Най-тъжното е, че още първите думи в статуята са лъжа и липса на информация "Пишман-обирджията на сливенската банка Стефан ". Според всички информации "обирджията" е помагал на персонала да си натоварят и изнесат парите. Докато палитюгите имат право да крадат и лъжат защото имат власт, то жорналягите не следва да им подражават, защото не могат да се мерят с тях. |
обществото е съставено от индивиди Точно така, но то не е прост сбор, а е съставно (резултантно) от всички и по този начин прераства в нещо самостоятелно и независимо от волята на отделният индивид. - Може би сравнението с жив организъм е най-точно. Организъм не може да има без съставящите го клетки, но организмът е нещо качествено ново и отделно от всяка от тях по-отделно. - Даже това сравнение е много подходящо да илюстрира историческият процес - няма излишни части на тялото - ако краката премръзнат и главата и сърцето и всичко умира заедно с целият организъм. Независимо, че не е пряко засегнато. |
И не опростявай нещата. Казано е - не е важно да дадеш на някого риба да се нахрани веднъж, а да го научиш да лови риба. Само, че, защо ли пропускат, че трябва да му дадеш и въдица и достъп до водоема. |
Не е искрена статията или по-скоро се плъзка по най-малкото съпротивление. А Румяна Желева? А Калина Илиева? Божидар Димитров? Защо тази статия не беше за тях - нима те не се сгромолясаха по-гръмко и те дори не изложиха само себе си, а и други хора? Успял ли е Борисов, като се прави на премиер само пред кмета на Полски Тръмбеш? Не е въпросът за политиката, Стависки направи немислимото, Стоичков се изложи и като човек, и като професионалист, примерите са безброй. Стефан е престъпник, негова си работа дали ще се смята за Маквикар, ако иска. |
Ами да. Обяснението е биологично - човек се стреми да е привлекателен за противоположния пол и не само с външност. Неслучайно със загубата на фертилността си отиват и амбициите. Неслучайно проспериращ бандит изглежда по-привлекателно от лузъра ... Човекът, уви, си остава до голяма степен - във всичките си инстинкти - само животно. |
Лузъри от старо(уж забравено) време: Чудомир, Урок по история Вий мислите, учителят по история Вельо Тънковратов, като се разхожда тъй замислен из класната стая и дърпа нервно рядката си брадица, че слуша какво говори изваденият на урок ученик? Нищо подобно! Още сутринта рано жена му написа на листче да купи масло, лук, фасул, сапун, въглища, супен кокал, мушна му под мишницата и два чифта обувки за кърпене и го изпрати до вратата. — … Те, вавилоняните, не живеели сговорно помежду си и постоянно воювали — продължаваше ученикът. — Затова семитите ги нападнали и ги покорили „… Това купи, онова купи, а дявол знае как може това да стане само с 50 лв. — мислеше учителят. — Килограм масло. Нека не е килограм, а половина. Нека най-после да не е масло, а мас… Половин килограм свинска мас 14 лева, за 10 лева сапун — 24 лева, лук, картофи — 10 лева. Значи — 34 лева. Половин килограм сирене 14 лева, ето ти ги 48 лева. Ами супен кокал, яйца, фасул… Поне килограм фасул да може да се вземе. Един килограм само, но как, като остават още само два лева свободни, а тези разбойници го дават 8 лева? Пфу! Скъпотия! Безобразие!?“ Учителят Вельо Тънковратов вече не може да се владее и още по-бързо почва да крачи и още по-нервно да скубе брадата си. След това с отчаян жест замахва във въздуха и без да иска, дрезгавият му глас прогърмява в тишината: — Осем лева кило фасул! Скандал! Изваденият на урок ученик се дръпва уплашено към стената Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 28/3/2011 г/ 23:28:59 |
Брей, най-после и Ламбовски да напише една хубава статия. За което следва да бъде поздравен макар това да му се случва веднъж в годината, че и по-рядко. |
Лузър е само една от множеството английски чуждици, които в последните години изместват по-стари заемки от руски, френски или гръцки произход. В случая лузър измества неудачник (неприятна заемка от руски), която пък е изместила непрокопсаник (от гръцки, популярна през Възраждането - видно например от заглавието на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания" от Тодор Пеев; по-късно успехът се е наричал прокопсия по-скоро в поетичната реч: "Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия". Загубеняк/загубенячка, мухльо/мухла, смотаняк/смотанячка и прочие имат съвсем друг смисъл, така че ще е по-добре техничарите и форумните универсални гении, на които всяко море им е до колене, да не се правят пак на филолози и хуманитари. Да приемат все пак, че има територии, на които те винаги ще са лузъри. |
Думата "лузър", избрана от автора, ми изглежда съвсем на място. Защото "лузърството" като схващане е привнесено на територията ни: от наложения ни начин на живот, новите "ценности", новата явна и скрита пропаганда. Така, че местното традиционно "мухльо" не отговаря на новите реалности, пък и за поколението на похитителя "лузър" е много по-понятно и мощно, отколкото безобидните "загубеняк" или "мухльо". Единствено една друга предложена по-горе дума има в българското съзнание дамгосващата сила на "лузър" - онази, която има нещо общо с потентността /в прекия и в по-общ, преносен смисъл/, достойнството и мъжеството. Да напомня нещо, за което се сетих тук наскоро - ролята на победата, на успеха на всяка цена в автоматизираното масово съзнание в 1984 /дали не беше Димитри Иванов, обръщащ внимание на това в предговора?/ Струва си да си го припомним. Както и някои библейски реалии. Какво друго е усещането за лузърство, ако не наранена гордост, все тази гордост, която винаги е била в основата на повечето злощастия на човека. За статията като моментна снимка, типизираща настоящото обществото , въпреки че наистина не съм убедена в информацията, изнесена в медиите за характера и предполагаемите мотиви на извършителя. А за медиите, че направиха от него герой като му дадоха 5те минутки слава /всъщност, поне до тук е няколкодневна/ и така правят "сиренцето" още по-съблазнително за бъдещи "лузъри" - аматьори и професионалисти, решили да премерят силите си с полицията /която се оказва, че е движена от хуманна любов към ближния, дръзнал да престъпи закона/ - |
В българския език няма точен еквивалент на лузър по две причини: 1. Нямаме тази култура като англосаксонците, която да подхранва и развива конкурентноспособността (и за това нямаме българска дума по същата причина), която пък води до отделянето на победителите от останалите, които пък се разделят на губещи и хронично губещи, които по същество са лузърите. 2. През последните 6+ века българите са постоянно в редиците на губещите като цяло - като се започне с турското робство, освобождаването по втория начин, няколкото национални катастрофи, комунизъм още половин век, 20 години преход към нищото - всичко това създава всеобщо състояние и съзнание на лузърство като основа на българското битие и дух. Лузърството става първа и втора природа на българина. За това битие на българина няма нужда от отделна дума - това е неговата същност. В някаква степен българин става синоним на лузър, те така го и използват по западните филми. В по разгърнат план си струва да се отбележи, че и всички предишни опити на българите да създадат държави са завършили с пълен провал. Последната, сегашна "държава" е също на път да даде фира. Преливането от един провал в друг логично води до лузърството като естествено състояние на нещата. Влудяващата и уникална българска комплексарщина на индивидуално и национално равнище се подклажда именно от природата на лузърството. "Успелите" крадльовци в България също са лузъри и си го знаят. Собствените им комплекси никога няма да им позволят да го забравят колкото и да се опитват да си ги избият гаврейки се с тези, които са ограбили и прецакали. 3. Хубаво е да се отбележи също така, че англосаксонците рядко използват лузър като самостоятелна дума. Обикновено я подсилват с fucking, i.e. fucking loser, за да е кристално ясно за какво става дума. |
След прочита на семантичните, лингвистичните, езиковедските, филологичните, преводаческите и т.н. тълкувания на думата лузер, искам само да добавя, че лузерството е състояние на духа, което си причиняваш сам. Никой не може да те направи лузер, само ти сам. А иначе, Looza е марка плодови сокове |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Nerd не значи мухльо. Nerd-ът най-често е умен, захласнат от умствените си занимания и поради тази причина не е особено социален. Клишето за nerd по филмите е слабичък (може нисък, може и върлинест), очилат, с големи уши, без особени способности по физическо (обикновено губи физ. битки или булитата го побийват за щяло и нещяло), с телешки характер, спънат в отношенията с момичетата, силно се изчервява, но винаги очарова с неочаквани интелектуални способности. Описвам го в мъжки род, защото киното не се занимава много с nerd-овете от женски род. По наше време момичетата nеrd биваха наричани зубъри. |
Винаги е имало изпитания, но от индустриалната революция насам англосаксонските безбожници и подлогите им по цял свят се н******. |
Д-р Тормозчиян, разбрахме, че си филолог и че лузер значело неудачник, непрокопсаник. Само не разбрахме при всяка употреба на думата с речникова справка ли ще я придружаваш ? - Както showstopper каза българските нагласи не предполагат възприемането в пълното й значение на думата, освен, като "загубеняк". По същият начин по който, например успех по модела на Фейсбук би бил невъзможен в България, защото той се крие в неразбираемият за българина комплекс за принадлежност към престижен клуб. В България това най-много да бъде посрещнато с подигравателен присмех като снобистка налудност. |
Нели - не си права. Зубър и Nerd са по-скоро антиподи, макар преди 20-30+ годинки да се са припокривали. Причината - не сме и все ощe нямаме точна дума за Nerd. Nerd e очиларкото (обикновено - момче), което е плахо, абсолютно неопитно и срамежливо в живота, което не може да се бие, момичетата го заобикалят. Nerd-a наистина учи и му е интересно да учи, особено точните науки. Ходи по кръжоци, експериментира в къщи, чете допълн ително. Зубрач се използваше да се назове и Nerd-а, но имаше друго значение дефакто. ЗубрачКИТЕ (основно момичета), еквивалент на днешните блондинки - бяха най-големите патки в класа, които наистина минахава от клас в клас със наизустяване БЕЗ НИКАКВО РАЗБИРАНЕ на учебниците. Момчетата от класа си правихме експерименти с двете най-големи зубрачки - те даже поемаха дух точно където в учебника имаше запетая, парадокса бе, че понякога запетаята беше на грешно място - и те поемаха дух на грешното место... |
По отношение на "лузърството" като метафора и манталитет - пак опираме до най-парливия за българина въпрос - да си премери пишката кой има повече и кой е по-голяма работа. Губещият е т.нар. "лузър". Нещо, което е по принцип безсмислено, но смятано за важно в окръжаващия ни материален свят. Особено във връщащи се към примитивни, първосигнални, първични общества, каквото се наблюдава в България. Трудно е да обясниш, че "богат е не този който има повече, а този който е щастлив с това което има" (мисълта не е моя). И че не имането, а щастието и любовта са най-важните неща в живота. Те просто не могат да се купят с пари. А някои това просто ги дразни... |
Капитан Немо, ако има качество, което е най-силно развито при българина то е завистта. Ако някой извиси глава, останалите стихийно му скачат и я отсичат. Точно това е развило в българската култура скромността, като достойнство и не изтъкването на успехите и придобивките, а криенето им. Особено ясно такъв тип поведение се вижда в малките населени места и сред по-възрастните, които винаги се оплакват и търсят съчувствие. Проста защитна реакция срещу завистта, влезла дълбоко в културата. - И чорбаджиите по турско, и по късните предприемачи, а и днешните умни богати не парадират с успехи и богатство. Обикновено винаги престорено се оплакват колко са зле. Дори се оказа, че официално най-богатият българин е публично непознат. - Тези, които в България парадират с успехи и богатства са просто глупави комплексари. Затова и лъскавото в България е чалга (не музикалният стил). |