Не мисля, че мога да направя нещо повече. С този сюжет аз съм дотук. От в. Култура |
| Трудно ми е да се ориентирам кой и с каква цел продължава да ни занимава с тези "досиета" - 20 години никакъв граждански контрол не е упражняван върху цялата документация, мисля, че и в момента няма - комисията работи с едни документи, които отнякъде й се подават. Реално съществуващи досиета (на баща ми например, само че като "враг", т.е. жертва, той следен и шпиониран) са унищожени или поне така ти казват, като отидеш да видиш; някакви хора от службите са попълвали някакви картончета, за да отчитат дейност и да си вземат заплатите, и сега на набедените им идва като гръм от ясно небе, че са били доносници, явочници и не знам още какви, без зад това да стои нищо освен едно, попълнено от друг, картонче; някакви доносници (много добре знаехме кои са) изведнъж след официална проверка се оказаха чисти като първия сняг. А някои продължават да вземат заплати, да организират публични дебати и изобщо да черпят всевъзможни дивиденти в мъглата. |
| Информацията за Каприев се изчерпва с това, че има 3 Хумболтови стипендии. В целия цивилизован свят тази информация самостоятелно замества всички други дипломи и биографични данни. |
Излиза, че Каприев е дал съгласие за сътрудник на Държавна сигурност - но е бил "спящ" сътрудник. Доколкото го познавам, а го познавам от гимназиалните ни години, много "събуден" си беше, но в смисъл на умен, мислещ, непокорен и бунтар. Вероятно службите са се заинтересували от него именно поради това, както и поради "неправилния" произход, роднините зад граница, "идеологическата" му специалност. Неслучайно е станал асистент в СУ след 1989, дотогава там се правеха специални проверки, преди да ти разрешат изобщо да се явиш на конкурсен изпит за асистент. Неправилни хора с неправилен произход не са били допускани. Не разбирам само логиката, по която, ако службите са се интересували от тебе, а не ти от тях, изведнъж ти се оказваш сътрудник  |