Отиди на страница:
| На български имаме думата лозар и винар. Ахмак лозе копае, юнак вино пие. Въпросът за лозаря има и обществено измерение, и лично. Десните виждат само личното, но това е само част от картинката. Другата част, която и определя общия фон на лозарството в обществото, не зависи от волята, храбростта и кадърността на индивидите, а от управлението на общите дела, републиката. Така и ръстът на отделния човек зависи почти 100% от гените на родителите му, но средният ръст на една популация зависи почти 100% от здравеопазването и храненето в детска и юношеска възраст. След войната (1945 г.) средният ръст на японците се увеличи с близо 15 см (на холандците повече), а на американците намалява и сега средният бял американец е видимо по-нисък от средния западноевропеец (чех примерно). А преди две поколения е било обратното. Лозарството в България като обществен феномен се определя от обществено фактори. В последните десетилетия това е най-вече пазарният фундаментализъм, вярата, че пазарът може сам да се издърпа за косата. Не може и никъде в света досега не е могъл. Пазарният фундаментализъм е вуду икономика. Обществените фактори имат два страни - (1) размерите на баницата и (2) разпределението на баницата. У нас баницата не расте (намаля) и разпределението е силно неравно. Мнозинството хора на възраст имат съзнанието, че живеят по-зле, отколкото преди 30 години, и не вярват, че децата им ще живеят по-добре от тях. Но така е и в САЩ. Там баницата расте, сега е два пъти по-голяма от в 1970 г., но неравенството нарасна 2.5 пъти. Нещата са относителни. Човек се мери по роднините и съседите, но и по тия на върха, а в ново време и по другите страни. |
| В американския (не в английския!) има две значения на думата "лузър". Филолозите тук ни развиха дълги теории какви лузери са ония нехуманитарите и какви уинери за уманитарите, но забравиха да споменат за изполването на думата в контекст и извън контекст. Та, лузите биват два вида "a born loser" и "a graceful loser". Първият вид лузъри са ясни: всички други са им виновни за всичко, нищо не зависи от тях, всичко зависи от обществото, от републиката, от годишните сезонни времена и прочие обективни причини. Това е типичния диалектико-материалистически подход към нещата. Ти си бурма от машината на обективната реалност и т'ва си е. Останалото е гнил буржуазен субективизъм. А graceful loser е онзи, който вярва, че всичко зависи от него, от неговите способности, знания и умения. Той си поема винаги отговорността и не обвинява никой друг за собствените си неудачи. Разбира се, в живота нещата са сложни и понякога и най-добрите губят. Както се казва shit happens. В такъв случай the graceful loser, вместо да започне да обвинява тоя и оня за неуспеха си, става, отупва праха от гащите си, усмихва се, запомня каква грешка е направил и какво не трябва да прави следващия път и продължава напред. А born loser винаги чака някой друг (най-често правителстото) да му вдигне гащите. А graceful loser винаги си вдига гащите сам.   |
| Брайтман, много точно си схванал! Аз го обясних простичко, ама види се пак някой не разбрал! Ла Манча, когато един мушморок си купува плазма на кредит, без да си направи сметката и не може да плаща вноските, какво става? Лузър! Влиза ЧСИ и му взима плазмата, а както се оказа може да има и още да плаща. После се почва едно псуване на държава, банки и т.н. пречещи му фактори, без да се замисли, аджеба, за чий ... му беше тази плазма, като можеше и на обикновен ТВ да гледа. Само в дългове се вкара за да бъде и той кат съседа от 5 етаж. Капиш? |
| Авторът ги сучи, но по същество нарича ограбения български народ маса от лузъри и може би тайничко казва "ашколсун" на цървените крадци. |
| В американския вариант на значението на лузър, в България не са лузъри само дебеловратите демократи, т.е. тези дето имат властта от 21 години, а лузъри сме всички останали. |
| Дралчи, примера ти ме предизвиква да ти отговоря на въпроса с въпрос, но всичко по реда си: Цитирания от теб тип няма общо с класификацията лузър, така подробно разнищена дотук от някои форумци. Ти говориш за най обикновен тъпак. Доказва го факта, че а) не може да смята; б) гледа ТВ; в) купува си "плазма" вместо "LED"; Еехххх, как беше хубаво когато имаше само Опера и Кристал, как беше вълнуващо да събираш лихвоточки с десетилетия за една панелка, да чакаш с години за ЗАЗ, Москвич или Жигулка...незабравими антиконсуматорски времена! |
Зевзек,  Аз бих добавил още една дефиниция - лузър е този, който цял живот се опитва да изпълни мечтите на другите, поради невъзможност да формулира собствени такива (дефиницията - моя). И още една дефиниция (не моя) - лузър е човек, който харчи пари, които няма, за да купува/прави неща, които не му трябват, за да впечатли хора, които не може да понася...  Нели, твоят полет пред огледалото на тема зубрачи (т.е. - вундеркиндчета с успех 6.01 и 4 книжки на ден и впоследствие бръснещ полет над клоните на Успеха) биде схванат и тънкиот намек - разбран. Мерси за вниманието...  |
| Не мога да разбера защо продължават абсурдните интерпретации и нескопосните опити за превод на една дума, която отрязява отсъствието на конкурентноспособност при дадена личност в общества, с които нямаме нищо общо. Как да дефинираш лузър в англосаксонския смисъл на думата за България, където хора масово казват "на мен не ми дреме за нищо", "оставете ги да правят каквото си искат" или просто предпочитат да си легнат леко гладни отколкото силно уморени. За такава култура идеята за лузър по американски е просто неприложима. Тази дума е чуждица в прекия и преносния смисъл на тази територия. Тя е създадена за един друг свят изграден на други принципи. Така че ако искаме все пак да я преведем трябва да търсим някакъв по-свободен превод - "нещастник" от българска гледна точка най-добре отразява позициите в българското общество, които "лузър" означава при онези дето постоянно блъскат за да се изкачат на хълма най-отгоре. А как хубаво звучи на български "Ебати нещастника" или "Шибан нещастник", точно като Fucking Loser нали така? |
а ти го преименуваш на манерко...срамота... Аааа, не! Аз имена не съм казвал. Ама като си познал някого...И не съм го кръстил "манерко" - сори! Но иначе може и да си прав. Няма да го преглътна, разбира се - ще го изплюя. Обаче, ще се опитам да не го забелязвам. ------------------------------- ----------------------------- Блогът на Генек |
| Я, какъв сериозен интерес към темата "Лузър"! Какво ли би си помислил един психолог за хората, които така я разнищват и разчепкват тая тема? Вероятно би си помислил, че доста са разсъждавали по въпроса... И няма лошо де... |
| Роки, обсъждали сме и Неси, Йети, извънземни... Какво съдиш по това? ------------------------------- Блогът на Генек |
| Изразявам съгласие с д-р Тормозчиян, със забележката че... "българите са били в подчинено положение, все изостанали и догонващи, така и не успели да си изградят своя оригинална, автентична ценностна система, а все подражавали на властващите, господстващите, успяващите" ...се отнася за почти всички хора по света. България има предимството все пак да са в Европа и много близки културно до водещите през това време. |
| Фичо, не забравяй, че има баница, а има и "баница". Едната е топла, дъхава, направена с фини кори, прясно масълце и истинско сирене, а другата е просто спаружено тесто натъпкано с извара и плуващо в олио пекарско творение. Когато в една икономика акцентът се постави върху "тарикатските" извори на благоденствие ( разни "Енрон" схеми и финансови спекули), а производството на реални продукти ( стока) се изнесе в страни с евтинка работна ръка, рано или късно качеството на баницата се влошава...така, че количественните натрупвания на лайна водят до качественни изменения ( но познай в коя посока?) Какъв е този маркет който може да позволи на инвеститорите да "работят" срещу него (shorting)? Ролята на самата "борса" е да стимулира капитала, а какъв стимул е този шортинг, ей това акъла не ми го побира...това е все едно да залагаш на кой кон ще пристигне последен на финала...не че не е възможно, но пък дето става дума в оня виц ( притоплен няколко постинга по-горе) той е такъв залупеняк, че и награда за най-голям залупеняк не може да спечели. Казвал съм го и пак ще го кажа: Тежко на държавата в която гяволите са повече от баламите.  |
| И в статията и в коментарите не споменава за МЪРЗЕЛА . Ако той е по-малко и лузърите ще са по-малко . Но пък журналистите и те хляб трябва да ядат . |
| Както Граци отлично обясни що е туй „уинър”(най-паче измамник), така и други отметнаха, че думата „лузър” е специфично хамериканско парларе и няма нищо общо с набедените за близки български думи „мухльо”, „неудачник”, „смотаняк” и прочие. Първо в хамериканската лексика се експонира винъра като символ на сполуката, и по-късно след суматохата какви са тия дето не са уинъри се изобретява обяснението „лузъри”. В този случай смисъла е определено агресивен или най-малкото състезателен(конкуренция). Проблема е, че болшинството нормални хора(по света) не горят от желание да са състезатели(и гладиатори) и българските думички отразяват точно това или нормалното състояние на нормалната среда и затова са по ценни, а неудачните чуждици нямат почва у нас за която да се захванат, освен тесния кръг от политюги, партийци, бандюги, медийници ударници и прочие субпродукти. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 29/3/2011 г/ 20:21:39 |
"българите са били в подчинено положение, все изостанали и догонващи, така и не успели да си изградят своя оригинална, автентична ценностна система, а все подражавали на властващите, господстващите, успяващите" По-добре така, отколкото с чувството за вина, с което се раждат принадлежащите на много от господстващите нации. Освен възродителния процес, в историческата ни памет ги няма страшните скелети в гардероба, за които много други нации предпочитат да не се сещат. За някого този факт може да не значи много, но питайте психолозите какви поразии може да причини гузната съвест /вкл и историческата такава/. Свободен човек с гузна съвест - това е оксиморон. ----- Благодаря Грациане. Няма опасност да пропиша. Ще отложим този лукс за някой от следващите животи. Е, всички тук сме отбор юнаци-графомани, но по-сериозното писане не ме вълнува. Сега ме вълнуват други теми, като: пълни памперси, непоникнали зъбки, подранил пубертет, хармонията със съпружеското тяло и други подобни банални въпроси. Разбира се, не е изключена напълно възможността някога да се хвана за перото, но то би било само, за да не се хвана за кобура, т.е това е крайно нежелан сценарий.  |
| За избягване на недоразумения - успехът ми от гимназията, да кажем, никога не е бил 6+. Завърших със скромните 5.83. Класът ни беше сформиран все от "зубрачи"/nerd-ове според "форумната номенклатура", от 10-на различни основни училища в Пловдив. Тънки намеци не е имало. Училищата ни (особено основните) бяха бойни полета за класова борба. Българските градове преглъщаха милионите преселенци от селата към градовете и това нямаше как да не се отрази на училищата в 70-те години. Всяко дете в поведението си и училищните си успехи/неуспехи носеше отпечатъка на семейството и класата си (без значение, че твърдяха, че сме били безкласово общество). Аs simple as that. За мен гимназията беше едиственото място в моето образование до 18 години, където нямаше физически сблъсъци на ученици с ученици и на учители с ученици. В детската ми градина бяха всекидневни побоите над деца със закачилки, по босите крака, ако са имали нещастието да не заспят между 2 и 4-ти. В училището ми от 1-ви до 7-ми клас имаше всекидневни побои (шамари, извиване на уши) на учителите към учениците (към онези с лошите бележки) и всекидневен физически тормоз на учениците с лош успех над учениците с по-добър успех. Децата несъзнателно се бяха разделили/или съзнателно бяха разделени на nerd-ове и лузъри. В допълнение поотрасналите момичета (13-14 години) трябваше да поемат и грубите физически задявки на порасналите момци - те бяха не само дърпане и настъпването от отделенията. Още веднъж - гимназията ми беше единственото място с нормални отношения, такива каквито тукашните деца се радват от раждането си до изкласяването си. |
Жана, не съм съгласна с това:
Някои може и да са графомани, но тук има много сериозно и добре списуващи хора. Леките и бързи обобщения не са признак на дълбоко и вярно мислене. Притесенението от похвалата на Граци може би те е довело до тях.  |