Отиди на страница:
| Досето му НЕ е на човек, когото разработват като опасен бунтар и т.н. А на човек, който е дал съгласие да сътрудничи на ДС по гръцка линия. От името му е ясно, че човекът си е от бургаските гърци. Интервюираният е типичният "спящ" агент-доностник на ДС - не е активиран, защото е бил млад, когато са дошли промените. А темата за ДС е много важна, независимо, че се прави всичко възможно досиетата да не излязат на светло. Каприев прави в Култура някаква изпреварваща маневра, доколкото знам предстои разсекретяване на досиетата на научните дейци. Дали точно в Германия агентурното му досие ще се приеме без забележки? |
Излиза, че Каприев е дал съгласие за сътрудник на Държавна сигурност - но е бил "спящ" сътрудник. Излиза, че Гъливер е в миниатюрния свят на Лилипутия.  |
| А ако родителите му са живеели зад граница и после са дошли в България - то те са били от комунистите-гърци, избягали от преврата на Пападополус. Т.е човекот си е потомствен комуняга. Всеки случай с доста злоба пише за българския етнос. |
 Добри попадения и честен етически стриптийз. НИЕ Едва ли има по-садомазохистично мисловно онаниращ индивид от нашего брата. Ние, постоянно се питаме кои сме, преобръщаме с хастара навън постъпките на околните, дисекцираме като ревнива булка всяка реплика на отсрещостоящия и търсим някакво скрито значение дори и в еднопластов изказ.Терзаем се от факта, че не можем да изпълним изключително амбициозните си мечти, постоянно се сравняваме с "белия човек" и хем сме върха на сладоледа, хем сме нещастната Геновева. Едни такива бинарни мисли терзаят нашия ми ти всестранно развид индивид, че чак да ти се завие свят от ролъркостъра на неговите извисяващи се и гмуркащи хем от една страна самоутвърдителни, хем от друга самобичуващи констатации. Напластените с годините знания за обкръжаващата ни действителност, са ту пречупвани през спектъра на марксическата идеология, ту са претъркаляни върху страховете и предрасъдаците на дремещия христиенин у нас, ту пък онзи варварски инстинкт пулсиращ някъде в дъното на генетическите мутации ще извади балтията и съсече всичко с един замах. Странното е, че тази любов към аматьорска психоанализа подтиква иначе самоуверения ни брат към полюсно крайни заключения. В един миг той е гордия жител на държава която в неговото съзнание би трябвало да се простира барем до три морета, а в другия момент е помияра, подритван от студените и безжалостни тайкуни. Ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. Хем е горд и е готов да вее байрака ( на маса или на парад, разбира се, не на бойното поле), хем смята че нищо няма смисъл, тъй като е жертва на заговор и глевен обект за експерименти провеждани от ведущите световноконспирационни организации. Гледа със силна омраза и кървав поглед и онези които са над него и на онези които са под него. Готов е да кине глави ( отново става дума за теоритична, на маса, агресивност ) на мангали, на турци, на евреи, на братушки и на гадни американци. Усмивката за него е признак на педерастщина и ако някой се чувствува добре, то е само поради факта, че е преебал някой друг. Една каша от достоевско-ницшеанска фаталност бушува в мозъчните ни кори, която може само да се сравни с блатистата консистенция на онази "мировая горест" която настъпва в руската душа след консумацията на една трета бутилка водка). Като йойо се джиткаме от "Мъка, мъкаааа" и "Народе?????" до "Господ е българин" и "най-умните след евреите" констатации. Хвърляме боклука от балкона и жадуваме за чиста и уредена столица. Цял ден си чоплиме пъпа и мечтаем барем за мъничка яхтичка. Ходим по потник и долнище на анцуг, но носим "три златни синджира роби" на врата и мобилен телефон в калъфка с цената на две баняджийски заплати. Нашите си мацки са най-готините на света и най-големите курви. Ние, самите сме пичове, та чак дрънкаме, но пусто сме се родили тук, да го еба... Ту минаваме ( както в настоящото четиво) от "ние" в "те" и обратно, ту обвиняваме системата, ту некадърните управляващи, ту червените прашки, ту рабополепните капути, ту гадните му полицаи. Хем искаме ред, хем искаме да спре терора. Хем искаме да ни е вътре, хем душата да ни е в рая. По-добре здрав и млад, отколкото стар и болен. Хвърляме се ту наляво, ту надясно, пребоядисваме се, нагаждаме се ужким, а все ни е вътре...и дето имаше един трудовашки лаф на времето:Колкото по се въртиш, толкова повече ти влиза. Като няма прокопсия, дето викаше поета...и махаме с ръка и му джиткаме още две грозданки и една бира за капак...хем тежко, ама иначе...не го заменям с друго. Та тъй...  |
| Жоро е от гръцки произход и от православно (свещеническо) семейство, и никога не е бил "бунтар" - беше си отрано установен, с интереси към духовното (религиозното) и към византийското средновековие, а като такъв беше академично напорист, а имаше и шанса да попадне отрано на Цочо, тогава млад амбициозен асистент и аспириращ медиевист. В средата на 80-те години такъв ентусиазиран ескейпизъм беше характерен за почти целия ни факултет. Имаше и голям интерес към медиевистиката в цяла Европа, и досега гледам Умберто Еко е сред "влиятелните европейски интелектуалци". В същото време започваше у нас силен отлив от съвременното, не само съвременното на идеологията на БКП, към която всички се отнасяхме сякаш не съществува, но и от съвременното на запад. В резултат съвременна Европа остана без свое "интелектуално самосъзнание" и в момента американският икономист Кругман е "най-влиятелният европейски интелектуалец вляво от центъра". А "дискурсът" на европейците като Хабермас, една отломка от някогашата Франкфуртска школа, е неадеватен на съвремието, ако съдя по една дълга и бледа статия на Хабермас в неделния НЙ Таймс преди няколко месеца. Че науката за стопанството, а не историята или 'феноменологията" на духа, е "първата наука" на самосъзнанието за съвременността, се разбрало всъщност още още през шотландското просвещение, а не сефте от Маркс. Също поне от Хегел (и Маркс) е добре известно, че съвременното се изучава най-добре по водещото общество на съвременността, дето показва по някакъв начин бъдещето и на останалите. За това Маркс изучи на първо място капитализъма като стопанство и Англия като водещото капиталистическо общество по негово време. Жоро мисля (не съм 100% сигурен) че също се интересуваше от младия Маркс и май ходеше на семинарите на Рила (Гьолечица), за които ни припомни наскоро Достена Лавернь като сбирки на наши хора (деца от ЦК, какъвто Жоро очевидно не беше). Бях ги забравил. Но и той, като повечето наши философи, нямаше интерес към съвременната икономика (в 80-те години и след това) и към водещата страна на съвременността тогава и все още - САЩ, и към нейната мисъл (тя тогава беше позитивистка). Вече съм писал как срещнах Жоро в коридора и му казах темата на дипломната си работа - прагматизмът, Дюи - и той рече: "гнусен позитивизъм". Позитивизъмът наистина беше уанс енд форевър разбит от Ленин в "Материализъм и емпириокритицизъм". Повечето колеги помнят кошмарно дебелите - като цели книги - части за прагматизма и неопозитивизма (който запомняха с кодовата дума 'Шлик') в дебелия учебник от МГУ, по общо мнение бяха нечетивни (де да се мерят с Ницше, Бергсон, Хайдегер, Сартр, Теяр дьо Шарден). Учените руснаци обаче много се занимаваха и ги познаваха добре, особено по линия на философията на науката. У нас партийните идеолози Н. Ирибаджаков и Д. Спасов също написаха много сериозни работи, и логично ми станаха ръководители на двете писания. Тези автори, като оставим партийността, достойна за укор, и досега са образец за осмислено и с достойнство усвояване на едно екзотично, но много важно чуждо умствено съдържание, превеждането му на нашия говор и включването му в нашето умствено съдържание. Оставяме на читателя да прецени кое съдържание е било по-важно за съвременния българин, дали Жоровото или другото. България (па и целият свят) остана по без гащи в 1990 г. и падна в к*р-капана на пазарния фундаментализъм. "Опомни се - късно" (или поне почна да се опомня) - "беше вързана жестоко". А тихата и кротка критика на "фундаментализма", развита така добре от гнусните прагматисти и позитивисти, можеше да послужи не само с/у социалистическия, но и срещу паразния фундаментализъм. Д. Спасов удари печата на Р. Рорти като "антифаундейшънълист" (и не хареса моя превод "антифундаменталист'). Но тоя превод се оказа точно от каквото имаше нужда. А другата, нашенската, традиция - да се верва на едро (и в случая с тинк-танковете - да зобиш на една или друга номенклатурна ясла) се оказа много жилава. |
| Наско Милев, говориш измислици за човек, когото просто не познаваш и го вкарваш в някакъв идиотски калъп. Още снощи у мен се загнезди подозрението, че до утре тук ще се появи дфн Еди-Кой си, за да ни обясни колко е лоша ДС, пък комунизмът това, 10 ноември онова. Това са глупости и заради такива теми стоим непрекъснато обърнати с гръб към света и чоплим като хлебарки какво пише между редовете. Нищо не пише между редовете. Каприев не е в никакъв калъп и няма никакво отношение към темата за агентите. |
| Възхитително! Ех, друго си е когато се събереш с философи. Учени хора, гладко пишат, умно говорят. Доказват ти теоретически, че си тъп, некадърен и бездарен провинциалист. Където минеш след тебе остава интелектуална пустиня. И ти се радваш и вдигаш щастливо палче. Беседваш с умни хора. С очите си виждаш, че където обаче мине философ, след него остава цветна, ухаеща на знание градина. Преди началото на "прехода" през 1989 г. философите говореха също така умно, но малко по-внимателно. Те не казваха в очите на пролетаризираните широки народни маси, че са банда тъпаци, които прехебват всеки преход, през които минат. Тогава казваха, че широките народни маси са носители на прогреса, гробокопачи на капитализма, хора изграждащи светлото бъдеще. Широко разкрачени, леко разрошени, те стояха здраво на марксистко-ленински, диалектико-материалстически позиции и разгромяваха на един дъх всички упадъчни буржуазно-идеалистически философски течения, преди още да се пръкнали на Запад. За много от тези течения ние не бяхме и чували, но бяхме уверени, че са били смазани на философското бойно поле още в зародиш. Ех, какви времена бяха. Времена на възход. Централизирана народна власт, научен подход в всяко дело, плавателни канали, ракети, самолети, обръщане на реки, безплатно образование, безплатна медицинска помощ, бира за 26ст. И всичко това за Негово Величество Човека. След това нещата завиха в друга посока. Преди още широките народни маси да са разбрали как с бездарието си бяха прехебали прехода от развит социализъм към реален социализъм, те вече бяха попаднали в лапите на пазарния фундаментализъм. Какво друго можеш да очакваш от полуобразовани тъпаци, които искат само дипломи и не ровят в дълбините на човешкото познание. Сформираните тук и там ядра на светли умове се изнесоха на Запад, на гурбет. Bългарските авторитети сега са там, по света, а не у нас. У нас остана само провинциалният слугинаж. С една дума, катастрофа където и да погледнеш. Редактирано от - Зевзека на 16/3/2011 г/ 16:17:57 |
| Другари, днес човечеството е на кръстопът. Виждате и тонът на статията- песимисъм отвсякъде. Нищо хубаво се не вижда в бъдещето. Защо? Защото днешните икономически теории и политически идеологии са калпави. Днешните алтернативи за бъдещето са реставрация на миналото. Включително и от хваления от Чичо Фичо Пол Кругман. И коя е причината за това състояние на политическите и икономическите теории? Отговорът е- философията. Философската мисъл не може да подаде една свястна топка на политиците, за да я отиграят. Доколкото аз съм се задълбавал във философските корени на съответна идеология или теория, аз имам впечатления как старателно се черпят идеи и мъдрост от стари философи, които и в най-смелите си мечти не са могли да си представят днешното време. Виждам също, как липсата на познание се замества с поетични метафори и как веднага, още в следващия абзац метафората се използва за чиста истина и тя става основа на философска концепция. И знаете ли какво се получава от тази врътка? По този начин може да докажете еднакво успешно, че нещо е черно, или че е бяло. По този начин едни философи доказват, че един е свободен, а други, че същият човек е роб. В зависимост от вкусовете и предпочитанията на философа. В този смисъл, днешната безпътица се дължи в най-голяма степен на философите, защото с тяхните акита е забъркана всяка политическа и икономическа теория. |
| Мен лично най-много ме отвращава библейският им начин на писане, който непременно изисква тълкуване. Тъй де, ако всеки го разбира, то няма да е свещена книга! Вижте, интервюто му е същата работа. |
Философската мисъл не може да подаде една свястна топка на политиците, за да я отиграят. Гозамбо, гениално! Професорът Каприев би трябвало да играе един мач с Бочко. В решителния момент Каприев подава топката на Бочко и Бочко я забива във вратата. Гол! Само трябва да внимават в коя врата я забиват, че с тоя калпав март'рял на терена..... |
| Оп-па! Зевзека ме е изпреварил. След прочитане на статията и коментарите единственото, което запомних е мисълта на Гозамбо, а именно: Философската мисъл не може да подаде една свястна топка на политиците, за да я отиграят. Останалото сме го чели и слушали и преди. |
| Не разбирам от философия изтънко като Зевзека, Круела и Гозамбо, но с моя прост акъл мисля, че философията не е "да убеждава", а "да разубеждава". Т.е. не да подава топки на когото и да било, а да сее рационални съмнения - примерно в приложимостта на футболните метафори при говоренето за философия. |
Ако съм разбрал правилно съжденията на Чичо Фичо, би трябвало в момента, когато Бочко се кани да вкара гол в противниковата врата, Каприев да се метне в краката му и "да го разубеди", в резултат на което противникът отнема топаката и вкарва той гол в нашата врата. След това Каприев поглежда Бочко намръщено и му казва: "Виде ли какво направи бе, некадърник такъв!"  |
| Не, Зузе, вземи по-добре моя пример, дето разубеждавах тука колегите в 2009 г. да не гласуват за Бочко тъкмо затова, за което сега хората масово го ругаят, вкл. и за Лукойловската му връзка и цената на бензина. Помниш ли ти? Така виждам с моя прост акъл ролята на философа в наши дни. Не толкоз като университетски професор, дето го слушат (или дремят) веднъж седмично по 30-40 студенти, не като автор на философски трактати, които се четат веднъж годишно или по-рядко от 20-30 тесни специалисти, или дори статии в "Култура", които я се четат, я не, от няколкостотин души, и пак веднъж седмично. Че Зевзека и Круела са си избрали с пролетарската си прямота да се дразнят от постовете ми не пречи на хиляди други да ги четат всеки ден. |
| Васик, Не го понавам, вярно, но баш агент на ДС си е твойто приятелче обаче щом ти харесва гръко втора прясност - яж си го. |
| Като стар наивник, продължавам да си мисля, че задачата на философията е да променя човешкото общество към нещо по-добро. Инак всичките философски дрънканици са напразни! Долнопробна суета! |
Жоро Каприев завърши година преди нас - 1987. В 1991 не беше студент (както пише по повод обвиненията в сътрудничество с ДС), а аспирант или завършващ аспирант. По това време и той, и Фичо, и аз бяхме аспиранти - той в СУ, ние в БАН. Винаги е живял в Студентския град. Поне до 1995 беше там. Срещахме се често по градинките, докато "пасяхме" заедно децата си. Терминът "пася" беше, мисля, негов.  Винаги съм гледала с недоумение заниманията на колегите с антична и средновековна философия. И той, и Една размишляваща от форума (която беше от неговия курс), се увличаха от тези неща. Моето обяснение беше бягство от действителността, от реалните проблеми на обществото ни. Малко по-обяснимо беше при Жоро - гръцки произход, дядо свещеник (доколкото си спомням), но за Една Размишляваща и до днес не го разбирам. Със същото недоумение гледах и "чистите" занимания с немска философия. Това беше като зараза във факултета ни, и до днес е. |