Отиди на страница:
не бях гледал бълг. филми може би от "Вчера", и статията ме накара сериозно да се поровя из нета докато открия флагмана на мод. бълг. кино "Източни пиеси"-награден на много фестивали и с прекалени суперлативи от всякъде, О БОЖЕ, Сигурен съм че още толкова време няма да правя нови опити за самоубийство.  ПРЪСТЧЕТО не е палец-а познай до три пъти какво е имал предвид автора??? |
| Капитан Немо, "Мисия Лондон" страда от липса на сюжет, слаба актьорска игра и е наситен с дебелашки хумор. Да, сцените са напълно реални и затова се гледа, но няма нужда да ги превъзнасяме. Някой каза ли нещо за "Хълма на Боровинките"?  |
| Не съм гледал "Мисия Лондон", но книжлето е боклук. Авторът сам е бил назначен на дип. служба без никаква подготовка, по втория начин - като рода на бившия премиер Д. Попов. Вярвам на колегите, които оценяват и филма като боклук. В Ню Йорк имаме фестивал на бълг. филм и гледахме по-миналата година "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (боклук в стил "Сезонът на канарчетата'), "Дзифт" (остроумен, добре заснет черен филм, но без връзка с България или с каквато и да е човешка реалност), "Източни пиеси" (любителски полудокументален с мизирабълска атмосфера). |
| аз исках, но се чудех дали да пиша, след Наум дето бърка в раната.... Хълма на боровинките не само тук, а изобщо в класациите не слагат, ами това е невероятен филм чудо отвсякъде! от изброените 10 - 5 съм гледала и всеки от тях имаше попадениа - мога да ги изброя, но те са само запомнящи се моменти и не правят филма. |
| Ето, сега и Фичо писал - Седмица на бълг кино... без Хълма на боровинките?! Сега погледнах - правен е 2001 г, |
| Да, хълмът е един от малкото читави неща за последните години, но авторката му е лют враг, потърси в нета рецензията. Филмът бил апотеоз на бг нихилизъм, си спомням, че беше писала. А уникално-идиотските-олигофренск и бг филми, плод на децата на много изстрадалата бг художествено-творческа интелигенция-шедъоври. Иде реч за нещо отдавна познато и много дразнещо. Иска да гледаме бг филмите без предразсъдъци, но ако не бяха български, а примерно, македонски авторите им, щеше да ги размаже, и щеше да е права. Но понеже са бг и тя тряя да ходи на коктейли и премиери и да е на ти с тях-ооо, прелестно. Нещо като спортния журналист от Труд Памуков, единица мярка за сервизна журналистика с патриотарско амплоа.Сега, вижте, те не са чак толкова добри, но трябва време и много пари, пари дай, бедни българино, и децата на същата тази интелигенция ще ви ги върнат многократно.Айде, възгеч. Маймуни през зимата(2008) Айде пак поредният супер бг филм, радушно приет от критиката. Айде пак, естествено, филмът е определян за шедьовър, за силно въздействащ, публиката плачела, абе изобщо- потресаващ. Айде пак е правен от синове и дъщери на хора от гилдията, хвален от други такива от нея и осребрен от сътрапезници на родата. Нали всички, които дават субсидиите, са от един отбор и се поддържат. Айде пак имаме бяла лястовица, нова надежда за съживяване на бг киното и прочие оптимистични словонаброски. За категоричен аргумент се сочи, естествено, награждаването му на разни кинофестивали. Не съм чел разказите от сценария на Мария Станева, но от видяното ми се струва, че сюжетите са инфантилни, а историите съшити с бели конци. Един наивитет и пошъл феминизъм, като от зората на хипарството, се носи от тази филмирана история. Този филм би могъл да мине за читав, ако беше направен преди трийсет години, но днес е като блог, пълен с лексиконни мъдрости. Безнадеждно ретро, кофти бг менте на сериозни образци от преди десетина-двайсет години. Тегаво действие, изкуствен диалог, надути претенциозни метафори, като във всяка наша боза от последните десет години. Има и някои проблясъци, всъщност, не е идеално лош-защото бг филмите могат да направят прогресивна обратна класация, която край няма. Всеки следващ е по-лош от предния. Това не е киното за обикновения човек, нито неговата и наша история за времето. Това е история, като за читател на женско списание.За сравнението с дебюти на Запад от нас, направени от по млади режисьори-вж по долу Но онова, което е интересно е как така редица капацитети възхваляват тази посредственост? Ами още от соца я имат тази склонност към претенциозна интелектуалщина. Георги Марков беше писал, че Антономанията(от Антониони) е широко разпространена сред нашите кинодейци, защото посредствеността ляга на тяхната куха и показна суетност и от нея следват само фалшиви и префърцунени интелектуални бози. Марков пише за Антониони" Дълги, безкрайно скучни кадри, претенциозно глупава игра с камерата, самоцелни фотографски решения, инфантилен диалог и посредствена до ушите маниерност" Всичко това май важи и с днешна дата за поредния бг филм и нищо не се е променило от времената на Марков и Антониони и антонионщината Колкото до наградите-не ми се пише. Вижте есето на Марков " Изобразителни паралели" Там е казано всичко. Бъдещето отсява всяка плява. Винаги са се намирали хора да търсят естетическото там, където го няма. Снобарията и суетата са по естествено състояние в тези среди от нормалността. Всъщност, иде реч за една производствена находчивост. Не е луд лудия, дето....ама много маймуни станахме в тая люта зима. Преди 4 години сравних бг дебюта на Мила от майната си с два западно от трън филма The Trap, Клопка(2007)-Сърбия и Ко Мото(реплика от филма) „Представях си, ако животът е като филм и да можеш да го спираш и връщаш назад, където си пожелаеш, и да започваш отново оттам, откъдето искаш..” Един филм на Сердан Голубович (род1972). Ето какво казва самият той "Клопка е семейна драма с елементи на трилър: историята на човек, изправил се пред дилема – дали да убие и така да спаси детето си, или да остави жертвата жива и да вижда как синът му умира. Това е рядко сурова, мрачна и напрегната семейна драма. За мен тази рефлексия за обществото, в което живеем, е особено важна." Това, което няма как да каже е, че е направил убийствено добър филм. Действието започва спокойно и постепенно се насища, диалогът е ярък и всяка реплика особено важна. Детайлите са пипнати до най-голяма подробност. Филмът те оставя без дъх, разтърсва и облагородява. Филмът е като едно преживяване, което пречиства чрез страдание. Grbavica(Гърбавица)-2006 -Босна, на още по младата Ясмила Жбанич(р.1974) Мото "Битката с ежедневието е най-добрият начин да си го върнеш на съдбата ... Тя, за филма- Гърбавица" е филм "за старите и новите рани". Но също така и "пътуване в бъдещето". За този филм няма да кажа нищо-наградите му говорят достатъчно. Филмът е също великолепно направен, разтърсващ и многопастов. И двамата режисьори са новаци от ексЮгославия. И двата филма са нискобюджетни, и двата филма са направени около случващото се с обикновените хора и двата са дълбоко хуманни. Анонсът на "Клопка" беше, че това е история която може да се случи на всеки от нас и всъщност е картината на източноевропейските общества в преход. И двата филма са центрирани към истината за времето. Но ги правят на запад от нас, а не у нас! И там е трагедията. Много размисли отваря тези филми и съпоставката им с нас. Защо те могат, а ние-не? Традиции-ами нали и ние имаме, уж. Страданието на войните? По малко ли страдат българите днес, натирени по четирите краища на света? Или тези тук, в битка със средновековието? |
| КИНОТО ПО МОЕ ВРЕМЕ Имахме с приятели на времето глупавия навик да посещаваме всеки понеделник филмовите примиери...ами по онова време (60-80те на миналия век), другарки и другари ние бяхме гладни за информация...имаше две програми на телевизията (съветската не я броя, защото кой ще ти гледа съветска телевизия...пфффф) състезаващи се коя да пусне по-тъпи предавания (изключение правеше Великден, когато телевизията трябваше да бъде нещо по-предпочитано от посещение на черква). Културните събития със субстанция бяха по-рядки и от месечните неразположения на бременна жена. Нямаше, значи, интернет, видиотеки и торенти, нямаше компютърни игри, нямаше "Скайп", нямаше форуми и всичките онези алтернативни развлечения които съществуват днес. Животът си беше по "натурален" и "виртуланото" общуване не съществуваше. Та нашето поколение предимно четеше книги, ходеше чат-пат на театър, опера или балет, ходеше на кино, слушаше музика и най-вече се шибаше с олимпийски темпове ( сексът тогава си беше напълно безплатен и следователно най-любимото занимание за подрастващите млади дихатели). Е, имаше и друг вид младежи и девойки, които вместо да консумират "културни стоки" предпочитаха чашката, юнашките песни, екскурзиите по планините или пък си имаха разни по-практични хобита като корабомеделизъм и авиомоделизъм, както и посещаването на комсомолски събрания, ама това си е друга бира. Моята компания беше от първия вид. Ние си падахме нещо като културоконсуматори с апетит. Да де, ама тогава всяка седмица пускаха приблизително по2 до 3 премиери. В общи линии, другарите от киноразпространението гледаха да балансират нещата и ние получавахме по един западен, един източен ( български или съветски) и един от някъде си другаде филм. Толкова. Тъй като, в интерес на истината билетите бяха на символични цени от 20 (даже нещо си спомням и за "ученически" по 12ст...ако не ме лъже паметта) до 35 стотинки киносалоните бяха винаги пълни на качественните прожекции и дори полупълни на боклучавите. Гледал съм, барем 70-80% от всички български филми произведени в онези години и имам, един вид поглед над българската кинематография от социалистическия и период. Ако мога с две думи да го синтезирам то те ще са: ПРЕТЕНЦИОЗНА СКУКА. Като се занижат там онези ми ти лирични отклонения, като започнат да дават героя падащ в забавен кадър около пет-шест минути (сниман барем с три различни камери) и като почнат онези изгъзени диалози, които никой нормален човек, в нормална обстановка не би провел и направо ти се доповръща. Идвало ми е стана и да викна: Хайде, бе, разбрахме ти тънкия намек...давай, давай, давай...никаква динамика, никакво практическо редактиране не се забелязваше, сякаш са промили лентите и каквото излязло-излязло...дай да го навържем и толкова. Най-трагичното е, че болшинството от филмите бяха предназначени за "интелектуалци". С едни такива завоалирани ужким послания с философска дълбочина, която Гуджо не би могъл да разбере понеже не е възвишен. Артистите пък се надвикваха с модулиран глас и смятаха, че колкото по-алтериран е гласът им, толкова по-големи артисти са. Рядко ще намериш някой герой от този период, който да не звучи кухо и претенциозно. Имаше едно мъъничко пробуждане по едно време когато си спомням, че Руси Чанев малко поразчупи калъпа с "Авантаж", до известна степен Ицко Финци, Васко Михайлов, моята съученичка Мадлен Чолакова, Невена Коканова, хумористичния тандем Павел Попандов и Велко Кънев ( онзи третия - Мамалев разваляше пейзажа с преиграване и селяндурска нахаканост) ...но в общи линии пълна скръб, ви казвам. Един понеделник бяхме с Мики, Краси, Крето и Ира на премиерата на "Най-големия грях" в кино "Славейков" ( където обикновенно прожектираха родните премиери) и аз просто заспах някъде към средата...след филма някакъв интелектуален екип от телевизията взимаше интервюта от зрителите и когато ме попитаха мен, аз отговорих: "Разбрах защо този филм носи това име - хитро, хитро... разбира се моето мнение не беше пуснато в ефир ( по онова време не можеше да се критикува остро българското кино...не можеше и това си е...горките кинокритици трябва да са били абсолютни факири за да могат да кажат нещо смислено за тази плачевна кинематография). Най-трагичното беше, както ви казвам, помпозността с която дефилираха тези ми ти родни Бергмановци и Фелинита. Държаха се и в живота като недоразбрани гении, чиито идеи са толкова възвишени, че могат да бъдат докоснати само от "посветени". Гледах и дузина от новите филми и да ви кажа честно нищо не се е променило към по-добро...този прехвален "Дзифт" беше изкуственно тарикатски, пресилено вулгаризиран и героите бяха докарани до комиксово присъствие. Толкова изкуственно, че чак ти иде да седнеш да напишеш сам един сценарий и да им кажеш: А бе, господа интелектуалци, ние обикновените хора говорим ей тъй...ама, ме е страх, че те ще намерят начин да го изкилиферчат и направят "филм за студийно кино" със скрити послания и псевдокостуришки алегории. |
| Гледах. Ни гордост, само усещам предразсъдъците на авторката към "обременените от социализма" кинаджии. За тия "очи" няма да говоря - хем лъжлив, хем зле направен сладникаво-глуповат филм /извинявам се, че употребяван думата за тия недоносчета, ама.../ Другите са на ниво "Забранено за възрастни" или друг банален филм, правен по поръчка. Просто липсва ЧОВЕШКОТО. Има екшънннннннннннн, има дупшънннннннннннн, има какви ли не вселенски "проблеми" - няма човещина в тях. Модерно студени и безжизнени. Имам приятел, който преподава на горен курс по-специален предмет. Та понякога пишат есета върху произведения на изкуството. И отдавна не е поразен от исканията на учениците да им пуска "стари" български филми - та да пишат по тях. "Сбогом, приятели", "Момчето си отива", "Два диоптъра далекогледство" и тъй нататък... Един "Шивачки" гледали по-така - с интерес. ------------------------------- ----------------------- Блогът на Генек |
дупшънннннннннннн Но коммент, казано на чист български!  Генек, така ме разсмя, че ми оправи настроението за целия ден! Благодаря за което. |
Повремето на соца мнението ми за българските филми беше подобно на това на Gratzian. Е имаше някои действително хубави филми, но нашите артистио не се научиха естествено да говорят. Не може да им излзе от акъла, че са пред камера. А и диалогът е изкуствен. Силно се надявах, че след 1989г. ще се появят по-добри филми, но общо взето недъзите си остават. "Мисия Лондон" е един шарж, затова има успех. Другите филми почти не съм ги гледал. Общо взето мнението ми съвпада с това на Фичо. Преди 1989г. наистена пускаха малко западни филми, но бяха отбрани. Сега телевизията е залята от американски буламач. Особено зле са комедиите - не знаеш да се смееш или да заспиш. Няма ги блестящите комедии на Фернандел, Сорди, Тото, Луи дьо Фюнес, Джак Лемън ("Някои го обичаха горещо" . |
| По мое време се питаше, филмът хубав ли е и ли е български. Шегата настрана, защо Дзифт не е в списъка? |
| "Киното по моето време... "... Грациане, в общи линии съм съгласен с обяснението Ви, защо не трябва да се гледат повечето български филми, тогавашни и сегашни. Позволявам си да добавя към коментара Ви и една вметка. Студийните прожекции (в бившето кино "Витоша" най-вече) на чужди кинематографии показваха огромната пропаст между нашето кино и чуждите филми. Действително те бяха представителна извадка от съответната страна, но бяха ориентир, към който родните "кинаджии" ТРЯБВАШЕ да се стремят. Само като си припомня показваните филми от Полша, Швеция, Франция, Япония, Англия и т.н. Огромна пропаст зее между техни и наши филми, откъдето и да погледнеш: сюжет, техника, актьорско майсторство... Затова и изразът: "Хубав, ама български!" Поради тези причини предпочитах да ходя на тези седмици (трудничко се намираха билети за прожекциите предварително!) или в "Култура" на анимационните филми. Анимациите бяха на и над световно ниво, както и създателите им. [/quote] |
| По-нагоре някой се е изказал ласкаво за българското анимационно кино. Може много да се говори по темата, но в 3-4 изречения. Няколко забавни филмчета на Д.Донев не правят българско анимационно кино. Разни Чоко и Боко и Планета на съкровищата са на нивото на световната анимация, колкото метрото е на нивото на праните гащи на Айфел закачени на кулата му. Никога не е имало свестна БГ анимация. Гледахме Семейство Мейзга, Заека с карираните уши, Приказки под шипковия храст и още куп унгарски, чешки, полски и естествено руски мулташки. За великото щастие да попаднем на Пинко, Патето Яки, Дюдю, Уди Кълвача, Том и Джери няма да говорим. В целия соц ние бяхме на опашката – едино (трудно гледаемо до край) подобие на пълнометражен филм и никакви опити за серийно анимационно кино поне на нивото на унгарското Семейство Мейзга. В момента няколко човека са приватизирали държавната субсидия за аним. кино и си прибират кинтите с имитация на дейност. Мастити бивши псевдовеличия в наща анимация, дето никой не им е гледал филмите, както на времето, така и сега. Вече предават далаверата по семейна линия и синчетата им печелят „конкурсите” по държавните субсидии . Най обикновени редови аниматори в България също няма. Разбягаха се. У нас е невъзможно да се внесе поне чужд проект за изпълнение – няма кой да бачка, хората или са некадърни или нямат елементарен опит за да покрият тестовете. Айде че мн се разплямпах. |
| Боже, накои от вас пак са се развихрили без особено да коментират по темата. Никой не е казал, че българското кино е станало изведнъж страхотно, настигнало е американското, френското, сръбското и т.н. Идеята обаче е, че се прави нещо, има нови лица (добри или слаби), кинаджиите разбраха, че да правиш маркетинг на филма и събираш средства от продуктово позициониране не е срамно. Лека-полека излизаме от модела на правене на кино, в който бизнес е мръсна дума и в който важните хора са "феодални старчета". Лека-полека българското кино откри интернет и необятните му възможности за предаване от уста на уста. Хем всеки мрънка, че българските филми досега са мизерно направени, хем мащабна продукция като Мисия Лондон е оплюта, че била прекалено комерсиална и простовата. Никой не отрича достойнствата на по старите БГ филми, просто те бяха направени в една епоха, която е отминала по една или друга причина. Затова стига сте мрънкали сополиво защо аджеба няма филми, а спестете от една шопска салата и една бира и отидете на кино вместо да крадете от Замунда. А, Spy, говориш абсолютни глупости - на американското му кино му липсвало истинският човек - това че мас медиите те заливат с помия от типа на Трансформърс и Аватар и ти гледаш овчо, без да потърсиш нещо друго, не значи, че го няма. Американското кино, освен хилядите малоумни роботски филми и плитки екшъни е родило и стотици велики филми (и продължава да ражда). Просто трябва да се огледаш малко. Дет се казва в Американски прелести - Look Closer. |
| мдам. не гледам кино - не само нашенско, а никакво. след 12-14 часа дневно пред монитор предпочитам хартиената книга, като се прибера в къщи. пред филма предпочитам книгата и досега не съм попаднал на филм, който да ми достави по-голямо удоволствие от книгата. - "мисия лондон" не съм я чел и съм сигурен, че никой от съучениците на голямата ми дъщеря (11 клас) не е. малката също не е - тя чете приказки още. за мен по-големият проблем е, че децата не четат. кинаджиите реват, че нямали субсидия. книгите са от десетилетия захвърлени да се оправят както могат и никой не мисли да ги субсидира. изкараха ги от книжарниците навън, на сергиите, после решиха, че и на славейков няма място за тях... - а цялото ни възраждане започва не с друго, а с една книга. крита, препрочитана и преписвана. |
| "Садо-мазо" стилистиката на Анита добре пасва на темата. Все пак сериалите ще победят, а другото кино още дълго ще носи белезите на постсоциалистческата депресия между бюджетната немощ и липсата на интерес от страна на спекулативния капитал. |
| Чичо Фичо според мен е дал много точна характеристика на българския филм и то от човек, който би трябвало да се радва като види нещо българско. Напоследък, като свърши прожекцията на български филм си казвам:"Защо вместо да дам тия пари на някой клошар, аз ги дадох за билет??" А, щах да забравя аФторката е пропуснала в десятката великата глупост наречена "Дзифт". |
| Дъ спай-пак се е объркАл-Автора пише за съвремени филми. gratzian-е, съгласен съм с теб само за Дзифт/мн. калпав/, но две програми имаше не 60 те и 80-те г. на миналия век, защото:"...Ефир 2 е името на Втора програма на Българска национална телевизия от 1992 до 2000 г....." А ти кво искаше да кажеш с това голямото писание??? В десятката мога да прибавя Хълма на боровинките и Черната лястовица, и да извадя Мисия Лондон. Редактирано от - havamal на 17/3/2011 г/ 10:36:22 |