Има интересни неща. Макар да не съм съгласен в "ние сме бездарни" да се обединяват нормални хора, политикани и мутри. ------------------------------- ----------- Блогът на Генек |
Тук ще очакваме с нетърпение коментариите на Чичо Фичо върху казаното от професор Каприев. Тъй де, нали са колеги философи. Белким научиме и ние, по-елементарно мислещите, нещо повече за диалектико-материалистическите схващания и стратегията за оборване на буржуазно-идеалистическите упадъчни философски течения. |
Добро интервю. Изобщо, Каприев е умен човек, който при това умее да говори разбрано. Доста от казаните неща са дълбоки и в рамките на интервю могат само да бъдат зачекнати - материал за всеки да си ги мисли самичък. --- Блогът на Руританец - Ruritania Press |
Аз разбрах от интервюто с господин Професора, че по масов манталитет ние масовите българи сме катастрофа. Страдаме от неинтелигентност и умствена тъпота. И ако не мръднеме извън това състояние ще превърнеме България в интелектуална пустиня. Това обаче няма да бъде космическа трагедия. Къде-къде по-мощни култури от нашата шуро-баджанашка са загинали. |
"В царството на слепите, едноокият е цар!" Доста от отговорите са попадения, ама като се стигне до обобщенията - нищо ново. Все пак г-н Каприев е малка частица от общото. Ерго - и той е като нас (?!). Нека да се изправи срещу директни въпроси в реално време! И тогава ще видим кой - кой е! СЕГА върви - опоненти са журналисти. При тях: въпрос - отговор, обощения, блясък на мисълта. Ама извън реално време!!!.... След дъжд - качулка! Някое студентско мнение относно професорските излияния - ще ми бъде интересно да го прочета! Ако може и заслужава - с удоволствие ще коментирам(е)... |
Някое студентско мнение относно професорските излияния Което ще е, ъфкорс, в пъти по-обективно, компетентно и т. н., нъл тъй? Има си хас ... А за интервюто - Това: Масовият български манталитет вижда на финала на образователния процес диплома, а не специфичен обем знания и умения. е безпощадно вярно, за съжаление.Иначе българският народ отдавна си е дал самооценка. Не зная в друг език да съществува желание определена работа да се свърши "като хората". Демек, ние сме ... |
Нека да се изправи срещу директни въпроси в реално време! И тогава ще видим кой - кой е! СЕГА върви - опоненти са журналисти. При тях: въпрос - отговор, обощения, блясък на мисълта. Ама извън реално време!!!... . Пердекириз, на тоз жанр му викат интервю и вестникът, с извинение, няма как да го публикува "в реално време". То, да ти кажа, философите са си така открай време - "въпрос-отговор, обобщение, блясък на мисълта" - има даже едни "Диалози", и те "извън реално време", ама това много не им пречи все още да ги четат и коментират. ПП. Ако те е яд, че ти не можеш да дадеш такова интервю, няма какво да се сърдиш на времената. Редактирано от - SvSophia на 15/3/2011 г/ 22:19:45 |
Това интервю е за някакви по-заспали, некризисни времена. Затова в него има нещо не на мястото си, като че ли е прекалено стилизирано. |
...Президент на комисията "Византийска философия" към Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.) Стигнах дотук и се изморих. Край реката Стикс приседнах и заплаках. За Дянков! Боже, рекох си, как тури истината за някои феодални мамути, в устата на кръгъл идиот, даже не и полу-идиот!? Неведоми са пътищата Твои, даже и в Преизподнята! Редактирано от - Rogatia на 15/3/2011 г/ 22:51:46 |
- Значи и в тези процеси привиждате някакъв преход. А какво мислите за квалификациите на прехода у нас? Той свърши ли, продължава ли, има ли го изобщо? Грешка, прехода свърши отдавна - още през 1990-1991 години. После някои се облажиха от резултатите от завършилия преход, а другите масово вярват, че прехода продължава и скоро ще видят светлото капиталистическо бъдеще, без да осъзнават, че по-светло няма да стане, поне в България. И не е въпрос на бездарие, а на силата на бухалката.- За какъв преход трябва да става дума, когато говорим за повече от 20 години? |
Браво на Георги Каприев . Жалко, че малко интелектуалци в България разсъждават като него. Всички знаят, че у нас образованието е повече заради тапията, не толкова заради знанието. Затова изпитите във вузовете (а и не само там) масово се купуват, затова в много училища не учат децата на нищо полезно, а уроците минават пет за четири. Но си затваряме очите, както между другото за много други неща. Покрай трагедията в Япония можем да се научим на твърде много неща от японците. Вижте как се движат колите по време на евакуация - в ред, спазвайки дистанция 20 метра, никой никого не изпреварва. И на опашката за провизии също демонстрират уважение, респект един към друг, няма нервност, няма обиди, псувни. Те са един задружен народ, за това са успели. Сигурен съм, че въпреки шока, бързо ще се оправят. |
Абе малко прекалено дисциплинирани са! Вместо да наливат бор в спрял реактор - защото такива били инструкциите - можеха да свършат по-полезни неща и да избегнат 2-3 взрива.. |
Каприев за посочване на простия факт че България не е в никакъв преход отдавна. Българите са приели вече това изкривено общество натрапено им като форма на "демокрация" от костовистки тип и се опияняват от идеята че са демократи в преход. |
Жоро Каприев беше една година преди нас. Той е май най-"осъщественият" академично от нашето поколение (не броя колегите от "тинк танковете" за академици). Жоро беше асистент на Цочо Бояджиев и стана професор на доволно млада възраст. Показателен е много и за духа на времето - повечето по-амбициозни колеги носеха бради и/или се занимаваха все с такива работи - глъбинна психология, история на средновековната философия (в нашия институт имаше и други, моят шеф Анани Стойнев беше спец по отшелниците и богомилите, Иван Христов беше спец по византийските шестодневи, и нашия на Иоан Екзарх, защити в Петербург), антична философия - ето нашата форумна колежка Една размишляваща, стара индийска философия - форумният колега Менти (тъпо менте) и други. Всички са добри професионалисти, не отстъпват с нищо на никой добър западен университет. Но дали тези специфични знания помагат да се разбере правилно настоящето? На казаното от Жоро в това интервю ми се ще да опонирам, както ми е обичаят, колчем някой говори лоши работи за отечеството. Макар и аз често да приказвам такива в пристъп на "мъка по текущото". Българите са хора като хора, турени в по-сносни условия от нашенските постигат доста нещо. Нашата българска колония в Ню Йорк често ме изумява, без да се забравям, разбира се. България имаше много силен устрем до войните, който беше грубо прекъснат от националната катастрофа и провала на националния идеал за обединение. Това роди гражданска война, която още не е напълно стихнала. И това е реален проблем навсякъде, имат го и всички други европейски страни в такова положение - Унгария е близък пример за времето след ПСВ и досега, Германия и Англия след ВСВ, Русия след студената война, добре познатата на Жоро и Ери Гърция и Ирландия - сега. Румъния още много добре помнеше глада и дивотията при Чаушеску, за да се забрави през краткосрочния си бум в опследното десетилетие. М/у другото образовани унгарци и сърби, наши познати, които не са на съвсем "ти" с географията, мислят България за по-голяма от тях страна и по-голяма работа. Америка също започва да развива комплексите на залеза на запада. Съзнанието за упадък (как да пея песни за стари) и липсата на "жизнено прстранство" (т.е. на оптимистични сценарии за общ растеж и субективна вертикална мобилност) винаги създава обстановка на самоизяждане - малтусианска обстановка. Хората в Руанда се изклаха наистина едни други по малтусинаски причини - липса на земя, на жилищна площ, невъзможност да се отделят младите от старите. Да не забравяме, че времето около 1966 г. и след това беше време на бърз растеж и обществен оптимизъм въпреки мрънкането. България се строеше и модернизираше. Оптимизмът продължи до средата на 70-те (circa 1976 г.), когато възвръщаемостта на инвестициите у нас стана нулева поради изчерпване възможностите на командната централизирана икономика да осигури растеж. От началото на 80-те вече налице беше съзнание за упадък, което продължава досега и изключение на периода 2007-първата половина на 2009 г., които задълго - може би за десетилетия - ще останат като едно малко слънчево зайче в спомените нв живите. Тогава притокът на горещи пари след влизането ни в ЕС даде на българите за момент да забравят букаите на паричния борд и накара и българските американци да се възхищават на просперитета на някои българи. И това стана при стабилни държавни финанси, за разлика от съседите - близки и далечни. Основната причина за неуспехите на "прехода" след 1990 г. беше налагането - не от тоз или онз, просто такъв беше духът на времето в цял свят - на екстремистката, постмодернистка, ирационална (вуду икономикс - Кругман) и неподкрепена от никакъв опит доктрина на пазарния фундаментализъм. Сега сме свидетели на разпадането му, както преди четвърт век бяхме свидетели на разпадането на фундаменталисткия социализъм. След 1919, 1944 и 1989 г. се отиде много надясно, след 1944 г. - много наляво. Ако фиданката не се хчупи от многото кривене сам-там, следвашият курс трябва вече да е пО към средата, златната среда на Аристотел, за когото Ери сигурно ще ни каже по-компетентно. "Конвергенция", както пишеха по-умните хора преди 1989 г. Създаване на достоен поминък на мнозинството, въздигане и на националното достойнство - друго много важно нещо, виждаме по примера на Путин, Махатир и Чавес), плюс евроинтеграция (тя е неизбежна, вж. по-долу) и достойно оценяване и на чуждия провинциализъм. За М. Фуко Франция беше страшно провинциална (и такава си е наистина), на нашия български американски колега философ turned банкер Германия след Уол стрийт му се видя село. Англичанинът също като българина отива "в Европа" като вземе влака от гара Ватерло за Париж или Брюксел, и там също му е ужасно скъпо. Да не говорим за арабите, че и турците - Орхан Памук, чийто ходжа от "Беяз кале" (правилен превод Бялград) все се блъска да разбере има ли аджеба онтологическа (битийна) другост м/у него и венецианския му роб. Да не говорим за китайците и африканците. Жоровият негативизъм се гради на просвещенското му преклонение му пред Европата, на която ние сме уж калния пруст. Но Европата вече отива "даун дъ дрейн" "биг тайм". В 1900 г. тя (със северна Америка) беше към 30% от света по население и го владееше. Сега е 10%, до средата на века ще е сигурно 3%. И ще е някакъв смотан малък полуостров на задника на Азия. Неевропейските народи вече взеха се отърсват от проевропейския си сън. Ислямският фундаментализъм, турският ислямизъм са сериозни заявки за постколониално достойнство (макар утопични). И ние "че изокаме некой ден" като един фейлетонен герой. Улеснени сме, че сме си в Европа и очевидно - за всички неевропейци - сме европейци. Почти неразличими от другите. За добро и лошо. |
Студент съм на Проф. Каприев. Великолепен преподавател. Влага страст в споделянето, която го прави жива илюстрация на това, което казва за познаването в енергиите и ипостасите (така различни от просопона, който баба му все му казвала да си измие). На основата на опита си от три факултета и две водещи научни институции у нас, и от Холандския и Американския си университети, мога да кажа, че е изключителен. - Фичовото, ако не оптимистично, то поне по-снизходително, отношение към България (в рамките на песимизма му за "запада" като цяло, за който имам съмнения) е наистина възможно, ако човек гледа страната ни от Америка, както и аз правя напоследък. Каприевото - следва от изнемогата да влачиш ежедневието си сред разпищолени простаци и милицаи и да вървиш срещу течението на вскотяването на човешката маса (като маса) у нас. Двете се събират в наблюдението, че за да реализираме заложбите на страната си (значително по-големи от това, до което сме я докарали), трябва да надмогнем себе си. - Ние сме основният проблем на страната си. Не всеки от нас и не във всичките си проявления. Но всеки от нас носи по малко от това и във всяка ситуация, в която трябва да се произведе общо действие, тези негативни проявления успяват да формират критична маса и общ знаменател. Трябва да намерим начин да преодолеем тази съдба, тази колективна своя ипостас, ако трябва да се изразя на езика на интервюто . Имаме и материал за друга у себе си. Просто не той взема връх. В интервюто си проф. Каприев казва важни неща за посоката на това преодоляване. Вместо да се цупят, че не са ги изключили поименно от "обобщенията", колегите ще сторят добре да се съсредоточат на волята, която ще ни е нужна да се измъкнем от спиралата на вскотяването. - Наскоро си купих издание на писмата на Акиндин (Dumbarton Oaks Texts), и в едно от тях той пише, че човек може да произлиза от средата на козари, но не това го определя. Той определя средата си - ми се ще да добавя. Та, можем да се радваме, че има хора като проф Каприев, да се борят за това какъв ще е общият знаменател на средата ни. Редактирано от - абулафия на 16/3/2011 г/ 06:42:36 |
Абулафия, Като чете човек някои постинги, остава с впечатление, че иде реч или за патологична страст към оплюването, или за елементарна завист. Ако някой с нещо от казаното не е съгласен, да го оспори и да се аргументира (както са направили други форумци). На когото не му са по вкуса такъв род интервюта, да си чете петъчното Ленче |