Отиди на страница:
| Абсурдно е да се напише статия само защото в езика е навлезнала някаква чужда дума. Други ли щяха да бъдат оценките за похитителя преди 10-15 години, като нямахме такава дума? И по друг начин ли щяха да работят "психолозите", ако не бяха учили английски? Не е вярно, че в езика няма едно или друго понятие. По същата логика народът като цяло споделя мнението, че "английският има много времена". |
| Не съм съгласен, Васик. В случая самата дума не е от значение, тя ще мине и замине, както предишните, може би ще бъде заменена от някоя китайска. Важното в случая са измененията в светогледа и световъзприятието, за които тази дума сигнализира, както и за настъпилите вследствие на тези светогледни колебания съответни промени в житейската ориентация и поведение на хората. А произходът на думата просто показва откъде този път идват представите, които оформят светогледа на голяма част от днешните българи. Никак не е случайно, че няма автентична българска дума за тези понятия (можем да преведем winner и loser, като "печеливш" и "губещ", но това не ни върши работа, никой не използва тези обозначения във всекидневната реч). И това е свързано пак с ония 500 години, за които някои хора постоянно призовават да не си спомняме, а да гледаме напред. И да гледаме, и да не сматряме, последиците от тия 500 години няма да се изпарят ей така, с един речеви жест. Защото през тях българите са били в подчинено положение, все изостанали и догонващи, така и не успели да си изградят своя оригинална, автентична ценностна система, а все подражавали на властващите, господстващите, успяващите. Историята на езика между другото разкрива и историята на заемането и отхвърлянето на чужди ценностни системи - първо на турската и гръцката, послед, след т.нар. Освобождение - на руската, след 1944 г. - на съветската, а в последните двайсетина глобализационни години - на американската. Затова гръцката непрокопсаник е заменена сруската неудачник, а сега с американската лузър. Но тези думи не изразяват едно и също, зад тях стоят различни представи за успеха и неуспеха. Хората може да не ги осъзнават и още повече да не могат да ги артикулират, но това не пречи споменатите представи скрито, невидимо да определят тяхното поведение, да ги подтикват понякога към отчаяни постъпки с цел промяна на статуса им. За това става дума в статията на Ламбовски. Иначе аз съм последният човек в този форум, който ще оспорва богатите изразни възможности на българския език (лексикални, словообразувателни, синтактични). Но също така е вярно, че за много понятия ние нямаме автентични, изконни български думи, а си служим със заемки. Най-баналният пример е с късмет и шанс - той е късметлия, днес нямах шанс. Българската дума е сполука, но никой не казва - той е несполучник, днес нямах сполука. Затова и много турцизми са в активна употреба, далеч не само заради възможността да боравим с различни стилови регистри. А защото свързаните с тях ценностни представи все още са в сила, поне на равнището на всекидневното съзнание. |
| Но за какво са тези разсъждения? Това, което различава Стефан от повечето хора, е, че той е престъпник. Оттук нататък той може да е Разколников, Макмърфи, Маквикар - това са спекулации. Той ще бъде съден за постъпката си. Т.нар. психолози не можаха да имитират дейност по друг начин, докато не намериха правилния етикет, след това лепнаха етикета чрез медиите и сега ние разглеждаме Стефан чрез този етикет. Те пробваха наркоман, нещастна любов, сирак, различни етикети, накрая дай лузър, звучи модерно. Човекът - Стефан, не е ябълка, за да го разрежеш и да кажеш какъв е, той не е нито такъв, нито инакъв. По-важната тема, която не е привлякла вниманието на автора, е как т.нар. психолози пускат в обръщение този етикет и защо го пускат. |
| "Погледът върху живота като върху състезание, в което печелиш или губиш, е част от ценностната система". Казвам го с дълбоко съжаление, но тук авторът просто трябваше да спре. Например, а и поради факта, че единственото състезание в което участва всеки един от нас поначало е загубено. Съзнанието за тази изначална загуба, те прави по силен или по слаб. |
| Може да не се изразих много ясно. Например ако т.нар. психолози бяха определили Стефан като хейтър. Ето, той е хейтър - дават късометражното филмче от шофьорския изпит. Всичко щеше да протече по същия сценарий. Авторът написва статията за хейтъра, събира се Ганковото кафене, както е известно в литературните среди, и почват разсъждения "Що е хейтърът и има ли той почва у нас", имаме ли такава дума, каква ще е народопсихологията на хейтъра и т.н. Аз не казвам, че вчера и днес форумците са говорили глупости, а казвам, че някой друг пуска темите отгоре. |
Докато ти самия не се осъзнаеш, че твоята съдба зависи най-вече от твоите собственни действия и решения като прочета подобно нещо, веднага си представям как написалият го (в случая Грациан Колев) става сутрин и поглежда огледалото, за да научи кой му е срал в гащите. След което взема твърдо решение от утре да стане по-млад, по-красив, поне 10 см по-висок и с поне три пъти по-голяма заплата. След което решава да бъде 30-40 кг по-слаб и веднага престава да бъде лузър. --- А, забравих - и на плешивото теме да му поникнат нови буйни руси къдрици. |
| Виждам, че пак е била разисквана старата мантра за рибата и си представям следната ситуация (примерът е взет от реалния живот): Владетелите на ноу-хау-то за ловене на речна риба хващат за ушите голяма група бедуини и прилежно им предават знанията и уменията си. След което, понеже са им дали в ръцете не само хляба, но и рибата*, им вземат нефта и ги оставят да клечат с въдиците насред Сахара. ----- * С които, както е добре известно, могат да бъдат нахранени хиляди хора |
 много страни тема подобно земното кълбо, видими и не, и победител, живота на педали, време спешност, джаста праста мен на български, е било, имало ударник цигари без бандерол, в песни пък потен сокол пие вода на.... |
| Болярчето, няма как аз да съм достигнал до "невидимата ръка", щото Адам Смит ме е изпреварил. Освен това тук говорим за общество, а не за пазар. Обществото е нещо много повече, от което пазара е само повече или по-малко ограничена част. - Вчерашната статия не съм я чел, но няма нужда, от философстване, а от просто познаване на процесите. Например през 80-те години в САЩ започват плавно да намаляват заплатите и да улесняват кредитирането. Така, това, което преди си си го купувал със собствени пари сега вече го купуваш на кредит и задлъжняваш. Просто перфектно скроена схема . |
| Лузърството е вътрешно усещане, самооценка. Когато си доволен от собствения си живот, целия свят да се събере да ти обяснява, че си лузър, мухльо или загубеняк, теб не те засяга. Живееш си според собствените разбирания. Ти си доволен и щастлив. Но когато ти се чувстваш лузър, там работата става друга. Болна амбиция, примесена с нереална преценка+реалност=лузър. Та в статията иде реч точно за този вирус, бродещ из консуматорското общество, май! |
Най-хубавия виц в моята класация(винаги ме е много яд, че не мога да го разкажа на чужденец, защото нямам хубав превод на "мухльо" :Жена кори мъжа си: - Ти си голям мухльо! Ти си невероятен мухльо! Ти си най-големия мухльо! Ако се явиш на конкурс за мухльовци, ще се класираш втори! - Защо втори? - Щот'си мухльо! Я сега да пробваме с "лузър": - Ти си голям лузър! Ти си невероятен лузър! Ти си най-големия лузър! Ако се явиш на конкурс за лузъри, ще се класираш втори! - Защо втори? - Щот'си лузър! Е, звучи ли? |
| И поради тази причина предпочитам да чета Уди Алън, който казва приблизително следното за живота: "това ми напомня за следната история, две възрастни дами разговарят в един старчески дом - Храната тук е доста лоша. Другата отговоря - да, а и порциите са толкова малки." |
| dral4i, това за което говориш е фрустрация или преведено на български неудовлетвореност. А неудовлетвореността е според целите, които си поставяш и разстоянието от тях. От удовлетвореността зависи и щастието. - Междувпрочем любопитна подробност в пиар тактиката на Герб, като управляващи. Съвсем умишлено започнаха да говорят колко лошо наследство да заварили, каква криза се задава, колко лошо ще става, надявайки се по този начин да смъкнат целите на електоралните очаквания и от там с по-малко да постигнат повече. Само дето не отчетоха два момента - собствената си некадърност и това, че обществото има свойството да реализира очакванията си, като действа спрямо тях. И докараха срива. |
| След което взема твърдо решение от утре да стане по-млад, по-красив, поне 10 см по-висок и с поне три пъти по-голяма заплата. След което решава да бъде 30-40 кг по-слаб и веднага престава да бъде лузър. --- като прочета подобно нещо, веднага си представям как написалият го (в случая Грациан Колев) става сутрин и поглежда огледалото, за да научи кой му е срал в гащите. Minderbinder ( или Десиславке), много трудно можеш да научиш кой ти е срал в гащите гледайки се в огледалото...повярвай ми, душа. След което взема твърдо решение от утре да стане по-млад, по-красив, поне 10 см по-висок и с поне три пъти по-голяма заплата. Трябва да те разочаровам, но никога не съм имал желание да ставам по-висок - метър и осемдесет и пет ми стигат. Колкото до заплатата - моята ме задоволява напълно, ако реша да имам повече пари - мога да имам, но не смятам че те са по-важни от щастието ( работя понякога по 12-14 часа на ден и го правя с любов...моята работа ми доставя удоволствие. След което решава да бъде 30-40 кг по-слаб и веднага престава да бъде лузър. Ами неотдавна смъкнах 20 кг, колко му е да се напъна за още десетина-двадесет ако реша...тъй де. А, забравих - и на плешивото теме да му поникнат нови буйни руси къдрици. Е, явно не ме познаваш добре...никога не съм бил суетен и буйните руси къдрици които съм имал навремето хич не ми липсват ( даже може да се каже, че от практична гледна точка плешивостта ме задоволява напълно)...все още поддържам някакви "leftovers" от коса, но това е най-вече от носталгинчност (а липсата на суета можеш да усетиш от факта че не съм бил на бръснар от средата на 70 години, а това си е близо 40 години self service)  |
| "Болна амбиция, примесена с нереална преценка+реалност=лузър. Та в статията иде реч точно за този вирус, бродещ из консуматорското общество, май!" Мда, в неконсуматорските общества те такова животно като губещ нема. Там с песен на уста и под строй построихме заводи на живота, ТКЗС-та, АПК-та, ПАК-ове, ГАПС-ове, безлюдни технологии...и сите бяхме победители. Сега тези от нас, избрали да са губещи по собствен избор ( за да не са част от консуматорката пасмина) ...май, май позавиждат, при това доста неприкрито понякога. П.П. Генек, мани го вече агента с оперните посещения във Виена, време е да го преглътнеш. Човека и ник си е избрал подходящ, Манрико е трубадура от едноименната опера на Верди..., а ти го преименуваш на манерко...срамота... |
| Интересно кои са не-лузърите в България, след като на въпроса "как си?", бон тон е да се отговори с мрънкане. |
| Пак казвам, че на български думата лузър я няма, а я няма защото го няма и това, което в англоговорящите страни влагат в това понятие. Става дума за традиции, за цели в живота, и т.н. все неща, които са коренно различни за България и САЩ например. Може би най-точния превод на български е "губещ", но веднага това губещ се сблъсква с българската действителност, различна от тази в САЩ и ето ти как вместо губещ, някой започва да използва лузър - едно неопределно за България понятие, което пасва за всички случаи, точно защото не е дефинирано за България. |