Отиди на страница:
Имаше години - и те не бяха толкова отдавна - когато бе въпрос на чест (и добър вкус) да не стъпваш на български филм. За кои години става дума? Моите спомени са от 80-те и тогава имаше хубави български гилми с многобройна публика в кино "Славейков". |
| Вижда се, че авторката е млад човек, който не се е разровил в история на нашето киноизкуство преди 10 номври, за да открие филми, като "Козия Рог", оригиналната версия, закупена моментално от САЩ, екранизацията на произведението на Димитър Димов, "Тютюн", "Осъдени души", също Д. Димов, с участието на Ян Енглерт и Едит Салаи (полски актьор и унгарска актриса), "Крадецът на праскови", "Рицар без броня", "Шведски крале", "Войната на таралежите", "Оркестър без име" "Мъжки времена", "Циклопът", "С дъх на бадеми", "Дами канят", "Бялата стая", "Шибил", ... и още, и още.... - С лека ръка е елиминиран един период на отлични артисти и актриси, като Калоянчев, Парцалев, Мутафова, Невена Коканова, Катя Паскалева, Любомир Кабакчиев, Йосиф Сърчаджиев, Стойчо Мазгалов, Сотир Майноловски, Иван Налбантов, Цветана Манева, Тодор Колев, Людмила Чешмеджиева, Аня Пенчева, Анани Явашев, Жоржета Чакърова, Павел Попандов, Доротея Тончева и още много чиито имена и филмови участия са пропуснати. Каква ЧАЛГА, каква нелепа шега с българското КИНОИЗКУСТВО. |
| киното ни е най-слабото на балканите - факт. за на запад от белград няма какво да говорим. но кино в българия трябва да има. трябва да го има в кината. |
Защо пък само игрални филми? Лично мнение - анимационните ни филми бяха над световно равнище!  Само като си припомня "Седмиците на анимационното кино" , да не отварям дума за продукцията на аниматорите -и ме хваща неистов яд! С такива таланти и имена - и останахме извън филмовото изкуство. Не че съм против игралното кино, но то не беше на висотите на анимационното ни КИНОИЗКУСТВО! |
| Много хора, като мен, са гледали "Тилт", "Мисия Лондон"... само заради едната надежда, че може и да стават - както тръби рекламата. За съжаление нищо не струват. "Тилт" го гледах дори 2 пъти - толкова не ми се вярваше, че е толкова кух. И след 2-рия път съм пак на мнение, че не става. |
| Анита очевидно пише за киното ни след 89-та, можеше и сами да се сетите предвид дискурса за финансирането, но нищо - споменете нещо и за "Калин Орелът". Наистина имаше години, в които единствената емоция от българските филми беше срам. Срамът комай не е като да е свършил, но поне вече има далеч по-богата палитра - факт. |
| Онова, което липсва на Холиууд, Болиууд и Булшитууд е ИСТИНСКИЯT ЧОВЕК. Машинарии, роботи, пришълци, космически хайдуци, ловци на человечета, фърчащи и не чинии, а липсва актьорът, човека, и так дале. В българското кино СЪЩЕСТВУВА реалния човек, актьорът, умеещ да се превъплати, овладял сквозното действие на Константин Станиславски.... Да продължавам ли?! Да ви пикая на екшъните и псевдоинетелектуланото киноизкуство.  Редактирано от - The Spy на 16/3/2011 г/ 21:43:26 |
| Отидох миналата година да гледам Мисия Лондон. Преди това гледах Пазачът на мъртвите. Ще трябва да минат още доста години, преди да посмея пак да отида на български филм. Оставям настрана слабата игра, безумното операторство, кретенските декори, дрехи, гримове, сюжети и т. н. Това, което най-много ме дразни, е, че няма артист и режисьор, който поне малко да се доверява на интелекта на евентуалната си публика и държи да представи всяка своя, дори най-дребна, идейка плакатно, декларативно, буквално крещейки от екрана, сакън да не я изпусне някой. Нямало пари? Колко струваше "Речта на краля?". Един Колин Фърт, един Джефри Ръш, една Хелена Бонъм Картър, една разказана без излишни патоси и декларативност човешка история. Ефекти ли е имало? Декори ли е имало? Анимации ли е имало? А ние  |
| А всъщност "Мисия Лондон" е филм, койот най-добре може да бъде оценен от българските емигранти в англоезичните държави. Като такъв аз смятам, че филмът е много добър, ама за да се усети тънкият, на моменти болезнен хумор - трябва малко самоирония и обективност! Някои почнаха да ми сравняват бюджети, "Речта на Краля" и Колин Фирт и Джефри Ръш. Ей, алоу! Това е един филм, който е върха на годината в най-богатата и опитна киноиндустрия - Холивуд! Къде сравняваш? Младото българско кинпо трябва да извърви своя път. За това трябват пари и опит а (първото беше умишлено спъвано, а второто нямаше как да се придобие в "преходните" години), но най-вече - смяна на манталитета. Трябва поне две поколения да се извървят (едното вече оттече) за да се почне на чисто и с хъс. Ама нъл ний все сме гении непризнати, де...  |
| Алоу, Кептъне, щом толкова те смущава сравнението с "Речта на краля" - дадох го само за пример как не е нужно кой знае какво за свестен филм - ето ти друга база: филм, направен преди около две десетилетия малко на северозапад от София, с актьорски състав от една пуйка и двадесет циганина и пожънал световен успех. Угадал? Или и тук ние имаме да достигаме, да сменяме поколения и какво ли още не? |
| *** сега още повече ходенето на бг филми е есрам агресивната реклама и изопачените данни не правят филмите хубави наистина са кухи и само претенциозните им създатели си ги харесват.. организираните прожекции с намаление з а пенсионери и ученици/жалко че няма трудоваци/ вдигат посещаемостта.. Отврат  Редактирано от - sybil на 17/3/2011 г/ 09:57:42 |
Аве не четох статията, ма минавам и реших да се изкажа. "Мисията..." струва, на фона на останалите, Тилт още не съм го гледал, щото не ща да ходя в мола пък и не е 3Д, даже не е Д3 Напрао се чуда как прават филми в таа шибана дръжава, оле! Найс, аааа? |
| Команч The spy В българското кино СЪЩЕСТВУВА реалния човек, актьорът, умеещ да се превъплати, овладял сквозното действие на Константин Станиславски.... Разбира се, затова оскари, златни палми и фестивали се печелят все от български актьори, а не от "холивудски" такива.  На български филми избягвам да ходя, не защото са български, а защото са слаби. |
| На български филми избягвам да ходя, не защото са български, а защото са слаби. Логиката е наука за правилното мислене. Утвърждение като горното предпоставя че всички български филми са слаби. Което означава че за (всеки ) български филм предикативно се твърди че е слаб(без да сте го гледали). От частно утвърждение(някои български филми са слаби), Вие правите общо заключение(всички български филми са слаби). Според третата фигура на силогизма в такива случай заключението може да бъде само частно. Нещо, което е присъщо на дадена вещ то е присъщо и на някои вещи, съдържащи се под други признаци на тази вещ.( български филм = слаб филм). Значи Вие не ходите все пак на български филми , не защото са слаби, защото са български - нещо , което противоречи на логиката и на истинността. |
| Двойникът е най-великия български филм. Там ще откриете защо България е на дереджето на което е. Обичам много и Оркестър без име. |
| Откакто гледах "Мила от Марс" напълно отказах бг кино. Тогава направих глупостта да изчета всичко за филма , и чак сетне да проверя възторжените отзиви от критици и публика. То не бяха суперлативи от зрители и бг критика, то не бяха награди от фестивали-е, как да не го гледаш... Резултатът беше потресаващ-освен загубените за живота ми 2 часа, толкова българомразки напъни ме налегнаха, че чак не искам да си спомням. Кви фестивали, кви награди-Георги Марков е описал преди трийсет години в главата си за прехласване пред снобарията в изкуството, сещате ли се, дето един пишман художник направил стена от тухли и се прехласвали навред, ах, какъв замисъл, ах какъв вътрешен заряд. Тя, снобарията, не умира, тя е вечна. Като и притуриш родна, патриотична простотия, става лайна-или както е модерно-дзифт. За еднименния филм нарочно пропусках всяка информация-викам си, тоя път ще го гледам непредубеден. Резултатът-пълен ужас.Няма как да приема за нормален един удивително претенциозен и слаб филм, и още повече ме дразни липсата на сетива и нормалност у зрители и критика. Какъв бг Тарантино, кви пет лева-напъните за модернизъм са доведени точно колкото разликата между Хонда и Хюндай-уж подобни имена, ама едното струва 30 хиляди, другото 3-сори Хюндайчетата не са лоши коли-е, и филма се изтърпява, с малко воля. И там е трагедията. Случващото се с обикновените хора, драмите на всеки един от нас ще си останат за нас. Няма кой. Има едни надути млади некадърници и смешници, една суетна и претенциозна гмеж от измислени режисьори и кухи актьори-секссимволи, които творят пред камерите глупост след глупост, мила моя майно льо. И тази простотия, пред която трябва на десетата минута да станеш и се изревеш в киносалона: „Аве вие луди ли сте да ни искате пари за тая боза ве, да ни вземате пари от данъците и да ни ги пробутвате за стойност!"-се изкарва голямо кино. Проблемът не е само че българското кино произвежда пълни бози с претенции, ами май в това, че няма кой да им го каже и това минава. Снизхождение в масс-снизхождането на голямото, истинското изкуство до проблемите на малкия човек-както през 19 век-шинели, миньори, несретници, описани от класиците. Да, " хождение в народ"се наблюдава и тук-като тематика -писма до баби и дядовци в Бг от Америка опити за разправа с миналото и настоящето на изпушили несретници, пътувания с влакове, които вървят и стигат незнайно къде и прочие Deppengeschwaetz" Добрата новина е, че все пак Дзифт е по добър от Мила. Лошата е, че продължава патриотарското наричане на черното-бяло. От стотиците участия на фестивали филмът е зачетен на неколцина- и то на всички ot бг и на няколко в братския СССР. Българските критици-да оставим настрана бг публиката, малко или много манипулирана от тях , са все същите възторжени бг патриоти, познати ни от соца и одите за съветското кино. Все пак, по форумите, коментиращи филма се виждат и тррезви гласове-ненормално малко.... И най после една добра история! Die Welt ist gross und Rettung lauert überall наистина е една нормално разказана красива история със заряд. Един нормален филм без изпращялщини, за обикновения човек, за времето, през което живяхме. Два дни пишещото братство в Бг тръпнеше дали филма ще прескочи полуфинала. Е, не успя, но не там е работата-в бг Оскар и Нобелова награда никога няма да дойдат-защо-четете Георги Марков, казал го е пак преди трийсет. Да си кажем честно, филмът не е от световна класа, макар това кви филми се промъкват до там и претендират да са-е друга тема Аха, ама все стана чудото, оправи се бг киното, появи се бялата лястовица, ще кажат някои. Само че, тоя филм е толкова български, колкото аз съм англичанин. Е , да, режисьорът и второстепенните актьори са българи и има снимки от България-и толкоз. В него има само някакво Боянско участие, все едно е екшън с Долф Лунгрен, сниман у нас. Илия Траянов отдавна е немец по култура и светоусещане, немец е и актьорът играещ главния герой, а бай Дан е великолепният сръбски актьор Мики Манойлович Филмът по торентите и в цял свят се разпространява с немското и английското заглавие. Сиреч, нормалността на филма е дошла отвън-не е наша, бг заслуга. Така, че засега-спасение няма, колкото и да е голям света ... Източни пиеси-3, 5-поносимо слаб-слаби актъори, слаб сценарий, аве-... И върхът на черешата. Мисията Лондон. След 2 години криене по торенти, след огромната рекламна кампания-едно голямо нищо. Толкова плоска работа, едва ли бг кино помни по-слабо екраниране на успешен роман. Полученото е като тест за олигофрения-харесваш--вляво, в строя, не харесваш-не си бг.Масов кретенизъм, направо ти идва да се гръмнеш от това бг кино. |