Отиди на страница:
| Бонго са го учили мисионерите в Африка да не приема лекомислено разни лъжепророци. Дънов е точно такъв и изобщо не се притеснява , че учението му е различно от Църквата: "Искам да образуваме една секта, но каква? Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички – и мъже, и жени, и деца – синове на Царството Божие, да заживеят на земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват: Големи нещастия настанаха, аз им казвам: Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се сипе в него нова. Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот; но те казаха: Ние Мойсей познаваме, Тебе не познаваме; Ти искаш да образуваш секта. Но Той, както виждате, секта не образува, макар че от еврейско гледище Той беше еретик. Някои ме питат: Ти правоверен ли си? Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледището на църквата да не бъда такъв. " Тя Църквата преживя доста ереси, преживя и доста свои греховни пастири. Аз съм убеден, че ще надмогне и съвременната реинкарнация на гностическите учения, като Дъновизма. Изглежда обаче, че има някакво съмнение в душите на последователите на Дънов, та реакцията им е доста силна. Но уви, какво да се прави - все още жънем и ще жънем плодовете на "духовността" насадена от на Тодор Живков щерката и нейния кръжец - то не беше мистицизъм ала Блавацкая, то не беше Орфизъм, то не беше реабилитация на богомилството, то не беше Дъновизъм. |
 щерката людмила май е йога била, и жертва на другарите масони, богунемил, блаватска, рьорих, светлина русев, а господа масоните сега, слуги на същи господари май не са познали, в църквата на новия световен ред ще са си сам саминки |
Никакви "клади" не вади БПЦ и никога през вековете не е вадила. Православието по това се отличава от католицизма , че е било исторически много по-толерантно към грешниците , и същевремнно е съхранило по-автентично християнското учение. Клади е имало в централна и западна Европа , не и тук. И трябва да се гордеем с БПЦ и нейната историческа роля.  |
значи или божиите заповеди утвърждават определен тип общество или се съобразяват с него. Ако е първото, то значи утвърждават робството, ако е второто (което и ти каза) се съобразяват с обществото, такова, каквото е, а това означава, че биха се съобразили и с човекоядното, както са го направили с робовладелското Ти какво разбираш под "робство"? Древен Израил робовладелско общество ли е бил, такова за каквото говорим в Гърция и Рим? Т.нар.роб в Израил вещ ли е бил или е бил считан за човек и за част от семейството на господаря си? Важала ли е за роба в Израил юридическата формулировка “Servus… nullum caput habet” или той е бил `ebed, дума която значи роб, министър, военачалник и въобще служител? |
| Преди около 1700 години Константин ІІІ установява властта си както на Изток, така и на Запад, побеждавайки Максенций. Римската република е вече окончателно забравена, време е за абсолютизъм. Та той вижда в новопоявилото се учение, разпространено от римския гражданин с еврейски произход Павел от Тарс чудесна възможност за спояване на разноликата и твърде обширна империя с една обща религия, с един-единствен Бог и съответно един-единствен император. Бабините деветини за пророческия сън с огнения кръст и думите "In hoc signo vinces" ги разправяйте на шапката ми. - След около 400 години от империята на Юлий Цезар, Траян, Марк Аврелий и Константин остава само източната и част, със столица Константинопол и вече тотално елинизирана, християнска и обърната с лице на изток. Западна Европа и средиземноморието, европейско и африканско, тънат в безвластие. Неколцина амбициозни арабски лидери използват момента и вземат на въоръжение религиозното учение на неграмотния, но харизматичен Мохамед. След като решават (с огън и меч, естествено) въпроса кой да го наследи религиозно и политически, създават за кратко време империя, по-голяма от Римската и простираща се от днешна Испания чак до Иранското плато, утвърждавайки исляма като равностоен конкурент на християнството. А той, ислямът, е още по-монотеистичен. Никакви триединства, никакви Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Свети дух и разни спорове кое откъде протича, никакви филиоквета и тям подобни мътилки. "Аллах е един и Мохамед е неговия пророк". Точка. А халифът е наследникът на Мохамед. Единствен. - По пътя си халифите прегазват и Персийската империя, която първа е институционализирала монотеистична религия - зороастризма. Под знамето и меча на исляма от него обаче почти не остава и следа. След време Персия се съвзема и се отърсва от арабската власт, но вече ислямизирана никога няма да бъде същата. - Както бързо се появява на сцената, Арабския Халифат така и бързо изчезва, на без помощта на енергичните действия на Лъв ІІІ на изток и Карл Мартел на запад. Но на вече ислямизираните територии на Мала Азия се появяват друг амбициозен народ - османците, които с помощта на исляма създават своя свръхцентрализирана империя на територия на Византия и на нейните политико-икономическите и културни сателити - България, Сърбия и Влашко. - Религията винаги е била инструмент за правене на политика, тя затова е и измислена, за влияние и контрол над умовете и сърцата на хората. Монотеистичните религии възникват (или биват взети на въоръжение, ако са се появили по-рано), за да обслужва монархическия абсолютизъм на тогавашните, а и следващите империи. Началото, не много успешно наистина, поставя Аменхотеп ІV, наречен Ехнатон. Оттам нататък идеята е ясна - един единствен Бог (Атон, Йехова, Господ, Аллах) и един единствен император/фараон/крал/цар. Религията на Ехнатон бързо бива забравена в Египет, но доста от неговото учение се пренася... в юдаизма, а оттам в християнството и исляма. - Епохата на империите и абсолютизма отминава безвъзвратно. Трудно се налага една-единствена идея, когато го има Интернет. Затова и институализираната и централизирана религия, отсранена от реалната политика вследствие преобладаващия секуларизъм по света, се лута и не може да намери себе си. И почва да прави глупости. 1. Ще залитне по фундаментализма опитвайки се да предизвика религиозни конфликти и да оправдае съществуването си, било като някои ислямски водачи, призоваващи към джихад, било като протестантски пастори, горящи корана или пък като пловдивски митрополити с психични проблеми, анатемосващи отишлите на концерта на Мадона. 2. Ще се опита да се реформира като Ватикана, но отстоявайки овехтелите си тези (като да се обявиш против употребата на презервативи в Африка при 40% HIV-позитивно население) винаги ще е в комично-престъпна дисхармония с времето, в което живеем. 3. Ще се вгледа в пъпа си, самоизолирайки се от обществото и ще се заеме със скубане на бради и делене на свещоливницата и църковните имоти. Отвреме-навреме някоя светиня му, озовала се случайно пред обектива, ще ни сподели мухлясалите си идеи, че тоя бил еретик, оная била магьосница и въобще всички сте грешници и ще горите в пъклото, мамка ви безбожна! - На всички религиозни адепти, убеждаващи че няма морал без бог искам да кажа, че в религиите има толкова морал, колкото и в идеологии като комунизма, национал-социализма, идеята чучхе и пр. Религията е нещо като морална патерица. Служи на хора, които имат проблеми с него. Всички мафиоти, наши и чужди, по правило са религиозни. И как не! Вярно, поръчах да застрелят конкурента, ама отчето нали ми каза, че бог е всеопрощаващ, ще се помоля, ще направя едно дарение за църквата и Той ще ми прости. За човек, нямащ проблеми с ходенето, патерица просто не е нужна. |
| Малко проза, за разчупване на леда: "...- Документирано ли е срастване на Църква и държава по време на комунистическия режим? - Това според мен е един от големите проблеми на църковната история през този период. Много често се говори за срастване на държавата и църквата, но аз не съм съгласен с тази теза, дори смятам, че не е вярна. Публичните изяви на близките до държавата архиереи на пръв поглед дават известни основания за подобно заключение. То обаче не е много коректно, най-малко заради обстоятелството, че до края на комунистическия период в Светия Синод са представени две групи архиереи. Едните са т.нар. реакционери - митрополити, които се опитват доколкото могат да противодействат на натиска на комунистическата държава. Другите са т.нар. прогресивни митрополити, които са близки до държава и партия. В различни периоди във втората група в Синода, който през годините се състои от 10-12 митрополита, попадат от 3 до 5 души. Затова не би могло да се говори, че целият Синод е сраснат с държавата. ...Предварителното решение на Политбюро е било Максим да получи орден “Георги Димитров”. Отказът от него бил аргументиран с това, че този орден е натоварен с политическо съдържание, което го прави неподходящ за български патриарх. В същото време митрополитите Калиник и Панкратий получават орден “9 септември”, което, дори от чисто формална гледна точка, е белег за близостта им с държавата. Любимият ми документ, който добре илюстрира отношенията между патриарха и държавата, е свързан с посещението на патриарх Максим в Америка през 1978 година. Посещението е много подробно проследено от всички държавни институции, включително и от Държавна сигурност (ДС). Когато патриархът се връща в България, той пише доклад, в който прави официален подробен отчет на визитата. От друга страна, другите членове на делегацията - Панкратий Старозагорски, Калиник Врачански, Филарет Видински, Тодор Събев и Васил Велянов, пишат поверителен доклад до „др. Любомир Попов, председател на Комитета по църковни въпроси”. В него се изказват упреци затова, че Максим е бил неподготвен за срещите. От архива на ДС е видно, че двама от членовете на делегацията след това информират за резултатите своите водещи офицери. Информация за посещението дава и резидентурата във Вашингтон, а накрая Шесто управление на ДС обобщава цялата документация в един обширен доклад. Едно от обвиненията към Максим в този доклад е, че със стъпването си на Американска територия е наредил да му събират всички съобщения във вестниците, в които го обвиняват, че е комунист, за да може след това да ги използва като аргумент срещу държавния натиск в България. ...- Въпреки това обаче режимът използва Църквата, за да прави реклама на социалистическата система. - Това е абсолютно вярно. Основната насока, в която държава използва църквата е т.нар. икуменическо движение. То представлява диалог между различните християнски деноминации. Институализирано е официално в началото на 1948 г. със създаването на Световен съвет на църквите /ССЦ/. БПЦ отначало отказва участие в този съвет заедно със всички църкви на социалистическите страни и се присъединява към ССЦ чак през 1961 година. Това по същество поставя цялата икуменическа дейност на църквата под контрола на държавата. Държавата се опитва да превземе ССЦ, като го използва за свои пропагандни цели в страните от Третия свят. До голяма степен тази задача е била изпълнена, за което свидетелстват много документи. Още в началото на 1960 г. Първо главно управление изпраща телеграма до почти всички резидентури, в която обяснява, че ССЦ вече е „обект на проникване” и изисква от тях да започнат да събират информация за организацията. Минава се през първите специализанти в ССЦ - двама българи, богослов и духовник, единият от които още тогава, а другият впоследствие, стават сътрудници на ДС. От гледна точка на държавата, икуменическите специализации се явяват трамплин за по-нататъшно развитие. Освен това цялата работа по икуменическите работи е концентрирана във Външен отдел на БПЦ. Той става самостоятелен от Синода, контактува директно с Комитета по църковни въпроси, дори в един момент се обсъжда въпросът да му бъде предоставена и самостоятелна сграда. Председател на този външен отдел от началото на 70-те години до края на комунистическия режим е митрополит Панкратий, който бе оповестен официално като сътрудник на ДС. Интересно е това, че ССЦ критикува един единствен път ограничението на религиозните свободи в СССР, дори не в България. В същото време непрекъснато порицава различните вероизповедания в САЩ и Западна Европа, излиза с политически декларации за положението в Близкия изток, расовата дискриминация и подобни проблеми на Запада. С други думи, ССЦ изпълнява в много голяма степен очакванията на социалистическите държава да бъде пропагандно оръдие на комунистическия режим. - Твърди се, че само ден след смъртта на Кирил Максим е назначен за патриарх с решение на ПБ на БКП. Открихте ли такъв документ? - Точно така. Веднага след смъртта на патриарх Кирил на 7 март 1971, има решение на Политбюро на партията от 8 март, да бъде поддържана кандидатурата на патриарх Максим, тогава Ловчански митрополит. Това предложение е внесено от председателя на Комитета по църковни въпроси Любомир Кючюков. От формална гледна точка в този избор има намеса на Политбюро. От друга страна, не може да се каже, че това е бил по-лошия вариант за избор на патриарх. Потенциално силните кандидатури са били две – на Максим и на Невкопският митрополит Пимен. Няма никакво съмнение, че Ловчанският митрополит е бил считан за достатъчно лоялен към режима. Силата на съперника му Пимен била в това, че бил близък на патриарх Кирил и много предан на други държавни институции, които не мога да назова в прав текст, но се подразбират. Пимен има още едно предимство. През 1952 г., когато е избран за митрополит, с неговия глас силите в Светия синод се обръщат в полза на патриарх Кирил и комунистическата държава, тъй като преди неговият избор Кирил разчита на 4 от общо 9 гласа в Синода. Същевременно в края на 60-те и през 70-те години тече същинска институционална война между Комитета по църковните въпроси и МВР. В края на 1971 Любомир Кючуков пише обширен доклад, в който се оплаква от намесата на МВР в църковната политика. Най-вероятно Кючуков избързва да вкара кандидатурата на Максим, опитвайки се вероятно по този начин да ограничи евентуални външни намеси в начина по който ръководи Комитета по църковни въпроси и съответно – в църковните дела. - Казвате, че в онези години доносите на ДС са замествали жълтата преса. Каква информация съдържат, доколко е достоверна? - Това, което прави впечатление е, че ДС е събирало всякакъв тип лична информация по отношение на Църквата. При определени ситуации тя се е разпространявала за конкретни лица. Произходът на не малка част от клюките, които се носят за висши духовници, съм сигурен, че трябва да се търси в архивите на ДС, защото оперативните работници имат желание и навик да събират точно такъв тип информация . Тя просто се записва, достоверността й не се подлага на съмнение и след като е записана, някой започва да я разпространява. - В архивите попаднахте ли на документи, които са шокиращи? - Има редица документи, които наистина ме шокираха. Бях истински отвратен от един документ от 1949 година. В него се прави характеристика на всички членове на висшия клир на БПЦ в този момент. Списъкът включва имена не само на митрополити, но и на епископи. От него се вижда, че са били обсъждани не само политическите им пристрастия и убеждения, но и чисто човешки слабости. За всеки един от тях има по един абзац, в който са описани неща, които изглеждат невъзможни, абсурдни. Изумителни за мен бяха документи, от които е видно, че дори тайната на изповедта не е била спазвана от страна на конкретни митрополити, което силно ме разтресе. |
| Казаното от уважаемия бараба е интересно и ценно. Разбира се, неговата идея за ролята на религиятапо-скоро трябва да я приемаме в духа на някакви антроположки идеи, например на изключителния Джоузеф Кембъл, не толкова като някакъв заговор на социални аристократи. Също така тази логика директно води и към обосноваване на съвременната научна парадигма, секуларизация на обществото и екологични проблеми с чисто социални процеси. И пак също така виждаме как научната парадигма на 20 век вече не е същата, социалните процеси и общуване също са коренно различни. Та тъкмо в тоя смисъл една чисто социална гледна точка към духовни и интелектуални постижения като религиозните е също ограничена. И може да подведе към абсолютно профански изказвания и очевидни нелепици. |
ba_ra_ba  Хубаво си го написал! А сега след теб, на твоя фон, се радвам, че се отказах да "допълвам" с още нещо или да споря / отварям очите на слепите с нов постинг. Аре, бъдете здрави и щастливи, с или без промити мозъци, гледайте още повече телевизия и слушайте с отворени усти разни кюрета, подкрепяйте старателно Сатанистите-лихвари по пътя на техния и ваш Армагедон. "Вододела" за душите наближава, заради него са и всички тези изстъпления на следовниците на Рогатия. Исус бе казал нещо за тях, камилата и игленото ухо... Всеки сам определя от коя страна на Бариерата ще е. От страната на Светлината или на Мрака. А този си има, както е известно, лява и дясна ръка. Уж били вчепкани за нещо си една с друга - за парлама е... А за да има Робовладелци, трябва да има желаещи да са роби. Видно е навсякъде. Дори и наоколо. Съдба и собствен избор. Аре, дерзайте!  |
| ba ra ba на територия на Византия и на нейните политико-икономическите и културни сателити - България, Сърбия и Влашко. Eй тва умните глави не спряхте да се правите на оригинални. Склонността ви към оригиналничене е накъв комплекс... загадка... или някому нужна показност? Добре че ни светна . До одеве не възприемах 1 и 2 България като ничий сателит. И сега не я възприемам, ама ти щом си решил... Виж след 1944 бяхме сатели и след 1989 не се поучихме и си останахме сателит - на запада - от който нищо хубаво не сме видели и няма да видим - същия запад който рани смъртоносно и осакати Източната Римска Империя ( т.н. Византия), която дотогава спираше диваците от югоизток. Не се научихме че просперитет има тогава когато играеш собствената си игра. Е това ни е изначалната грешка - другите проблеми са следствие. А иначе това ми хареса Религията е нещо като морална патерица. Служи на хора, които имат проблеми с него За човек, нямащ проблеми с ходенето, патерица просто не е нужна.[quote] |
| Макар че онова ми хареса, ba ra ba, религията помага на народността. Дали щяхме да оцелеем 500 г ако не беше нашто православие. Физически държавата ни бе унищожена, но душата и - православието запази последното дихание и сетне възкръснахме ... |
| Да почетем с внимание и моят любимец - Варненския и Преславски митрополит Кирил. Ще остане в историята и като първия и май единствен досега действащ митрополит, регистриран във фирменото отделение на Варненския окръжен съд като едноличен търговец. Публична тайна е, че митрополит Кирил е изгонен от Атинския университет по обвинение в шпионаж в полза на България. Самият архиерей отрича да е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност и се определя като жертва на хитро скроен заговор от завистливи монаси. Кирил е назначен за митрополит благодарение на своя чичо Христо Маринчев, който е генерал от Държавна сигурност и възглавява Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове. В началото на 90-те години внася огромни помощи от Гръцката православна църква. Поне част от тях са продадени от брат му, който има магазин във Варна. Напоследък митрополитът стана медийна звезда, но не по християнска, а по бизнес линия. Обемът на бизнес проектите, с които Кирил стана популярен през последните две години, обаче подсказва, че освен в сферата на духовните ценности църквата изпитва все по-силен порив да се превърне и във фактор в икономиката на държавата. Варненският владика изобщо не го крие. Наскоро на въпрос на Би Ти Ви можем ли да станем свидетели как Българската православна църква ще се превърне в инвеститор, да речем, в българския туризъм, митрополитът отговори: "Разбира се. След няколко, така, съвместни построявания на някои хотели, когато църквата вече придобие свои средства, а по друг начин трудно могат да се съберат, тогава вече тя ще може самостоятелно да изгражда и други обекти, които са й много необходими, нали, като... за изработване на кръстчета, на църковна утвар и други принадлежности..." Православният SPA център Безспорно най-екстравагантният проект на варненския митрополит е този за съчетаването на SPA-духовно-просветно-рехабилит ационен център и ваканционно селище. Според владиката Кирил комплексът "Св. Анна" трябва да бъде открит за Седмицата на православната книга - между 15 и 21 май 2007 г. Според инвеститорите на комплекса обаче, чийто градеж вече е на привършване, той ще е готов още в средата на март. И това далеч не е единственото разминаване в противоречивата информация за ваканционното селище. То ще се появи на терен, собственост на Варненската и Великопреславска митрополия, до вилата на владиката. Мястото е едно от най-скъпите в страната - крайбрежната местност Ваялар до двореца "Евксиноград" край Варна. |
| Избягвам да се изказвам вече по тази тема, която е силно политизирана. Ама нейсе. Осъждам обаче религиозния фундаментализъм, който тук се представя от Бонго. БПЦ трябва да се модернизира по малко и постоянно, за бъде винаги адекватна на духовните потребности на съвременния българин. Покръстването на българите от Борис е било и епохален модернизационен акт. Много по-радикален и исторически успешен от реформите на Ататюрк в Турция. Съгласен съм с автора, че БПЦ трябва да е по-сдържана и дипломатична към другите бълг. вери и опити за одухотворяване или духовно възраждане на българите, какъвто опит без съмнение е дъновизмът. Той е жива издънка от българското възраждане. Дънов е внук на виден варненски чорбаджия възрожденец, Атанас Георгиев Хадърчалията, отворил първите бълг. светски училища из околията, син на първия свещеник във Варна, служил на български език, Констатин Дъновски. Младият Дънов е и важна част от духовната и обществена история на Варна от последното десетилетие на 19 в. и първото десетилетие на 20 в., наред с Антон Страшимиров и братята му, Добри Христов, Петко Войвода, братята Шкорпил, Петър Габе, Александър Дякович, д-р Иван Басанович, социалистите около семейството на Кръстю Раковски, Анастасия д-р Желязкова, последователка на Дънов, и др. Айнщайн бил запознат с учението на Дънов от художника Борис Георгиев от Варна. Вангя не е явление от същия род като Дънов - лично не съм философски предразположен към ясновидството, които мисля за принципно невъзможно като вечния двигател. Но нямам никакво желание да разобличавам и заклеймявам вярващите във Вангя. "Религията е въздишка на потиснатата твар, сърце на един безсърдечен свят" (Маркс). Кой може реално да утеши нещастните, страдащите без надежда, умиращите ако не тя? Да накара здрави и прави хора да се грижат търпеливо за бавно и мъчително умиращи? |
Фундаменталните знания от младини винаги поматгат да се дефинира променящия се Свят !  А МарксизЪма нема ли да го модернизираме и него ? |
| Ако тоя брат Висарион беше арабин, то щеше да е фундаменталист като Саид Кутб и ал-Кадарави. Тоталитарно светоусещане на фанатик, дресирано с произволни цитати от писанието (сола скриптура), без исторически контекст и без любов. |
Не случайно поисках "линкче"...Целта ми беше не да споря и надхващам, а да се опитам да разбера как се тълкуват отделни глави и стихове от свещеното списание...Като отделно взети -сами за себе си - цитати, или като смислово продължение на предхождащите ги събития  P.S. Бонго ме е преварил P.P.S. A, що се отнася до честото споменаване на св. пророк Илия, то това е в резултат на очакването породено от преданието, че той - като единствен сред човеците взет жив на небето - ще се върне в последните дни на тоя свят, за да прогласи за неговият край Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Пак препоръчвам преди писане внимателното изчитане, точка по точка на Религиозното и нравственото учение на Петър Дънов (Беинса Дуно) Д. Т. Ласков, 1922 година което е и официалното отношение на БПЦ към учението на Дънов. Пък тогава да си говорим за православен фундаментализъм. Ноооо, поне един половин час от скъпоценното време вместо за писане, трябва да се отдели за четене. Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 03/4/2011 г/ 18:03:21 |
Казаното от уважаемия бараба е интересно и ценно. Казаното е преди всичко грешно и показва невежество и незачитане на историческите факти. Да оставим настрана, че eгипетският "абсолютизъм" (грешен термин - но да не издребняваме) си съществувал спокойно векове преди и векове след краткото управление на Ехнатон. Апропо, абсолютният деспотизъм си е съществувал съвсем спокойно и в древна политеистична Месопотамия. Връзката пък между Ехнатон и юдейския монотеизъм, колкото и да е привлекателна за някои трудно би могла да бъде доказана. Много по-"абсолютистки" режими от този на Константин и наследниците му са съществували в съвременните им индийски държави и Китай - държави, които трудно могат да се наречат "монотеистични". Само да напомня, че доста преди Константин, Домициан е провъзгасен за "dominus et deus" - статус, абсолютно непостижим в условията на една християнска монархия. Не е зле да погледнем и историята на Западна Европа - там възходът на абсолютизма започва по време на и след Ренесанса, т.е. след епохата на безусловното господство на монотеистичното Християнство. |
| Религията е канон! И не се модернизира. "Модернизират" се разни мошеници, търгаши, манипулатори, които използват основите на религията за лични цели. Религията е монолит. Отнеме ли се част от нея - разпада се. Та какво е християнството без вярата, че Иисус е син Божи? И Дева Мария е била девица? Веднага се променя системата на вярата - получава се друго. Всичко друго, но не християнството на Павел от Тарс. А пък религия с врачки и баячки, смесване на суеверия и лична философия в канона - просто тюрлю гювеч. Мисля, че почти всички "модернисти" разглеждат религията като бизнес начинание. Което се трансформира според законите на търсенето и предлагането. И пак ще цитирам Вапцаров - за друга вяра, но ВЯРА: Но ето, да кажем, вий вземете, колко? – пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? – Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право – миг след грабежа ще бъда аз нищо. |